Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 29.01.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 1883/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Д.К.М.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 503961/07.04.2020 г. на Директора на Офис-Русе към ТД на НАП гр. Варна, с което за нарушение по чл.53, ал.1, вр. чл.50, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и на основание 80, ал.1 от ЗДДФЛ му било наложено наказание “Глоба” в размер на 500.00 лв. Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Алтернативно, моли нарушението да бъде оценено като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

          За административнонаказващият орган, редовно призовани, се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното постановление, моли Съда да го потвърди и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, не се явява.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          През м.февруари, 2020 г., свид. Н.И. – инспектор по приходите в ТД НАП-Офис Русе извършила проверка за установяване на факти и обстоятелства по отношение на жалб. Д.К.М..

          В хода на тази проверка свид.И. установила, че в периода 01.01-31.12.2018 г. жалб.М. закупувал, а след това продавал на различни клиенти, чрез куриерски дружества „Еконт“, „Спиди“, „Рапидо“ и „Лео Експерс“ електронни части и електронни компоненти. За изпратените от него общо 932 бр. пратки през 2018 г., на жалб. Д.М. били изплатени от куриерските дружества наложени платежи на обща стойност от 73 099.22 лв.

Въз основа на получените данни свид. И. приела, че продажбите на стоки от Д.М. през 2018 г. не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно в рамките на извършваната дейност по занятие от физическото лице и попадат в хипотезата на чл.1, ал.1 от ТЗ. Направен бил извод, че продажбата на гореописаните стоки е основна търговска дейност за жалбоподателя, че той е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ лице, а получените приходи от продажба подлежат на облагане като търговски сделки по чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ.

Предвид това, свид. И. приела, че в резултат на получените от жалб. Д.М. парични суми от продажба на стоки, са формирани доходи, които същият не е декларирал в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в законоустановеният срок, а именно до тридесети април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, а именно – до 30.04.2019 г. След като преценила, че по този начин жалб. Д.М. е извършил нарушение на чл.50, ал.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, свид.И. съставил против него АУАН.

Въз основа на съставения акт, Директора на Офис-Русе към ТД на НАП гр. Варна, издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършеното нарушение и на осн. чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, наложил на Д.К.М. наказание “Глоба” в размер на 500.00 лв.

Впоследствие, на жалб. М. била извършена ревизия от органите на приходната администрация, приключила с ревизионен акт, с който бил установен размера на задълженията на Д.М. по видове и периоди към 18.09.2020 г. и същите били заплатени в цялост от жалбоподателя.

 

 Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

 

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение по чл.50, ал.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ от е осъществен виновно от жалбоподателя. В тази насока фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно е установена самоличността на нарушителя и виновното извършване на нарушението. Жалбоподателя М. не отрича извършването на нарушението.

 

От събраните по делото доказателства става ясно, че в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. жалб. Д.М. е реализирал приходи от продажби на стоки в размер на 73 099.22 лв. Установява се, че жалбоподателя е извършвал дейността по покупко-продажба на електронни компоненти и елементи редовно и по занятие, като за процесния период е реализирал общо 932 бр. пратки чрез куриерски дружества „Еконт“, „Спиди“, „Рапидо“ и „Лео Експерс“. В този смисъл, органите на приходната администрация правилно са счели, че са налице предпоставките придобития от Д.М. облагаем доход да се формира по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, съобразно който, по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Т. е. смятат се за доходи от стопанска дейност като на едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък съгласно чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.

При тази фактическа и правна рамка, очевидно за жалб. Д.М., като местно физическо лице, реализирало доходи през 2018 г., е възникнало задължение за подаване на годишна данъчна декларация по реда на чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, според който местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28. С оглед разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, срокът за подаване на тази декларация бил до тридесети април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, или в настоящият случай до 30.04.2019 г.

Не се оспорва от страна на жалбоподателя, че годишна данъчна декларация за дохода в размер на 73 099.22 лв., получен през 2018 г. не била подадена от него в законоустановения срок.

По този начин, от обективна страна бил осъществен състава на нарушението по чл.50, ал.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.

Деянието е осъществено при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, тъй като жалб. М. е могъл и е бил длъжен да знае за произтичащото задължение по ЗДДФЛ, както и да положи необходимите усилия да установи в срока за подаване на процесната декларация, всички обстоятелства имащи значение за това задължение.

Предвид това, Съдът приема, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб.Д.М. за това нарушение.

При определяне обаче размера на наказанието за това нарушение, административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение.

Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.

В конкретния случай административнонаказващият орган наложил наказанието “Глоба” в максималния размер, предвиден в санкционната норма на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, без да са изложени аргументи в подкрепа на необходимостта от такъв размер.

При така определеното наказание, по мнение на Съда, наказващия орган не отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно липсата на други вредни последици, извън съставомерните, както и факта, че с оглед отразеното в обжалваното НП и при липса на данни в административнонаказателната преписка за предходни нарушения, следва де се приеме че нарушението извършено от Д.М. е първо до настоящия момент. Съществени смекчаващи отговорността обстоятелства са също така и оказаното в хода на данъчната проверка и ревизия съдействие от страна на жалбоподателя, както и избора на жалб.М., в крайна сметка да внесе доброволно в бюджета на Р.България дължимият данък върху доходите си.

Предвид изложеното, размера на наказанието “Глоба” се явява необосновано завишен и следва да бъде намален на 200.00 лв.

В също време, Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките деянието да бъде преценено като маловажен случай на нарушение, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК.

Това е така, тъй като процесното нарушение не се отличава със значително по-ниска степента на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на данъчното законодателство. В тази насока Съдът отчита значителният период от време, през който данъчнозадълженото лице бездействало, както и това, че дохода на жалб.М. за 2018г., респ. дължимия данък върху него били установени по инициатива на компетентните органи на приходната администрация, а не в резултат на предприети от задълженото лице действия в тази насока.

Извършвайки тази преценка, настоящият състав намира, че конкретното деяние не разкрива белезите на маловажност, предвид обсъдените по-горе обективни негови признаци.

По делото административнонаказващ орган се представлявал от упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт Н. Т., която в хода на съдебното производство поискала от името на АНО, да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско  възнаграждение.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ал.5 на цитираната правна норма указва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. В конкретният случай, съобразно фактическата и правна сложност на делото, това, че юрисконсултът лично участвал в съдебно заседание и, че наказателното постановление е изменено, Съдът намира, че на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 90 лв.

С оглед на изложеното, понастоящем Д.К.М. следва да бъде осъден да заплати на НАП разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер от 90.00 лв.

Поради това и на основание чл.63 ал.1 и ал.5  от ЗАНН, Съдът :

                                             

Р   Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 503961/07.04.2020 г. на Директора на Офис-Русе към ТД на НАП гр.Варна

в частта му, с която за нарушение на чл.50, ал.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, на Д.К.М.,***, ЕГН-**********, на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, било наложено административно наказание “Глоба” в размер на 500.00 лв., като

НАМАЛЯВА наказанието “Глоба” на 200.00 /двеста/ лв.

         

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 503961/07.04.2020 г. на Директора на Офис-Русе към ТД на НАП гр. Варна в останалата му част.

 

ОСЪЖДА Д.К.М.,***, ЕГН-**********, да заплати на Национална Агенция за приходите, направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90.00 /деветдесет/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Русе.

 

Районен съдия: