Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.07.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2523 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Е.е.Б.“ АД, твърди, че на 18.03.2016 г. между него, като залогодател, и „У.Б.“ АД, като заложен кредитор, е сключен договор за особен залог на търговското му предприятие, който е вписан в търговския регистър на 01.04.2016 г. На 13.09.2019 г. заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложеното търговско предприятие. На 26.09.2019 г. в търговския регистър по партида на залогодателя е вписано ново юридическо лице като кредитор, което е ответникът „С.е.г.” АД, който е придобил обезпеченото с особения залог вземане на основание сключен договор за цесия. На 26.11.2020 г. между ответниците „С.е.г.” АД, като заложен кредитор, и „Н.и.п.” ЕООД, като купувач, на основание чл. 37 ЗОЗ е сключен договор за продажба на заложеното търговско предприятие, което е продадено срещу покупна цена в размер на 3 406 565, 75 евро. Ищецът твърди, че при сключването на този договор са нарушени следните императивни разпоредби на закона: 1) нарушена е нормата на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ, тъй като в договора липсват уговорки за това, че купувачът дължи да заплати пълния размер на покупната цена и такова плащане не е извършено; 2) нарушена е и разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, тъй като при неговото сключване заложният кредитор не е положил грижата на добрия търговец – той не е положил усилия да извърши продажбата на цена, която да е близка до максималната продажна цена, като не е разгласил продажбата по начин да достигне до повече потенциални купувачи и е сключил сделката при цена много по-ниска от балансовата и пазарната стойност на активите в търговското предприятие, която също така не отчита сключени договори, от които за залогодателя са възникнали дългосрочни вземания за получаване на цена за продадена на обществения снабдител електрическа енергия. Ето защо и този договор противоречи на закона и като такъв е нищожен. Поради изложеното ищецът моли съдът да прогласи нищожността на договор за продажба на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, сключен на 26.11.2020 г., между „С.е.г.” АД, като заложен кредитор, и „Н.и.п.” ЕООД, като купувач, като противоречащ на закона. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответниците - „С.е.г.” АД и „Н.и.п.” ЕООД, оспорват предявения иск. Твърдят, че купувачът по договора за продажба на търговско предприятие е заплатил изцяло уговорената по него покупна цена, което е станало с две плащания на 21.05.2020 г. и на 26.11.2020 г. Посочват, че продажбата е надлежно разгласена чрез три обяви във вестник „24 часа“, като цената, на която е сключена сделката, е съобразена с това, че включените в търговското предприятие електроцентрали са с амортизирани панели на почти десет години, стар модел на инверторите и амортизирани кабели, с това, че не е известен точният размер на непогасените задължения, които са част от търговското предприятие и с това, че има възможност продажбата на търговското предприятие да бъде оспорена предвид съществуващия конфликт между акционерите в „Е.е.Б.“ АД. Поради изложеното молят предявения иск да се отхвърли. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на предявения в процеса установителен иск е прогласяване нищожността на договор за продажба на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, който е сключен на 26.11.2020 г. в изпълнение на процедура по Закона за особените залози /ЗОЗ/, между „С.е.г.” АД, като заложен кредитор, и „Н.и.п.” ЕООД, като купувач. При съобразяване на фактите, на които ищецът основава предявения иск е видно, че порокът, на който той се позовава, представлява сключване на този договор в противоречие с две императивни законови разпоредби, които са тези на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ и чл. 37, ал. 3 ЗОЗ.
В чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е предвидено, че нищожни са договорите, които противоречат на закона. За да е налице посочения порок, който води до нищожност на един договор, трябва в правния ред да съществува императивна правна норма, която да забранява неговото съществуване, т.е. неговият предмет и/или основание, преценени с оглед съществените престации, които възникват за страните по него, да противоречат на тази императивна правна норма.
Оспореният с предявения в процеса иск договор представлява такъв, с който се прехвърля търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, от патримониума на едно лице в полза на друго лице. Сключването на договор с такъв предмет е разрешен от закона, доколкото в чл. 15, ал. 1 ТЗ е изрично предвидено, че търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Тогава, когато върху търговското предприятие има учреден особен залог по реда на ЗОЗ, договорът за неговата продажба може да бъде сключен не от собственика на тази имуществена съвкупност, а от заложния кредитор, който е пристъпил към изпълнение върху това имущество. В тези случаи в ЗОЗ са предвидени и някои специални правила, които трябва да бъдат спазени при сключване на този вид сделка, чрез които да бъдат постигнати различните цели, които тя преследва, които са няколко – от една страна с продажбата на заложеното имущество се цели да се удовлетвори изцяло вземането на заложния кредитор, а от друга страна с тази продажба се цели да се получи максимално висока цена за продаденото право, с което се охраняват интересите и на собственика на това имущество, който е учредил особен залог върху него. Сред тези специални правила са регламентирани и такива, които ограничават свободата на страните да определят по своя воля начина, по който ще се изпълнява една от основните престации по този вид договори, която е тази за заплащане на покупната цена на продаденото имущество от купувача. Такава е разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ, на нарушението на която се позовава ищецът. В чл. 37, ал. 2 ЗОЗ е предвидено, че продажбата на заложеното имущество от заложния кредитор се извършва само срещу заплащане на пълния размер на цената на депозитаря. При тълкуване на тази разпоредба е видно, че с нея се създава едно задължително условие, което трябва да представлява част от съдържанието на сключения договор за продажба на заложено имущество, включително в случаите, при които то представлява търговско предприятие и което се отнася до това как трябва да бъде заплатена уговорената с договора продажна цена от приобретателя. Това условие се състои в това, че покупната цена трябва да бъде заплатена по сметка на специален правен субект, който е депозитарят, както и че тя трябва да бъде престирана изцяло към момента на подписване на договора, а не да бъде заплащана на части и в срок, следващ датата на настъпване на вещноправните последици на разпоредителната сделка. Цитираната норма безспорно е императивна и нейното нарушаване води след себе си определени правни последици, които обаче на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД не са нищожност на целия договор за продажба на заложеното имущество, а само на клаузата от него, определяща начина, по който трябва да бъде заплатена продажната цена, която клауза трябва да се замести по право от правилото, регламентирано в императивната разпоредба на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ. Това означава, че дори и при сключването на договор за продажба на заложено по ЗОЗ търговско предприятие от заложния кредитор да е нарушено правилото на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ, това не представлява порок, който да води до нищожност на този договор, а само на отделна негова клауза. Ето защо дори и да е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ при сключване на договора за продажба на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД по реда на ЗОЗ, който е предмет на предявения в процеса установителен иск, то това нарушение не води до неговата нищожност съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, което е основание за отхвърляне на предявения иск.
Освен горното трябва да се посочи и това, че от събраните по делото доказателства се установява, че в съдържанието на процесния договор за продажба на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, върху което е учреден особен залог по реда на ЗОЗ, сключен на 26.11.2020 г., между „С.е.г.” АД, като заложен кредитор, и „Н.и.п.” ЕООД, като купувач, липсва клауза, която да противоречи на повелителното правило, установено в чл. 37, ал. 2 ЗОЗ. Дори напротив, всички клаузи в договора, отнасящи се до начина на заплащане на уговорената с договора цена за продажбата на търговското предприятие на ищцовото дружество, са в съответствие с това правило. Това е така, тъй като както в чл. 1 от договора, така и в чл. 5 от него са обективирани изявления на страните, че цялата покупна цена, чиято левова равностойност е в размер на 6 661 983 лв., е заплатена от купувача „Н.и.п.” ЕООД по сметка на вписания в регистъра по ЗОЗ депозитар Панчо Димитров Радев. След като при сключване на договора в съдържанието му е включено изявление, че покупната цена е платена от купувача, това означава, че тя е била вече заплатена към момента на сключване на договора, с което е изпълнено изискването, предвидено в чл. 37, ал. 2 ЗОЗ. Следователно твърдяното от ищеца нарушение на посочената императивна норма, освен че не може да доведе до нищожност на процесния договор, се доказва, че изобщо не е и допуснато при неговото сключване, което също е основание за крайния извод за неоснователност на предявения в процеса установителен иск. Въпреки че няма отношение към това дали съдържанието на процесния договор за продажба на търговско предприятие противоречи на закона или не, а към изпълнението на едно от задълженията, които възникват по него, съдът ще отбележи и това, че от събраните в производството доказателства се доказва настъпването на факта на заплащане от купувача по сметка на депозитаря на пълния размер на покупната цена за продаденото търговско предприятие към датата на подписване на договора. Това е видно от приетите по делото две платежни нареждания от м. 05.2020 г. и от 26.11.2020 г. за превод на сума в общ размер от 6 661 983 лв. от „Н.и.п.” ЕООД по сметка на Панчо Радев – депозитар. Този факт отново потвърждава извода, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ нито при сключване на процесния договор за продажба на търговско предприятие, нито при неговото изпълнение от купувача.
Другата законова разпоредба, на нарушаване на която се позовава ищецът при излагане на основанието на предявения иск за нищожност на договора за продажба на търговско предприятие, извършена от заложния кредитор „С.е.г.” АД в полза на „Н.и.п.” ЕООД, е тази на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ. В тази норма, в редакцията й, която е в сила към датата на сключване на процесния договор, е предвидено, че при продажбата на имущество по реда на ЗОЗ заложният кредитор е длъжен да положи грижата на добър търговец. При тълкуване на тази разпоредба е видно, че с нея е регламентирано едно задължение, което възниква за заложния кредитор, което се състои в това, че той трябва да положи грижата на добрия търговец при извършване на действия по сключване от негово име, но за чужда сметка на договор за продажбата на заложеното имущество.
Настоящият съдебен състав на първо място трябва да отговори на въпроса какви са последиците при нарушаване на правилото, регламентирано в чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, от заложния кредитор при извършване от негово име и за сметка на залогодателя на продажба на заложеното имущество. В тази връзка трябва да се съобрази, че по прилагането на тази правна норма се е произнесъл Върховният касационен съд в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 40 от13.04.2011 г., постановено по т.д. № 448/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. В това решение е прието, че тя трябва да се тълкува с оглед естеството на извършваното действие по продажба на чуждо имущество от името на заложния кредитор, но за сметка на залогодателя и да се разбира, че уреденото в чл. 37, ал. 3 ЗОЗ задължение на заложния кредитор да положи грижа на добрия търговец при сключване на договор за продажба на заложеното имущество се изразява в това, че той е длъжен да предприеме всички необходими действия, за да се постигне максимална продажна цена на заложеното имущество, които включват действия по изготвяне на оценка за пазарната стойност на имуществото, която да бъде ориентир за цената, която би могла да се постигне при продажбата му, действия по разгласяване на продажбата по начин, който да гарантира информирането на заинтересованите от закупуването му лица, като в обявата се предоставят достатъчно конкретни данни за вида на продаваното имущество, действия по изчакване изтичането на разумен срок след разгласяване на продажбата за постъпване на оферти от потенциални купувачи, действия по сключване на договора за продажба с купувача, предложил най-висока цена, и при спазване императивното изискване на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ за заплащане на пълния размер на цената, както и действия по даване на възможност на самия длъжник при изявено от него желание да участва активно при намирането на купувач. Наред с това в цитираното решение на ВКС е посочено, че тогава, когато при продажбата на заложеното имущество по ЗОЗ заложният кредитор е изпълнил задължението си по чл. 37 ЗОЗ като е положил грижата на добрия търговец при сключване на договора, длъжникът, който е собственик на продаденото имущество, не търпи вреди, съизмеряващи се с разликата между цената, по която е продадено заложеното имущество, и неговата действителна пазарна цена. По аргумент за обратното трябва да се заключи, че когато при извършване на продажба на заложеното имущество по ЗОЗ заложният кредитор не е положил изискуемата съгласно чл. 37, ал. 3 ЗОЗ грижа на добрия търговец, то за длъжника би настъпила вреда, ако това имущество е продадено на цена, която е по-ниска от действителната му пазарна цена. От цитираното решение на ВКС е видно, че обезщетяването на тези вреди може да се претендира от жалбоподателя на договорно основание, тъй като те са последица от неизпълнение от заложния кредитор на задълженията му по договора за учредяване на особен залог, едно от които е това, предвидено в чл. 37, ал. 3 ЗОЗ да положи грижата на добрия търговец при извършване от негово име и за сметка на залогодателя на продажба на заложеното имущество. След като ВКС приема, че при сключване от заложния кредитор на договор за продажба на заложено имущество в нарушение на задължението му по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ собственикът на това имущество претърпява вреди, изразяващи се в разликата между действителната пазарна стойност на имуществото и продажната цена, при която е сключена прехвърлителната сделка, то трябва да се приеме, че върховният съд счита този договор за действителен. Това е така, защото ако договорът за продажба на заложеното имущество, сключен в нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, е нищожен, то той изобщо не би породил правни последици по излизане от патримониума на длъжника на продаденото имущество и следователно този правен субект изобщо не би могъл да претърпи вреди от намаляване на неговото имущество със средства, равни на разликата между действителната пазарна стойност на това имущество и цената, срещу която то е продадено от заложния кредитор. Само когато този договор за продажба е действителен и поражда вещнопрехвърлителния ефект по преминаване на имуществото от патримониума на залогодателя в този на купувача, за залогодателя могат да настъпят имуществени вреди, равняващи се на стойността, с която е намаляло неговото имущество. С оглед на изложените съображения и при съобразяване на практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, трябва да се приеме, че когато заложният кредитор при сключване на договор за продажба на заложеното имущество не е положил грижата на добрия търговец, с което е нарушил чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, за залогодателя се поражда правото да получи обезщетение за претърпените вреди по реда на договорната отговорност за неизпълнение, която възниква за заложния кредитор по силата на сключения между тези субекти договор за особен залог, но нарушаването на тази правна норма не води до нищожност на договора за продажба на заложеното имущество. Следователно дори и в случая при сключване на процесния договор за продажба на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД заложният кредитор „С.е.г.” АД да е нарушил нормата на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, това няма за последица нищожност на тази сделка, а само възникване на правото на залогодателя да бъде обезщетен за претърпените в резултат на това нарушение имуществени вреди.
Предвид всичко изложено трябва да се обобщи, че по делото не се доказа, че процесният договор за продажба на търговско предприятие, върху което е учреден особен залог по реда на ЗОЗ, страда от сочения от ищеца порок, който да го прави нищожен, който е да противоречи на императивна правна норма, защото законовите разпоредби, които се твърди да са нарушени при неговото сключване, по естеството си са такива, които нямат за последица нищожност на договора. Това прави предявеният в процеса иск неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и предвид своевременно направеното искане за тяхното присъждане, разноски се следват на ответниците.
Доказаха се реално заплатени от ответника „С.е.г.” АД разходи за водене на настоящото дело в общ размер от 20 500 лв., от които сумата от 600 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица и сумата от 19 900 лв. – адвокатско възнаграждение, за извършени различни правни действия, които са част от защитата на страната, само от един адвокат, за което в представените два договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено и което е под минималните размери за съответния вид работа, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/. В производството са представени доказателства, че адвокатското възнаграждение, което се претендира е заплатено на двама адвокати, но от договорите за правна защита и съдействие е видно, че сумата, платена на единия адвокат, представлява само възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба и на отговор на допълнителната искова молба, а сумата, платена на другия адвокат, представлява само възнаграждение за процесуално представителство, т.е. за друго действие, което означава, че не са заплатени две възнаграждения на повече от един адвокат за извършване на едно и също действие по защита и в тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на разноски за пълния размер на платените от ответника адвокатски възнаграждения.
Доказаха се реално заплатени от ответника „Н.и.п.” ЕООД разходи за водене на настоящото дело в общ размер от 9 950 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено и което е под минималните размери за съответния вид работа, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/.
Така мотивиран Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.е.Б.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „С.е.г.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, и „Н.и.п.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, който е сключен на 26.11.2020 г. в изпълнение на процедура по Закона за особените залози /ЗОЗ/, между „С.е.г.” АД, като заложен кредитор, и „Н.и.п.” ЕООД, като купувач, поради противоречие със законовите норми на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ и чл. 37, ал. 3 ЗОЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е.е.Б.“ АД ДА ЗАПЛАТИ на „С.е.г.” АД сума в размер на 20 500 лв. /двадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща направени разноски по делото, както и на „Н.и.п.” ЕООД сума в размер на 9 950 лв. /девет хиляди деветстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: