Р Е Ш
Е Н И Е
№
19.05.2016г. гр. Б.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Балчишкият
районен съд граждански
състав
на деветнадесети април през две хиляди
и шестнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател : ЦОНКО ИВАНОВ
Членове :
Съдебни заседатели:
секретар Р.С.
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.д № 192 по
описа за 2015г. за да се произнесе взе предвид:
Производството
е образувано по подадена искова молба от „А.П.Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя С.К.А., чрез адвокат К.П.Р. съдебен адрес:***, като се
явява в процеса адв. М.П. ***, офис 9 против О.Б., ***, представлявана от кмета на
общината Н.Д.А.
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска 4510.80лв.
Ищеца, чрез
пълномощниците си твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
ПИ02508.83.235 по кадастралната карта на гр. Б., Област Д., одобрени със
заповед № 300-5-5/04.02.2004г. на изпълнителния директор, без последващо
изменение, с административен адрес на имота гр. Б., ул. ***, състоящ се от 3409
кв. м. застроено и незастроено място, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване(до 10 м), с номер по
предходен план - 1246, кв. 85, парцел III, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори ПИ02508.83.236, ПИ 02508.83.173, ПИ 02508.83.33 и ПИ
02508.83.100, заедно с намиращата се в този имот сграда с идентификатор
02508.83.235.1(автогара), която не е предмет на настоящия иск. Твърди ,че с нот. акт № 52, том III, per. №
3082, дело № 418/19.11.2001 г. на същия нотариат е констатирано правото му на основата на р. 1421/26.06.2001 г. на Д.кия
окръжен съд, фирмена колегия, постановено по ф. д. № 666/2001 г. В същата
насока са и съставените за имота АДС № 666/01.04. 1994 г., АДС № 232/1984 г. и
АДС № 690/30.05.1971 г., и трите издадени от О.Б.. Видно както от нотариалния
акт, така и от актовете за държавна собственост, праводателят на ищеца-„А.П.“
АД, гр. Б., респ. „А.“, клон Толбухин, база Б., е бил собственик на целия терен
на бившия УПИ III-1246 в кв. 85 по плана на гр. Б., състоящ се според
записаното в нотариалния акт и в актовете за държавна собственост от 3230кв. м.
застроено и незастроено място, съответно и на горепосочената сграда на
градската автогара. Сочи, че владее от 1971г. целия поземлен имот с пълната му
площ от 3409кв. м. и постройката на градската автогара. Снабдявайки се с
кадастрална скица на процесния имот, съгласно скица № 15-403964/06.11.2014г.,
издадена от СГКК, гр. Д., с изненада установява, че в същата като съсобственик
в имота е посочен и ответната Община, за която е записано, че притежава 179 кв.
м. от правото на собственост, а останалите 3230кв. м. се притежават от ищцовото
търговско дружество. В скицата като основание за такова записване е посочен Акт
ОбС № 3556/18.03.2009г., издаден от О.Б.. Според скицата
излиза, че страните по настоящото дело са съсобственици в ПИ 02508.83.235 при
квоти: 3230/3409 ид. части за „А.П.Б.“ ООД и 179/3409
ид. части за О.Б.. Записа по скица е изненадващ с
оглед на това, че ищецът разполага и със скици №№ 4426/18,08.2005г.,
1410/13.03.2006г. и 13548/05.08.2008г., всичките издадени от СГКК, гр. Д., в
които целият процесен имот от 3409 кв. м. и сградата
на автогарата в същия са посочени като притежание само на праводателя му „А.П.“
АД, гр. Б., но не и в определена идеална част от терена като притежание на друг
правен субект. Това, както и обстоятелството, че АОбС
№ 3556/18.03.2009г. е съставен повече от пет години след одобряването на
кадастралната карта и кадастралните регистри, на града предполага извършването
на някаква процедура по попълването им от страна на СГКК, гр. Д., за каквато
като собственик не е бил уведомяван. Изказаното в предходното изречение
предположение обаче се опровергава освен от липсата на уведомление още и от
изрично отбелязаното в скица № 15- 403964/06.11.2014 г., че след одобряването
на КККР на гр. Б. за имота няма последваща заповед за изменението им. Извършва
проучване на регулационната история на имота и така установява, че или: Към
първоначалната площ на УПИ III-1246 е придадено мястото, заключено между
северната имотна граница на парцела и сегашната улична регулационна линия на
поземления имот откъм ул. „Х.С.“ - приема, че към 1979 г., т. е. след
отчуждаването на имоти и отреждането за автогара на новообразувания УПИ
III-1246 в кв. 85 по ПУП на гр. Б., е действал планът, одобрен със заповед №
1223/1979г., а към момента на издаването на нотариалните актове от 19.11.2001г.
- планът, одобрен със заповед № РД-02-14-1290/2000г., или; При заснемането на
имота по регулационните планове на гр. Б., действали до одобряването на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., е допусната
изчислителна грешка по отношение на неговата обща площ. Относно промяната в
площта на имота от 3230кв.м. на 3409кв.м., моли да се има предвид следното:
Дори промяната в площта да е резултат на допусканото от него придаване по
силата на изменение на регулационния план на града, това не води до възникване
или запазване в имуществения кръг на О.Б. на право на собственост в условията
на съсобственост върху ПИ 02508.83.235, тъй като планът, който има вещноправно, в случая отчуждително,
действие, е придал въпросното място към урегулирания поземлен имот, а не е
създал нов парцел, съсобствен по регулация. С други думи ако е налице такова
придаване с влизането в сила на изменението на регулационния план на гр. Б. по
отношение на УПИ III-1246 в кв. 85, титулярът на
правото на собственост върху придаваемото място е
изгубил това право, което е било заместено в неговия патримониум
от облигаторното право да получи съответното парично
обезщетение, което право на обезщетение и да не е било удовлетворено, не е
основание за записване в КККР на града, че О.Б. притежава някаква идеална част
от ПИ02508.83.235; Ако ли пък разликите в квадратурата се дължат на
изчислителна грешка, при разглеждане на отношението между първенстващ
индивидуализиращ признак на имот-неговите граници, и второстепенния такъв-площта,
ще следва да се приеме, че площта е тази, която се определя от границите, а не
обратното, т. е. и в тази хипотеза липсва основание за записване в КККР на
града, че О.Б. притежава някаква идеална част от ПИ 02508.83.235. Неговите
твърдения се установяват от цитираните решение № 1421/26.06.2001г. на Д.кия окръжен съд, фирмена колегия, постановено по ф. д. №
666/2001г., нот. акт № 52, том III, per. № 3082, дело № 418/19.11.2001г., издаден
от С.И., нотариус с per. № 314 на
Нотариална камара на Република България и район на действие Балчишки районен
съд, АДС № 666/01.04.1994г., издаден от О.Б., скици на поземлен имот №№ 15403964/06.11.2014г.,
4426/18.08.2005г., 1410/13.03.2006г. и 13548/05.08.2008г., всички издадени от
СГКК, гр. Д.. Смята, че е налице случай на грешка в кадастралната основа,
заключаваща се до вписване в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Б. като съсобственик в ПИ02508.83.235 на правен субект-О.Б., който няма
никакви права на собственост в този имот. Доколкото обаче в случая става дума
за спор за материално право преди отправяне на съответното искане до тази
служба, спорът за това право следва да се разреши от гражданския съд по общия
исков ред, а това е именно установителен иск с правно основание разпоредбата на
чл. 124, ал. 1 ГПК. Предвид всичко изложено по-горе моли съдът да се убеди във
верността на твърденията му и да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответната Община, че ищцовото дружество е собственик
на 179/3409 ид. части от терена на поземлен имот с
идентификатор ПИ 02508.83.235 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Б., Община Д., одобрени със заповед № 300-5-5/04.02.2004г. на
изпълнителния директор на ИА „ГКК“, гр. София, без последващо изменение, с
административен адрес на имота гр. Б., п. К. 9600, ул. ***, състоящ се от 3409
кв. м. застроено и незастроено място, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване(до 10 м), номер по
предходен план - 1246, кв. 85, парцел III, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори ПИ 02508.83.236, ПИ 02508.83.173, ПИ 02508.83.33 и ПИ
02508.83.100, описани в АОбС № 3556/18.03.2009 г.,
издаден от О.Б., както и да му присъди всички направени по делото разноски.
Ответника Н.А.,
в качеството на кмет и законен представител на О.Б. с административен адре с: гр. Б., пл. “21-ви септември” №6 счита така
предявената искова претенция за неоснователна и недоказана по следните
съображения: Съгласно представените с исковата молба документи, ищеца се
легитимира като собственик на имот с планоснимачен №1246, парцел III, кв. 85 по плана
на гр. Б. с обща площ от 3230 кв.м. съгласно нотариален акт №149, том II, дело №
1366/2001г. на Службата по вписванията при PC- Б..
Видно от одобрен със Заповед №РД-02-14-2290/29.12.2000г. на Министерство на
регионалното развитие кадастрален план, който е послужил при съставянето на
нотариалния акт за правото на собственост на ищеца и като се направи съпоставка
със настоящо действащия регулационен план на гр. Б., одобрен с Решение №719 по
Протокол №63/03.09.2007г. на Общински съвет-гр. Б., досежно процесния имот, ще
се установи, че има разлика, особено очевидна в североизточната част. Площта на
процесния имот към 2000година е по-малка. Ищецът посочва, че господстващ
индивидуализиращ признак на имот са не площта, а границите. Собствеността му
обаче се простира единствено и само върху 3230 кв. м., доколкото в акта му за
собственост е посочена само площ и то по действащ от 2000 г. регулационен план,
без да са посочени граници. По отношение на границите, следва да отбележи, че
такива няма материализирани на място и това е ноторно
известен факт, тъй като подходът от към ул. “Ч.М.”, паркингът и съседната улица
“Х.С.” са свързани. От представените с исковата молба документи, не могат да се
изведат релевантните факти и обстоятелства, които да обосновават собственост,
повече от обективираната в нотариалния акт и в този
смисъл, счита, че искът се явява освен неоснователен и недоказан. Действително,
съгласно ПУП-ПРЗ на гр. Б., одобрен с Решение №719 по Протокол №63/03.09.2007г.
на Общински съвет-
гр. Б. процесиите кв. м. са отредени за имот №02508.83.235 по к.к. на гр. Б., но те са общинска собственост и следва да
бъдат придобити от ищеца чрез прекратяване на съсобственост и закупуване на
дела на Общината по реда на чл. 36 от Закона за общинската собственост. В
исковата молба е посочено, че снабдявайки се с кадастрална скица на процесния
имот, като е описана и скицата №15-403964/06.11.2014г., ищецът с изненада
установил, че в нея е описан като съсобственик с Общината. Изненадва се, че
едва на 06.11.2014г. ищецът е узнал този факт, предвид неговото писмо с вх.
№63-174-3 с дата 01.09.2014г., в което ищецът декларира, че е склонен да
придобие от О.Б. разликата в терена на имота между нотариалния акт и
кадастралното заснемане. Това волеизявление на ищеца от своя страна
представлява признаване правата върху процесиите площи на действителния
собственик- О.Б.. Моли да се приеме, че изложените съображения и представените
от него доказателства, обуславят извод за неоснователност и немотивираност на
предявения иск за собственост, поради което да бъде оставен без уважение. Моли,
при евентуално отхвърляне на исковата претенция, да бъдат присъдени разноските
по делото в полза на О.Б..
Съдът като
обсъди доводите на страните и доказателствата по делото приема за установено
следното: Не се спори между страните, че ищеца се легитимира, като собственик
на имот от 3230кв.м. с планоснимачен
№1246, парцел III, кв. 85 по плана
на гр. Б. съгласно нотариален акт №149, том II, дело №
1366/2001г. на Сл.Вп.-Б..Това
е с оглед неоспореното писмено доказателство акт за държавна собственост № 666
с който на праводателя на ищеца е отстъпено правота на строеж. Не спори помежду
им, че за този имот няма метериализирани граници, а и
доказателства за това ищеца не представя. Налице са твърдения на свидетеля на
ищеца К.Т.Е. от гр.Б., че е правил с други лица лека ограда от южната страна
миналата година, защото пиян гражданин паднал от подпорната стена от юг.
Оспорва от ищеца правото на съсобственост на ответника за 179кв.м.в имота за
който претендира да е собственик, който по КК от 2004г. е с площ от 3409кв.м.,
а по ПУП от 2007г. на гр.Б. с площ от 3411кв.м.
Изслушаната,
неоспорена и приета съдебно-техническа експертиза на арх. А.Е.В. съдът приема
като компетентно извършена. От същата и доказателствата по делото е налице
отчуждаване на имоти за обществени нужди-автогара в гр.Б.. Проследена е
историята на част от отчуждените имоти и имота предоставен безвъзмездно на
праводателя на ищеца и до настоящия момент по влезлите в сила регулационни и кадастрални планове, които са
действали и действат по отношение на него. Имот пл. № 1246 преди закупуването
му от ищеца по КП на гр.Б. от 2000г. е с площ от 3089кв.м.. По одобрената КК на
гр.Б. от 2004г. имота е с площ от 3409кв.м., а по РП от 2007г. с площ от 3409кв.м.
Вещото лице посочва, че от тези 320кв.м. 141кв.м. принадлежат на ищеца, а 179кв.м.
на другия собственик-ответника О.Б.. Не се представят надлежни доказателства от
ищеца за придобиването на разликата от 3230кв.м. до 3409кв.м., както и такива,
че е приложена регулацията относно имота и поставяне съответните граници на
место. В подкрепа на това е и заключението на вещото лице, че имот пл.№1246 се
появява за първи път по неодобрания КП от 1992г.,
като границите му не са затворени. В КП от 2000г. не се включва площта северно от сградата до
ул. Х.С., чест от ул. Х.С. и част от улицата на юг. Имота по РП от 1979г. е
държавна собственост отреден за „Управление ДАТ“. Имота не е бил нанесен в
кадастъра с граници съвпадащи с регулационните линии от 1979г.- нито в КП от
1992г./неодобрен/, нито в КП одобрен през 2000г., нито н КК одобрена през
2004г.. Вещото лице твърди, че условията на §22, т.1 от ЗР на ЗУТ не са
изпълнени и регулационния план от 1979г. не е бил приложен нито до 2001г.,
когато влиза законът, нито по-късно.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна
страна: Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде
прието в отношенията между страните, че същият е придобил собствеността по
силата на изменение на регулационния план, тъй като планът има вещноправно, отчуждително
действие и е придал към имота му спорните 179кв.м.
Предявеният иск
съдът намира за неоснователен по следните съображения: Чрез представените по делото преписи от Акт за
частна общинска собственост № 3556 вписан на 24.03.2009г. в СВп.-Б.
О.Б. доказа, че е придобила 179кв.м. в идеална част от процесният имот на
основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (обн. ДВ. Бр.96/
1999г.). Съгласно чл. 2 от ЗС, в редакцията от 1951 г. - държавната собственост
била част от социалистическата собственост и според чл. 86 от ЗС давност върху
нея не е текла. С промяната на редакцията на ЗС от 1990 г., т.нар
социалистическа собственост се разделила на държавна и общинска, като
придобивна давност не била текла и за двата вида собственост до 1996 година. С
влизане в сила на ЗДС и ЗОС от 01.06.1996 г. забраната за придобиване по
давност е ограничена само за имоти публична държавна или общинска собственост и
придобивна давност е можела да тече по отношение на имоти частна общинска
собственост, каквито твърдения ищеца навежда по т.1.3 от исковата си молба.
Съдът приема, че по силата на §8 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по §
6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за
заемане на части от поземлени имоти се прекратява. Собствениците на поземлени
имоти могат да: приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни
планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; поискат
изменение на дворищнорегулационните планове при
условията и по реда на този закон; поискат вътрешните регулационни линии на
техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на
поземлените имоти. До настоящия момент по делото липсват данни за осъществяване
на някоя от визираните в Закона правни възможности. До настоящия момент не са
изпълнени условията на §22, т.1 от ЗР на ЗУТ и регулационния план от 1979г. не
е бил приложен нито до 2001г., когато влиза законът, нито по-късно, което води
до извода, че искът се явява неоснователен.
И
двете страни по делото са направили искане за присъждане на сторените в хода на
производството съдебно-деловодни разноски, но предвид изхода на спора такива
следва да се присъдят в полза на ответника по иска. Ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата в размер на 100лв. разноски по делото и 308,94лева
- юрисконсулстко възнаграждние.
Водим от горното
Балчишки районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от А.П.Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.Ч.М. № 41,
ЕИКBG*********, представлявано от управителя С.К.А.,
чрез адвокат К.П.Р. съдебен адрес:*** и адв. М.П. ***, офис 9 иск
за признаване по отношение на ответника О.Б., ***, представлявана
от кмета на общината Н.Д.А., че ищеца е собственик на недвижим имот,
представляващ 179кв м. ид.ч. от недвижим имот, целият
с площ от 3409 кв. м., ПИ с идентификатор ПИ 02508.83.235 по кадастралната
карта на гр.Б., Община Д., одобрени със заповед № 300-5-5/04.02.2004г. на
изпълнителния директор на ИА „ГКК“, гр. София, с административен адрес на имота
гр. Б., ул. ***, застроено и незастроено място, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване(до 10
м), номер по предходен план - 1246, кв. 85, парцел III, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори ПИ 02508.83.236, ПИ 02508.83.173, ПИ 02508.83.33 и ПИ
02508.83.100, описани в АОбС № 3556/18.03.2009 г.,
издаден от О.Б..
ОСЪЖДА А.П.Б.“
ООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С.К.А., чрез адвокат К.П.Р. съдебен адрес:*** и
адв. М.П. ***, офис 9 ДА ЗАПЛАТИ на О.Б., ***, представлявана от кмета на общината Н.Д.А. сумата в
размер на 100лв. разноски по делото и 308,94лева - юрисконсулстко
възнаграждние.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Д.ки окръжен съд, в двуседмичен срок от получаването от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: