Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 12.03.2021 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
17.02 2021 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Aнтонина
Николова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1582 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е решение №44/17.08.2020г.,
постановено по гр.д. №198/2019 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е
признато за установено по отношение на въззивницата съществуването на вземането
по отношение на нея на "В.ЕООД за сумата 291,04 лева за главница от
консумирана и незаплатена питейна и отведена канална по партида № 060428 за
имот, находящ се в гр.***, за периода от 01.09.2017 г. до 28.05.2018 г., с
14,18 лева мораторна лихва от 30.09.2017 г. до 27.07.2018 г. и законна лихва
върху главницата от 18.01.2019 г. до изплащането й, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 26/21.01.2019 г. по ч. гр.
д. № 40/2019 г. по описа на Гълъбовския районен съд. С решението са присъдени и
разноските в заповедното и първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното от районния
съд решение. Изложени са подробни съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени изцяло решението и се отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения от въззиваемия иск.
В законния срок е постъпил отговор от въззиваемия, в
който същия заема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение
е законосъобразно и правилно. Изложени са подробни съображения във връзка с
наведените в жалбата оплаквания против първоинстанционното решение. Направено е
искане да се потвърди решението на районния съд като законосъобразно и
правилно. Не са направени доказателствени искания пред настоящата инстанция.
Претендират се разноските по делото пред Окръжен съд – Стара Загора,.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав,
след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с
правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „В." ЕООД моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата Д.Г.А. дължи на "В."
ЕООД, сума 291,04 лева, представляваща задължение за консумирана и незаплатена
питейна и отведена канална вода по партида № 060428 съобразно с представените
по квитанции за отчетено потребление – 10 броя, за имот, находящ се в гр.***, за
периода от 01.09.2017 г. до 28.05.2018 г., с 14,18 лева мораторна лихва от
30.09.2017 г. до 27.07.2018 г. и законна лихва върху главницата от 18.01.2019
г. до изплащането й, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
с № 26/21.01.2019 г. по ч. гр. д. № 40/2019 г. по описа на Гълъбовския районен
съд – 18.01.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Ответницата Д.Г.А.
представя писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок като оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Видно
от приложеното ч. гр. дело № 40/2019 г. по описа на Районен съд - Гълъбово е
издадена Заповед № 26/21.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, въз основа на която Д.Г.А.
следва да заплати на
кредитора „В.” ЕООД, сумата от 291,04лв. – главница,; както и сумите от: 17,84 лв., представляващи лихва за забава от 01.01.2017
г. до 17.08.2018 г.; 4,68лв. – лихва за периода от 02.09.2017г. до
27.07.2018г., 1,34лв. – лихва за периода от 02.10.2017г. до 27.07.2018г.,
2,11лв. – лихва за периода от 02.11.2017г. до 27.07.2018г., 1,32лв. – лихва за
периода от 02.12.2017г. до 27.07.2018г., 1,22лв. – лихва за периода от
02.01.2018г. до 27.07.2018г., 1,23лв. – лихва за периода от 02.02.2018г. до
27.07.2018г., 0,93лв. – лихва за периода от 01.03.2018г. до 27.07.2018г.,
0,78лв. – лихва за периода от 29.03.2018г. до 27.07.2018г., 0,34лв. – лихва за
периода от 29.04.2018г. до 27.07.2018г., 0,23лв. – лихва за периода от
29.05.2018г. до 27.07.2018г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни
разноски – държавна такса в размер на 25,00лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 180,00лв. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК кредиторът е предявил
настоящият иск за установяване съществуването на вземането си.
По делото е безспорно установено, че ответницата е
имала открита партида във “ВиК” ЕООД за имот, находящ се в гр.Гълъбово, кв.“Строител“ бл.39, вх.Г,
ет.4, ап.83, с парт. №*********, абонатен номер 288675.
Ищцовото дружество е издало лихвен лист за дължими
суми по квитанции от 01.09.2017г. до 28.05.2018г. и 10
бр. квитанции, които са били оспорени от ответника по делото.
В производството пред РС с оглед изясняване
на делото от фактическа страна е била назначена и приета съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на същата се установява, че към датата на
проверката при ищеца е имало открита партида № 60428, за имот, находящ се в гр.***,
с титуляр ответницата – Д.Г.А.. Вещото лице сочи, че за процесния период -
01.09.2017 г. до 28.05.2018 г. "ВиК" ЕООД гр. Стара Загора е издал 9
броя квитанции на Д.Г.А.. Сумите са осчетоводени в счетоводството на
"ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора, като по тях няма осчетоводени
плащания. Общото задължение по тях е 291, 04 лева. Размерът на законната лихва
за забавено плащане на паричното задължение е общо в размер на 14,18лв. за
периода на забава по всяка от квитанциите до 27.07.2018г. Посочва, че
заплатените от ответницата суми на 16.04.2019г. в размер на 201,76 лева са
разплатени задължения към „ВиК” ЕООД, но за друг период, извън процесния, а
именно от 28.06.2018г. до 28.03.2019г.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че относно партида № ********* за имот,
находящ се в гр.Гълъбово, кв.“Строител“ бл.39, вх.Г, ет.4, ап.83, с титуляр
ответницата – Д.Г.А., отчитането на потребеното количество вода за периода от
м. май 2017г. до м. август 2017г., когато водомера не е отчитал показания, е
извършено служебно начисляване на изразходваното количество вода по 5 куб.м. на
месец. Това количество е изчислено въз
основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на
предходната година.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „В и К” ЕООД Стара Загора,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. потребители на В и К
услуги са физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право
на строеж на имоти, за които се предоставят В и К услуги, както и физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Видно от
представеното извлечение – справка по лице от Службата по вписванията Д.Г.А. е
собственик на имота в гр.Гълъбово, кв.“Строител“ бл.39, вх.Г, ет.4, ап.83 през процесния
период от 01.09.2017 г. до 28.05.2018 г..
Съгласно
чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, отчетените
данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път. В случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, в Наредбата
е определен ред за констатиране, респективно доказване на това неизпълнение –
съгласно чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата. При невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител,
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите
имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да
бъдат и длъжностни лица на оператора.
От
гореизложеното следва, че освен в хипотезата на електронно отчитане от
разстояние, каквото не се твърди, нито се установява по делото, доставянето на
определени количества услуги се установява с представяне на документи (карнети)
за отчет на процесния водомер № 214382 в съответния имот и техните показания.
В настоящия случай, по делото са
представени карнетни листи за процесният период от м.09.2017год.-м.05.2018год., обективиращи
отчетени количества консумирана вода. От тяхното съдържание се установява, че
отчитането на количествата питейна вода не е извършено в присъствие на
потребителя, нито отчетът е бил оформен с негов подпис или с подпис на негов
представител или свидетел, което е нарушение на правилата на чл.32 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.20 и чл.21, ал.
2-4 от Общите условия.
Поради това въззивният съд намира, че по
делото не са представени доказателства, че отчитането на количеството вода е
осъществено по гореописания ред. Не са представени доказателства, сочещи на
отказ на абоната да осигури достъп до имота. Представените от ищеца лихвен лист
за партида № 060428 и квитанции по
правния си характер представляват частни свидетелстващи документи, имащи само
формална доказателствена сила. Частните документи по силата на чл. 180 от ГПК са
доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето,
които ги е подписало, но не представляват доказателство за верността на това
изявление. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако
с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Този документ
представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересована страна. В
конкретния случай позоваването на изходящите от страна на ищеца документи,
представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не
обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни.
С оглед на изложеното въззивният съд намира,
че в настоящия случай отчитането на количествата питейна вода от страна на
оператора не е съобразено с правилата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004
год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и представените по делото Общи
условия. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
415 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
решението е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да
бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск от „В."
ЕООД против Д.Г.А. за признаване на установено по отношение на Д.Г.А.
съществуване на вземането на „В." ЕООД за сумата 291,04 лева за главница,
представляваща неизплатени от 01.09.2017 г. до 28.05.2018 г., задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода, с 14,18 лева мораторна лихва от
30.09.2017 г. до 27.07.2018 г. и законна лихва върху главницата от 18.01.2019
г. до изплащането й, за което е издадената Заповед с № 26/21.01.2019 г. по ч.
гр. д. № 40/2019 г. по описа на Гълъбовския районен съд като неоснователен и
недоказан.
Ето защо, тъй като подадената въззивна жалба е изцяло
основателна, то дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на
25лв. следва да бъде възложена в тежест на „В." ЕООД, заедно със
заплатеното от въззивницата адвокатско възнаграждение в размер на 350лв.
Предвид изхода на делото в полза на въззивницата Д.Г.А. следва да бъдат
присъдени и направените от нея разноски в първоинстанционното производство в
размер на 350лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №44/17.08.2020г., постановено по гр.д. №198/2019 г. по описа на Районен
съд – Гълъбово, КАТО вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от "В.ЕООД, гр. **** против Д.Г.А.,
ЕГН ********** с адрес: *** за признаване на съществуване на вземането
на „В." ЕООД за сумата 291,04лева
за главница от консумирана и незаплатена питейна и отведена канална по партида
№060428 за имот, находящ се в гр. ***, за периода от 01.09.2017 г. до
28.05.2018 г., с 14,18 лева мораторна лихва от 30.09.2017 г. до 27.07.2018 г. и
законна лихва върху главницата от 18.01.2019 г. до изплащането й, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 26/21.01.2019 г.
по ч. гр. д. № 40/2019 г. по описа на Гълъбовския районен съд като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „В."
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. "Христо
Ботев" № 62 да заплати сумата 725 лева /седемстотин
двадесет и пет лева/, представляваща
направените в първоинстанционното и в настоящото въззивно производство
разноски.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: