№ 190
гр. П., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230101714 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. №
9095/23.10.2024 година, обективираща обективно кумулативно съединени
положителни установителни искови претенции на „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр.С., район “Тр.“, бул.“Б.“ № ** *,
представлявано от П. В. и Хр. М., срещу К. С. Ц., ЕГН ********** от село Б.
община П..
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника Договор за
потребителски кредит № 772471 от 28.12.2021 година, „Ст. Кр." АД е
предоставил на ответника паричен кредит в размер на 800 лева, при уговорен
ГЛП 31,68 % и ГПР 36,71 %. Страните уговорили кредитополучателя да върне
дължимите по договора суми чрез заплащане на 1 погасителна вноска в
размер на 926,72 лева в срок до 28.05.2022 г., съгласно Погасителен план,
представляващ неразделна част от договора.
Ищецът сочи, че неразделна част от договора са и Общи условия. Твърди,
че договорът е в съответствие с всички императивни разпоредби на ЗПК.
Сочи се в молбата, че договорът е сключен по електронен път съгласно
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
1
Твърди, че кредитодателят е изправна страна по сделката като е
предоставил на ответника уговорения кредит.
Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по
договора.
Сочи, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.03.2024 година, „Ст. Кр. АД е прехвърлило на ищеца изискуемите и
непогасени задължения на ответника, дължими на основание горепосочения
договор за кредит. Сочи, че вземанията са индивидуализирани в Приложение
№ 1. Твърди, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми за
прехвърляне на вземанията длъжника, както и че длъжникът е уведомен за
цесията. В случай, че съдът не приеме надлежно уведомяване на дължника за
цесията преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, релевира
твърдение за надлежно уведомяване на длъжника с връчването на исковата
молба.
Ищецът твърди, че кредитополучателят не е погасил в определения срок
задълженията си към кредитора по процесния договор за кредит, поради което
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /по ч.гр.д. № 1279/2024
година по описа на съда/. Сочи, че длъжникът е подал възражение, с което е
оспорил съществуването на вземанията по заповедта. В тази връзка на
заявителя е връчено съобщение от заповедния съд за възможността да предяви
установителни искове за оспорените вземания като довнесе дължимата
държавна такса. Сочи, че в указания му срок депозира в съда исковата молба,
обективираща установителни претенции за вземанията по заповедта за
изпълнение, представляващи дължима и неплатена главница, възнаградителна
лихва и мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
погасяване на задължението.
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на исковете.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, за които
последният се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1279/2024 г. по описа на Районен съд гр.П. а именно : 800 /осемстотин/ лева
дължима и неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
2
772471/28.12.2021 година, сключен между "Ст.Кр. АД и К. С. Ц. /ответника/;
21,12 /двадесет и един лева и дванадесет стотинки/ лева дължима и неплатена
възнаградителна лихва за периода от 28.12.2021 година до 28.05.2022 година;
224,89 /двеста двадесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ лева
мораторна лихва за забава на главницата, за период от 28.12.2021 г. до
05.08.2024 г, както и законната лихва за забава на главницата, считано от
подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Тезата за неоснователност на
исковете обосновава с твърдения и доводи за нищожност на процесния
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22
ЗПК, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. Релевира подробни доводи за неспазване на
цитираните текстове от ЗПК. Прави искане за отхвърляне на претенциите като
недоказани и неоснователни, претендира съдебни разноски съгласно списък
по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира писмено
становище, с което поддържа предявените искове. Заявява воля за разглеждане
на делото в негово отсъствие. Представя доказателство за усвояване на
процесния кредит. По същество на делото пледира за уважаване на исковете
като доказани и основателни. Претендира съдебни разноски съгласно списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален
представител. Депозира чрез пълномощник писмено становище, с което
заявява воля за разглеждане на делото в негово отсъствие; поддържа отговора
на исковата молба и сторените с него доказателствени искания; оспорва
исковете като недоказани и неоснователни и пледира за отхвърлянето им като
такива; претендира съдебни разноски по чл.80 ГПК.
