Р Е Ш Е Н И Е № 339
гр. Ямбол, 04.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря В. Д. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 246/ 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД- гр.Ямбол, представлявана от юрисконсулт Б. К., срещу С.П.К. ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като срещу издадената заповед последният е възразил в законоустановения срок. Заявителят е поискал издаването на заповед поради това, че е доставил питейна вода на ответника в качеството му на потребител и е отвеждал отпадъчни води в ползвания от него имот в гр.Ямбол, като за отчитането на потреблението е бил надлежно монтиран водомер. Ответникът не е заплатил предоставените му услуги за периода от 16.08.2011 г.-27.08.2014 г., за които са издадени 35 фактури от 27.10.2011 г. до 30.09.2014 г. на обща стойност 401,13 лв. главница и 49,09 лихва. Лихвата представлява обезщетение за забава на плащането на главниците по издадените фактури и е изчислена на основание Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора, с начална дата 30 дни след датата на фактурирането до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 401,13 лв.-главница и 49,09 лв.-лихва за периода от 27.10.2011 г. до 27.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2014 г. на ЯРС.
В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва като неоснователни исковете. Не оспорва сключването на договор с ищеца за посочения в исковата молба абонатен номер и предоставянето на В и К услуги, които не е заплатил, но твърди, че не е присъствал при отчитането на водомера и липсва подпис на абонат в карнетите, въпреки че това е задължително при отчитането. Твърди, че вземанията в размер на 16,85 лв. –главница и 5,17 лв. лихва по фактура от месец 10.2011 г. са погасени по давност. Оспорва предоставянето на услуги на стойност 93,89 лв. по фактура от 29.08.2014 г., както и лихвата в размер на 1,57 лв., като твърди, че не е изразходил 46-47 куб.м. вода.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ответникът е потребител на В и К услуги в недвижим имот в гр.Ямбол, ул. „***” № *, в който е монтиран изправен водомер (както сочи и вещото лице по техническата експертиза) и е открита индивидуална партида на името му, на адреса на който имот са издадени процесните фактури. Не се спори, че водомерът се намира в мазето на жилищната сграда (констатирано и от вещото лице), чиято врата е отворена и инкасаторът има възможност да влиза сам и да отчита показанията, макар това да е трудно осъществимо поради нахвърлен дървен материал (според експерта).
Представени са дубликати на изброените от ищеца фактури относно вземанията му, както и копие от Общите условия (ОУ), уреждащи отношенията между страните. Няма спор относно валидността на тези ОУ и тяхната приложимост към процесния случай. Съгласно чл. 31, ал. 1 и 2 от ОУ В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.
Съгласно чл. 6 т.1 б.”а” и чл. 22 ал.1 от ОУ, потребителите са длъжни да осигуряват достъп на длъжностните лица, упълномощени от ВиК оператора за отчитане на водомерите. Съгласно чл. 21 ал.4, отчитането им се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на оператора. Чл.22 ал.3 урежда, че при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. Ал.4 предвижда, в случай, че потребителят не изпълни задълженията си по ал.3, ще се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан и от свидетел.
По делото са представени два броя карнети за извършеното отчитане на водомера през процесния период. Показания са отчитани до 30.03.2015 г., при който последен отчет е записано за показание „239” и е начислено количество изразходена вода- 2 куб.м. Карнетите съдържат подписи на инкасатор и потребител, като не се спори, че ответникът не е полагал свой подпис през процесния период. По негово твърдение в някои от случаите се е подписала майка му, а не се спори и че в имота е имало работници в някакъв период от време, като ищецът твърди, че един от тях се е подписал при отчитането. В част от отчетите не са положени подписи за абонат, вкл. при последното отчитане. На 23.12.2011 г. и 25.01.2013 г. е записано „отказва”. Ищецът твърди и че част от подписите за абонат са положени от длъжностно лице на дружеството при отсъствие на потребителя. Има и няколко служебно определяни стойности на изразходените количества вода, отбелязани с код „8” (както пояснява вещото лице в с.з.). При отчета на 29.07.2014 г. е записано количество от 48 куб.м. вода при показание „203” и е издадената фактура от 29.08.2014 г. на стойност 93,89 лв. При предходното отчитане на 27.06.2014 г. не е отбелязано показание и служебно са начислени 6 куб.м.Показанието при предходното отчитане на 28.05.2014 г. е „149”.
От заключението на вещото лице по техническата експертиза се установява, че на 30.04.2015 г. показанията на водомера са 241 куб.м., което количество вода реално е преминало през него. Отчетите в карнетите през целия процесен период са последователни. От водомерния възел няма течове, нито следи от такива. В сградата има извършени строително-монтажни работи-зидарии, промяна на гредоред с железобетонна плоча, което може да е причина за повишена консумация на вода, но ответникът е твърдял, че са извършени преди процесния период. В жилището има повреда на промивното тоалетно казанче, което е спряно. Възможно е голямото количество вода през юли 2014 г. да е свързано с повредата. Според вещото лице това количество реално е преминало през водомера, който отчита доставената до жилището вода. От ответника не се осъществява потребление на вода преди водомера. В двора на абоната няма шадравани, няма обработваема площ и не се полива такава (при огледа от вещото лице).
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2014 г. на ЯРС. За издадената заповед ответникът е уведомен на 05.12.2014 г., видно от съобщението. Подал е възражение срещу нея за недължимост на вземанията на 19.12.2014 г. Исковата молба е подадена в едномесечния срок от съобщението.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По делото не е било спорно, че ответникът е имал качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 32 ал. 1 от наредбата, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Ответникът оспорва възникването на процесните вземания за заплащането на услугите, позовавайки се на фактите, че не е получил фактурите и не се е подписвал при отчетите на водомера. Неполучаването на фактури за начислени суми е правноирелевантен факт за възникване на задълженията, които се пораждат от факта на предоставяне на услугите. Поради това възраженията, основаващи се на този факт са неоснователни. Ирелевантен е и фактът, дали абонатът е присъствал на проверките на водомера, след като се извършва потребление на вода и е предоставил достъп на инкасатор за отчитане на показанията на водомера (потребителят е изпълнявал задължението си по чл. 6 т.1 б.”а” и чл. 22 ал.1 от ОУ за осигуряване на достъп). От значение е само фактът, дали данните по фактурите съответстват на отчетените показания. Не се спори, че водомерът е изправен. Следователно показанията му отразяват реално потребеното количество вода и последните такива, отчетени и от вещото лице, надвишават фактурираните. Изводът на експерта за реално преминаване на отчетеното количество вода през водомера е категоричен и неоспорен. В заключението му се сочи, че отчетите са последователни. Без значение е дали карнетите съдържат подписи на всяко отчитане на водомера. Подписите на потребител удостоверяват съгласие с отчетените данни. В случая при една част от отчитанията са положени подписи за потребител, вкл. от майката на ответника (по негово признание). ОУ предоставят възможност и за полагане на подпис от служител на оператора. След като не е налице отказ за осигуряване на достъп, не е налице основание за прилагане на процедурата по чл. 22 ал.4 от ОУ с изготвяне на протокол, подписване от свидетел и т.н., която се прилага при неосигурен достъп.
Същото се отнася и за отчетената на 29.07.2014 г. завишена консумация на вода. При категоричния извод на вещото лице, че е налице реално потребление на това количество, ирелевантни са причините за него- ремонтни дейности или повреда на казанчето, или друг факт.
Съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност за част от вземанията за основателно. Допустимо е възражението, направено в срока за отговор на исковата молба. Поради това съдът не разглежда възраженията от с.з. -след изтичане на преклузивния срок. В отговора се твърди, че вземанията в размер на 16,85 лв. –главница и 5,17 лв. лихва по фактура от месец 10.2011 г. са погасени по давност. Процесните вземания имат периодичен характер, тъй като се касае за повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с изрично предвиден в Общите условия падеж (чл.31 ал.2). В Тълкувателното решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС е прието, че понятието „периодични плащания” по смисъла на посочената разпоредба се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. За периодични плащания са обявени изрично и вземанията на водоснабдителните дружества. Съгласно чл.111 б. „в” от ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно чл. 114 ал.1 давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Тъй като вземанията на ищеца са изискуеми в 30-дневен срок след датата на фактуриране, за дата на изискуемостта следва да се счита краят на 30-дневния срок (чл.72 ал.1 от ЗЗД). След изтичането му ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая вземането по фактура от 27.10.2011 г. е станало изискуемо на 26.11.2011 г., на която дата изтича 30-дневният (не едномесечен) срок. Считано от тази дата, тригодишният срок е изтекъл на 26.11.2014 г.-преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.11.2014 г. и вземането е погасено по давност. Съгласно чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане е погасено и вземането за лихви. Следователно исковете за посочения период са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Исковете за заплащане на сумите по фактурите от 30.11.2011 г. до 30.09.2014 г., вземането по които е изискуемо с изтичане на 30 –дневния срок по чл. 31, ал. 1 и 2 от ОУ, следва да се уважат в общ размер от 384,28 лв. Исковете за заплащане на обезщетение за забавата съгласно чл. 86 от ЗЗД са основателни за периода от 31.12.2011 г. до подаване на заявлението за сумата общо от 43,92 лв. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до плащането. Следва да се заплатят и разноските по заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете: в размер на 118,89 лв..
Искането на страните за присъждане на разноските по настоящото производство е частично основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК, съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.К. ***, ЕГН **********, дължи на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД- гр.Ямбол, ул. „Д-р П. Брънеков” № 20, ЕИК ***, сумата 384,28 лв., представляваща стойността на ползвани В и К услуги по 34 бр. фактури, издадени за периода от 30.11.2011 г. до 30.09.2014 г., сумата 43,92 лв. - мораторна лихва, дължима за периода от 31.12.2011 г. до 27.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 384,28 лв., считано от момента на подаване на заявлението - 27.11.2014 г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение № ***/28.11.2014 г. по ч.гр.д. № ***/2014 г. на ЯРС, а исковете в останалата им част за вземанията в размер на 16,85 лв. –главница и 5,17 лв. -лихва по фактура от 27.10.2011 г. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
По ч.гр.д. № ***/2014 г. на ЯРС са дължими и разноски от 118,89 лв.
ОСЪЖДА С.П.К. *** да заплати на Водоснабдяване и канализация" ЕООД- гр.Ямбол направените по делото разноски в размер на 233,02 лв.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация" ЕООД- гр.Ямбол да заплати на С.П.К. *** направените по делото разноски в размер на 14,67 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: