РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. Пловдив, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300502148 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр. с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на В. С. Д. от гр.***, чрез адв.В. Б. от
АК Пловдив срещу решение № 2851/23.06.2024г. по гр.д. № 19023/2022г. по
описа на РС Пловдив, ІІ бр.с., с което се задължава В. С. Д., ЕГН **********
от *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Х. М.,
ЕГН ********** от ***. Забранено е на В. С. Д. да приближава М. Х. М.
жилището, находящо се в ***, местоработата и местата за социални контакти
и отдих на същата за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на
настоящото решение. Наложена е на В. С. Д. глоба в размер на 200 лева.
Решението се обжалва като неправилно, необосновано, недоказано, при
неправилен анализ на събраните доказателства. Твърди се от жалбоподателя
Д., че един емоционален разговор между страните, свързан с изневяра от
страна на молителката М., не може да се счита за домашно насилие, като
психическото насилие трябва да е извършвано през определен период от
време, многократно, систематично и да е придружено с физическо насилие,
1
като от събраните по делото доказателства такива факти не се доказват.
Анализират се свидетелските показания по делото и се намира, че същите не
сочат на извършен акт на домашно насилие от жалбоподателя. Иска се отмяна
на решението и отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие.
Претендират се разноските по делото.
Няма постъпил отговор по въззивата жалба. В съдебно заседание
становище по въззивната жалба се взема от М. М., чрез адв. Р. Н., с което
същата се намира за неоснователна, а решението за правилно и обосновано по
подробно посочени мотиви. Иска се потвърждаване на решението.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законния срок от
легитимирана страна, изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря
на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят В. Д., че един
емоционален разговор между страните, свързан с изневяра от страна на
молителката М. М., не може да се счита за домашно насилие, като
психическото насилие трябва да е извършвано през определен период от
време, многократно, систематично и да е придружено с физическо насилие,
като от събраните по делото доказателства такива факти не се доказват.
Правилен според настоящият съд е анализа на свидетелските показания
по делото и правилно е оценено, че доказателствата сочат на извършен акт на
домашно насилие от жалбоподателя. Събраните устни и писмени
доказателства по това дело са правилно преценени от РС Пловдив и правилно
е преценено, че доказаните по делото действия и думи на В. Д. представляват
актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо бившата му
фактическа съжителка М. М.. РС Пловдив при преценката на доказаните
факти по делото правилно е приел, че фактите по делото са доказани от
показанията на двамата разпитани по делото свидетели Г.М. и Г.Г.. И двамата
свидетели дават показания, които потвърждават фактите посочени в молбата
2
за защита от домашно насилие и в декларацията по ЗЗДН дадена от
молителката М. М.. Фактите посочени в молбата за защита се потвърждават и
от представените и приети от съда писмени доказателства, разпечатки на
телефонни разговори между бившите фактически съжители за времето
посочено в молбата за защита /л.72-л.99/. Всички тези доказателства напълно
доказват фактите посочени в молбата за защита от домашно насилие. По
делото не са налични доказателства, които да оборват фактите предмет на
това дело изложени в молбата за защита.
Неправилно е виждането на жалбоподателя Д., че един емоционален
разговор между страните, свързан с изневяра от страна на молителката М. М.
не представлява акт на психическо насилие на бивщата му фактическа
съжителка. Процесният емоционален разговор е изпъстрен с множество обиди
и заплахи спрямо живота и здравето на молителката и нейни роднини. Тези
обиди и заплахи не могат да се приемат за нормален емоционален разговор, а
правилно се квалифицират като акт на психическо и емоционално насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Поради което обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди от въззивния съд.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на М. М. следва да се
присъждат разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Такива по делото се
доказват реално направени в размер на по 600 лв. за адвокатски хонорар по
договор за правна помощ /л.29 от делото на ПОС/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2851/23.06.2024г. по гр.д. № 19023/2022г.
по описа на РС Пловдив, ІІ бр.с.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на М. Х. М., ЕГН
********** от *** сумата от 600 лева за разноски направени пред въззивния
съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4