В хода на съдебното дирене съдът е обявил на страните доклада, събрани са
представените от страните писмени доказателства, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства :
сключен между „Ст. Кр." АД в качеството на кредитодател и К. С. Ц. като
кредитополучател Договор за потребителски кредит № 772471/28.12.2021 г.,
по силата на който дружеството е предоставило на Ц. кредит в размер на 800
3
лева, при ГПР 37,71 %, ГЛП 36,68 %, а кредитополучателят се задължил да
върне обща сума от 926,72 лева чрез заплащане на една погасителна вноска в
срок до 28.05.2022 г.;
на 28.12.2021 г. кредитополучателят по горепосочения договор е усвоил
уговорения кредит.
При така установеното от фактическа страна съдът установи от фактическа
страна следното:
От приложеното в кориците на делото ч. гр. дело № 1279/2024 година по
описа на Районен съд-П. се установи, че на 16.08.2024 година ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
изпълнителен лист срещу К. С. Ц. за сумите: 800 /осемстотин/ лева дължима и
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 772471/28.12.2021
година, сключен между "Ст.Кр. АД и К. С. Ц. /ответника/; 21,12 /двадесет и
един лева и дванадесет стотинки/ лева дължима и неплатена възнаградителна
лихва за периода от 28.12.2021 година до 28.05.2022 година; 224,89 /двеста
двадесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ лева мораторна лихва за
забава на главницата, за период от 28.12.2021 г. до 05.08.2024 г, както и
законната лихва за забава на главницата, считано от 16.08.2024 година / дата
на подаване на заявлението в съда/ до окончателното погасяване на
задължението. Заповедният съд е уважил заявлението като е издал заповед №
830/16.08.2024 година за изпълнение на претендираните парични вземания,
като е осъдил длъжника и за сторените съдебни разноски: 54,22 лева
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта е връчен на длъжника, който в законоустановения срок
е депозирал възражение, с което е оспорил съществуването на вземанията по
заповедта. В тази връзка до заявителя е изпратено съобщение за възможността
да предяви установителни искове за оспорените вземания - предмет на
заповедта по чл.410 ГПК като довнесе дължимата държавна такса. В указания
срок заявителят е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано
делото. Препис от исковата молба е представен и пред заповедния съд.
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха по
несъмнен начин, че на 28.12.2021 година между „Ст. Кр." АД в качеството на
кредитодател и К. С. Ц. като кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № 772471/28.12.2021 г., по силата на който дружеството
4
е предоставило на Ц. кредит в размер на 800 лева, при ГПР 37,71 %, ГЛП 36,68
%. По силата на постигнатите договорености кредитополучателят се задължил
да върне на дружеството обща сума в размер на 926,72 лева чрез заплащане на
една погасителна вноска в срок до 28.05.2022г.
Съгласно чл. 2 от договора, неразделна част от същия са Приложение № 1 –
Заявление за кредит, Приложение № 2 –Погасителен план и Общи условия на
договора за потребителски кредит предоставен от разстояние.
Съгласно Погасителен план към договора общо дължимата от
кредитополучателя сума в размер на 926,72 лева представлява сбор от
кредитна главница в размер на 800 лева, 21,12 лева възнаградителна лихва и
105,60 лева неустойка.
Съгласно чл.44 от ОУ в случай, че потребителят забави плащането на
погасителна вноска, той дължи на кредитора законната лихва за периода на
забава /основния лихвен процент на БНБ плюс десет пункта надбавка/ върху
всяка забавена погасителна вноска, посочена в Погасителния план.
По делото не се спори, че ответникът не е изпълнил в цялост задълженията
си по процесния договор за кредит. Липсват доказателства по делото за такова
изпълнение, въпреки указаната на ответника тежест да установи качеството си
на изправна страна по сделката.
Установи се по делото, че на 28.12.2021 г. кредитополучателят е усвоил
уговорения кредит.
Съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.03.2024 година „Ст. Кр." АД е прехвърлило на „АПС Б. Б.“ ЕООД
вземанията си по Договор за потребителски кредит № 772471/28.12.2021 г. с
ответника. Съгласно надлежно упълномощаване от страна на цедента,
цесионерът е уведомил кредитополучателя Ц. за извършената цесия чрез
уведомление, изпратено на посочения от последния имейл адрес.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.9 и сл. ЗПК и чл.240 ЗЗД и чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр.
с чл.86 ЗЗД.
5
Претенциите са допустими – предявени са в срока по чл.415, ал.4 ГПК от
кредитора, снабдил се със заповед за изпълнение на паричните вземания –
предмет на претенциите; срещу заповедта е подадено в законоустановения
срок възражение, с което длъжникът оспорва съществуването на вземанията; в
указания на заявителя срок същият депозира установителни искове за
вземанията - предмет на издадената заповед по чл.410 ГПК, т.е. предявени са
от и срещу надлежна страна, налице е правен интерес за ищеца, сезиран е
родово компетентният съд.
По основателността на претенциите:
За да бъде уважена претенцията по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи възникването на
твърдяната облигационна обвързаност между страните, качеството си на
изправна страна по сделката, възникването на ликвидно и изискуемо вземане
/претендираното/ на ищеца от ответника на основание процесната
обвързаност. Ответникът носи тежестта да установи твърдяните
правоизключващи/правопогасяващи възражения.
От събраните по делото категорични писмени доказателства се установи по
несъмнен начин сключването на договор за потребителски кредит между
ответника като кредитополучател и цедента по процесния договор за цесия, по
силата на който ответникът се е задължил да заплати на „Ст. Кр." АД /цедента/
сумата от 926,72 лева, от която 800 лева кредит, 21,12 лева възнаградителна
лихва и 105,60 лева неустойка, в срок до 28.05.2022 година чрез заплащане на
една погасителна вноска.
Безспорно се доказа по делото, че към датата на депозиране на процесното
заявление в съда – 16.08.2024 година, както и към датата на приключване на
съдебното дирене в исковото производство – 30.04.2025 година, ответникът не
е извършил плащане на основание процесната облигационна обвързаност,
същият не навежда и твърдения за такива плащания.
С оглед релевираните от ищеца твърдения, че вземанията произтичат от
договор за кредит от разстояние, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.18, ал.2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис /ЗЕДЕП/.
6
Представените по делото писмени доказателства сочат по категоричен
начин на постигнато между страните съгласие, осъществено посредством
средства за комуникация от разстояние. Комуникацията между страните е
осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която
кредитополучателят е подал искане за получаване на кредит, предоставена е
необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем.
За процесния тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, чл.10 от
който въвежда правилото договорът да е сключен в писмена форма на хартиен
или друг носител.
По делото се представиха електронни записи, от които се установява, че
волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, като е
спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Електронен
документ е електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената
форма се смята спазена, ако е съставен електронен документ.
Съгласно практиката на ВКС електронното изявление се счита за подписано
при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП –за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан
електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания документ, а ако се касае за частен документ,той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл.180 ГПК/. В
случая ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и
той е направил такова като страна по представения договор. Съдът счита, че
събраните по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи
белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор,
какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е
налице валидно сключен договор от разстояние, е необходимо електронните
документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени
една до друга, изразяващи волята им за сключване на договора, който да е
представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи на
липса на такъв. Съгласно чл.184, ал.1, изр.първо ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
7
С оглед на гореизложеното съдът счита, че договорът за кредит, сключен в
електронна форма, между страните от разстояние, е съответстващ на
императивните изисквания на специалния закон.
Във връзка с горното съдът следва да обсъди релевираните от ответника
възражения за недействителност на процесния договор за кредит.
Предвид предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията по
процесния договор от 28.12.2021 година, същият е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, поради което по отношение на него се
прилагат правилата, уреждащи специална закрила на потребителя.
В казуса е несъмнено, че ответникът Ц. е „потребител“ по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен и липсата на всяка едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Следва, че в ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно дължи.
В конкретния случай съгласно записването в процесния договор ГПР е 36,71
%, а възнаградителната лихва – 31,68 %, но от записването не става ясно от
8
кои компоненти се формира ГПР, нито е ясна разликата между ГПР и лихвата,
която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае
колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността на процесната договореност. В тази връзка съдът счита за
основателно въведеното от ответника твърдение за нищожност на процесната
облигационна обвързаност между страните, възникнала на основание
процесния договор за кредит, поради противоречие със закона – чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.
В допълнение съдът следва да посочи, че процесният договор за кредит не е
съобразен с изискванията на чл.10, ал.1, ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.22
ЗПК. Съгласно императивните разпоредби на ЗПК ГПР изразява общите
разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в ГПР следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
случая в договора за кредит е посочен ГПР 36,71 % без ясно да е разписана
методиката на формирането му – кои компоненти участват. Следователно не е
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя. Ето защо съдът
намира за основателни и доказани твърденията на ответника за изначална
недействителност на процесното облигационно правоотношение между
страните, по аргумент на чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Следва, че в случая ответникът дължи
единствено предоставения и невърнат кредит в размер на 800 лева, поради
което като основателен и доказан следва да бъде уважен единствено искът за
главница, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
депозиране на заявлението в съда до окончателното погасяване на
задължението, а в останалата част претенциите като недоказани и
неоснователни следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на делото всяка от страните има право на разноски
съобразно уважената част от исковете, респективно отхвърлената част от
претенциите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените от
9
последния разноски по делото съобразно уважената част от претенциите, а
именно:
149,74 лева в исковото производство, при доказани такива в размер на 95,78
лева заплатена държавна такса и определено от съда юрисконсултско
възнаграждение, съобразно нормативно установените и с оглед фактическата
и правна сложност на делото, 100 лева; 79,71 лева в заповедното
производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на адвокат М.
сумата от 23,52 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществената от последния адвокатска помощ на ответника Ц., при
условията на чл.38, ал.1 от ЗА, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове и при определен от съда размер на адвокатското
възнаграждение 100 лева съобразно фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „АПС Б. Б.“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., район “Тр.“, бул.“Б.“ № ** *,
представлявано от П. В. и Хр. М., и К. С. Ц., ЕГН ********** от село Б.
община П. съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 830/16.08.2024 година, по ч.гр.д. №
1279/ 2024 година по описа на Районен съд град П., а именно сумата от 800
/осемстотин/ лева главница по Договор за потребителски кредит №
772471/28.12.2021 година, сключен между "Ст.Кр. АД и К. С. Ц., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда
/16.08.2024 година/ до окончателното погасяване на задължението като
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ претенциите за вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 830/16.08.2024
година, по ч.гр.д. № 1279/2024 година по описа на Районен съд град П., а
именно: 21,12 /двадесет и един лева и дванадесет стотинки/ лева
възнаградителна лихва за периода от 28.12.2021 година до 28.05.2022 година и
224,89 /двеста двадесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ лева
мораторна лихва за забава на главницата, за период от 28.12.2021 г. до
10
05.08.2024 г.
ОСЪЖДА К. С. Ц., ЕГН ********** от село Б. община П. да заплати на
"АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., район
“Тр.“, бул.“Б.“ № ** *, представлявано от П. В. и Хр. М., съдебни разноски по
делото съразмерно на уважената част от исковете, в размер на:
149,74 /сто четиридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева
разноски в исковото производство;
79,71 /седемдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/ лева в
заповедното производство / ч.гр.д. № 1249/2024 година поописа на Районен
съд гр.П./.
ОСЪЖДА "АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.С., район “Тр.“, бул.“Б.“ № ** *, представлявано от П. В. и Хр. М., да
заплати на адвокат М. В. М., ПАК, адвокатско възнаграждение в размер на
23,52 /двадесет и три лева и петдесет и две стотинки/ лева с ДДС, за
осъществената от последния адвокатска помощ на ответника Ц., при
условията на чл.38, ал.1 от ЗА, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11