Определение по дело №53/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 29 от 24.05.2012 г., постановено по гр.д.№ 1515/2011 година, Кърджалийският районен съд е: 1. предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. И. Г. на бащата И. С. Г. от Г., 2. определил режим на лични отношения на детето с майката Р. Г. Ч., като е дал възможност на същата да вижда и взема детето си С. Г. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, една седмица през зимната учебна ваканция, една седмица през пролетната учебна ваканция и един месец през лятото от 1-ви до 31-ви август, като вземането и връщането да става в дома на бащата, както и да осъществява контакт с детето си посредством интернет, чрез системата „Скайп”, включително чрез използване на видео връзка, две денонощия седмично в рамките на половин час на денонощие между 20.00 часа и 20.30 часа, 3. осъдил майката Р. Г. Ч. да заплаща на детето си С. И. Г., чрез неговия баща и законен представител И. С. Г. ежеýесечна издръжка в размер на 150 лева, 4. отхвърлил иска на майката Р. Г. Ч. срещу И. С. Г. за определяне на местоживеенето на детето С. И. Г. при майката, съответно – при пребиваването й в Б. на адрес в Г., а при пребиваването й в Германия – гр.Р. и за предоставянето на Ч. на упражняването на родителските права спрямо детето, 5. разрешил детето С. И. Г. да пътува с майката Р. Г. Ч. или с посочени от нея писмено с нотариална заверка на подписа пълнолетни лица, извън пределите на Р. Б., между Р. Б. и Ф. Р. Г., включително през териториите на трети държави, за една седмица през установените в Р. Б. зимна училищна ваканция и пролетната училищна ваканция и за един месец през лятото – от 1-ви до 31-ви август – всяка година, без да е необходимо за това съгласието на бащата И. С. Г., 6. разрешил на детето С. И. Г. да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване без за това да е необходимо съгласието на бащата И. С. Г., 7. допуснал предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката, разрешаването на задграничното пътуване и на издаването на паспорт за такова пътуване и 8. осъдил И. С. Г. да заплати на Р. Г. Ч. разноски по делото в размер на 123.50 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал И. С. Г., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок в частта, с която е разрешено детето С. И. Г. да пътува с майка си Р. Г. Ч. или с посочени от нея писмено с нотариална заверка на подписа пълнолетни лица, извън пределите на Р. Б., между Р. Б. и Ф. Р. Г., включително през териториите на трети държави, за една седмица през установените в Р. Б. зимна училищна ваканция и пролетната училищна ваканция и за един месец през лятото – от 1-ви до 31-ви август-всяка година, без да е необходимо за това съгласието на бащата И. С. Г., както и в частта, с която е разрешено на детето С. И. Г. да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване без за това да е необходимо съгласието на бащата И. С. Г.. Счита, че постановеното решение в обжалваните му части е неправилно – необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съгласно заключението на вещото лице от назначената по делото съдебно – психологична експертиза, контактите на детето с майката следва да се осъществяват на територията на града, с който вече е свикнало, в къщи, в които живее – както жилището в Г., така и това в Г., както и че детето няма ресурс за още една промяна в живота му и за него би било травмиращо ако се наложи да пътува до Г. за по – дълго от едно ваканционно пътуване. Счита, че контактите на детето с майката на територията на Г. не само не са в негов интерес, но и значително ще го затруднят. Излагат се съображения, че с предоставянето на възможност детето да бъде извеждано от което и да е трето лице, избрано от майката, се давала абсолютна, неконтролируема свобода на всеки един, който майката реши, да изведе детето, което било недопустимо. Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваните от него части и да отхвърли иска по чл.127а от СК. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата Р. Г. Ч., чрез нейния представител по пълномощие, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. С представена по делото писмена защита се излагат подробни съображения и се претендират разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от И. С. Г. против Р. Г. Ч., иск, с правно основание чл.127, ал.2 от СК, за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете С. И. Г., личните отношения с детето и издръжката му. В същото производство е направено искане от майката Р. Г. Ч., с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, да бъде разрешено издаването на паспорт за задгранично пътуване на детето С. И. Г., без да е необходимо съгласието на бащата И. С. Г. и да бъде разрешено на детето да пътува до Г. в конкретно определен период от време, без да е необходимо за това съгласието на бащата.

