РЕШЕНИЕ
№ 10980
гр. С., 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110134607 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК от П. Г. Н., ЕГН **********, и Т. С. Н., ЕГН
**********, и двамата с адрес ************, против ************, с
адрес************, представлявана от кмета ************ с искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищците са
собственици на следните недвижими имоти – имот с идентификатор
1************и имот с идентификатор ************ на основание
придобивна давност, считано от 26.09.2005 г. до предявяване на иска.
Ищците твърдят, че са съпрузи и по време на брака си са закупили с
договор за продажба, обективиран в нотариален акт два имота – нива от 1056
кв.м. и нива от 496 кв.м., които имоти били възстановени с решение на
************ в полза на ************ и ************. В исковата молба се
поддържа, че ищците започнали да реализират фактическа власт върху
имотите, считано от деня на продажбата,т.е. от 26.09.2005 г. В исковата молба
се сочи, че ответната община е съставила акт за общинска собственост.
Ищците излагат твърдения, че с влязло в сила решение, постановено по
гражд.дело № 331/2017 г. по описа на СГС е отхвърлен иск по чл.108 от ЗС,
предявен от ************ против ищците, но същевременно с решение,
постановено по гражд.дело № 880/2012 г. по описа на СГС е отхвърлен иска
за признаване за установено, че ищците са собственици на основание договор
за покупко-продажба. Ищците поддържат, че за тях е налице правен интерес
да предявят иск за собственост на придобивно основание, различно от
1
заявеното в предходния съдебен процес. Ищците сочат,че предвид
реализираното от тях давностно владение правото им на собственост
произтича от оригинерно придобивно основание – давност.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответната
страна със становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Твърди
се, че владението на ищците не е било спокойно и необезпокоявано, тъй като
между страните са водени множество съдебни дела, сочи се, че при наличието
на влязло в сила съдебно решение, с което е отречено правото на собственост
на ищците по настоящото производство не може да бъде възприето, че
същите са продължили да своят имота.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представено е решение № 3081 за възстановяване правото на собственост
на земи в съществуващи или възстановени стари реални граници в землището
на ************, от което се установява, че на наследниците на Гюро Илиев
Стоичков е възстановено правото на собственост върху следните имоти: нива
от 1.552 дка, пета категория, находящ се в землището на ************ в
местността ************, имот № ************ и ************.
Приложени са скици от 07.09.2005 г., като едната е относно имот с номер
0************ в землището на ************, общ. ************, в която е
посочено, че имотът е собственост на наследниците на ************ въз
основа на документ – решение № 3081 от 01.08.2005 г., с площ на имота –
0.496 дка, а другата касае имот с номер 0************ в землището на
************, общ. ************, в която е посочено, че имотът е
собственост на наследниците на ************ въз основа на документ –
решение № 3081 от 01.08.2005 г., с площ на имота – 1.056 дка.
Представени са две удостоверения от 17.09.2005 г., от които се
установява, че процесните два имота не са актувани като държавни и
общински и нямат общински характер.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба № 199, том II, рег. №
10065, дело № 378 от 26.09.2005 г., по силата на който ************ и
************,като продавачи,и П. Г. Н.,като купувач,са постигнали съгласие
да бъдат обвързани от правоотношение,съгласно което продавачите се
задължават да прехвърлят право на собственост върху следните имоти – нива
от 1 056 кв.м., находяща се в землището на ************, общ.
************, местност ************, съставляваща имот № ************
и нива от 0.496 кв.м., находяща се в землището на ************, общ.
************, местност ************, съставляваща имот №
0************,а купувачът се съгласява да заплати уговорената продажбена
цена.
Видно от решение от 18.12.2012 г. на Софийски градски съд,
2
Административно отделение III Г състав,постановено по възз. гр. д. № 880 по
описа за 2012 г. е отменено решение от 07.07.2011 г. по гр. д. № 26/2009 на
Софийски районен съд, 36 състав и вместо това е постановено решение,с
което искът на П. Г. Н. и Т. С. Н. срещу ************ за признаване за
установено на осн. чл. 124 ГПК, вр. с чл. 183 ЗЗД, чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 19
СК /1985 г. отм./ по отношение на ************, че са собственици в режим
на съпружеска имуществена общност въз основа на покупко-продажба и
земеделска реституция на недвижим имот нива от 1056 кв.м., съставляващ
поземлен имот № ************, ************, находящ се в землището на
************, община ************, местност ************, е отхвърлен.
Представено е Решение № 1308 от 01.03.2018 г. на Софийски градски съд,
с което предявеният от ************ срещу П. Г. Н. и Т. С. Н. иск по чл. 108
ЗС за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост
на основание пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, върху поземлен имот с
идентификатор ************, както и за осъждане на ответниците да
предадат владението на посочения имот, е отхвърлен като неоснователен.
Посоченото решение е потвърдено с решение № 573 от 06.03.2019 г. на
Софийски апелативен съд.
Със Заповед СОА20 – РД57 – 63/28.08.2020 г. на кмета на ************, е
постановен отказ да се отпише от актовите книги за общинска собственост
част от АОС № 1752/25.02.2002 г. на район „************“, касаещ имот с
пл. № 454, кад. лист № Г-7-6-Б (693) от кад. план от 1986 г.
Представено е удостоверение за граждански брак, видно от което П. Г. Н.
и Т. С. Найденова са сключили граждански брак на 19.12.1982 г. и съпругата е
приела фамилно име Н..
Представен е акт за общинска собственост № 1752, съставен на 25.02.2002
г., на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС относно недвижим имот, находящ се в
************ – ************ /извън регулация/, с вид на имота – асфалтиран
паркинг – 1200 кв.м. Като граница на имота е посочено – Цариградско шосе,
път за ************, частни имоти.
Със Заповед № РД-09-50-1355/28.10.2011 г. на главния архитект на
************, по заявление на П. Н., е допуснато да се изработи изменение
на действащ подробен устройствен план за регулация и план за застрояване в
обхват ПИ № 0************, ************ по КВС, землище ************.
Представено е писмо от 04.01.2012 г. от ************ – район
„************“ до П. Г. Н., с което последният е уведомен, че район
„************“ е информиран за инвестиционното му предложение за
изграждане на магазин за нехранителни стоки и офис в УПИ I-3, 104
/образуван от ПИ № ************ и ПИ № ************ по кадастралната
карта на ************.
Представено е писмо от 04.01.2012 г. от кмета на кметство ************,
адресирано до район ************, с което е удостоверено, че не са
постъпили възражения относно инвестиционното предложение.
3
Приложено е разрешение за строеж № 343 от 11.10.2005 г., с което на
основание чл. 148, ал. 1,4 /5/ от ЗУТ и във връзка с чл. 38, ал. 5, чл. 49, ал. 1,
чл. 54, ал. 1, чл. 147, ал. 1, чл. 154, ал. 1/5/, чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, на П.
Г. Н. е разрешено да построи лека прогледна ограда с поцинкова мрежа по
имотни граници на ПИ № 0************, находящ се в ************,
местност ************. Представена е и скица за преместваем обект в имота.
По делото е прието и изслушано заключение на съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че имотите, описани в решение №
3081/30.08.2005 г. на Поземлена комисия, община ************, като нива с
площ от 1.552 дка в землището на ************, м. ************,
съставляващи: имот № ************ с площ 0.496 дка, нива пета категория и
имот № ************ с площ 1.056 дка, нива пета категория, по КВС на
************, са идентични с ПИ с идентификатори ************ и
************ по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Същите са идентични с описаните два броя ниви в нотариален акт за покупко-
продажба № 199, том II, рег. № 10065, дело №378/2005 г. Посочено е, че
имотът, описан в АОС като имот с пл. № 454 в кад. лист № Г-7-6-Б (693) с
площ от 1200 кв.м. е частично идентичен с имот № ************ по КВС на
************, район ************. Същият имот с пл. № 454 е описан в
Заповед № СОА20-РД57-63/28.08.2020 г. на Кмета на ************.
От събраните в хода на производството гласни доказателства се
установява,че според показанията на свидетеля ************ ищецът П. Н. е
закупил имот преди повече от петнадесет години, в периода на
реституирането на възстановени имоти. Твърди, че имотът се намирал на бул.
************ и на ул. „************ ************“, с площ около декар и
половина, като понастоящем там имало склад. Свидетелят ************
депозира показания, че от едната страна на имота се намира бул.
************, след това ул. „************ ************“, от другата страна
– поземлен имот и канал. Според показанията на свидетеля ************
свидетелят не е виждал в имота други хора освен ищците, които са го
стопанисвали, нито разполага с информация други лица да са претендирали
права върху имота. Твърди, че имотът е бил ограден с мрежа и с поддържащи
мрежата колци, като оградата била направена от ищеца П. Н. преди повече от
петнадесет години. Посочва, че имотът е заграден, откакто е възстановен.
Разпитан в съдебно заседание,свидетелят ************ сочи,че при
възстановяването на имота ищецът П. Н. закупил имота от роднини –
************ ************ – майка на ищеца и ************ – негова
леля.От показанията на свидетеля ************ ************ се установява,
че е наемател в имота от около петнадесет години. Свидетелят ************
депозира показания,че като местонахождение имотът се намира на бул.
************, ул. „************ ************“, поделението на
жандармерията, като площ посочва, че имотът е около декар и половина.
Сочи, че в имота имало навес, в който свидетелят си съхранявал продукцията.
4
От показанията на свидетеля ************ се установява,че в имота не са
идвали други хора, съответно не са заявявани претенции. Свидетелят
************ твърди, че когато наел имота, същият вече е бил ограден с
мрежа с колци, като не твърди да знае от кого е била изградена. На свидетеля
************ не е известно по какъв начин П. Н. е придобил имота,в имота не
са идвали представители на ************.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи :
По допустимостта на исковата претенция :
Софийският районен съд счита,че предявената искова претенция по иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК се явява допустима. За да бъде
допустимо разглеждането на установителен иск,задължителна предпоставка е
наличието на правен интерес. Софийският районен съд намира,че за ищците
съществува интерес да предявят иска си.Правният интерес на ищците от
образуване на настоящото производство произтича от това, че за процесните
имоти от страна на ответника е издаден акт за общинска собственост, което
обстоятелство смущава твърдяното от ищците тяхно право на собственост.
Наличието на акт за общинска собственост позволява да бъде възприето,че от
страна на ответника е налице оспорване правото на собственост да
принадлежи на ищците,което обосновава извода на съда,че исковата
претенция е допустима. В тази насока съдът отчете,че е представена по
делото заповед от 2020 г.,с която е отказано отписване на имот от актовите
книги,което позволява да бъде възприето,че съществува спор за
собственост.С оглед това,че ищците предявяват настоящата искова претенция
за признаване право на собственост на придобивно основание,различно от
придобивното основание,на което е разгледан по-рано иск между същите
страни не съществува процесуална пречка за разглеждане на предявената по
настоящото производство искова претенция. Когато между страните има
постановено и влязло в сила съдебно решение,недопустимо се явява
разглеждането на искова претенция с идентичен предмет като вече
разгледаната,по която има влязло в сила съдебно решение. В конкретния
случай искът,по който има влязло в сила решение е предявен за признаване
право на собственост на ищците на различно придобивно основание спрямо
придобивното основание,на което ищците се позовават при предявяване на
установителния иск по настоящото производство,което обосновава извод,че
липсва идентичност между предмета на двете дела и предвид наличието на
претенции и на двете страни в производството,че правото на собственост
върху процесния имот им прннадлежи,съществува правен интерес от
разглеждането на исковата претенция.
Искът с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е положителен
установителен иск,съгласно който ищците следва при условията на пълно и
главно доказване да установят,че правото на собственост им принадлежи на
заявеното придобивно основание – придобивна давност. Придобивната
5
давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост,ако е
реализирана фактическа власт върху имота с намерение да се свои като
законът регламентира оборима презумпция,че когато е реализирана
фактическа власт върху имота съществува намерение за своене – съгласно
чл.69 от ЗС се предполага,че владелецът държи вещта като своя. Доказването
е пълно,когато от събраните в хода на производството доказателства може да
бъде направен несъмнен и категоричен извод,че е реализиран фактическият
състав на придобивната давност. Страните не спорят,а и от събраните в хода
на производството доказателства се установява,че ищците Н. и Н. са
сключили договор за продажба на недвижими имоти,обективиран в
нотариален акт от 26.09.2005 г.,която дата според съда поставя началото на
реализиране на фактическа власт върху имота,а ангажираните в хода на
производството доказателства позволяват да бъде възприето,че считано от
тази дата фактическата власт на ищците върху имота не е била прекъсвана.
Владението трябва да е явно,несмущавано,както и да се осъществява
постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят същия имот. Постоянното владение не
изисква непременно фактическата власт да се осъществява непрекъснато,т.е.
във всеки един момент,но фактическата власт върху имота следва да бъде
реализирана чрез такива действия,които сочат на намерение имотът да се
счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. За да бъде
възприето,че се осъществява владение върху недвижим имот,следва лицето
да осъществява физическо присъствие в имота, да го посещава и да извършва
явни действия по стопанисването му и то такива действия,които изключват
реализиране на фактическа власт или служене с имота от страна на други
лица. За да приеме,че ищците Н. и Н. са осъществили фактическа власт върху
имота,считано от датата на прехвърлителната сделка,т.е. налице е
съвладение,съдът взе предвид свидетелските показания на свидетелите
************ и ************,според които други лица не са имали
претенции към имота,имотът е ограден и през цялото време е стопанисван от
ищците. Тези свидетелски показания следва да бъдат кредитирани не само
предвид последователността им,но и с оглед обстоятелството,че
свидетелските показания хармонизират с представени по делото писмени
доказателства – според показанията на свидетеля ************ ограда е
поставена от ищеца Н.,а в тази насока по делото е представено и
разрешително за поставяне на ограда. С оглед това,че свидетелят
************ сочи,че е наемател на имота на основание договор с
ищците,съдът счита,че с показанията на този свидетел се установява,че
ищците са реализирали фактическа власт върху имота чрез наемателя като
държател на имота. В подкрепа на извода,че ищците са осъществили
фактическа власт върху имота като владелци на същия са и представените
доказателства относно инвестиционното намерение за изграждане на магазин.
Предприеманите действия от ищеца П. Н. представляват действия по
стопанисване на имотите, каквито поначало собственикът на един имот би
6
могъл да извършва – изграждане на магазин, построяване на ограда и т.н.
Тези действия водят до извод, че ищецът е посещавал имота и е извършвал
явни действия по стопанисването му, без да са налице данни за отблъскване
на владението му – ищецът Н. е получил съответните разрешения от
общинската администрация. Предвид развитите съображения и като отчете
изминалият период от време,считано от поставяне началото на фактическата
власт на имота от страна на ищците до предявяване на иска съдът счита,че
ищците са доказали придобиване право на собственост на основание
придобивна давност и исковата претенция подлежи на уважаване. Изводът на
съда,че исковата претенция е доказана не се променя предвид довода,че
владението не е било спокойно предвид гражданските дела,разгледани между
страните. Със завеждането на гражданското дело,по което е постановено
решението, с което на ищците в настоящото производство е отречено правото
на собственост върху процесните имоти, на основание придобиването им по
договор за покупко-продажба, не е прекъсната придобивната давност. В
хипотезата на иск, предявен от владелеца, правилото на чл. 84 ЗС във връзка с
чл. 116 ЗЗД не намира приложение, тъй като ищецът не може сам да прекъсне
собствената си придобивна давност. Придобивната давност,която е започнала
да тече,считано от реализиране фактическа власт върху имота,може да бъде
прекъсната само при предявяване на иск срещу лицето,което осъществява
фактическа власт. В конкретния случай ************ не е предявила
насрещен иск за собственост,поради което предявеният иск,по който ищците
Н. и Н. са претендирали да бъдат признати за собственици на основание
договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт,не води до
прекъсване на давността,която тече в полза на Н. и Н.. В този смисъл е и
постановеното от Върховния касационен съд решение № 99 от 23.10.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 4991/2017 г. Не може да бъде споделен доводът на
ответната община,че предвид отхвърляне на иска за собственост,предявен от
П. Н. и от Т. Н. на основание придобито право на собственост по договор за
покупко-продажба ищците не биха могли да своят имота. Следва да бъде
отчетено,че придобивната давност е оригинерно придобивно основание и
реализирането на фактическия състав на придобивната давност е обусловено
от реализиране на фактическа власт върху имота като отхвърлянето на иск за
собственост,предявен на деривативно придобивно основание – договор за
покупко-продажба не рефлектира върху реализирането на фактическия състав
по придобиване на имота на основание придобивна давност. Същевременно
давността не се явява прекъсната и с оглед предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС от ************ срещу П. Н. и Т. Н.,тъй като този
иск е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение на 26.04.2019 г.Доколкото
искът не е уважен, давността не се смята прекъсната – чл.116,б.б от ЗЗД. След
влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да
тече, като спирането на давността по време на исковия процес се заличава.
В настоящия случай предвид това,че ищците Т. Н. и П. Н. предявяват
искова претенция за признаване за установено,че са собственици на имоти на
7
основание придобивна давност,съдът следва да установи дали е възможно
придобиване на имотите по давност,т.е. дали законът регламентира забрана за
придобиване на имотите по давност. Това означава,че трябва да бъде
изследван въпросът дали имотите са общинска собственост, тъй като по
отношение на възможността за придобиване по давност на имоти - частна
държавна или общинска собственост е действал мораториумът, предвиден в §
1, ал. 1 ЗДЗС. Съгласно чл. 5 ЗОбС актът за общинска собственост, съставен
по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ
документ, който само констатира собствеността на общината, без да я
поражда. Съгласно чл. 38, ал. 2 ППЗОбС /отм. 22.03.2005 г./, но действал към
момента на съставяне на АОС № 1752/25.02.2002 г., обстоятелствата,
констатирани в акта за общинска собственост, съставен по надлежния ред,
имат доказателствена сила до доказване на противното. Това означава, че на
основание чл. 179, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме за установени
посочените в акта факти, а именно, че същият е съставен на посочената дата и
място от съответното длъжностно лице. Актът за общинска собственост има
доказателствено значение по въпроса за принадлежността правото на
собственост в полза на съответната община освен ако от ангажираните в хода
на производството доказателства може да бъде направен извод,че правото на
собственост не принадлежи на общината,т.е. ако удостовереното в акта бъде
опровергано. В настоящия случай съдът намира,че съществуването на право
на собственост в полза на ответната община е опровергано,в която насока по
делото са представени съдебните решения,постановени от СГС и САС,с
които е отречено ************ да е собственик. Влязлото в сила съдебно
решение е задължително за съдилищата. Софийският районен съд,отчитайки
наличието на влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд,с което
е отречено имотът да представлява общинска собственост,приема,че
процесните имоти не са общински,респективно няма пречка същите имоти да
бъдат придобивани по давност. Цитираната разпоредба,която поражда
забрана за придобиване на право на собственост може да бъде прилагана в
случай,че имотът представлява общинска собственост,но когато с влязло в
сила съдебно решение правото на общината е отречено,съдът счита,че забрана
имотите да бъдат придобити по давност не съществува. Развитите
съображения мотивираха съда да счете,че исковете по чл.124,ал.1 от ГПК
подлежат на уважаване. Съдът намира,че следва да бъде възприето,че ищците
са придобили правото на собственост при равни дялове – установява се,че
началото на фактическа власт е започнало по време на брака на
ищците,самите ищци твърдят,че са реализирали съвладение,а и доколкото
друго не следва от вътрешните им отношения,ищците са придобили право на
собственост при дялове от по ½ идеална част върху всеки от имотите.
При този изход на спора и с оглед формулираното искане от ищците за
присъждане на разноски съдът намира,че в полза на ищците следва да бъдат
присъдени съдебноделоводни разноски в размер на 2050 лева, а именно 200
лв. за заплатена държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице и 1500 лв.
8
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, предявени от П. Г. Н., ЕГН **********, и Т. С. Н., ЕГН
**********, и двамата с адрес с.************, ул.“************
************“ № 96, против ************, ************, с адрес гр.С.,
************, представлявана от кмета ************, че П. Г. Н., ЕГН
**********, и Т. С. Н., ЕГН ********** са собственици при равни дялове –
на по ½ идеална част на имот с идентификатор ************ с площ от 1055
кв.м., находящ се в ************, район ************, местност
************ при съседи имоти с идентификатор
************,************,************,1************ и ************ и
на имот с идентификатор ************, с площ от 496 кв.м., находящ се в
************, район ************, местност ************ при съседи
имоти с
идентификатор************,************,************,************,************,на
основание придобивна давност.
ОСЪЖДА ************, ************, с адрес гр.С., ************,
представлявана от кмета ************ да заплати на П. Г. Н., ЕГН
**********, и Т. С. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес с.************,
ул.“************ ************“ № 96 на основание чл. 81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 2050 ( две хиляди и петдесет ) лева
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9