Решение по дело №436/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-2652 от 25.11.2024 г., подадена от Член на Комисията за защита на потребителите чрез юрисконсулт Р. М., против Решение № 139 от 16.10.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 356 от 2024 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № Р-002927 от 06.07.2023 г., издадено от А. Г. Д. – член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Краса КР“ ЕООД, Габрово, ЕИК: *********, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 02.03.2023 г. служители от КЗП извършвали проверка в магазин „Паприка“ в [населено място], стопанисван от санкционираното търговско дружество, при която е установено, че в обекта се предлагат кулинарни изделия, които се разписват в различни по размер и тегло опаковки. При направена контролна покупка от проверяващите в избрана опаковка, стоката е поставена на везната пред клиента, без да се приспадне теглото на опаковката и е издаден касов бон за 0.88 лв. След легитимацията на длъжностните лица са направени измервания на теглото на наличните опаковки в обекта и е установено теглото им, съгласно размера, като в НП тази информация е посочена. По този начин продажбата се осъществява и по отношение на другите клиенти в обекта. При проверката не се предоставя информация на потребителите, че опаковките се заплаща и те остават с впечатление, че не заплащат за тях. Това обаче не е така, т.к. опаковката се заплаща по цена на кг за съответната стока, поставена в тях. Така потребителите търпят неоправдани финансови загуби и търговецът уврежда икономическите им интереси, като осъществява съставът на нелоялна търговска практика по чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Поведението на търговеца противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че на 07.04.2023 г. на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП със Заповед № 405 на председателя на КЗП, РД Русе, на търговеца е забранено прилагането на тази практика. Същата обаче е отменена с Решение № 66 от 14.07.2023 г. по адм. д. № 94/2023 г. на АС– Габрово, потвърдено с Решение № 4397 от 10.04.2024 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 9960/2023 г., като е прието че с този ИАА не е осъществен съставът на правната норма. Нормата на чл. 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики, като дефиницията на това поведение се съдържа в нормата на §.13, т. 23 от ДР на същия нормативен акт. Преценката дали дадено поведение на търговеца съответства на тази дефиниция се прави за всеки конкретен случай. С оглед отмяната на така посочената Заповед, РСГ приема също че не е реализиран съставът на сочената като нарушена нормативна разпоредба, т.к. не е установено, че клиентите не са уведомени, че заплащат опаковките на закупуваните от тях продукти посредством, напр., поставени в обекта табели и за това, че в крайната цена влиза и стойността на тези опаковки. По тези съображения е отменено и процесното НП.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

Касаторът намира, че първоинстанционният съдебен акт е немотивиран и незаконосъобразен. Нарушението е налице и е установено от обективна страна. Преповтарят се изводите на административно-наказващия орган, съдържащи се в НП, относно вида нарушение. Освен това се прави възражение, че първоначалната жалба не е подадена в законния срок. НП е връчено по правилата на чл. 58, ал 2 от ЗАНН и е влязло в законна сила на 09.11.2023 г., поради което е изпратено в НАП за принудително събиране на сумата и срокът за оспорването му е изтекъл преди депозиране на жалбата пред РСГ. Защитава се позицията, че не налице и маловажност на случая и нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима. По тези съображения се моли за отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на НП.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна се представлява в проведеното по делото открито съдебно заседание от адв. С. Б., която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

По отношение твърдението на касатора за просрочие на депозираната пред районен съд жалба съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Процесното НП е съставено на 06.07.2023 г. То не съдържа разписка за връчване, а вместо това на последната му страница е отразено, че нарушителят не се намира на посочения от него адрес, като вписването е направено на 09.11.2023 г. и подписано от гл. юрисконсулт И. М.. Посочено е също и че НП е влязло в сила на 09.11.2023 г. Същото е изпратено в НАП за изпълнение на 14.12.2023 г. Към административнонаказателната преписка е приложено ИД от 10.08.2023 г. /л.34/, от което е видно, че процесното НП е изпратено на „Краса КР“ ЕООД на адрес в [населено място], [улица], ап. 6, който е адресът на регистрация на дружеството от вписването му до сега, видно от направена от АСГ справка в АВ. На дружеството е изпратено известие за получаване на пратката, но същата се е върнала като „непотърсена“, видно от отразения статут на ИД. Това известие е било изпратено за втори път на адреса на 07.09.2023 г., но отново се е върнало при оператора като непотърсено. За трети път със същия резултат е изпратено на 03.10.2023 г. След изпращането на НП в НАП е образувано изпълнително производство на 17.05.2024 г. по реда на ДОПК и на същата дата до дружеството е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, като са наложени и обезпечителни мерки – запор върху вземането на търговеца към трето лице /КЗП/.Тези документи са връчени на жалбоподателя по електронен път на същата дата, за което към преписката са представени доказателства. Жалбата е депозирана в РСГ на 15.05.2024 г.

В решението на РСГ е прието, че жалбата е подадена в законния срок. Съдът счита за недоказано, че представител на дружеството е търсен на адреса, на който то е регистрирано, а от друга страна по категоричен начин е установено, че веднага, щом е узнало за издадено НП на 14.05.2024 г., то е депозирало жалба в съда на следващия ден.

Съдът споделя изводите на съда по този въпрос, т.к. отразяването на едно ИД, че същото е „непотърсено“ от адресата не е еквивалент на търсене и връчване на пратката на същия този адресат. На заявения от него адрес същият следва да бъде реално потърсен за връчване на НП, а не да се очаква той да „потърси“ когото и да било, след като не става ясно дали до него е достигнала информацията, че има пратка, която да потърси и то на посочено място /адрес/ или поне дали е бил търсен, от кого и кога на този адрес и че не е бил намерен на него.

Решението е валидно и допустимо.

НП е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в приложимия закон. Същият извод следва да се направи и за съставения АУАН, въз основа на който е издадено същото. По този въпрос първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и верни изводи.

РС е достигнал до правилния извод, че по делото остава недоказано наличието на въвеждане в заблуждение на потенциалните клиенти на обекта, че не заплащат за опаковките на продуктите. На съда е служебно известно съдържанието на адм. д. № 94 от 2023 г. по описана същия, в което са поместени снимки от два броя търговски обекти, за които свидетел е потвърдил, че принадлежат на дружеството, в които е налице табела, указваща, че в крайната цена на ястията и напитките се включва стойността на съдовете и опаковките за еднократна употреба, като е възможна продажба с опаковки на клиента. Това обстоятелство обаче не е отразено в съставения при проверката КП, нито обсъдено от актосъставителя и АНО. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционният съд за липса на съществен елемент от състава на деянието, а именно – въвеждане на потребителя в такова заблуждение. Липсата на този елемент води до извода за липса на нарушение от обективна страна, поради което и правилно РСГ е отменил процесното НП на това основание.

В заключение настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на РС – Севлиево, които на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК не счита за необходимо да преповтаря. Като е отменил по изложените съображения процесното НП, първоинстанционният съд е издал законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороци, водещи до неговата отмяна, с оглед на което същият следва да бъде оставен в сила.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Съдебно решение № 139 от 16.10.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 356 от 2024 година на РС – Габрово, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № Р-002927 от 06.07.2023 г., издадено от А. Г. Д. – член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Краса КР“ ЕООД, Габрово, ЕИК: *********, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от същия нормативен акт.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.