С постановеното по делото решение районният съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С. И. Г. на бащата И. С. Г., определил е режима на лични отношения на майката с детето и я осъдил да заплаща месечна издръжка. С решението си първоинстанционният съд, на основание чл.127а, ал.2 от СК, е разрешил детето С. И. Г. да пътува с майката Р. Г. Ч. или с посочени от нея писмено с нотариална заверка на подписа пълнолетни лица, извън пределите на Р. Б., между Р. Б. и Ф. Р. Г., включително през териториите на трети държави, за една седмица през установените в Р. Б. зимна училищна ваканция и пролетната училищна ваканция и за един месец през лятото – от 1-ви до 31-ви август – всяка година, без да е необходимо за това съгласието на бащата И. С. Г., както и е разрешил на детето С. И. Г. да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване без за това да е необходимо съгласието на бащата И. С. Г..

Решението на районния съд, в частта относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения с детето и издръжката му, не е обжалвано и е влязло в закона сила в тази му част. Предмет на настоящото въззивно производство е единствено решението на съда в частта, с която на основание чл.127а, ал.2 от СК, е разрешено издаването на паспорт за задгранично пътуване на детето Стоян Иванов Г. и е разрешено на детето да пътува до Германия в конкретно определен период от време, без да е необходимо за това съгласието на бащата.

Установено е по делото, че след месец май 2011 г. детето Стоян Иванов Г., което е на десет години, живее и се отглежда от бащата И. С. Г. в жилището му в Г., където живее и детето на бащата от брака му с друга жена – Цветелин Г.. Установено е също, че през месец април 2011 г. майката Р. Г. Ч. е заминала за Федерална Република Германия, където пребивава и понастоящем.

От представеното по делото удостоверение от СОУ с природо – математическа насоченост „О. П.” Г. се установява, че през учебната 2011/2012 г. детето С. Г. е било записано в 4-ти клас в СОУ „О. П.” К., където редовно е посещавало учебните занятия. В тази връзка, в представеното пред първоинстанционния съд становище на отдел „З. на д.” при Д. „С. П.” К. е посочено, че детето сравнително бързо се е адаптирало в новия си клас, винаги е подготвено за училище, има отличен успех и добро поведение, както и че има сериозни успехи, особено по математика, като се е класирало на първи места в редица училищни състезания. Посочено е също, че детето има с баща си и брат си емоционална връзка, стабилност и сигурност.

От назначената по делото съдебно – психологична експертиза се установява, че детето Стоян Г. има изградена емоционална връзка с двамата родители, има положително отношение към двамата родители, заявява, че ги обича, както и че отношението му към тях е позитивно и добронамерено. Съгласно експертизата, детето трябва да поддържа контакт с майка му, като към момента на изследването същото няма достатъчен ресурс за още една промяна в живота му и за него би било травмиращо, ако се наложи пътуването му до Г. да продължи по – дълго от нормално ваканционно пътуване. Експертизата установява, че с бащата детето Стоян има изградена емоционална връзка, при него се чувства спокойно и защитено, както и че по време на освидетелстването е декларирало, че иска да живее при баща му и да се вижда с майка му.

От представените по делото – заявление за работа на ЕС разрешение от 10.08.2011 г., заявление за работа на ЕС разрешение от 26.04.2011 г., разрешително за работа, издадено на 21.10.2011 г. от А. за работа – Д. и разрешително за работа, издадено на 28.04.2011 г. от А. за р. – К., се установява, че на майката Р. Ч. е било издадено разрешение за работа като камериерка в гр. Р., за времето от 26.04.2011 г. до 25.10.2011 г. от А. за р. – К., както и че впоследствие и е било издадено разрешение за работа като камериерка в гр. Р., за времето от 26.10.2011 г. до 25.10.2012 г., от А. за р. – Д.

Пред въззивната инстанция е представено становище на отдел „З. на д.” при Д. „С. П.” К., в което е посочено, че в разговор с малолетното дете Стоян, последното е споделило, че се чувства добре при баща си и за в бъдеще желае да живее при него, както и че не иска да живее в Г. при майка си, а би искало да отиде на гости за около 10 дена. Обяснило, че иска да пътува единствено и само с един от двамата си родители или и с двамата заедно, както и че ако се наложи да пътува с други хора то би се притеснило много. Изразено е становището на отдел „З. на д.”, че е в интерес на малолетния С. да пътува до Ф. Р. Г., където да гостува на майка си, но само и единствено, ако е придружаван от един от двамата си родители.

