Р Е Ш Е Н И Е
Номер 518
12.01.2016 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд граждански състав,
На
дванадесети ноември две
хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в
следния състав:
Председател
Илияна Балтова
Членове
Секретар С. Ч.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Ил. Балтова
търговско дело № 396 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
Националната агенция за приходите, представлявана
от Бойко Атанасов – изпълнителен
директор, чрез Териториална дирекция на НАП София, чрез пълномощниците Мария
Стоянова Бонева и Ирена Петрова Петрова,
против „Балгар“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София
1680, район Красно село, Бизнесцентър, пл. Ручей, ул. „Кюстендил“, № 3, представлявано
от Илия Илиев Георгиев – управител, и „Бон
Марше“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик 4400, ул. „Мильо Войвода” № 5,
представлявано от Борислав Запрянов Митраков - управител, с искане за обявяване за недействителна по
отношение на държавата на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 12.10.2011 г. №: 173, т.ХVІІІ, нот.д. № 3421 от
2011 г. на нотариус Стоян Ангелов, с *** действие Районен съд Несебър, рег. №
208 в регистъра на Нотариалната камара, по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.532.1.1, представляващ апартамент № 1,
разположен на първи етаж в сграда с идентификатор 51500.507.532.1, изградена в
поземлен имот с идентификатор 51500.507.532, с административен адрес: гр.
Несебър, община Несебър, област Бургас, к.к. „Слънчев бряг - запад“,
многофункционална сграда „Сънрайз“, ет.1, ап.1, със застроена площ от 38,60
кв.м, ведно с 1,36 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж,
равняващи се на 4,56 кв.м ид.ч., състоящ се от стая, санитарно помещение и
тераса, с предназначение жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж - 51500.507.532.1.2, под обекта – 51500.507.532.1.75 и над обекта
- 51500.507.532.1.13.
В съдебно заседание, чрез процесуалните си
представители, агенцията - ищец поддържа исковите претенции, ангажира
доказателства.
Предявен е иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.
Ответникът „Балгар“ ООД, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска, като акцентира на обстоятелството, че, макар
сделката да е сключена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
отсъства втория елемент, изискуем за уважаване на претенцията, а именно –
намерение за увреждане на публичния взискател. Изложени са съображения за
постъпило плащане по извършената сделка по банков път, опровергаващо
твърдението на ищеца, че по сделката не е платено. Сочи се, че за периода 2006
– 2012 г. този ответник по занятие е извършвал продажба на имоти, като са били
разпоредени 50 имота, изградени именно с цел продажба и не е ясно защо ищцовата
агенция е счела, че именно конкретната единствена сделка е сключена с намерение
за увреждане. Изтъква са, че ревизионното производство е продължило близо 20
месеца, без да се били наложени предварителни обезпечителни мерки и не би могло
обосновано да се очаква, че за този период търговецът няма да извършва
стопанска дейност, която в конкретния случай се изразява в строеж и продажба на
имоти. Претендира разноски.
Дружеството – ответник „Бон Марше“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска, като основните му възражения се
свеждат до твърденията, че ревизионният акт не е влязъл в законна сила и не
може да бъде третиран като годно доказателствено средство; атакуваната сделка е
извършена по време на спряно ревизионно производство. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба, по повод възраженията
на ответниците, ищецът изтъква, че ревизионният акт е влязъл в сила, ответникът
„Балгар“ ООД не е извършвал плащания срещу публичните си задължения, от
годишната данъчна декларация на това дружество явства, че същото не разполага с
достатъчно активи, които да обезпечат публичните му задължения. Макар
ревизионното производство да е било спряно към момента на извършване на
атакуваната сделка, същото е било висящо.
В отговорите на допълнителната искова молба, подадени
от ответниците, не се излагат допълнителни аргументи, относими към съществото
на иска.
