Решение по дело №630/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 227
Дата: 22 март 2018 г. (в сила от 10 май 2018 г.)
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20172100100630
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     57

 

                                                      гр. Бургас, 22.03.2018г.

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

 

при секретаря Тодорка Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело  № 630 по описа за 2017г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по повод исковата молба на А.С.Д., гражданин на Р Ф, роден на ***г. в гр.М, с адрес: ***,,Т С” №*, к.*, ап.*, чрез адв. Теодор Костадинов БАК, против ,,СТАРТ ИНВЕСТ”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.,,Хале“, бл.5, вх.К, ет.3, представлявано от управителя Юлия Бонева, с искане да бъде обявен за окончателен сключеният на 03.05.2012г. между страните предварителен договор за покупка- продажба на недвижим имот: апартамент№* с площ от 30.85 кв.м., находящ се на четвърти жилищен етаж в масивна жилищна сграда, разположен в УПИ І-29 в кв. 7801 по плана на курортен комплекс ,,Слънчев бряг”- Запад, общ.Несебър, почивен комплекс ,,А”.

Твърди се в исковата молба, че на 03.05.2012г. между страните бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот: апартамент №13Б с площ от 30.85 кв.м., находящ се на четвърти жилищен етаж в масивна жилищна сграда, разположен в УПИ І-29 в кв. 7801 по плана на курортен комплекс ,,Слънчев бряг”- Запад, общ.Несебър, почивен комплекс ,,А“.

Процесният имот бил  идентичен с вписания като собствен на ответното дружество, съгласно схема №15-92008-03.04.2014г. на АГКК, а именно: самостоятелен обект- апартамент, с идентификатор №51500.506.69.1.85, с площ 30.85 кв.м., заедно с 6.44кв.м. общи части, с адрес: Несебър, к.к.,,Слънчев бряг- запад“, ет.4, ап.13.

 Посочва се също така, че в чл.3, ал.1 на предварителния договор била определена продажната цена в размер на 18608 евро(осемнадесет хиляди шестстотин и осем евро) или левовата им равностойност с включен ДДС, платими на две части. Първата вноска в размер на 2000 евро- депозит, а втората- 16608 евро, следвало да бъде платена до 03.06.2013т.

Излага се по- нататък, че съгласно уговореното в чл.4 от договора, страните се задължавали да сключат окончателен договор в срок до 30.06.2012г. като на купувача се прехвърли правото на собственост. Продавачът следвало в горепосочения срок да прехвърли собствеността на купувача върху процесния имот, както и да предаде владението върху него.

Ищецът твърди, че при сключване на договора заплатил депозит от 2000евро. Впоследствие, на 22.06.2012г. същият  извършил плащане в размер на 10900 евро, удостоверено с разписка, в която лицето,  представляващо  ответното дружество (Пълномощно рег.№5743,№5744/16.12.2011г., заверено от нотариус Стоян Проданов, рег.№231 НК)- Димитър Несторов декларирал, че получил дължимата по договора сума, като се подписал и положил печат на дружеството.

Излага съображения, че горното  плащане било надлежно извършено.

Предвид проявеното от ответника бездействие, ищецът изпратил нотариална покана, рег№3321, чрез нотариус Диана Стоянова, рег.№135 на НК, район на действие- РС- Пловдив, с която последният бил поканен да се яви на 20.12.2012г. в 11.00часа, в кантората на нотариус Линка Чуткина, рег.№600 на НК, район на действие РС-Несебър, за прехвърляне собствеността върху процесния имот, като изрично била изразена готовност за заплащане дължимия остатък от договорената сума. Представител на дружеството не се явил, видно от констативен протокол, акт от 20.12.2012г.

             Ищецът заявява, че предявил иск пред Окръжен съд –Бургас, на основание чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване на предварителния договор за окончателен, като било образувано гр.дело №450/2014г. по описа на БОС. Посочва, че поради направено от ответната страна признание на иска и възникналите между съдружниците проблеми, както и наложената възбрана върху процесния имот, искът бил оттеглен на основание чл.232 ГПК. Съдът прекратил производството по  делото с Определение от 10.02.2015г.

            Подчертава, че ответникът не извършил действия по прехвърляне на собствеността, тъй като до настоящия момент продължавали делата на бившите съдружници, а процесният имот бил под възбрана (въпреки опитите на ищеца за осъществяване на контакт с бившия управител на ответното дружество и разменена кореспонденция по електронен път).

            Предвид изложените обстоятелства, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

            Предявеният иск е с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.

            Ответното дружество, представлявано от управителя Юлия Бонева, с депозирания на 09.08.2017г. отговор на исковата молба, излага становище във връзка с изложените от ищеца доводи. Счита иска за допустим, но възразява срещу част от наведените твърдения.

             Потвърждава, че на 03.05.2012г. между страните по делото бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. Съгласно договореното, правото на собственост върху самостоятелния обект следвало да бъде прехвърлено срещу заплащане на сумата от 18608 евро, платима на вноски, както следва: сумата от 2000 евро- депозит и сума в размер на 16008 евро- остатък от продажната цена до пълния и уговорен размер- до 30.06.2012г.

             Не възразява срещу твърденията, че в периода от месец април 2014г. до настоящия момент, ответното дружество било ответник по редица съдебни спорове по искове от бивши съдружници, както и че върху процесния имот е наложена обезпечителна мярка възбрана.

             Оспорва изложеното от ищеца, че същият изпълнил задълженията си по предварителния договор в пълен обем (с неговото подписване), както и че ответното дружество отказало сключване на окончателен договор в уговорения срок- до 30.06.2012г. и  прехвърляне правото на собственост. Твърди, че при извършена справка в счетоводството на ,,СТАРТ ИНВЕСТ”ЕООД се установило, че единственото получено плащане от А.Д. било в размер на 10900 евро.  Подчертава, че възбраната върху имота била вписана през месец април 2014г., т.е. доста след датата, уговорена от страните като краен срок за изпълнение задължението на продавача. 

             Заявява, че ищецът не само, че не изпълнил договорните си задължения, но и не оказал необходимото съдействие за сключване на окончателен договор. Макар и да била отправена нотариална покана до ответното дружество за сключване на окончателен договор до 20.12.2012г., пълният размер на продажната цена не бил заплатен. Отбелязва, че за допуснато от купувача неизпълнение по заплащане на продажната цена, се предвиждала санкция, съгласно която продавачът имал право на неустойка в размер на заплатената до настоящия момент част от цената на имота (чл.14,ал.1 от договора).

             С отговора на исковата молба е направено възражение за задържане на сумата от 10900 евро, съставляваща дължимата от ищеца неустойка по смисъла на чл.14 ал.1 от предварителния договор.

             Отправено е искане, в случай, че съдът уважи настоящата искова претенция, да бъде осъден ищеца да изпълни насрещното си задължение по заплащане на пълния размер на договорената от страните цена, с оглед на заявеното от ответното дружество  възражение за задържане на сумата от 10 900евро, съставляваща дължимата от ищеца неустойка по смисъла на чл.14 ал.1 от предварителния договор.

              В случай, че не бъде уважено възражението за задържане, ответникът моли да бъде осъден ищеца да заплати предвидената в чл.11 от предварителния договор неустойка за забавено плащане на цената, срещу която е следвало да бъде прехвърлено правото на собственост върху имота, в размер на 0.02% на ден върху стойността на неизпълненото в срок задължение. В тази връзка заявява, че от платената на 22.06.2012г. сума в размер на 10900 евро, прави възражение за прихващане на сумата от 66.98 лева, съставляваща дължима неустойка по чл.11 от предварителния договор за периода от 04.06.2012г. до 21.06.2012г. включително.

              В предоставения едномесечен срок, на 18.08.2017г., ответното дружество, представлявано от управителя Юлия Бонева е подало втори писмен отговор, с който заявява, че признава предявеният иск за основателен. Отбелязва, че собствеността  върху процесния недвижим имот не била прехвърлена, тъй като същият бил възбранен. Излага подробни съображения.

             Пояснява, че към датата на подписване па предварителния договор- 13.05.2012г., ,,СТАРТ ИНВЕСТ”ООД се представлявало заедно и поотделно от управителите Апостол Стоянов Берберов и Стоян Апостолов Берберов. След провеждане на общо събрание, било взето решение за изключване на съдружниците  Стоян Апостолов Берберов, Апостол Стоянов Берберов (и освобождаване на последните като управители) и Пламена Апостолова Добрева, като техните дялове се разпределили на съдружника Юлия Бонева.

