№ 2334
гр. София, 16.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20241110152164 по описа за 2024 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът приема, че
исковата молба е редовна и процесуално допустима, поради което следва да се
произнесе по допускане на доказателствата, да насрочи делото за разглеждане
в открито съдебно заседание и да съобщи на страните проекта си за доклад.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.04.2025г. от 14.00часа, за което да се призоват страните и да им се връчи
препис от настоящото определение.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл.222, ал.3 от КТ и чл. 224, ал. 1 КТ от
Д. А. А. срещу 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ за следните суми:
- 4 186.06 лв. неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.З КТ, вр. с
чл.13, ал. 3, т.2 от КТД от 19.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба-03.09.2024г. до окончателното плащане, както и мораторна
лихва върху нея в размер на 269.79 лв. за периода 18.03.2024 г. - 02.09.2024 г.
-2 184.03 лв. -неизплатена част от трудово възнаграждение по ТД с трудов
договор с №2647/11.07.2017г., прекратен със Заповед № 2743/22.06.2023г.. на
Директора на 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“, за периода от 01.01.2023г.
до 1.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-
03.09.2024г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху нея от
140.76 лв. за периода 18.03.2024 г.-02.09.2024 г.;
- 1 437.82 лв. - неизплатена част от обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ по
прекратен със Заповед № 2743/22.06.2023г. на Директора на 32 СУИЧЕ „Св.
1
Климент Охридски“ трудов договор с №2647/11.07.2017г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба- 03.09.2024г. до окончателното плащане,
както и мораторна лихва върху нея от 92.62 лв. за периода 18.03.2024 г. -
02.09.2024 г.
В исковата молба са изложени съображения, че до 01.07.2023 г. Д. А. е
работила по трудово правоотношение като старши учител при ответника. Със
заповед №2743/22.06.2023 г. трудовият и договор с №2647/11.07.2017г. е
прекратен на основание чл.325, ал.1, т. 1 КТ, като са и изплатени посочените в
заповедта обезщетения по чл.224, ал. 1 КТ - 9585.49 лв. и чл.222, ал.З КТ - 27
907.05 лв. Д. А. е член на СБУ. Със заявление вх. № 399/17.10.2023 г. ищцата
поискала от работодателя да бъдат преизчислени и изплатени разликите
между заплатените работни заплати за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г.,
както и обезщетенията и увеличените им размери, въз основа на анекс №Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД. С писмо изх. № 123/25.10.2023 г. ответникът
уведомил Д. А., че това не може да стане, защото МОН е разпоредил
категорична забрана за изплащане, както и че при постановяване на съдебни
решения, касаещи аналогични казуси, в които се разпорежда заплащане на
тези обезщетения, учебното заведение ще предприеме действия по заплащане
на същите. С покана с вх.№ 1844/18.03.2024 г. ищцата отново поискала в
едноседмичен срок да бъдат заплатени дължимите суми, представляващи
увеличени размери на заплати и обезщетения. С писмо № 499/22.03.2024 г.
ответникът отговорил, че е необходимо да бъде извършена проверка за
правилността в изчисленията на претендираните суми, както и необходимите
счетоводни действия за плащане на сумите. До момента не е получила
претендираните от нея суми от ответника. Брутното трудово възнаграждение
на Д. А. към 01.01.2023 г. е в размер на 2426.7 лв. Съобразно увеличението с
15% по анекс №Д01-192/10.08.2023 год. към КТД и Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ,
бр.75 от 2023 г./ възнаграждението и, считано от 01.01.2023 г. е в размер на 2
790.70 лв. -2426.70лв. + 364 лв. Ответникът отказва да изплати увеличението
за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. Претенцията по чл.128 КТ се формира
от неизплатената част на брутното трудово възнаграждение за този период или
както следва: за януари 364 лв.; за февруари 364 лв.; за март З64.лв.; за април
364 лв.; за май 364 лв.; за юни 364 лв. или общо за целия процесен период 2184
лева. Въз основа на така увеличеното с 15% брутно трудово възнаграждение /2
790.70 лв. / се формират и претенциите за неизплатената част от
обезщетенията по чл.222, ал.З КТ и по чл.224, ал.1 КТ. Претендира
ответникът да заплати неизплатената част /15 %/ от дължимото еднократно
обезщетение по чл.222, ал.З КТ във връзка с чл.228, ал.2 КТ в размер на 4
186.06 лева към датата 30.06.2023 год., когато трудовият договор е бил
прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Това обезщетение се формира въз
основа на брутното и трудово възнаграждение за срок от 11.5 месеца, което с
увеличението от 15 % е 2 790.70 лв. Следователно размерът на еднократното
обезщетение по чл.222, ал.З КТ, вр. чл.228, ал.2 КТ възлиза на 32 093, 05 лева.
Работодателят обаче е изплатил на доверителката ми 27 907,05 лева, поради
което дължи още 4 186 лева. Той отказва изплати тази остатъчна сума, поради
2
което и в този размер е предявената претенция по чл. 222, ал.З КТ, вр. чл.228,
ал.2 КТ. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на Д. А. и сумата
1437.82 лева - неизплатена част /15%/ от еднократното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск към датата 30.06.2023 г. по чл.224, ал.1
КТ. Работодателят е изплатил обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на
9585,49 лева, но отказва да изплати дължимата съобразно увеличението от 15
% част в размер на още 1437.82 лева. Счита,че се дължат разликите между
реално изплатените и дължимите работни заплати за периода 01.01.2023 г. -
30.06.2023 г., както и обезщетенията по чл.224, ал.1 КТ и чл.222, ал.З КТ и
увеличените им размери с 15 %, считано от 01.01.2023 г., тъй като според
разпоредбата на чл.118, ал.З КТ работодателят може едностранно да
увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. В анекс
№Д01-192/10.08.2023 г. към КТД не е посочено, че увеличението на работните
заплати се отнася само за заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти към 10.08.2023 г., но не
и за тези с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и
договаряне на увеличените работни заплати. Точно обратното - според
разпоредбата на чл.54, ал.1 КТ, колективният трудов договор влиза в сила от
деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В случая
страните по колективното трудово договаряне изрично са уговорили
увеличението на работните заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти,
считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса -10.08.23 г.
Според чл.57 КТ колективните трудови договори имат действие за членовете
на синдикалната организация - страна по договора и за присъединилите се към
КТД работници или служители. След сключването на анекса, в бр.75 на ДВ от
01.09.2023 г. е публикувана Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда/ДВ, бр.75 от 2023 г./. В §2
от нея се съдържат промени в Приложение №3 относно минималните размери
на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Тези
промени имат действие за всички, заети в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти, считано от 01.01.2023
г., а не само за синдикалните членове и присъединилите се към КТД. Съгласно
§3, който е заключителна разпоредба на наредбата, изменяща Наредба № 4, тя
влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение
на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. По този начин наредбата,
изменяща Наредба № 4, придава обратна сила, обратно действие на
увеличението на работните заплати, В нея също не е посочено, каквато
хипотетична възможност съществува, че поради липса на достатъчно
бюджетни средства например, увеличението действа занапред - само за
заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти към деня на обнародването на наредбата в ДВ,
бр.75, но не и за тези с прекратени трудови правоотношения след 01.01.2023 г.
до 01.09.2023 г.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че дължимите суми за
трудово възнаграждение и обезщетенията са заплатени на ищеца. Моли за
3
отхвърляне на исковете.
По докладваните искове СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че основание
чл.154 от ГПК са длъжни да установят фактите, на които основават своите
искания и възражения.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за
процесния период страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е
престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението
за заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
установи наличие на главен дълг и изпадането на ответника в забава – в
случая падежа на всяко месечно задължение.
Според чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, което обезщетение
може да се изплаща само веднъж. Тези факти следва да се установят от ищеца.
В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил това обезщетение.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение между страните и прекратяването му, размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен
месец.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже
или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на
обезщетението за неползването му, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника при установяване на горните факти - че е заплатил
дължимото обезщетение.
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ на посочените обстоятелства СЪДЪТ
ДАВА възможност на ищеца в срок до първото по делото открито
съдебно заседание да изрази становище във връзка с твърденията на ответника
за извършено погасяване на процесните вземания, като посочи поддържа ли
исковата претенция.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по
въпросите, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА вещо лице Е.С.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 400лева,
платими от бюджета на съда.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към
спогодба, като им указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
4
ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 от ГПК дава възможност на страните в
срок до съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5