С определение от 3.11.2014 г., по искане на ищеца,
съдът е конституирал трето лице – помагач на ищеца – „Спа Лукс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, № 100,
ет.2, ап.11, представлявано от Георги Георгиев Георгиев - управител. Третото
лице – помагач не е изразило становище по съществото на претенцията.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК, недействителни
по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установят публични задължения,
определени категории сделки, измежду които сделки или действия, извършени с
намерение да се увредят публичните взискатели. От анализа на нормата може да се
заключи, че същата, отнесена към хипотезата по настоящия казус, предвижда два
обективни и един субективен елемент за възникване на правопораждащия
относителната недействителност фактически състав, а именно: извършена сделка
след връчване на заповедта за възлагане на ревизия и установяване, в резултат
на тази ревизия, на публични задължения на прехвърлителя по сделката, както и
намерение за увреждане у същия. Следва да се изтъкне, че в отлика от общите
правила, касаещи приложимостта на Павловия иск по отношение на възмездните
разпореждания, в специалния състав на относителната недействителност по чл.216,
ал.1 ДОПК, намерението за увреждане е относимо само към прехвърлителя по
сделката, но не и към неговия съдоговорител – Решение на ВКС по чл.290 ГПК № 69
от 22.06.2012 г. по т.д. № 534/2011, І т.о., ТК.
Видно от данните по делото, със заповед на началник
сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София за възлагане на
ревизия № 1107144/ 17.06.2011 г., е образувано ревизионно производство спрямо
ответника „Балгар“ ООД. Заповедта е връчена на декларирания електронен адрес на
дружеството на 23.06.2011 г. Атакуваната в настоящото производство сделка е
сключена на 12.10.2011 г., следователно, след връчване на заповедта на
възлагане на ревизията. Горното обстоятелство не се оспорва от ответника
„Балгар“ ООД.
С ревизионен акт № К **********/ 14.02.2013 г. са
установени публични задължения в тежест на първия ответник в размер на
263 910,84 лв., произтичащи от неиздължен данък върху добавената стойност
и лихви за просрочия. Ревизионният акт е бил атакуван пред органа по чл.152,
ал.2 ДОПК и е влязъл в сила на 12.08.2013 г. с потвърждаването му.
По отношение наличието на субективния елемент,
регламентиран от приложимата норма, съдът съобрази следното:
Намерението за увреждане следва да се разглежда като мисъл
и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, съзнание, че със
съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява
имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на
кредиторите – Решение на ВКС по чл.290 ГПК № 27 от 28.02.2013 г. по т.д. №
410/2012, ІІ т.о., ТК. Намерението за увреждане следва
да се извлече във всеки конкретен случай от фактическите обстоятелства по
делото. В тази връзка, следва да се изтъкне, че в настоящия случай с полученото
уведомление за започналата данъчна ревизия първият ответник е бил информиран,
че ще бъде извършена проверка на неговата изрядност по отношение на данъка
върху добавената стойност за периода 1.11.2007 г. – 31.12.2010 г., съобразно
посоченото в заповедта за възлагане на ревизия. С процесния нотариален акт той се
е разпоредил в полза на втория ответник с три недвижими имота – апартаменти в
к.к. „Слънчев бряг“ за сумата от общо
106 005 лв., по-ниска от данъчната оценка на продаваните имоти, като е
декларирал, че е получил плащане на цената по банков път. Въпреки наличието на
многобройни и с голяма давност публични задължения – справка за задълженията на
лицето л.34-42 от делото, ответникът „Балгар“ ООД не е използвал получените от
продажбата суми за покриване на тези изискуеми задължения. За да бъде извършено
разпореждането, представляващият дружеството очевидно е издал и представил пред
нотариуса неистинска декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, тъй като от цитираната
по-горе справка става ясно, че юридическото лице има непогасени задължения за данъци
и осигурителни вноски, датиращи от 2008 г. Всички тези обстоятелства,
анализирани в своята съвкупност, водят до извода, че оспорената в настоящото
производство сделка е извършена с намерение да бъде осуетено насочването на
принудително изпълнение върху нейния предмет за вземанията на публичния
взискател – държавата.
