№ 397
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330200766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0329-000575, издадено
от НАЧАЛНИК РУ към ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ РАКОВСКИ, с което на
Б.А.Г. е наложена:
- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
- глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 140, АЛ.1, Т.1 ЗДВП.
По това административно обвинение на жалбоподателя с АУАН и НП е
вменено, че на 15.06.2021г., около 12:30 часа, в община Раковски, на път
втори клас № 56, км. 69 управлявал земеделска техника- комбайн с номер на
рама *******.
Същевременно от материалите по приложената в заверено копие
прокурорска преписка се установява, че управляваното от жалбоподателя
МПС представлява съвсем различен вид земеделска техника, с различни
функции и предназначение –а именно самоходна косачка марка Форшрит,
Модел Е302.
В този смисъл са и показанията на актосъставителя, който при разпита
си непосредствено пред съда, уточни, че при съставяне на акта не е
извършвал действия по установяване на действителния вид на
управляваната земеделска техника, като вписал че е комбайн само въз
основа на обстоятелството, че имала прикачен хедър.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че фактическата
обстановка, посочена в АУАН и НП, се явява опровергана от
доказателствата по делото, доколкото се установява, че деецът не е
управлявал вида земеделска техника- комбайн, за която му е повдигнато
административно обвинение.
Вида на управляваното МПС е съществен съставомерен елемент от
административния състав по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което за съда не
съществува възможност да накаже дееца за съставомерни фактически
положения, установени за първи път на етап съдебно следствие, различни от
тези очертани в АУАН и НП.
Във връзка с горното следва да се съобрази задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, според която всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен
факт, различен от тези, които до този момент са предявени на дееца по
надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява
съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото
обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
2
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери
приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда,
тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно
решение № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с
което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира
извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, но само ако се установяват фактите, така както са посочени в
АУАН и НП, а в случая тази предпоставка не е налице, дори в най-
минимална степен.
Опровергаването на фактическата обстановка изложена в АУАН и НП
се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част.
По-важното, обаче в случая е, че е налице и още едно самостоятелно
материално правно основание за отмяна на НП в тази част.
Прокурора и контролните органи са приели, че в случая е нарушен реда
за регистрация на МПС, уреден в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи.
Според чл. 1, ал.4, т.2 от същата, обаче тя е неприложима към
3
селскостопанската техника и самоходните машини, точно каквато се явява
управляваната от водача самоходна косачка, при съобразяване на дадената в
т.12 от ДР на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника легална дефиниция.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 140, ал.7 ЗДвП, която препраща
за регистрацията на колесни трактори и друга земеделска и самоходна
техника към Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника.
Същевременно в чл. 11, ал.1 от същия закон е предвидено, че на
регистрация подлежи само самоходната техника с мощност над 10 kw, но
не и тази с по-ниска мощност.
От гореизложеното следва, че деянието на жалбоподателя ще е
съставомерно, само ако по делото е установено, че управляваната от него
самоходна техника (самоходна косачка) подлежи на регистрация, тоест, че
мощността й е над 10 kw.
Същевременно при разпита на актосъставителя се установи, че това
обстоятелство изобщо не е изследвано в хода на
административнонаказателния процес. Видно от приложената в цялост
прокурорска преписка това обстоятелство не е изследвано и в нейния ход.
От гореизложеното следва, че при тежест на доказване лежаща върху
наказващия орган, по делото е останало изцяло недоказано, че
процесната самоходна машина е подлежала на регистрация . Респективно
изводът, че управлявайки я по път отговорен за обществено ползване,
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП, почива на
предположения, което е недопустимо съгласно чл. 303 НПК и влече
безусловна отмяна на НП в тази част.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.1 ЗДВП.
Извършването на това нарушение, изразяващо се в неносене на
контролния талон към СУМПС, не е оспорено от нарушителя, като при
извършена служебна проверка съдът намира, че при вярно установени факти,
правилно е приложен и материалния закон, като наложената санкция- 10 лева
кореспондира на фиксирания размер, очертан в санкционната норма, поради
което НП следва да се потвърди в тази част.
4
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора право на разноски биха имали и двете страни
съразмерно с уважената част на исканията им. Такива в случая, обаче не
могат да се присъдят, доколкото и от двете страни липсва нарочно искане
за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на
ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично
заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от постановяването
на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място и двете страни не са представили доказателства за
реално сторване на разноски по делото за използване на адвокатско или
юрисконсултско съдействие, което се явява допълнително основание такива
да не се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0329-000575, издадено от
НАЧАЛНИК РУ към ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ-Раковски В ЧАСТТА, с която
на Б.А.Г. е наложена:
- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0329-000575,
издадено от НАЧАЛНИК РУ към ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ- Раковски, В
ЧАСТТА, с която на Б.А.Г. е наложена:
- глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
5
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6