№ 3550
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110158596 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парични задължения в размер на сумите, както следва: 62,50 лв., представляваща платена
вместо длъжника сума за главница по договор за продажба на изплащане № ********* от
01.10.2018 г., сключен между З. Г. Г. и „***, чието заплащане е извършено в изпълнение на
договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и 12,88 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от датата на плащането – 15.01.2021 г. до
26.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 18634/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2023 г., поправена с разпореждане
от 03.03.2025 г.
Ищецът „*** (с предишно наименование ***) твърди, че между „*** и ответницата З.
Г. Г. е сключен договор за продажба на изплащане № ********* от 01.10.2018 г., по силата
на който тя е закупила и станала собственик на устройство „***** със сериен номер ******,
срещу поемане на насрещно задължение за заплащане на продажна цена съобразно
погасителен план, обективиран в договора. Поддържа, че поради неплащане в срока на
цената на договора, на основание т. 12.3 той е обявен за предсрочно изискуем. Сочи, че на
07.11.2014 г. между „*** и **** (с настоящо наименование „***) е сключен договор за
поръчителство с цел обезпечаване на задълженията по договора за продажба на изплащане
от 01.10.2018 г., в изпълнение на който на 15.01.2021 г. поръчителят е заплатил в полза на
„*** дължимите по него суми, след отправена до ответницата покана посредством
предявяване на справка (приемо - предавателен протокол № 322), в който са посочени
имената на абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори,
гарантирани от поръчители, като е съставен и приемо - предавателен протокол №
338/01.03.2021 г., в който на първата страница присъства името на ответницата. Допълва
още, че до нея е изпратено уведомление за встъпване в дълг по реда на чл. 146 ЗЗД, за което
тя е уведомена считано от 15.01.2021 г., поради което се легитимира като носител на
платените вместо нея суми по договора за продажба на изплащане, сключен между нея и
1
„***, а именно: 62,50 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и 12,88 лв.,
мораторна лихва за периода от датата на плащането – 15.01.2021 г. до 26.01.2023 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата З. Г. Г. не е подала отговор на исковата
молба. С възражението по чл. 414 ГПК прави възражение за изтекла погасителна давност –
арг. т. 11в от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения договор за продажба на изплащане № ********* от 01.10.2018 г. се
установява, че ответницата З. Г. Г. е закупила на изплащане от „*** устройство „***** със
сериен номер ******, като съгласно чл. 5 от договора продажната цена се изплаща
разсрочено – една първоначална вноска от 12,50 лв. и 23 месечни вноски (с включена
договорна лихва в размер на 5,05 % годишно) съобразно уговорен между страните
погасителен план, обективиран в него. Съгласно чл. 6 от договора, месечните вноски се
отразяват в месечните фактури по договора за услуга, а според чл. 9.1.2. продавачът може да
обезпечи вземанията си по договора с поръчителство от трета страна. Като основно
задължение на продавача в клаузата на чл. 9.2. е установено предаването на вещта на
купувача след подписване на договора, като е предвидено приемането на същата от Г. да
бъде удостоверено с приемо-предавателен протокол към договора. Съгласно чл. 12.3. от
договора при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски, всички
дължими суми по него стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и
следва да бъдат заплатени в рамките на посочения във фактурата срок. В клаузата на чл. 15 е
уредено правото на поръчителя, изпълнил задължението на купувача, да иска от него
платеното заедно с лихвите и разноските след като го е уведомил за предявения иск. В
договора е посочен адрес за кореспонденция с купувача З. Г. Г..
Между страните не се спори, а и от представения приемо - предавателен протокол от
01.10.2018 г. се установява, че купувачът З. Г. Г. е удостоверила получаването на стоката,
предмет на договора – устройство „***** със сериен номер ******, респ. предаването му от
продавача „*** на посочената дата.
Представен е и договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „*** (с
предишно наименование „***), от една страна и ****, от друга страна, чието действие е
многократно продължавано с анекс от 08.10.2015 г., анекс от 15.03.2016 г., анекс от
12.12.2016 г., анекс от 05.06.2016 г., анекс от 01.10.2018 г. и анекс от 08.08.2019 г., като
съгласно последния срокът на договора се продължава до 30.09.2020 г. По силата на същия
**** е поело спрямо мобилния оператор задължението срещу възнаграждение да гарантира
чрез поръчителство вземанията му от абонати по сключени от него договори за продажба на
изплащане. От клаузите на чл. 2.2. от договора се установява, че при просрочено плащане по
договор за продажба на изплащане и последвалото от това спиране на достъпа на абоната до
мрежата, след изтичането на 125 дни продавачът издава фактура за всички дължи суми,
които стават предсрочно изискуеми от датата на фактурата и са платими от абоната в
рамките на посочения в нея срок. Уговорено е, че с изтичането на 20 дни от издаването на
тази фактура „*** изпраща на ищеца (с предишно наименование ****), като поръчител,
справка за дължимите суми по съответния договор за продажба на изплащане,
представляваща покана до него в едномесечен срок да погаси тези задължения чрез плащане
на цената на устройството или съответния остатък от нея. От клаузата на чл. 2.2.4. следва, че
след получаване на справката-покана ищецът се задължава писмено да уведоми абоната, че
в качеството си на поръчител ще изпълни вместо него задълженията му към „***. В клаузата
на чл. 2.2.5. е предвидена възможността за регресен иск на изпълнилия поръчител срещу
2
абоната за връщане на заплатената вместо него сума, заедно със законната лихва, считано от
датата на плащането. Съгласно чл. 2.2.6. от договора за целите на регресния иск срещу
длъжниците „*** се е задължило пред поръчителя да му предостави всички необходими
документи, доказващи вземането, вкл. писмено потвърждение за извършеното погасяване на
задължението на абоната от страна на поръчителя. С анекс от 08.10.2015 г. към договора
страните са уговорили упълномощаване на ищеца от „*** (с предишно наименование „***)
да изпраща от името на последния уведомления до абонатите, с които да ги уведомява за
развалянето на сключените с тях договори за продажба на изплащане, респ. за настъпване на
предсрочната изискуемост на задълженията по тях, както и да ги покани да изпълнят
задълженията си. Видно е, че упълномощаването е ограничено със срок, който е срокът на
действие на договора.
С писмено уведомление по реда на чл. 146 ЗЗД, адресирано до ответницата З. Г. Г. и
изпратено до нея на адреса, посочен в договора за продажба на изплащане от 01.10.2018 г.,
ищецът (с предишно наименование ****), действащ като пълномощник на мобилния
оператор, я уведомява, че по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014 г. считано от
15.01.2021 г. са му прехвърлени нейните задължения към „*** по договор за продажба на
изплащане № ********* от 01.10.2018 г., чийто размер възлиза на 62,50 лв., без да има
данни по делото за връчване на уведомлението на адресата му.
От приетите по делото приемо - предавателен протокол № 322, приемо - предавателен
протокол № 338 от 01.03.2021 г., съставени между служители на „*** и **** и приложените
към същите справки по т. 2.2.3. и 2.2.6. от договора от 07.11.2014 г., съдържащи списък с
абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани
чрез поръчителство от ищеца и съответно списък с абонатите, за които на 21.12.2020 г.
ищецът, като поръчител, е изпълнил вместо тях задълженията по договори с „***, следва, че
в първата справка фигурират задълженията на ответницата З. Г. Г. по договор № *********
от 01.10.2018 г. и фактура № *********/01.10.2018 г. с краен срок за плащане - 08.09.2020 г.
в общ размер на 62,50 лв., а във втората справка същото това задължение като платено от
ищцовото дружество на 21.12.2020 г., заедно със задължения по други договори в общ
размер на 84 947,48 лв. В тази връзка по делото е представено и прието платежно нареждане
за кредитен превод от 15.01.2021 г., с което ищецът (с предишно наименование ****) е
извършило превод по сметката на третото за процеса лице „*** на сума в общ размер на 84
947,48 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200, ал. 1,
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца при условията на
пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: валидно облигационно
правоотношение между „*** и ответницата З. Г. Г., възникнало по силата на договор за
продажба на изплащане № ********* от 01.10.2018 г.; изпълнение на задължението на „***
за предоставяне на устройството, предмет на договора, на ответницата; наличието на
договорно правоотношение с ответницата, по силата на което ищцовото дружество е поело
задължение да поръчителства за задълженията по договор за продажба на изплащане от №
********* от 01.10.2018 г., извършеното от него, в качеството му на поръчител, плащане на
сумата от 62,50 лв. в полза на „*** и настъпване на изискуемостта на вземането. При
установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила задължението си в случай, че твърди това.
В случая, посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото всички юридически
факти, включени във фактическия състав на процесното вземането, не са оспорени от
ответницата Г. в хода на процеса, изградила защитната си теза единствено въз основа на
3
заявеното възражение за изтекла погасителна давност, а освен това се подкрепят и от
извличащите се от обсъдените по-горе писмени доказателства данни, свидетелстващи най-
напред, че между третото за процеса лице *** в качеството на продавач и ответницата З. Г. Г.,
в качеството на купувач, е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор
за продажба на изплащане № ********* от 01.10.2018 г., с клауза за разсрочено изплащане
на покупната цена на вещта, по който продавачът е изпълнил основното си задължение и е
предал на купувача движимата вещ, предмет на същия – устройство „***** със сериен
номер ******. В подкрепа на последния извод е изричното изявление на ответницата Г.,
обективирано в приемо - предавателния протокол към договора за получаване на вещта на
същата дата - 01.10.2018 г. С това, за ответната страна е възникнало насрещното задължение
да заплати цената на вещта, включваща главница и договорна лихва, чрез една първоначална
вноска в размер на 12,50 лв., платима при сключване на договора, и 23 месечни вноски
съгласно погасителен план, обективиран в него.
Същевременно, съдът намира, че ищцовото дружество се явява носител на процесното
вземане, представляващо стойността на останали непогасени вноски по договор за продажба
на изплащане № ********* от 01.10.2018 г., с насрещно задължено лице ответницата З. Г. Г.,
като купувач по договора. В случая, материалноправната легитимация на „*** (с предишно
наименование ****, а впоследствие и ***) като титуляр на вземането в качеството му на
изпълнил задължението поръчител произтича от сключения между него и дружеството -
продавач „*** (тогава все още „***) договор от 07.11.2014 г. с поето задължение ищецът да
обезпечава вземания на кредитора от абонати по договори за продажби на изплащане и при
неизпълнение в срок, след покана от кредитора и уведомяване на неизправния длъжник да
изпълни вместо него задълженията му, както и от факта на реално заплащане от ищеца на
сумата от 62,50 лв., представляваща дължимата от З. Г. Г. останала неплатена част от
покупната цена за получената стока. В подкрепа на последното обстоятелство са
представените и обсъдени по-горе уведомление по реда на чл. 146 ЗЗД на ищеца (с
предишно наименование ****), действащ като пълномощник на кредитора „***, съдържащо
изрично изявление считано от кога поръчителят встъпва в правата на кредитора срещу
ответницата – адресат на документа, както и представеното нареждане за кредитен превод
от 15.01.2021 г., удостоверяващо плащането на остатъчните задължения по договора за
продажба на изплащане от поръчителя. Ето защо, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД в полза на
изпълнилия изискуемото задължение поръчител – ищеца се е породило правото му да иска
от длъжника – ответницата връщане на платената цена, както и на законна лихва върху
заплатените суми от деня на плащането. Това е така, доколкото платилият дълга на главния
длъжник поръчител разполага с личен обратен (регресен) иск срещу него. Това право той
има, когато изпълнението е редовно, т. е. проявява погасителен ефект спрямо главния
длъжник, като поръчителят следва да е уведомил главния длъжник за намерението си да
изпълни, за да може изпълнението от поръчителя да е противопоставимо на главния
длъжник. В случая, по делото не се доказва поръчителят да е уведомил главния длъжник за
намерението си да изпълни задължението му, тъй като няма данни представеното
уведомление по реда на чл. 146 ЗЗД или друг документ с идентично съдържание да са
достигнали до ответницата Г.. Уреденото в чл. 143 ЗЗД задължение на поръчителя да
уведоми длъжника има за цел той да узнае своевременно възраженията му, доколкото в
противен случай рискува да плати недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае за
извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора - в този
смисъл е решение № 229/10.09.2012 г. по гр. дело № 452/2011 г., IV г. о. на ВКС. По тези
съображения в практиката е наложено разбирането, че неуведомяването на длъжника
съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената претенция срещу поръчителя не погасява
регресните му права при плащане на задължението, а има за последица
непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника и съответно поръчителят
следва да търпи да му се противопоставят от длъжника всички възражения, които той е
4
могъл да направи на кредитора преди изпълнението. В случая, ответницата не е направила
такива възражения. Неуведомяването има за последица единствено липсата на отговорност
на длъжника към поръчителя, само ако длъжникът е изпълнил задължението преди да бъде
уведомен, а по делото от страна на ответницата не се твърди, а и не се доказва да са
извършвани плащания по договора към кредитора, респ. наличието на изключващи или
правопогасяващи възражения. Следователно, за длъжника не са се породили неблагоприятни
правни последици от факта на изпълнение на задължението за плащане на продажната цена
от страна на поръчителя към кредитора. Отделен е въпросът, че при получаване от
кредитора както на изпълнение от длъжника, така и на изпълнение от поръчителя,
последният може да иска от него връщане на това, което е получил като недължимо – арг.
чл. 143, ал. 2, изр. посл. ЗЗД, по делото няма данни за заплащане на задължението и от
длъжника в полза на кредитора, както вече се посочи по-горе. Ето защо, макар да не се
установява поръчителят да е уведомил длъжника за предстоящото изпълнение от негова
страна, при извършено такова той разполага с обратен иск за платеното срещу длъжника.
На следващо място, ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
договора поради неизпълнение от страна на купувача на задължението си да заплати повече
от две поредни месечни вноски. Изясни се, че такава клауза за изискуемост на продажната
цена на стоката преди първоначално уговорения срок – 23 месеца, считано от подписването
му е включена в съдържанието на процесния договор – чл. 12.3. Следователно,
неизпълнението в срок на повече от две последователни месечни вноски по договора
обосновава настъпването на уговореното между страните основание за изискуемост на
цялата продажна цена преди крайния срок. В случая, по делото не се спори, че ответницата
Г. е допуснала неизпълнение на повече от две поредни месечни вноски по процесния
договор за продажба на изплащане, поради което обективните обстоятелства, обуславящи
настъпването на предсрочната му изискуемост са налице. Прави впечатление, че по делото
от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства за изпращане от „*** до
ответницата на уведомление за настъпила предсрочна изискуемост. Независимо от това
липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план,
подписан от ответницата и продавача, следва да бъде съобразено в рамките на исковото
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение. Нещо повече, видно е, че
изискуемостта на всички месечни вноски по него е настъпила на 01.09.2020 г. /23 месеца от
сключването му/, поради което към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
02.03.2023 г. крайният срок за връщане на сумата също е настъпил. Следователно, към
момента на изпълнение от страна на поръчителя – 15.01.2021 г. е било изискуемо цялото
вземане, поради което в правната му сфера е възникнало правото да търси реално
изпълнение за платеното от него вместо длъжника изпълнение.
Заявеното от ответницата в хода на заповедното производство възражение за изтекла
погасителна давност съдът намира за неоснователно, тъй като към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 02.03.2023 г. не е изтекъл 5-годишният давностен срок от
падежа на всяка една от погасителните вноски по процесния договор за продажба на
изплащане – арг. ТР № 3/21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС. Още по-малко този срок е изтекъл
считано от момента на встъпване от страна на поръчителя в правата на удовлетворения
кредитор – 15.01.2021 г. – датата на заплащане на задължението на главния длъжник.
С оглед на изложеното, предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД е основателен в пълния
предявен размер от 62,50 лв. и следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.03.2023 до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
5
По делото се установява съществуването на главен дълг, а съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, има право и на законна
лихва върху заплатените суми от деня на плащането. С оглед на това, доколкото по делото се
установи, че плащането е извършено на 15.01.2021 г., то именно от тази дата ответникът
дължи лихва за забава върху главницата до 26.01.2023 г. Макар по отношение на това
акцесорно вземане да се прилага кратката 3-годишна давност – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тя
също не е изтекла към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.03.2023 г.
Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на
дължимото обезщетение за забава за периода от 15.01.2021 г. до 26.01.2023 г. възлиза на
12,94 лв., т. е. повече от заявения от ищеца размер от 12,88 лв., поради което предявеният
акцесорен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е
основателен и следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноски:
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските в заповедното и
исковото производство. При този изход на спора – цялостна основателност на предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да бъдат
присъдени поисканите от него разноски в производството по ч. гр. дело № 18634/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК, които съответно възлизат на 212,50 лв. – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и на 425,00 лв. - платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Реалното заплащане на претендираните адвокатски възнаграждения в двете
съдебни производства съдът счете за доказано с оглед представените 2 броя договора за
правна защита и съдействие съответно от 19.10.2023 г. и от 16.01.2023 г., в които е
отбелязано, че същите са заплатени в брой, поради което имат характер на разписки. При
присъждане в полза на заявителя на следващите му се разноски за заповедното производство
съдът съобрази, че в негова полза вече е издаден изпълнителен лист от 11.09.2023 г. срещу
втория длъжник ***, предмет на който са другата половина от общо присъдените му със
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2023 г. разноски, а именно: 212,50 лв. С
оглед изхода на спора, в полза на ответницата не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*** (с предишно наименование
***), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, срещу З. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: ****, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. Г. Г. дължи на „*** (с предишно наименование ***)
сумите, както следва: 62,50 лв., представляваща платена вместо длъжника сума за главница
по договор за продажба на изплащане № ********* от 01.10.2018 г., сключен между З. Г. Г. и
„***, чието заплащане е извършено в изпълнение на договор за поръчителство от 07.11.2014
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
02.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и 12,88 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от датата на плащането – 15.01.2021 г. до 26.01.2023 г., за които суми по ч. гр.
дело № 18634/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 06.06.2023 г., поправена с разпореждане от 03.03.2025 г.
ОСЪЖДА З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „*** (с предишно
наименование ***), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 212,50 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр.
6
дело № 18634/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 425,00 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7