Лишено от основание е възражението на ответника
„Балгар“ ООД, че липсва намерение за увреждане, тъй като, от общо разпоредени
за периода 2006-2012 г. над 50 недвижими имота и три по конкретната сделка, ищецът
е посочил като увреждаща единствено продажбата на описания в исковата молба
имот. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори – чл.133 ЗЗД, поради което последните са свободни да изберат както върху
кой от обектите от това имущество да насочат взискането си – при липса на
доброволно изпълнение, така и по отношение на кой от обектите да искат връщане
в патримониума на длъжника, посредством отменителния иск.
Колкото до повдигнатия аргумент, че изграждането и
продажбата на недвижими имоти се извършва от този ответник по занятие и е
необосновано да се иска същият да спре да извършва стопанска дейност за периода
на ревизията, следва да се отбележи, че задължението да се погасяват своевременно
изискуеми и ликвидни публични задължения е не противоречащо, а неизменно
присъщо на упражняваната от добрия търговец дейност. Като специална хипотеза на
отменителния иск, уреден в чл.135 ЗЗД, успешното упражняване на претенцията по
чл.216, ал.1 ДОПК би довело до обявяване на оспорената сделка за относително
недействителна по отношение на кредитора, така че той да може да получи
удовлетворение за вземането си от разпореденото имущество. Ако длъжникът
разполага с достатъчно останал ликвиден актив и покрие задължението си,
относителната недействителност никога няма да произведе действие и не ще
засегне правата по сделката, тъй като тя е напълно действителна по отношение на
съдоговорителите по нея. В този смисъл и решение по чл.290 ГПК № 149 от
12.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 422/2012 г., І т.о.
В аспект на всичко гореизложено, следва да се заключи,
че е налице извършено разпореждане от страна на първия ответник с ликвиден
актив - процесния апартамент, в полза на втория ответник, след уведомяването на
първия ответник за започнала данъчна ревизия, което е извършено с намерение да
се увреди ищеца, поради което му е непротивопоставимо.
Крайният извод на съда е за основателност на претенцията.
На основание чл.78, ал.6, вр.чл.71, ал.1, вр.чл.69,
ал.1, т.4, вр.т.2 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна
такса по претенцията в размер на 1435,11 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за
недействителна спрямо Българската
държава, по иска на Националната
агенция за приходите, представлявана от Бойко Атанасов – изпълнителен директор, чрез Териториална
дирекция на НАП София, чрез пълномощниците Мария Стоянова Бонева и Ирена
Петрова Петрова, против „Балгар“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, район Красно село, Бизнесцентър,
пл. Ручей, ул. „Кюстендил“, № 3, представлявано от Илия Илиев Георгиев –
управител, и „Бон Марше“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик 4400, ул. „Мильо Войвода” № 5,
представлявано от Борислав Запрянов Митраков - управител, прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 12.10.2011 г. №: 173, т.ХVІІІ, нот.д. № 3421 от
2011 г. на нотариус Стоян Ангелов с *** действие районен съд Несебър, рег. №
208 в регистъра на Нотариалната камара, по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.532.1.1, представляващ апартамент № 1,
разположен на първи етаж в сграда с идентификатор 51500.507.532.1, изградена в
поземлен имот с идентификатор 51500.507.532, с административен адрес: гр.
Несебър, община Несебър, област Бургас, к.к. „Слънчев бряг - запад“,
многофункционална сграда „Сънрайз“, ет.1, ап.1, със застроена площ от 38,60
кв.м, ведно с 1,36 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж,
равняващи се на 4,56 кв.м ид.ч., състоящ се от стая, санитарно помещение и
тераса, с предназначение жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж - 51500.507.532.1.2, под обекта – 51500.507.532.1.75 и над обекта
- 51500.507.532.1.13.
ОСЪЖДА „Балгар“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1680, район
Красно село, Бизнесцентър, пл. Ручей, ул. „Кюстендил“, № 3, представлявано от
Илия Илиев Георгиев – управител, и „Бон
Марше“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик 4400, ул. „Мильо Войвода” № 5,
представлявано от Борислав Запрянов Митраков - управител, да заплатят по
сметката на Бургаския окръжен съд сумата от 1435,11 лв. – държавна такса.
УКАЗВА на ищеца да впише решението.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ищеца „Спа Лукс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, №
100, ет.2, ап.11, представлявано от Георги Георгиев Георгиев - управител
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: