№ 812
гр. Варна, 12.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100500071 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Н. Г., ЕГН ********** против
Решение № 3636/18.10.2024г., постановено по гр.дело № 10433/2023г. по
описа на РС - Варна, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за
осъждане на „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 200
КТ за сумата над 20 100 лева до пълно претендирания размер от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от претърпяна
трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата от датата на увреждането – 27.08.2022г., до окончателното изплащане
на обезщетението.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице в
първоинстанционното производство, отговаря на изискванията на чл. 260 и
261 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав я приема за допустима.
Изложени са подробни съображения за неправилност на атакуваното решение.
Поддържа се, че изводите на районния съд не кореспондират със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че неправилно не е взето предвид
решението на ТЕЛК, от което се установява, че жалбоподателят е с намалена
трудоспособност 40% в резултат от трудовата злополука. Навеждат се доводи,
че работникът няма да бъде напълно възстановен напълно и ще води
ограничен начин на живот. Твърди се, че неправилно от обезщетението е
1
приспадната сумата от 900 лв. по задължителната застраховка. Искането е за
отмяна на решението в обжалваното му част и уважаване на исковата
претенция в пълния й размер. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК *********, с който се оспорва
същата като неоснователна. Искането е за оставянето й без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба от „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК
********* против Решение № 3636/18.10.2024г., постановено по гр.дело №
10433/2023г. по описа на РС - Варна, в частта, с която „Пристанище Варна“
ЕАД е осъдено да заплати на И. Н. Г. сумата от 20 100 лв., представляващо
дължимо обезщетение за претърпени болки и страдания от претърпяна
трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата от датата на увреждането – 27.08.2022 г., до окончателното изплащане
на обезщетението.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице
в първоинстанционното производство, отговаря на изискванията на чл. 260 и
261 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав я приема за допустима.
Твърди се, че неправилната преценка на доказателствата е довела до погрешни
фактически констатации и правни изводи. Според жалбоподателя работникът
е нарушил разпоредбата на чл.34 ЗЗБУТ и отговорността на работодателя
следва да бъде намалена, съгласно чл.201, ал.2 КТ. Искането е за отмяна на
решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от И. Н. Г., с който се оспорва същата като неоснователна. Искането е за
оставянето й без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 17.03.2025г. от 13:30ч., за която дата и час страните да бъдат
призовани.
По направенoтo с въззивната жалба от И. Н. Г. доказателствени искания,
съдът намира, следното:
Жалбоподателят моли да бъде издадено съдебно удостоверение, по
силата на което същият да се снабди с друго такова от Регионалната картотека
2
на медицинските експертизи, от което да се установи дали „Пристанище
Варна“ ЕАД е подало жалба срещу решението на ТЕЛK № 91689 от заседание
№ 105 от 03.06.2024г., кога, с какъв входящ номер, придвижена ли е тази
жалба, до къде и кога, има ли по нея постановено решение и ако да – какво е
то. Аргумент за това е, че районният съд не е взел предвид установеното с
решението на ТЕЛК обстоятелство – нетрудоспособност 40%, доколкото този
акт е атакуван и не е влязъл в сила.
С оглед становището на ответната страна, с което не се противопоставя
на направеното искане, същото се явява допустимо и относимо към
настоящия спор, поради което следва да бъде уважено.
Като взе предвид изложеното, съдът, на основание чл. 267 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на И. Н. Г., по силата на което
същият да се снабди с друго такова от Регионалната картотека на
медицинските експертизи, от което да се установи дали „Пристанище Варна“
ЕАД е подало жалба срещу решението на ТЕЛK № 91689 от заседание № 105
от 03.06.2024г., кога, с какъв входящ номер, придвижена ли е тази жалба, до
къде и кога, има ли по нея постановено решение и ако да – какво е то.
Съдебно удостоверение да се издаде след внасяне на държавна такса в
размер на 5 лева, на осн. чл. 23, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
17.03.2025г. от 13:30ч., за която дата и час да бъдат призовани страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4