РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 25 от 02.03.2022 год., постановено по гр.д. №
719/2021 год. по описа на РС-Ихтиман „А.“ ЕАД, ЕИК ........ е осъдено
да заплати на Р. Ц. М. от гр. И. сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 23.07.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 253,40 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова
злополука, настъпила на 23.07.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 22.07.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за неимуществени
вреди до пълния му предявен размер от 23 000 лева. Дружеството „А.“
ЕАД е осъдено да заплати на Р. Ц. М. сумата от 856,93 лева разноски в
1
производството и по сметка на ИРС държавна такса в размер на 610,14
лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 253,50 лева, ведно с
пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „А.“ ЕАД в
частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Р. Ц. М. от гр. И.
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на
23.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 253,40
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
в резултат на трудовата злополука, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 22.07.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. На първо място излага, че сумата от
1720, 00 лева е била заплатена от работодателя. Оспорва извода на
съда, че не били представени доказателства, установяващи, че Р. М. е
нарушил правилата за безопасност, изпълнявайки трудовите си
задължения като твърди, че същият е нарушил Наредба № 3 за
контрол на бетонни и стоманобетонни конструкции. От
доказателствата ставало ясно, че М. е скочил от изградения кофраж
като по този начин е допуснал груба небрежност и е съпричинил
резултата. Счита, че определеното от ИРС обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно, несъобразено с всички
обстоятелства по делото. По същество моли решението в обжалваната
част да бъде отменено и исковете отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Р. Ц. М.,
чрез адв. Б. П., с който жалбата се оспорва. В срока за отговор от Р. Ц.
М. е депозирана насрещна въззивна жалба срещу решение №
25/02.03.2022 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск,
с правно основание чл. 200 от КТ, за горницата над уважения размер
от 15 000 лева до претендирания размер от 23 000 лева, с доводи за
неправилност и необоснованост. Оспорва размера на определеното от
РС-Ихтиман обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000
лева, като излага, че е търпял продължителни силни и интензивни
2
болки и страдания, оставили отпечатък върху него и към днешна дата.
В този смисъл моли решението да бъде отменено в частта, в която
иска по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до пълния
претендиран размер от 23 000 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „А.“
ЕАД, с който оспорва насрещната въззивна жалба.
Подадената въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са
постъпили в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица,
легитимирано да обжалват постановеното от Районен съд - Ихтиман
решение, поради което са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбите, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не се спори, че Р. М. е работил на длъжност „технически
ръководител“ при „А.“ ЕАД. Представена е длъжностната му
характеристика, според която осъществява ръководство, организация
и контрол на цялостната дейност и процеси, свързани с осъществяване
на непосредствено оперативно-стопанско и техническо ръководство
на поверения му участък.
С разпореждане № 22386 от 31.07.2018 г. на НОИ, на осн. чл.
60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука вх. № 729 от 27.07.2018 г.
от „А.“ ЕАД е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила на
28.08.2018 г. Злополуката е станала по време на извършваната работа
– контрол на поставения кофраж за изливане на бетон с подвижна
стълба на височина до 3 м. При слизане от стълбата пострадалия пада
и получава счупване на петната кост на ляво стъпало. Работодателят в
декларацията за трудова злополука е посочил, че същата е станала на
3
23.07.2018 г., 16 ч. и 15 мин., като при слизане от подвижна стълба
пострадалият пада и си удря левия долен крайник, при което получава
счупване на петата.
Приета по делото е медицинска документация, от която се
установява, че на ищеца са извършени редица медицински дейности
по повод увреждането.
Приета по делото е съдебно медицинска експертиза, неоспорена
от страните, според която в резултат на трудовата злополука Р. Ц. М. е
получил многофрагментно счупване на лявата петна кост, което
увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок около 3-4 месеца.
Пострадалият е бил подложен на оперативно лечение, протекло на два
етапа. В рамките на възстановителния период, пострадалият е
изпитвал затруднения при придвижването, значителни по интензитет
болки и страдания, които са намалели с времето. След втората
оперативна интервения е имало болезненост от около 15-20 дни. За в
бъдеще в резултат на физическо натоварване на крайника и промяна
на времето, пострадалият ще изпитва болки, ограничаващи
движението на крайника, което ще се наблюдава до живот. В съдебно
заседание, вещото лице уточнява, че за около 3-4 месеца функцията на
крайника следва да се възстанови в пълен обем като първоначално
болезнеността е била по-интензивна и постепенно е затихвала. За да
получи тази травма лицето е трябвало да падне от високо и се приземи
на пети и по този начин тежестта пада върху малка повърхност, а
енергийното въздействие е много високо.
От справка на НОИ е видно, че Р. М. е ползвал отпуск за
временна неработоспособност за периода от 23.07.2018 г. до
18.01.2019 г.
От представен от работодателя протокол за ежегодно обучение
по ЗБУТ № 2/19.07.2018 г. е видно, че Р. Ц. М. е удостоверил с
подписа си участието в това обучение. Същият е преминал и начален
инструктаж на 18.09.2017 г.
От показанията на св. В. Д. се установява, че Р. му разказал, че
паднал от кофража, по време на осъществяване на контрол при
наливането на бетон, при което си счупил петата. След операцията се
4
предвижвал трудно с патерици, не можел да излиза сам от къщата си,
тъй като стълбите били много стръмни. Изпитвал силни болки до пети
шести месец и дори напуснал работа, тъй като не можел да изпълнява
служебните си задължения.
Свидетелят Е. Б. който работи при „А.“ ЕАД не е присъствал на
самия инцидент, но веднага след това отишъл и видял, че Р. бил
паднал на земята. Колегите му споделили, че е скочил от стълба.
Побързали да го закарат в болница, защото Р. бил много уплашен и
изпитвал силна болка. Според свидетеля ищецът като служител
изпълнявал стриктно всички нормативни изисквания.
Свидетелят П. Г. посочва, че Р. му споделил, че поддал кофража
на стена, където наливали бетон, при което скочил. След изписването
му от болницата М. се нуждаел от чужда помощ. Наложило се други
близки и роднини да се грижат за майка му, която била на легло.
От приложените фактури се установява, че М. е заплатил сумата
от 1720 лева за медицинско изделие.
При така изяснената фактическа обстановка и съобразно
възраженията в жалбата се налагат следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ– за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в резултат на трудова злополука и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди на пострадал от
трудова злополука работник или служител, следните материални
предпоставки трябва да бъдат установени чрез пълно и главно
доказване: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни
последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка
между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и
страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката,
която е настъпила през време и във връзка, или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя по чл.
200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен
характер.
5
Не се спори, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че между Р. Ц. М. и „А.“ ЕАД са съществували
трудовоправни отношения, по силата на които Р. Ц. М. е работил на
длъжност „технически ръководител“.
Не се спори, че на 23.07.2018 г. при изпълнение на служебните
си задължения ищецът е претърпял трудова злополука, призната за
такава с разпореждане № 22386 от 31.07.2018 г. на НОИ, влязло в
законна сила на 28.08.2018 г. Не се спори, че ищецът е претърпял
вреди, изразяващи се в многофрагментно счупване на лявата петна
кост, което наложило оперативно лечение, извършено на два етапа.
Спори се по въпроса за размера на дължимото обезщетение за
обезвреда на неимуществените и имуществени вреди в размер от 1720,
00 лева за закупуване на остеотсинтезен материал, която
работодателят твърди, че е възстановил на ищеца.
По отношение размера на иска и при определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на
основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за
справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на трудовата злополука. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални
последици, възникнали в резултат на това. Съдебната практика в тази
насока е константна, като при всички случаи се базира на
еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11
на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се съобразяват при определяне размера на
обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания, степента и интензитета на болките,
прогнозите за в бъдеще и др. Съдът взе предвид всички установени по
делото правнорелевантни факти, относими към справедливия размер
6
на претендираното обезщетение, а именно: характер и степен на
увреждането- многофрагментно счупване на лявата петна
кост; продължителност на лечението - 7 дни общо в лечебно
заведение; извършените медицински манипулации- хирургично
лечение на два етапа; възстановителения период- шест месеца. Трябва
да се вземе предвид и обстоятелството, че претърпяната травма е
излекувана, а също и че са налице остатъчни функционални
последици.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Д. и св. П. Г.
според които, Р. М. след операцията се предвижвал трудно с
патерици, не можел да излиза сам от къщата си, тъй като стълбите
били много стръмни. Изпитвал силни болки до пети шести месец и
дори напуснал работа, тъй като не можел да изпълнява служебните си
задължения.
Според съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира става ясно, че увреждане е причинило на пострадалия
трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок
около 3-4 месеца. Пострадалият е бил подложен на оперативно
лечение, протекло на два етапа. В рамките на възстановителния
период, пострадалият е изпитвал затруднения при придвижването,
значителни по интензитет болки и страдания, които са намалели с
времето. След втората оперативна интервения е имало болезненост от
около 15-20 дни.
Болките и страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в
момента на злополуката такива, а продължават и след това.
Според вещото лица д-р Т. за в бъдеще в резултат на физическо
натоварване на крайника и промяна на времето, пострадалият ще
изпитва болки, ограничаващи движението на крайника, което ще се
наблюдава до живот.
Съобразявайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че иска за претърпените от трудовата
злополука неимуществени вреди следва да се уважи до размера от
15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, до какъвто извод е достигнал и
РС-Ихтиман, поради което решението следва да се потвърди.
7
Неоснователни са възраженията в жалбата на „А.“ ЕАД, относно
сумата от 2700 лева, която ищецът е заплатил за закупуване на
медицинско изделие, тъй като тази сума не е претендирана за
заплащане от ответника. Съобразно представените писмени
доказателства исковата претенция за имуществени вреди /разходи за
лечение, консумативи, лекарства и платени такси/ е правилно уважена
в размер на 253,40 лева. Представеното пред въззивния съд платежно
нареждане от „Д.з.“ АД, удостоверяващо изплатена сума на ищеца в
размер на 724,20 лева, представлява изплатено застрахователно
обезщетение за 180 дни за временна неработоспособност, видно от
писмо изх. № *********/21.10.2022 г., а не разходи за лечение.
Неоснователни са и наведените в жалбата на „А.“ ЕАД
възражения, че ищецът е съпричинил вредата, тъй като е нарушил
правилата за безопасност, изпълнявайки трудовите си задължения.
По своята същност небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата
небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение
към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да
има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването
при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението- така
Решение № 125 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2015 г., IV г.
8
о., ГК. В настоящия случай по делото няма данни ищецът да е
допринесъл с поведението си за настъпване на злополуката, няма
данни също така и да е пренебрегнал и основни технологични правила
и правила за безопасност вследствие на което да е възникнал
инцидента с него.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
решението на РС-Ихтиман следва да се потвърди.
По разноските
Съобразно изхода на делото „А.“ ЕАД следва да заплати на Р. Ц.
М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 856, 93 лева,
съобразно с отхвърлената част от жалбата на „А.“ ЕАД .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 02.03.2022 год., постановено
по гр.д. № 719/2021 год. по описа на РС-Ихтиман.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц. Б. ... ...5, ет. . да заплати на Р. Ц. М. с ЕГН:
********** от гр. И., ул. „С.С В“ № разноски за въззивното
производство в размер на 856, 93 лв. /осемстотин петдесет и шест лева
и 93 ст./ - за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9