РЕШЕНИЕ
№ 10767
гр. София, 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110172575 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно
основание по: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗПК за прогласяване на
нищожност на договор за потребителски кредит № **********/09.08.2019 г., сключен
между ищеца и ответното дружество, евентуално съединен с 2/ осъдителен иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 2852,93 лв., представляваща
недължимо платена сума по недействителен договор, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 06.12.2024 г., до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът С. И. Н. твърди, че на 09.08.2019 г. сключила с ответното дружество „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № **********/09.08.2019 г.
Посочва, че едната страна по договора е търговец, а другата страна е потребител,
който усвоява кредита за цели извън своята професионална и търговска дейност. По
силата на договора на кредитополучателя била предоставена в заем парична сума в
размер на 4400 лв., от която кредитополучателят е усвоил сума в размер на 2861 лв., а
със сумата от 1538 лв. е рефинансиран предходен договор за потребителски кредит №
**********/02.05.2019 г. срещу задължение на кредитополучателя да върне на
кредитодателя сума в общ размер на 11 918,73 лв. на 48 месечни вноски, в която се
включва: общ размер на застрахователната премия: 1407,86 лв., от които 696,96 лв.
застраховка „Банк комбо живот" и 710,96 лв. застраховка „Банк комбо безработица“,
еднократна такса за оценка на риска в размер на 969,94 лв. В чл. 9.1 от договора е
описан ГЛП 33,67 %, а в чл. 10 е посочен ГПР 49,09 %. Твърди, че е погасила изцяло
задълженията си по сключения договор, като е заплатила суми в следните размери на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както следва: на 18.09.2019 г. е заплатил сумата от 244,94 лв.,
на 29.11.2019 г. – сумата от 250 лв., на 04.02.2020 г. – сумата от 249,99 лв., на
05.03.2020 г. – сума в размер на 250 лв., а след това е сключила нов договор за
потребителски кредит № **********/09.03.2020 г., с който е рефинансирала (погасила)
1
задълженията по процесния договор за потребителски кредит на 09.03.2020 г. в 11:25
ч., като е погасила сума в размер на 6253,00 лв. Въз основа на посоченото твърди, че е
заплатила сума в общ размер на 7 252,93 лв. по процесния договор за кредит на
ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Оспорва сключения договор за потребителски
кредит № **********/09.08.2019 г. като нищожен поради противоречие на закона, тъй
като посоченият размер на ГПР не съответства на действително приложения по
договора. Твърди, че в договора е посочена общата стойност на кредита в размер
6504,80 лв., а при сумиране на всички погасителни вноски кредитополучателят трябва
да върне сума в размер на 11918,73 лв. Посочва, че разликата между двете суми се
получава от това, че при изчисляване на ГПР не са включени застрахователните
премии в общ размер на 1407,86 лв., както и еднократната такса за оценка на риска в
размер на 969,94 лв., а също така поддържа, че посочените разходи следва да се
включат при изчисляване на ГПР. Твърди, че в процесния случай може да се направи
обосновано предположение, че тези услуги не са включени в ГПР и при тяхното
включване ГПР би надхвърлил законово определения петкратен размер на законната
лихва – 50%, предвид което целият договор за потребителски кредит следва да се
обяви за нищожен поради противоречие на специалната разпоредба на чл. 19, ал. 5, вр.
с ал. 4 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнително, излага доводи, че клауза за
заплащане на такса – еднократна такса за оценка на риска в размер от 969,94 лв., която
подлежи на възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, е уговорена в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Излага доводи, че разходите за оценка на риска, представляват разходи,
свързани с усвояване на кредита. Задължение на кредитодателя било да осъществи
преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно
и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие със закона е да
се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на платежоспособността му. Предвид
твърдяната нищожност на договора за кредит, се позовава на разпоредбата на чл. 23
ЗПК, в която се регламентира, че при обявяване на договора за кредит за нищожен
потребителят следва да върне само чистата му стойност, т.е. сума в размер на
предоставената в заем сума (главницата по кредита), като всички заплатени такси,
разноски, лихви и комисионни са недължими. Твърди, че общо заплатената сума по
договора е 7252,93 лв., а размерът на главницата е 4400,00 лв., като разликата между
двете суми от 2852,93 лв. се явява платена без валидно правно основание и подлежи на
връщане от ответника. Въз основа на посоченото моли съдът да обяви договор за
потребителски кредит №**********/09.08.2019 г. за нищожен поради противоречие на
закона и моли при уважаване на иска да осъди ответника да заплати на ищцата сумата
от 2852,93 лв. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва
предявените искове като неоснователни. Посочва, че в процесния договор за кредит е
посочен размер на ГПР от 49,09 % и общо дължима сума по кредита 11918,73 лв.
Посочва, че в ГПР не следва да се включват застрахователните премии за застраховки
към договора за кредит, тъй като посочените услуги са незадължителни, потребителят
е знаел това при сключване на договора и изрично се е съгласил да сключи
допълнителен договор за застраховка. Посочва, че за несключване на договора за
застраховка към кредита или за предсрочно прекратяване на договора за застраховка
не е предвидена никаква санкция в договора за кредит (увеличен размер на лихвата,
заплащане на неустойка, предсрочна изискуемост или нещо подобно). Поради това
посочва, че застрахователните премии не са взети предвид при изчисляване на ГПР.
Оспорва твърденията, че таксата за оценка на риска е свързана с управление и
усвояване на кредита, като посочва, че таксата е начислена еднократно преди
2
сключване на договора и след това за удобство на потребителя е разсрочена с падежни
дати на погасителните вноски по кредита. Посочва, че таксата за оценка на риска е в
размер на 696,94 лв. и е включена при изчисляване на ГПР по кредита. Посочва, че
ищцата е погасила по процесния кредит суми в общ размер на 7 749,29 лв., от които 6
504,80 лв. – главница, 1237,03 лв. – договорна лихва и 6,27 лв. – наказателна лихва.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени фактите, че: 1) между С. И. Н. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит № **********/09.08.2019 г., по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 4400,00 лв. и с уговорен ГПР в договора в размер на 49,09
%; 2) кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер
на 11 918,79 лв., в която се включва: общ размер на застрахователна премия: 1407,86
лв. и еднократна такса за оценка на риска в размер на 696,96 лв.; 3) ищецът е заплатил
на ответника за погасяване на кредита № **********/09.08.2019 г. сума в общ размер
на 7 749,29 лв.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното
открито съдебно заседание от 15.05.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни
факти за доказано.
Същите се установяват и от приетия по делото договор за потребителски кредит
№ **********/09.08.2019 г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ведно с информация за
застрахователна програма „Защита живот безработица/хоспитализация“.
По силата на сключения договор кредитодателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се е
задължил да предостави на ищеца сума в размер на 4400,00 лева, която сума да бъде
върната от кредитополучателя в срок до 15.08.2023 г. Общо дължимата сума от
кредитополучателя е в размер на 11 918,73 лева, която съгласно погасителния план
следва да бъде върната на 48 вноски, от които 47 вноски в размер на 248,30 лева и една
вноска в размер на 248,63 лева. Уговореният ГПР бил в размер на 49,09 %, а процентът
на фиксираната годишна лихва – 33,67 %. Между страните не се спори, че сумата е
била предоставена на кредитополучателя.
Приети в производството са и 5 броя разписки за заплатени от ищеца суми по
договора за потребителски кредит както следва: разписка от 18.09.2019 г. за сумата от
244,94 лв.; от 29.11.2019 г. за сумата от 250,00 лв.; от 04.02.2020 г. за сумата от 249,99
лв.; от 05.03.2020 г. за сума в размер на 250,00 лв.; от 09.03.2020 г. за сума в размер на
1040.00 лв.
Други относими писмени доказателства в производството не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит
по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № **********/09.08.2019 г., както и че
в договора е посочен ГПР, който не отговаря на действителния ГПР по договора за
3
кредит.
На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни
по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и банка – търговец по смисъла на § 13, т.
2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме,
че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата
на договор за потребителски кредит № **********/09.08.2019 г. Спрямо този договор
се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 7 от договора, озаглавен „Общ
размер на кредита и условията за усвояването му“ общият размер на кредит възлиза на
6504,80 лв., в която сума са включени размерът на кредита – 4400,00 лв.; общ размер
на застрахователната премия: 1407,86 лв., от които 696,96 лв. застраховка „Банк комбо
живот" и 710,96 лв. застраховка „Банк комбо безработица“, както и еднократна такса
за оценка на риска в размер на 696,94 лв. Отразено е, че еднократната такса за оценка
на риска е дължима в деня на подписване на договора за кредит, като се кредитира от
Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Съгласно чл. 6 срокът на договора е до 15.08.2023 г. Съгласно чл.
7.2.2. в случаите, когато потребителят е пожелал да се сключи някоя от застраховките
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
кредитора, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната
застраховка (конкретни застраховки) се превежда от Кредитора директно по банковата
сметка на съответния Застраховател. В чл. 9.1 от договора е посочено, че годишният
лихвен процент е 33.67 %. Съгласно чл. 9.4 от договора при просрочие потребителят
дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието. Посочено е в чл. 10 от договора, че годишният процент на
разходите е 49.09 %, като общата сума, дължима от потребителя е 11918.73 лв. В чл.
11.2. е обективиран погасителен план към договора, съгласно който вноските са
дължими ежемесечно на 15-то число на съответния месец, като всички без последната,
са в размер на 248,30 лв., а последната е в размер на 248,63 лв.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
случая в договора е посочен ГПР в размер от 49,09 %
По отношение на спорния между страните въпрос дали уговореният размер за
застрахователните премии в размер на 1407.86 лв. и еднократната такса за оценка на
4
риска в размер 696.94 лв. следва да се прибавят към размера на ГПР, съдът намира
следното:
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението,
съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент
и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по
кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони,
такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение
към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия.
По отношение на еднократната такса за оценка на риска:
Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или
други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения
договор за потребителски кредит. Еднократна такса за оценка на риска е предвидена в
договора само като размер, но не е посочено нито какво представлява, нито за какви
услуги се дължи. Според посоченото в чл. 10а ЗПК кредиторът по договор за
потребителски кредит може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, доколкото те са свързани с договора, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Дори и да се приеме, че предвиждането на тази допълнителна такса е
достатъчно за нейната дължимост, то съдът намира, че чл.10а ЗПК забранява
събирането й, доколкото същата представлява такса, свързана с усвояване на кредита.
Предвидената в чл. 7 от процесния договор еднократна такса за оценка на риска в
размер на 696,94 лева е дължима в деня на подписване на договора, финансирана от
кредитодателя и възстановима с дължимите месечни вноски по отпуснатия кредит. В
отговора на исковата молба ответника посочва, че еднократната такса за оценка на
риска е дължима еднократно и предварително преди сключване на договора, т.е.
ответникът счита, че не е свързана с усвояването на кредита и плащането на същата не
обуславяло дали потребителя ще усвои кредита, или не, като тя покривала разходи,
извършени от банката към момента на сключване на договора и непосредствено след
него. Така направеното от ответника изложение не може да бъде възприето. От
наименованието на таксата може да се направи извод, че същата обезпечава дейността
на служители на ответника по оценяване на възможностите на лицето да погасява
кредита. Проучването на кредитополучателя следва да бъде извършено преди
сключването на договора за кредит. Според разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от
5
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър
или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособностга на потребителите. След като по отношение на кредитора има
законоустановено изискване за извършване на проверка на кредитоспособността на
потребителя, предвидената еднократна такса за оценка на риска не следва да се дължи,
доколкото в договора не е посочено за какви действия, извън законово изискуемите се
дължи. Следователно предвидената еднократна такса за оценка на риска е в
противоречие с разпоредбите на ЗПК и на основание чл.10а, ал.2 ГПК е недължима.
Таксата е такава, свързана с усвояване на кредита, поради което чл. 7.1 от договора
заобикаля разпоредбата на чл. 10а ЗПК и същата е нищожна.
По отношение на застрахователната премия:
На първо място следва да се посочи, че кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютна стойността на ГПР – 49,09 %. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР/.
В този ред следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент
на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
застраховки, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /като глобален израз на всичко
дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани
с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит,
яснота досежно посочените обстоятелства липсва. В чл. 10 е записано единствено, че
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 към ЗПК
начин: ГПР: 49.09; Обща сума, дължима от потребителя: 11918,79 лв. Поради
посочената формулировка по никакъв начин не може да се изведе какво е включено в
ГПР. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи
обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
На следващо място следва да се посочи, че в отговора на исковата молба
ответникът посочва, че „за разлика от таксата за оценка на риска,
застрахователната премия не е взета предвид при изчисляване на ГПР.“, а в т.2, абз.
последен на стр. 5 от ОИМ посочва следното „…т.е. застрахователната премия не
следва да бъде включена в общите разходи по кредита, но е включена в главницата,
която е компонент на ГПР.“ С оглед на така установеното противоречие, съдът е
указал на ответника да го отстрани, в изпълнение на указанието и с молба от
11.04.2025 г. ответникът на практика излага същото твърдение. Настоящия състав
счита, че застрахователната премия неправилно е включена към общия размер на
отпуснатия кредит вместо към размера на разходите. Видно е, че в информацията за
потребителския кредит всички предоставени данни са с включена застраховка, като
кредитодателят предварително е знаел размера на застрахователната премия,
независимо, че към този момент потребителя не е бил направил избор на конкретна
застраховка. От представения формуляр е видно, че условията на потребителския
кредит включват застраховка, доколкото не е дадена информация за условията на
6
незастрахован кредит. Ето защо съдът не може да възприеме възражението на
ответника, че застрахователната премия не следва да се включва в размера на ГПР, тъй
като не представлява задължителен елемент от договора. Доколкото от формуляра е
видно, че застраховането е част от конкретния кредит, то премията би следвало да е
разход по кредита, а не част от отпусканата сума, в който компонент го е отразил
ответникът. От договора е видно, че застрахователната премия се превежда директно
по сметка на застрахователя от „Ти Би Ай Банк” ЕАД и в нито един момент сумата не
е била на разположение на потребителя, т.е. С. И. Н. не е имала възможност да реши
дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на
застрахователя. Въпреки че потребителят реално в нито един момент не е разполагала
със сумата от 1407,86 лв. и не е имала избор как да я използва, същата е включена в
общия размер на главницата по заема. Следва да се посочи главницата по договора за
кредит представлява заетата сума - паричните средства, които се предоставят за
ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в размер на
4400.00 лева. Всички други вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки,
такси и т. н., нямат характер на главница, поради което банката няма основание да
претендира сумата над 4400.00 лева до посочения в договора „размер на кредита“ като
главница. Поради изложеното съдът намира, че застрахователната премия
представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход
в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22
ЗПК. В този смисъл е и даденото определение в чл. 3, буква „ж“ на Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета. Така даденото разрешение е възприето широко и в съдебната практика – напр.
Решение № 395/22.01.2024 г. по в. гр. дело № 5786/2023 г. по описа на СГС .
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо с останалия
фактически и доказателствен материал по делото, при включване на разходите за
застрахователни премии и таксата за оценка на риска при изчисляване на неговия
размер е 80.78%. Съгласно заключението, при изчисляване на ГПР, в случай че при
формирането се включи дължимата сума за такса за оценка на риска в размер на
696.94, без включена застраховка, неговият размер е 49.09%. При изчисляване на ГПР,
в случай че при формирането се включат само застрахователните премии в размер на
1407,86 лв., без включена такса за оценка на риска, неговият размер е 62.66%.
В тази връзка, може да се направи обоснован извод, че в посочения в договор
ГПР в размер на 49.09% е включена само еднократната такса за оценка на риска, за
която съдът посочи на самостоятелно основание, че е нищожна, но не и размерът на
застрахователните премии. След включването им в ГПР, същият е в размер на 80.78%.
По този начин, действителният размер на ГПР надхвърля значително предвидения в
чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Налага се извод, че действителният размер на ГПР, след прибавяне на
дължимата такса за застрахователни премии, надвишава значително максимално
допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута – арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Вписаният в договора
параметър не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
7
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя
и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Поради изложеното съдът намира, че процесния договор за потребителски
кредит е нищожен, поради което искът следва да бъдат уважен.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 2852,93 лева, представляваща недължимо платена сума, без да е имало
основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът достигна до извод за основателност на предявения главен иск за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит.
Като безспорно обстоятелство по делото е отделен факта, че ответникът е
получил сума в размер на 7 749,29 лева.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ето защо, дължима от страна на потребителя е
единствено сумата от 4400,00 лева. Налага се извод, че процесната сума от 2852,93
лева, която надхвърля чистата стойност на кредита, е платена без основание, поради
което следва да бъде възстановена на ищеца. Предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на
исковата молба до погасяването
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски. С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адв.
възнаграждение от ищеца в размер на 1100 лева.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
8
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или
фактическа сложност, която да е обусловена от събирани в производството гласни
доказателствени средства, като производството е приключило с провеждането на едно
открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца се е явил.
Касае се за спор с константна и безпротиворечива съдебна практика. Предвид
изложеното настоящият състав счита, че в полза на ищцата следва да бъде определено
адв. възнаграждение в размер на сумата от 800 лева.
В полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от в размер на 1556,58 лева,
включващ държавна такса в размер на 436,58 лева, адвокатско възнаграждение в
размер на 800,00 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 320 лева.
По изложените мотиви и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. И. Н., ЕГН **********,
иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4
ЗПК, че договор за потребителски кредит **********/09.08.2019 г. е нищожен поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на С. И. Н., ЕГН
********** сумите от:
- 2852,93 лева, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща
недължимо платена по договор за потребителски кредит № **********/09.08.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 06.12.2024 г. до погасяване на задължението;
- 1556,58 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9