Решение по дело №327/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260033
Дата: 3 септември 2020 г. (в сила от 3 октомври 2020 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20202150200327
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№260033                                            03.09.2020 г.                                      гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                   наказателен състав  на трети август през две хиляди и двадесета година              

в публично заседание в следния състав:

                                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Мая Деянова

като разгледа докладваното о т с. Моллова- Белчева

АНД № 327 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ЕТ „П.Р.К.”, ЕИК *******, представляван от Р.К., против Наказателно постановление № 472712-F504891 от 21.10.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което, на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 1 вр. с §21/2/ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на търговеца е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради невъзможност да се плати сумата. В съдебно заседание представител не се явява.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на НАП на 24.07.2019 г. в търговски обект- сладолед и плажни стоки, находящ се в гр. Несебър, хотел И., стопанисван от жалбоподателя, се установило, че няма отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 10.07.2019 г. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F504891/16.08.2019 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност съобразно приложените заповеди.

В съдебно заседание бе разпитана св.Ш., който заяви, че на сочената в акта и в постановлението дата действително са извършили проверка в обекта на жалбоподателя. Било констатирано, че за няколко дати, измежду които и 10.07.2019 г., не бил отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, което се потвърждава и от приложения по делото КЛЕН. По делото са представени и фискални бонове, от които е видно, че за 10.07.2019 г. има извършени продажби. Така извършените констатации не се оспорват от страна на жалбоподателя.

С оглед на така изложеното съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, действала към датата на проверката, лицето по чл.3 /каквото е жалбоподателя/ следва да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. От приложеният по делото съкратен отчет на фискалната памет, включващ и процесната дата, и от показанията на св.Ш., се установява, че действително на 10.07.2019 г. не е бил отпечатан дневен финансов отчет с нулиране. Представени са и фискални бонове, от които е видно, че на тази дата е имало извършени продажби, за които същите са били издавани.

Псочената за нарушена разпоредба на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, в редакцията преди 02.07.2019 г., е въвеждала изискването лицето по чл.3 да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. В сега действащата редакция на разпоредбата, бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г. изискването лицата по чл.3, използващи ФУ и ИАСУТД, да отпечатват дневен отчет е отпаднало. Съобразно разпоредбата на § 21 ПЗР на същата наредба, в сила от 02.07.2019г., според ал.1 на която, в срок до 30 октомври 2019 г. производителите/вносителите на ФУ представят за функционално изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Съгласно ал.2 на същата норма, до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30.09.2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Ето защо и към момента на разглеждане на настоящия спор задължението за отпечатване на дневните финансови отчети е налично и не е отпаднало като такова за лицата по чл.3 от Наредбата. В този смисъл Решение № 1664/15.10.2019 г., по КАНД № 2125/2019 г. на Административен съд- Бургас.

С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на дружеството- жалбоподателя е бил съставен АУАН и впоследствие издадено НП. Нарушението не се оспорва от санкционираното лице, а от доказателствата по делото се установява и извършването му. В тази връзка жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление. Наведените твърдения за приложение на чл.28 от ЗАНН не могат да бъдат споделени. Нарушението не се характеризира с по- ниска обществена опасност от нарушенията от този тип, като липсата на вреди не води до обратния извод.

   Санкцията е в предвиденият минимален размер.

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на наказващият орган за присъждане на разноски, съдът намира следното:

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се дължат разноски, като в полза на наказващият орган следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 472712-F504891 от 21.10.2019г. на Началник на отделОперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което, на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 1 вр. с §21/2/ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на ЕТ „П.Р.К.”, ЕИК *******, представляван от Р.К., е наложено наказаниеИмуществена санкция” в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА ЕТ „П.Р.К.”, ЕИК *******, представляван от Р.К., да заплати на ТД на НАП- Бургас сумата от 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: