№ 46685
гр. София, 10.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110103111 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. П., ЕГН **********,
с настоящ адрес в ****, чрез пълномощника адв. Д. М., АК – София, със съдебен адрес в
**** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ****,
представлявано от управителя Н.П.П..
Твърди се в исковата молба, че между ищеца, като заемател и ответното дружество,
като заемодател, е сключен договор за паричен заем № 537205. Съгласно клаузите на
договора заемополучателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически
лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, като при непредставянето на
обезпечение заемателят дължи неустойка. Р. П. твърди, че е изпълнил изцяло задълженията
си по договора за кредит, включително е заплатил и горепосочената неустойка.
В исковата молба се излагат подробни доводи обосноваващи нищожността на
неустоечната клауза от договор за паричен заем поради противоречието й с императивни
материално правни норми и като неравноправна клауза.
Като излага тези факти и съображения, Р. П. моли да бъде прогласена нищожността
на неустоечната клауза от договор за паричен заем № 537205 и да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сумата от 50 лв., частично предявена от сумата от 150 лв. като
платена на нищожно основание.
С решение № 20542 от 13.11.2024 г. предявените искове са уважени, а ответното
дружество е осъдено да заплати направените от ищеца разноски, както и адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на Р. П. на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
На 02.12.2024 г. пълномощникът на „Сити Кеш“ ООД депозира молба за изменение на
решението в частта му за разноските. Излага доводи, че не са налице предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ,
тъй като ищецът не е материално затруднено лице. Сочи, че Р. П. е злоупотребил със своите
процесуални права, като е предявил няколко идентични иска против ответното дружество с
цел присъждане на разноски в по-голям размер. Навежда и доводи, че адвокатското
възнаграждение не следва да бъде присъждано с начислен данък добавена стойност.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на Р. П. депозира становище, с което
оспорва молбата на ответното дружество.
Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира
1
молбата по чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:
Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК – в
срока за въззивно обжалване. Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице –
ответното дружество, чрез неговия пълномощник.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Неоснователни са доводите на ответното дружество, че ищецът не е материално
затруднено лице, поради което не попада в приложното поле на чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Видно от изисканата служебно справка от НОИ осигурителният доход на
ищеца за периода от месец февруари 2023 г. до август 2024 г. е под 500 лв. месечно, което
обуславя извода, че Р. П. е материално затруднено лице и може да му бъде предоставена
безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.
Доводите на ответното дружество, основаващи се на твърдението за злоупотреба с
процесуални права, също са неоснователни. Фактът, че между ищеца и ответното дружество
са сключени повече от един договори за потребителски кредит и се иска прогласяването на
нищожността им в различни искови производство, не обуславя отпадането на отговорността
на ответника за разноски във всички производства. В случай, че ответникът иска да избегне
тази отговорност, следва да съобразява договорите за потребителски кредити с
императивните законови изисквания.
Не следва да бъде намаляван и размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
Ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатски
хонорар в размер на нормативно установения минимум с включен данък добавена стойност.
Съгласно решението, постановено по дело № С-744/23 на СЕС данък добавена стойност се
начислява и в случаите на предоставянето на безплатна адвокатска помощ.
Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в ****, представлявано от управителя Н.П.П. за изменение
на решение № 20542 от 13.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 3111 по описа за
2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2