Поради липсата на общо съгласие на родителите детето да пътува в чужбина, спорът между тях следва да се реши от съда, като въпросът с пътуването на детето до Ф. Р. Г. и издаването на необходимите лични документи за това следва да се реши с оглед интересите на детето, конкретно установени по делото. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира искането на майката на малолетното дете, направено по реда на чл. 127а СК, за разрешаване на детето да пътува до Ф. Р. Г. и издаване на необходимия паспорт за задгранично пътуване, за основателно. Установено е по делото, че от месец май 2011 г. детето С. И. Г., което е на десет години, живее и се отглежда от бащата И. С. Г., комуто е предоставено упражняването на родителските права по отношение на него, в жилището му в гр. К., където живее и брат му Ц. Г. – дете на бащата от брака му с друга жена. През учебната 2011/2012 г. детето е бил редовен ученик в ІV-ти клас, като бързо се е адаптирал в новия си клас и има отличен успех. Установено е също, че през месец април 2011 г. майката Р. Г. Ч. е заминала за Ф. Р. Г., където пребивава и понастоящем. От обсъдените по – горе доказателства се установява също така, че малолетното дете С. Г. има изградена емоционална връзка с двамата родители, има положително отношение към двамата родители, заявява, че ги обича, както и че отношението му към тях е позитивно и добронамерено. При това положение съдът намира, че е в интерес на детето да гостува на майка си във Ф. Р. Г. за запазване на емоционалната връзка с нея. Последната работи като камериерка, има издадено разрешение за работа, а по сведение на св.Р. К., на майката й е осигурена квартира, която е обзаведена и представлява голяма стая, кухня, баня и тоалетна.

По отношение обаче на периода, през който следва да се разреши на детето да гостува на майка си в Г., въззивният съд намира, че с оглед възрастта на детето, неговото физическо и психическо състояние, не е в интерес на същото да му бъде разрешено да гостува на майка си в Г. повече от един път годишно. В тази насока е и заключението на назначената по делото съдебно – психологична експертиза, съгласно която детето няма достатъчен ресурс за още една промяна в живота му и за него би било травмиращо, ако се наложи пътуването му до Г. да продължи по – дълго от нормално ваканционно пътуване. В съдебно заседание вещото лице изрично сочи, че детето има психически ресурс за едно ваканционно пътуване до Г. и че за запазване на нормалното му психично здраве такъв контакт би бил достатъчен. В тази връзка съдът съобрази и становището на отдел „З. на д.” при Д. „С. П.” К., в което е посочено, че в разговор с малолетното дете Стоян, последното е споделило, че не иска да живее в Г. при майка си, а би искало да отиде на гости за около 10 дена. Съдът намира също така, че най – удачно, с оглед интересите на детето, е на същото да му бъде разрешено да гостува на майка си в Г. през периода от 1-ви до 31-ви август, съвпадащ с лятната ваканция на детето и с времето, през което е дадена възможност на майката да вижда сина си в определения от съда режим на лични отношения.

Предвид горното, и с оглед оплакванията във въззивната жалба в тази връзка, въззивният съд намира, че не е в интерес на детето да му бъде разрешено да пътува до Германия повече от един път и извън посочения по – горе период, като в тази връзка решението на районния съд, в частта, с която се разрешава детето да пътува до Г. за една седмица през установените в Р. Б. зимна училищна ваканция и пролетна училищна ваканция, е неправилно. Това е така, тъй като се установи, че детето няма психически ресурс за повече от едно ваканционно пътуване, като предвид краткото време – една седмица, и дългото разстояние до Г., едно такова пътуване би било травмиращо за детето. Впрочем, по делото е разпитана като св.Р. К., която установява, че и желанието на детето е да посети майка си през лятото.

Ето защо, решението на районния съд, в частта, с която се разрешава детето да пътува до Германия за една седмица през установените в Р. Б. зимна училищна ваканция и пролетна училищна ваканция, е неправилно и като такова следва да се отмени в тази му част. В останалата му част, с която е разрешено на детето С. Г. да пътува с майката Р. Ч. извън пределите на страната, между Р. Б. и Ф. Р. Г., включително през териториите на трети държави, за един месец през лятото – от 1-ви до 31-ви август, както и в частта, с която е разрешено на детето да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване, решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Основателна е въззивната жалба и в частта, с която се обжалва решението на първоинстанционния съд, с което е разрешено на детето С. Г. да пътува до Г. с посочени от майката писмено с нотариална заверка на подписа пълнолетни лица. В тази му част решението е постановено в противоречие с интересите на детето, като съдът не е съобразил възрастта на детето и неговото физическо и психическо развитие. Това се потвърждава и от представеното пред настоящата инстанция становище на отдел „З. на д.” при Д. „С. П.” К., в което е посочено, че в разговор с малолетното дете С., последното е споделило, че иска да пътува единствено и само с един от двамата си родители или и с двамата заедно, както и че ако се наложи да пътува с други хора то би се притеснило много. Отделно от това, следва да се посочи, че така постановеното разрешение дава възможност на всяко едно лице, конкретно посочено от майката, като не е задължително да е дори близък роднина, да придружава детето, което категорично не е в интерес на самото дете, доколкото би могло да създаде риск за живота, здравето или сигурността му.

Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, с която е разрешено на детето С. Г. да пътува до Г. с посочени от майката писмено с нотариална заверка на подписа пълнолетни лица.

Във връзка с направеното искане по чл.127а от СК и необходимостта от разрешаване на малолетното дете да пътува до Г. и с оглед интересите на детето, следва разрешението за това да бъде дадено само за времето, през което майката Р. Ч. пребивава законно на територията на Ф. Р. Б. и има издадено разрешение за работа. По този начин интересът на детето ще бъде гарантиран. Ето защо следва да се отмени решението на районния съд и в частта, с която е разрешено на детето С. Г. да пътува всяка година извън пределите на Р. Б., между Р. Б. и Ф. Р. Г., включително през териториите на трети държави, като се постанови издаване на разрешение на детето С. Г. да пътува всяка година извън пределите на Р. Б., между Р. Б. и Ф. Р. Г., включително през териториите на трети държави, за времето, през което майката Р. Ч. пребивава законно на територията на Ф. Р. Б. и има издадено разрешение за работа.

При този изход на делото – частична основателност на въззивната жалба, респективно – частична неоснователност, на всяка от страните се следват разноски в половин размер за тази инстанция, или 12.50 лева за въззивника и 225 лева за въззиваемата, поради което и по компенсация следва да се осъди въззивника да заплати на въззиваемата разноски за въззивната инстанция в размер на 212.50 лева.

Водим от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 29 от 24.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1515/2011г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която: 1. е разрешено на детето С. И. Г. да пътува с посочени от майката Р. Г. Ч. писмено с нотариална заверка на подписа пълнолетни лица, извън пределите на Р. Б., между Р. Б. и Ф. Р. Г., включително през териториите на трети държави, 2. е разрешено на детето С. И. Г. да пътува извън пределите на Р. Б., между Р. Б. и Ф. Р. Г., включително през териториите на трети държави, за една седмица през установените в Р. Б. зимна училищна ваканция и пролетната училищна ваканция, и 3. е разрешено на детето С. И. Г. да пътува извън пределите на Р. Б., между Р. Б. и Ф. Р. Г., включително през териториите на трети държави, всяка година, вместо което постановява:

РАЗРЕШАВА на детето С. И. Г. да пътува извън пределите на Р. Б., между Р. Б. и Ф. Р. Г., включително през териториите на трети държави, за времето, през което майката Р. Ч. пребивава законно на територията на Ф. Р. Б. и има издадено разрешение за работа.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 24.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1515/2011г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е разрешено на детето С. И. Г. да пътува с майката Р. Г. Ч. извън пределите на Р. Б., между Р. Б. и Ф. Р. Г., включително през териториите на трети държави, за един месец през лятото – от 1-ви до 31-ви август, без да е необходимо за това съгласието на бащата И. С. Г., както и В ЧАСТТА, с която е разрешено на детето С. И. Г. да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване без за това да е необходимо съгласието на бащата И. С. Г..

ОСЪЖДА И. С. Г. с адрес в Г., Б.Б. *, вх.*, .*, ап.*, с ЕГН * да заплати на Р. Г. Ч. с адрес в Г., кв.”Б.” бл.*, вх.*, ап.*, с ЕГН *, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 212.50 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.