Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 66/23.11.2004 г., постановено по гр.д. № 534/2004 г. Кърджалийският районен съд е отменил заповед № 23/31.05.2004 г. на Директора на ЦДГ “Щастие” – гр.Кърджали, с която на основание чл.325, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение със Златка Иванова Одажиева от гр. Кърджали, като е признал уволнението за незаконно и я възстановил на предишната й работа на длъжността “детска учителка” в ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали. Със същото решение ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали е осъдена да заплати на Златка Иванова Одажиева обезщетение за времето, през което последната е била на по-ниско платена работа в размер на 428.42 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2004 г. до окончателното изплащане на сумата както и направените по делото разноски в размер на 150 лв., като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 1 563.66 лв., като неоснователен. ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали е осъдена да заплати по сметка на РС – Кърджали д.т. в размер на 37.13 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ЦДГ “Щастие“ – гр. Кърджали, която чрез Директора Милка Илчева го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че неправилно първоинстанционният съд приел, че сключеният трудов договор е с правно основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ. В детските градини се провеждал учебен процес, който приключвал на 31.05. на текущата година и представлявал работа с определен обем. В учебните заведения съществувала практика да се назначават учители на хонорар за извършване на определена работа – преподаване на определен брой часове, с изтичането на които се прекратявала трудово-правната връзка. Допустимо било да бъде сключен трудов договор за извършване на определена работа с правно основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ до приключване на учебния процес (учебната година) в детското заведение. Необосновано съдът приемал, че срокът в този случай не можел да бъде по-малък от една година. Твърди се също, че действителната воля на страните била сключването на срочен трудов договор за извършване на определена работа, като в договора изрично било посочено правното основание на същия – чл.68, ал.1, т.2 от КТ. Двата вида договори по т.1 и т.2 на ал.1 на чл.68 от КТ били срочни и се сключвали за определен срок , като в първия случай се касаело за работа от временен характер, а във втория за определен обем от работа. Първоинстанционният съд не установил каква била действителната воля на страните, съгласно чл.20 от ЗЗД и чл.186 от ГПК. В трудовия договор било посочено като правно основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, а също така и клаузата “до завършване на учебната година”. Тези елементи на трудовия договор характеризирали същия като срочен трудов договор за извършване на определена работа, но не и срочен трудов договор за работа с временен характер. Твърди се също, че неясни били мотивите на съда за уважаването на иска по чл.225, ал.1 от КТ. Не било посочено какво възнаграждение е прието – брутно или основно и как е изчислена разликата в получаваното възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на Кърджалийския районен съд, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли изцяло всички предявени искове като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител, въззивникът поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Претендира разноски. Въззиваемата Златка Иванова Одажиева, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В представено писмено становище сочи, че първоначално сключеният договор със срок за изпитване се трансформирал в безсрочен трудов договор. Твърди се, че в целодневните детски градини нямало учебна година, нямало преминаване в по-горен клас, летни ваканции и т.н. Известно било, че децата посещавали детска градина целогодишно и преминавали от една група в друга с оглед промяната на възрастта им. Детските учителки осъществявали дейността си без оглед на учебен процес, учебна година и т.н. На основание чл.71, ал.2 от КТ трудовият договор със срок за изпитване се считал за окончателно сключен, ако не е прекратен. С изтичането на 6-месечния срок работодателят не прекратил договора за изпитване. Правилно било прието, че се касае за договор за неопределено време. Моли съда да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира следното : Жалбата е допустима, разгледана по същество е и основателна. С трудов договор № 319/01.10.2003 г. въззиваемата Златка Иванова Одажиева била назначена на длъжността “детска учителка” в ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали със срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя. На 01.04.2004 г. страните сключили допълнително споразумение № 14/01.04.2004 г. на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, съгласно което трудовото правоотношение било ограничено със срок – 31.05.2004 г. – края на учебната година. Представена е трудова книжка № 71, сер. Т, № 094715, издадена от ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали, се установява, че Златка Иванова Одажиева е заемала длъжността “учител” за времето от 01.10.2003 г. до 01.06.2004 г. По делото са представени като доказателства заверени копия от болнични листове № 208/25.02.2004 г. и № 106/26.01.2004 г., издадени от д-р Братанова, от които се установява, че за времето от 26.01.2004 г. до 31.01.2004 г. както и за времето от 26.02.2004 г. до 28.02.2004 г. Златка Одажиева е била в платен отпуск по болест след сключване на допълнителното споразумение . Със заповеди № 329/23.12.2003 г., № 8/22.01.2004 г. и № 11/02.02.2004 г. на Директора на ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали на Златка Одажиева са били разрешени общо 8 дни платен отпуск. От представеното като доказателство по делото удостоверение № 858/05.10.2004 г., издадено от Професионална гимназия “Васил Левски” – гр. Кърджали, се установява, че за времето от м. април 2004 г. до м. септември 2004 г. въззиваемата е била в трудово правоотношение, като е получила брутен доход по ЗОДФ в размер на 607.03 лв., както и обезщетение за временна неработоспособност в размер на 9.99 лв. От показанията на разпитаните по делото свидетелки Янева и Димова се установява, че в ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали учебният процес, респ. учебната година, свършва на 31 май на текущата година. Установява се също, че въззиваемата е била учителка на първа възрастова група, като адаптацията на децата към нов учител не може да бъде осъществена за 15 дни. При тези данни съдът намира предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за неоснователни и недоказани. От събраните по делото доказателства се установи, че въззиваемата Одажиева е била назначена на длъжността “детски учител” със срок за изпитване. Срокът на договора е следвало да изтече на 07.04.2004 г., тъй като въззиваемата е ползувала седем дни отпуск по болест, през което време не тече срокът на договора. Или, преди изтичането на договора със срок за изпитване страните са сключили допълнително споразумение, което на практика представлява нов срочен трудов договор. Действителната воля на страните е била да сключат срочен трудов договор за извършване на определена работа – завършване на учебния процес в детската градина. В този смисъл неоснователни са доводите, изложени от процесуалния представител на въззиваемата, който сочи, че в детските градини не се води учебен процес и няма учебна година. Известно е обстоятелството, което не се нуждае от доказване, че в детските градини се води учебен процес по определена от съответните органи учебна програма и от квалифицирани детски учители и този процес завършва на първи юни през текущата година . В този смисъл след договорът със срок за изпитване е допустимо да бъде сключен срочен договор за извършване на определена работа. Учебният процес представлява такава работа, която е точно определена от съответните държавни органи. Неоснователни са в този смисъл доводите, че волята на страните е била да сключат договор за неопределен срок или договор на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Трудови договори по този текст се сключват за работи с временен, сезонен или краткотраен характер и дейност , какъвто очевидно не е трудът на детския учител. В случая не се касае за изключението по чл.68, ал.2 и 3 от КТ, които се обсъждат на районния съд , тъй като такава воля страните не са материализирали в трудовия договор. От клаузите на договора не се установява, че страните са желаели сключването на трудов договор при условията чл.68, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 и 3 от същия текст. Да се приеме противното, както това е сторил първоинстанционния съд, означава да се предадат на трудовия договор клаузи, които страните не са уговорили. Очевидно е, че волята на страните не е била да сключат договор за неопределено време, както неоснователно се сочи от процесуалния представител на въззиваемата. С допълнителното споразумение страните са уговорили настъпването на юридически факт , като е уговорен определяем срок след настъпването на който работодателят да има основание да издаде заповед за уволнение . Макар че страните са уговорили срок до 31.05.2004 г. към него са отразили времето , което е необходимо за довършване на определена работа- края на учебната година и това обстоятелство в никакъв случай не го прави договор по на чл.68, ал.1 , т.1 от КТ . В договора изрично е посочено, че същият се сключва на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, т.е. за извършване на определена работа. И това е съвсем логично, тъй като работата на детския учител няма временен, сезонен или краткотраен характер, поради което не може бъде сключен договор на основание чл.68, ал.1,т.1 от КТ. Въззиваемата е подписала договора със съзнанието, че ще работи в детската градина до завършване на учебния процес, който, както е известно, приключва на 31.05. на текущата година. Независимо , че на основание чл.114 от ГПК въззиваемата е отговорила, че волята на страните е била да сключат договор за неопределено време, този факт не се установява от клаузите на договора, поради което това твърдение е неоснователно. Неоснователни са и твърденията на процесуалния представител на въззиваемата, че е налице трансформация на договорът със срок за изпитване в безсрочен договор. Такава трансформация би била налице при условията на чл.71, ал.2, от КТ , но в случая преди изтичането на договорът със срок за изпитване страните са сключили нов срочен трудов договор за извършване на определена работа. Ето защо предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ за неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива. Същото се отнася и за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, тъй като този иск е обусловен от исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ и уважаването им е предпоставка за присъждане на претендираното обезщетение.Прочее, решението на районния съд следва да бъде отменено , вместо което предявените обективно съединени искове по чл.344,ал.1-3 от КТ следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото в полза на ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 66/23.11.2004 г., постановено по гр.д. № 534/ 2004 г. на Кърджалийски районен съд , В ЧАСТТА, с която е отменена Заповед № 23/31.05.2004 г. на Директора на ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали, уволнението е признато за незаконно, Златка Иванова Одажиева, с ЕГН ********** е възстановена на предишната й работа на длъжността “детска учителка” в ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали и ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали е осъдена да заплати на Златка Иванова Одажиева обезщетение за времето, през което е била на по-нископлатена работа в размер на 428.42 лв., и разноски в размер на 150 лв., както и В ЧАСТТА, с която ЦДГ “Щастие” – гр. Кърджали е осъдена за заплати по сметка на РС – Кърджали д.т. в размер на 17.13 и д.т. в размер на 20 лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Златка Иванова Одажиева от гр. Кърджали, ул.”Металург” № 2, вх.”Б”, ет.1 ап.10, с ЕГН ********** против ЦДГ ”Щастие” – гр. Кърджали искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, като неоснователни и недоказани. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Златка Иванова Одажиева от гр. Кърджали, ул.”Металург” № 2, вх.”Б”, ет.1 ап.10, с ЕГН ********** да заплати на ЦДГ ”Щастие” – гр. Кърджали направените разноски за адвокат в размер на 100 лв. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: Членове:1.
2. |