№ 3647
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110215606 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Е. Н., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 23-4332-023023/05.10.2023г г., издадено от
Началник Сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността
на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за отмяната му.
Претендират се разноски.
По делото са депозирани писмени бележки от Началник Сектор при
ОПП-СДВР, чрез пълномощник - гл. юрк.Х., в които се взема становище по
отношение съществото на спора, както и се претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 01.08.2023 г. в 14:33 часа. жалбоподателят управлявал лек
автомобил БМВ с ДК номер ***************** в гр. София, по ПО
Бул.Акад.Иван Евстратиев Гешов С посока на движение от Бул.Константин
Величков Към Бул.Цар Борис Iii, със скорост 104 км/ч. /след приспаднат
толеранс от -3 % измерената скорост от 107 км/ч. /, въпреки важимото за
участъка общо ограничение на разрешената скорост за движение в населено
място до 50 км/ч.
Скоростта, с която се движел управляваният от жалбоподателя
автомобил, била установена и заснета с поставената на това място система за
видеоконтрол ATCC "ARH CAM S1 " №11743FO., записваща и заснемаща
дата, час, скорост, място и регистрационен номер на преминаващите МПС-та.
С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, била
направена справка в Централна база КАТ, въз основа на която се установило,
че заснетият лек автомобил е собственост на Д. Е. Н.. Поради това той бил
призован да се яви в ОПП СДВР, и на 07.09.2023 г. свид. М. П.-мл.
автоконтрольор при ОПП СДВР, предоставил на Д. Е. Н. да попълни
декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 ЗДвП. Д. Е.
Н. декларирал, че той не е управлявал лекия автомобил, без да посочи лицето,
което го е управлявало. Въз основа на констатираното, св. М. П. издал
процесния АУАН, въз основа на който, при идентично фактическо описание на
нарушението и посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
Началник Сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР издала
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 ЗДвП наложила на М. П. административно наказание глоба в размер на 700
и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, както следва: гласни показанията на свидетеля Генади Маринов
както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.
Показанията на свид. М. П. са информативни относно обстоятелствата
по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, и като ги прецени
като обективни, незаинтересовани и достоверни, съдът ги кредитира в цялост.
От приложените писмени доказателства се установява, че системата
за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена
съобразно нормативните изисквания и е преминала последваща проверка за
изправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, "изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
2
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес", с оглед на което съдът
кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно
веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват
регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на извършване
на нарушението, което е подробно и точно описано и в АУАН и НП, датата и
часа на заснемането, и измерената скорост на движение.
Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с
която е заснето нарушението, е била ситуирана на съответното място, се
установява безпротиворечиво посредством данните от протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система. Посредством
него се установяват още датата, началният и крайният момент на
използването му, мястото на позициониране на техническото средство и
липсата на въведено с пътен знак ограничение на скоростта в участъка.
Протоколът за използване на техническо средство според настоящия съдебен
състав отговаря на всички нормативни изисквания, въведени с Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне
на АУАН и НП следват от заеманите длъжности и правомощията,
предоставени им по силата на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; заповед №
8121к-13318/23.10.2019 г., заповед № 513з8285/12.11.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от
компетентни органи и съдържат всички изискуеми от закона реквизити
съгласно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, очертаващи с
необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по извършеното
нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен
ред. Налице е съответствие между словесното описание и цифровата
квалификация на нарушението в АУАН и НП - чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Мястото на
извършване на нарушението е коректно посочено и съответства на
установеното посредством събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, и обстоятелствата относно нарушението са ясно и конкретно
описани.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По аргумент
за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с
3
автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава АУАН, съответно наказателно постановление,
както в случая.
От доказателствата по делото се установи, че със своето поведение
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50
км/ч. Движейки се на посоченото в наказателното постановление място и
време със скорост от 104 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, превишавайки тази скорост с 52 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
съзнавана непредпазливост, доколкото жалбоподателят е могъл и е бил
длъжен да не превишава разрешената скорост, но въпреки това не е съобразил
поведението си със законовите изисквания. Нарушението е формално, поради
което настъпването, респективно предвиждането на общественоопасни
последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при превишаване
на максимално разрешената скорост в населено място с над 50 км/ч. водачът се
наказва с глоба в размер на 700 лв., като за всеки следващ 5 км/ч превишаване
над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч.
превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. и лишаване от право
да управлява МПС.
В случая констатираното превишение на разрешената скорост е с 52
км/ч., поради което в съответствие с цитираната разпоредба наложеното на
жалбоподателя наказание е правилно индивидуализирано - глоба в размер на
700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.
По отношение на релевираното възражение, че жалбоподателят е бил
лишени от възможността на оспори авторството на извършеното нарушение,
то същото о се явява неоснователно. Това е така, тъй като за извършеното
нарушение е бил призован собственикът на автомобила, но видно от текста на
попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП именно жалбоподателят е попълнил
собственоръчно декларацията, в която не е посочил друго лице, което е
управлявало автомобила на процесната дата. Основания за преквалифициране
на случая в маловажен и приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не се
констатират, с оглед липсата на факти и обстоятелства, водещи до извод за
занижена обществената опасност на осъщественото нарушение в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от същия вид.
В заключение, след извършената цялостна служебна проверка на
4
атакуваното наказателно постановление, съдебният състав не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Същото е правилно - издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
023023/05.10.2023г г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел "Пътна
полиция" СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП НА Д. Е. Н. е наложено административно
наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца
ОСЪЖДА Д. Е. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка СДВР
сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5