            Посочва, че по повод подадено заявление, образец А4 за вписване на обстоятелства по партидата на дружеството (изключване на съдружниците на основание чл.126 ал.3 ТЗ и заличаването им като управители; вписване на Юлия Бонева като едноличен собственик и управител на дружеството, вписване на решение за приемане на учредителен акт), бил постановен отказ №20131101133517 на длъжностното лице по регистрацията, впоследствие обжалван пред Окръжен съд- Пловдив.

            Излага по- нататък, че с Решение № 577/20.12.2013, постановено по т.д. №843/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд, отказът бил отменен, като считано от 30.12.2013г., правно- организационната форма на дружеството се променяла от ,,СТАРТ ИНВЕСТ”ООД на ,,СТАРТ ИНВЕСТ”ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител Юлия Бонева.

             Твърди, че след извършена проверка за движението на банковите сметки, се установило, че през периода 01.01.2012г.- 31.12.2013г.,  Стоян Берберов, в качеството си на управител изтеглил парична сума на обща стойност 2194050лв. Горните средства не били ползвани по предназначение- за търговската дейност на дружеството.

              Изключените съдружници предявили искови претенции срещу ,,СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД- с правно основание чл.74 ТЗ и чл.125 ал.3 ТЗ. Подчертава, че по т.д. №368/2014г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с Определение №623/321.03.2014г. била допусната обезпечителна мярка възбрана на множество имоти, собственост на ответното дружество, сред които и процесния- предмет на предварителния договор.

             Във връзка с гореизложеното, ответникът прави признание на иска, заявявайки готовност за уреждане отношенията с ищеца, но счита, че предвид наложената възбрана, не би могъл да изпълни задължението си по прехвърляне собствеността върху имота.

             С молба- становище, вх.№14446/16.10.2017г. от ,,СТАРТ ИНВЕСТ”ЕООД, представлявано то Юлия Бонева,  последната заявява, че подаденият от името на ответното дружество отговор на исковата молба на 18.08.2017г. не изхождал от нея самата, поради което и не поддържа направеното с него признание на иска.

             В съдебно заседание, ищецът, чрез адв. Златарев поддържа иска, пледира  уважаването му.         

             За ответника,  редовно призован, се  явява адв. Ш., който пледира отхвърляне на иска.

             Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа страна:

             От представените и събрани по делото доказателства се установява, а и не се спори  между страните, че на 03.05.2012г., е сключен предварителен договор, по силата но който ,,Старт Инвест”ЕООД поел задължение да прехвърли на ответника (купувач) правото на собственост след неговото изграждане, на следния недвижим имот, а именно: апартамент №13Б, с площ от 30.85 кв.м., находящ се на четвърти жилищен етаж в масивна жилищна сграда, разположен в УПИ І-29 в кв. 7801 по плана на курортен комплекс ,,Слънчев бряг”- Запад, общ.Несебър, почивен комплекс ,,А”.

              Съгласно чл.3 от договора, цената на недвижимия имот в размер на 18608 евро(или левовата равностойност по курса на БНБ), с включен ДДС е разсрочена на вноски, платими, както следва: 2 000 евро- депозит при подписване на договора; 16608 евро- в срок до 03.06.2012г.

            Съгласно чл.2 от предварителния договор, владението на имота следвало да бъде предадено на купувача в срок до 30.06.2012г.(при подписване на окончателния договор).

             По делото е представена разписка, видно от която на 22.06.2012г. А.Д.  е заплатил на ответното дружество, сума в размер на  10900 евро.

             Представен по делото е констативен протокол, акт№*. на нотариус Линка Чуткина, рег.№600 по регистъра на НК, с район на действие- НРС, от съдържанието на който се установява, че с нотариална покана, рег.№*. на нотариус Донка Солакова, рег.№135 на НК, А.С.Д., чрез своя пълномощник- адв. Теодор Костадинов е поканил Стоян Апостолов Берберов и Апостол Стоянов Берберов, в качеството им на управители на ,,Старт Инвест“ООД на 20.12.2012г. в 11.00 часа, в кантората на нотариус Линка Чуткина за нотариално прехвърляне на недвижим имот, предмет на сключения на 13.05.2012г. предварителен договор между страните.

           Отразено е в констативния протокол, че в посочения в поканата час, на 20.12.2012г., управителите на дружеството не се явили, нито упълномощено от тях лице за изпълнение на описаните в нотариалната покана действия.

Следва да се отбележи, че тъй като за района, в който се намира процесният имот е одобрена кадастрална карта, по делото е представена и схема №15-231378/19.05.2017г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.69.1.85 на СГКК-гр.Бургас. Като собственик на имота е посочено ответното дружество- ,,СТАРТ ИНВЕСТ”ООД, ЕИК *********.

Представено е и Удостоверение за данъчна оценка №4769 от 30.05.2017г. на Община Несебър(данъчната оценка на имота е 30534.90лева).  Прилажена е по делото и справка по лице, издадена от СВ-гр.Несебър.

Установи се от последните приложени писмени доказателства, че ответникът е собственик на имота- предмет на предварителния договор.

Видно от представеното по делото копие от Определение №623 от 31.03.2014г. по търговско дело №368/2014г. на Апелативен съд- Пловдив, процесният имот е предмет на наложена възбрана като обезпечение на бъдещ иск.

Към настоящото производство са приложени и материалите по гражданско дело №450/2014г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас.

 В заключението по извършената по делото съдебно- техническа експертиза, вещото лице е констатирало, че към момента на огледа- м. декември 2017г., процесният недвижим имот-  апартамент с идентификатор 51500.506.69.1.85, е в завършен вид, обзаведен. Посочено е, че дограмата е PVC; входната врата- MDF. Подовата настилка- ламинат и теракотни плочки. Стените са боядисани с латекс. В кухненския кът са монтирани модулни  шкафове. Банята- тоалетна е оборудвана, изпъленена с фаянсова облицовка по стените, монтирани са душ кабина и бойлер. На терасата е монтиран климатик.

Установено е, че за изграждане на обект ,,Ваканционна жилищна сграда с външни В и К отклонения“, УПИ І-29, кв.7801 по плана на КК,,Слънчев бряг- запад“, са одобрени проекти (01.09.2008г.) и е издадено разрешение за строеж №107/07.10.2008г.

Вещото лице е отразило, че на 15.02.2011г. е съставен Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж ,,Ваканционна жилищна сграда с външни В и К отклонения“, местонахождение: УПИ І-29, кв.7801 по плана на КК,,Слънчев бряг- запад“, Община Несебър. На 14.12.2011г., за обекта е съставен акт, обр.14 за приемане на конструкцията. През м.януари 2012г. за самостоятелните обекти в сградата са изработени схеми и извършено ново номериране на отделните обекти с идентификатори, при което процесният апартамент е с идентификатор 51500.506.69.1.85.

Със Заповед №КД-14-02-371/07.03.2012г. на Началника на СГКК- Бургас е одобрено  изменението  в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, с нанасяне на нови обекти в сграда с идентификатор 51500.506.69.1, с предназначение:жилищна сграда- многофамилна и схеми на самостоятелните обекти с идентификатори от 51500.506.69.1 до 51500.506.69.1.120 включително.

Установено е, че на 04.04.2013г. за сградата е съставен Акт, обр.15- констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. Не е издадено удостоверение за въвеждане и експлоатация.

 В заключението по извършената съдебно- счетоводна експертиза е отразено, че размерът на дължимата от ищеца мораторна неустойка по чл.11 от  предварителния договор от 03.05.2012г. за периода 04.06.2012г. до 21.06.2012г. вкл., е в размер на 59.76евро. Посочено е, че  остатъкът от дължимата от ищеца продажна цена в размер на 18608 евро до нейния пълен размер, след приспаднати плащания, възлиза на сумата от 5708 евро.

 По искане на ответната страна, по делото е допусната и извършена допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице по която е отговорило на допълнителни въпроси. Констатирано е, че размерът на дължимата от ищеца мораторна неустойка по чл.11 от  предварителния договор от 03.05.2012г. за периода 04.06.2012г. до 21.06.2012г. е в размер на 66.96евро; остатъкът от дължимата от ищеца продажна цена до нейния пълен размер, след приспаднати плащания е в размер на 7708 евро(липсват доказателства за извършване на плащане в размер на 2000 евро). За периода от 23.06.2012г. до дата на подаване на исковата молба, мораторната неустойка възлиза на 2728.62 евро; за периода от 23.06.2012г. до момента на получаване на нотариалната покана-20.12.2012г.- 279.03евро.

            При така изяснените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Успешното реализиране на потестативното право по чл.19 ал.3 ЗЗД е предпоставено преди всичко от извършване на преценка за наличието на действителен предварителен договор, който валидно обвързва страните, доколкото поначало нищожния договор не поражда действие. Освен това, ищецът следва да е изпълнил задълженията си по предварителния договор, изискуемостта на които е настъпила  преди уговорения момент за сключване на окончателния договор (аргумент от чл.362 ал.1 ГПК). Доколкото съдебното решение, с което уважава иска по чл.19 ал.3 ЗЗД е деривативно правно основание, предпоставка за постановяването му е положително установяване, че ответникът е титуляр на правото, предмет на договора- чл.363 от ГПК. Така предвидените в закона предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен, съдът намира, че се установяват в настоящото производство от събраните по делото доказателства.

           Както бе посочено по- горе, договорът между страните е бил сключен в изискуемата от чл.19 ЗЗД писмена форма за валидност на предварителния договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли в полза на ищеца правото на собственост върху индивидуално определен недвижим имот срещу задължението на купувача- ищец да заплати определена цена.

Предмет на възникналото облигационно правоотношение е недвижимият имот, така както е индивидуализиран в исковата молба, още повече, че между страните липсва спор в тази връзка. Постигнатото съглашение е валидно, доколкото с подписване на договора страните са демонстрирали воля да се обвържат от неговите клаузи.

           Съдът е на мнение, че плащането на цената, е осъществено от ищцовата страна до размера от  10900евро  от общо дължимата сума 18608 евро. Купувачът е следвало за заплати сумата от 18608 евро в срок до 03.06.2012г., като вещото лице по извършената съдебно- счетоводна експертиза е констатирало в заключението, че остатъкът за плащане е в размер на 7708 евро(липсват доказателства за издаване на счетоводни документи от продавача и извършване на плащане в размер на 2000 евро). Няма как да бъде възприета позиция, че направеното признание на иска в хода на производството по гражданско дело №450/14г. по описа на БОС представлява признание на неизгоден за страната факт, поради което и същото представлява доказателство за извършено плащане. Такова конкретно изявление от ответника не е извършено. От друга страна дори да бъде прието, че в разменената между страните кореспонденция се съдържа признание на неизгодни за ответната страна факти, то това признание не е доказано по делото, нито се подкрепя от останалите, събрани доказателства.

            Съгласно практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК (Решение №224 от 01.07.2013г. по гр.д. №1247/12г. ,І-во г.о. на ВКС; Решение от 08.07.2010г. по гр.д. №349/2009, ІІ т.о. на ВКС; Решение №28 от 01.07.2011г. на ВКС по т.д. №207/2010г., ІІ т.о.; Решение №1241/12.01.200г. по гр.д. №366/98г. на ІІ-ро г.о. на ВКС), неплащането на цената не е основание за отхвърляне на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД. Ищецът разполага с потестативното право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен и ако не е заплатил цената- изцяло или отчасти, като ако насрещната страна счита, че ищецът е неизправен, тя може да се брани с възражение за неизпъленен двустранен доовор съгласно чл.90 ЗЗД, но неизправността на ищеца не е основание за отхвърляне конститутивния иск за сключване на окончателен договор. В случая процесният предварителен договор е валиден и като такъв обвързва страните с поетите договорни задължения. Същият отговаря на изискванията на чл.19 ал.1 и 2 ЗЗД, предвид сключването му в писмена форма и наличието на договореност за съществените условия на окончателната продажба- пълна индивидуализация с подробно описание на имота, предмет на сделката, както и посочена продажна цена с начин на плащане.

           Установена е от представените по делото доказателства, следващата необходима предпоставка за уважаване на предявения иск- наличието на собственост по отношение на процесния имот в патримониума на ответната страна.

          Същевременно, няма твърдения, а още по- малко ангажирани доказателства договорът да е развален, както и  задълженията за прехвърляне правото на собственост да са изпълнени.          

          Установи се от извършената съдебно- техническа експертиза, че върху горепосочения поземлен имот, въз основа на надлежна строителна документация, ответното дружество е изградило ,,Ваканционна жилищна сграда с външни В и К отклонения“ в УПИ І-29, кв.7801 по плана на КК,, Слънчев бряг-запад“, като съгласно изработената  таблица- площообразуване, процесният самостоятелен обект- апартамент №13Б, описан като студио, с площ от 30.85 кв.м., находящ се на четвърти жилищен етаж, на кота +8.40м и общите части от 37.29кв.м, получил след изграждането и изготвяне на схемите за самостоятелните обекти в сградата, собствен идентификатор 51500.506.69.1.85.

            За сградата са съставени Акт, обр.14 за приемане на конструкцията (14.12.2011г.) и Констативен акт, обр.15 за установяване годността за приемане на строежа (04.04.2013г.). Не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.  

            Изложените по-горе факти няма как да формират изграждане на извод, че ответникът е изправна страна по договора, поради което и е в състояние да претендира неустойки и упражнява право на задържане. Това е така, тъй като клаузата на чл.14 ал.1 от договора касае случаите на отказ да се сключи договор или заплати дължимата по него цена, каквото неизпълнение от страна на купувача по делото не е установено.

           Възражението за прихващане на сумата от 66.98 лева, съставляваща дължима неустойка по чл.11 от предварителния договор за периода от 04.06.2012г. до 21.06.2012г. включително, съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.103 ал.1 ЗЗД, прихващане се допуска когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, както и ако вземането е изискуемо и ликвидно. Задължението на ответника в качеството му на продавач категорично не е такова за даване на пари или заместима вещ. Последният има задължение да прехвърли собствеността на имота, поради което и няма как да твърди, че желае прихващане със своето вземане за неустойка за забава. Дори и да приемем, че е налице доказано вземане на ответника в горния размер, то последният не може да прихване свое задължение към ищеца срещу това свое вземане. Да се приеме обратното би означавало да бъде задължен ищеца да плати по- малка сума от дължимата от него, което категорично не е в интерес на ответника по делото.

            В случая са налице и всички условия на закона за обявяване на предварителния договор за окончателен, които следва да бъдат проверени от съда: наличие на сключен между страните валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот- собственост на ответника по делото, по който договор ответното дружество не е изпълнило  задължението си  за сключване на окончателен договор, с което  е изпаднало в забава. При това положение,  задължение в  тежест на ищеца  е  да заплати  вноска в размер на 7708 евро, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, за което обаче няма пречка, съгласно изрично предвидената възможност и в чл.362 от ГПК- с постановяване на съдебен акт под условие. На ищеца следва да бъде указано, че ако не изпълни задължението си да заплати на ответника остатъка от продажната цена в посочения размер в указания срок, на основание чл.362 ал.2 ГПК, по искане на ответника решението ще бъде обезсилено.

           Ето защо и по така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание в чл.19 ал.3 ЗЗД, следва да бъде уважен, а сключеният предварителен договор за покупко- продажба на процесния недвижим  имот-  обявен за окончателен.

           С настоящия съдебен акт, ищецът на основание чл.364 ал.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати сумата от 324.77лв.( триста двадесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) по сметка на Бургаския окръжен съд, представляваща дължима държавна такса по т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, сумата от 30.53 лв.(тридесет лева и петдесет и три стотинки) по сметка на Агенцията по вписванията- служба по вписванията- град Несебър, представляваща дължима такса по чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, както и сумата от 916.04лв. (деветстотин и шестнадесет лева и четири стотинки), представляваща дължима такса по силата на чл.47 ал.2 от Закона за местните данъци и такси и във връзка с чл.41 ал.2 от Наредбата №14 за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет-град Несебър. Всички посочени по-горе и дължими такси са определени върху данъчната оценка на процесния имот, тъй като същата се явява по-висока от продажната цена /чл.46 ал.2 т.1 от ЗМДТ и чл.96 ал.1 и ал.3 и &2 от ЗННД/.   

            Следва, освен това, да бъде наредено вписването на възбрана върху процесния недвижим имот за определените по-горе в тежест на ищеца разноски в полза на Бургаския окръжен съд.

           На основание чл.78 ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 650.40лв., представляваща  направени от него съдебно- деловодни разноски.

На основание чл.364, ал.2 ГПК, препис от решението не следва да бъде издаван, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

          Мотивиран от горното и на основание чл.19 ал. 3 ЗЗД, Бургаският окръжен съд

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

            ОБЯВЯВА за окончателен, сключения на 03.05.2012 година между А.С.Д., гражданин на Р Ф, роден на ***г. в гр.М, притежаващ паспорт №*, издаден на *., с адрес: гр.М, ул.,,Т С” №* к.*, ап.*6, в качеството му на купувач и ,,СТАРТ ИНВЕСТ”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.,,Хале“, бл.5, вх.К, ет.3, представлявано от управителя Юлия Бонева- продавач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.69.1.85 на СГКК-гр.Бургас- апартамент №13Б със застроена  площ от 30.85 кв.м., заедно с 6.44кв.м. идеални части от общите части на сградата, разположен на четвърти жилищен етаж в масивна жилищна сграда, изградена в УПИ І-29 в кв. 7801 по плана на курортен комплекс ,,Слънчев бряг”- запад, общ.Несебър, почивен комплекс,,А“.

           УКАЗВА на ищеца А.С.Д., гражданин на Р Ф, роден на ***г. в гр.М, притежаващ паспорт №*, издаден на *, с адрес: гр.М, ул.,,Т С” №*, к*, ап.*, че ако не изпълни задължението си да заплати сумата от 7708 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, настоящото решение може да бъде обезсилено по искане на „Старт Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: е адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.,,Хале“, бл.5, вх.К, ет.3, представлявано от  управителя Юлия П. Бонева.

         ОСЪЖДА А.С.Д., гражданин на Р Ф, роден на ***г. в гр.М, притежаващ паспорт №*, издаден на *, с адрес: гр.М, ул.,,Т С” №1*, к.*, ап.*, да заплати сумата от 324.77лв.( триста двадесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) по сметка на Бургаския окръжен съд, представляваща дължима държавна такса по т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, сумата от 30.53 лв.(тридесет лева и петдесет и три стотинки) по сметка на Агенцията по вписванията- Служба по вписванията- град Несебър, представляваща дължима такса по чл.2 от  Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, както и сумата от 916.04лв.(деветстотин и шестнадесет лева и четири стотинки), представляваща дължима такса по силата на чл.47 ал.2 от Закона за местните данъци и такси и във връзка с чл.41 ал.2 от Наредбата №14 за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет-град Несебър.

           ДА СЕ ВПИШЕ в полза на Окръжен съд-Бургас, възбрана върху недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.506.69.1.85 на СГКК-гр.Бургасапартамент №13Б с площ от 30.85 кв.м., заедно с 6.44кв.м. идеални части от общите части на сградата, находящ се на четвърти жилищен етаж в масивна жилищна сграда , разположен в УПИ-29 в кв. 7801 по плана на курортен комплекс ,,Слънчев бряг”- Запад, общ.Несебър, почивен комплекс ,,А”.

           Препис от настоящото решение, ведно със заверени копия на схема №15-231378/ 19.05.2017г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.69.1.85 на СГКК-гр.Бургас, да се изпратят на Агенцията по вписванията- служба по вписванията- град Несебър за извършване на необходимите действия по вписване на наложената от съда възбрана.

УКАЗВА на ищеца А.С.Д., гражданин на Р Ф, роден на ***г. в гр.М, притежаващ паспорт №*, издаден на *, с адрес: гр.М, ул.,,Т С” №*, к.*, ап.*, че препис от настоящото съдебно решение няма да бъде издаден преди да представи доказателства за заплащане на посочените по-горе разноски по прехвърлянето- посочените суми в полза на Бургаския окръжен съд, Община Несебър и Агенцията по вписванията-служба по вписванията-град Несебър, както и на такива за заплащане на дължимите данъци и такси за имота към държавата и към Община Несебър.

УКАЗВА на А.С.Д., гражданин на Р Ф, роден на ***г. в гр.М, притежаващ паспорт №*, издаден на *, с адрес: гр.М, ул.,,Т С” №*, к.*, ап.*, в съответствие с разпоредбата на чл.115 ал.2 ЗС, че следва в шестмесечен срок от влизането му в сила да впише настоящото положително съдебно решение по представен препис от него, както и че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

ОСЪЖДА „Старт инвест” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище: с.В, област Пловдивска, представлявано от управителя Юлия П. Бонева, да заплати на А.С.Д., гражданин на Р Ф, роден на ***г. в гр.М, притежаващ паспорт №*, издаден на *, с адрес: гр.М, ул.,,Т С” №*, к.*, ап.*, сумата от 650.40лв.(шестотин и петдесет лева и четередесет стотинки).

           

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

 

 

 

                                                                                 Съдия :