Решение по дело №249/2020 на Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. Нова Загора, 28.09.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

При секретаря Диана Дечева в присъствието на прокурора ……………………………………

като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 249 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 318 от ТЗ вр. с чл. 327 ал.1 от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по депозирана искова молба от „ВЪЗРАЖДАНЕ - КАСИС" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, 5500, бул. „България" № 102-4, представлявано от управителя Цветан Ботев Генов, чрез адвокат С.Б. - САК, със съдебен адрес *** А, тел.02/4713957 срещу „Агри Милк”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с.Богданово, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.”Иван Вазов” № 16, представлявано от управителя – Н.Й.И., с която предявява обективно съединени искове общо с цена - 7 861,03 лева, от които: главница - 7 103,34 лева. мораторна лихва - 757,69 лева.Претендират се и разноски.

В исковата си молба ищецът твърди, че с ответното дружество се намирали в търговски отношения. Съобразно установената практика между тях след съответна поръчка от ответника, ищеца доставял договорената стока, заедно с данъчна фактура. Последната съдържала описание на доставените стоки по вид, количество и цена. Във всяка фактура бил посочен падежът за плащане на задължението, начина на плащане и банковата сметка на ищеца, по която да се извърши плащането.

Ищецът твърди, че в резултат на постигната договореност „Възраждане-касис" ООД предоставило, а ответното дружество приело стоки, за които били издадени описаните по-долу данъчни фактури. Тези доставки не били платени от ответника. Общият размер на дължимата сума от ответника за продадените стоки била в размер на 7 103,34 лева с ДДС, по пера както следва:

-3746,70 лв. с ДДС, неизплатена продажна цена по данъчна фактура № ********** от 07.10.2019 г. Продадената стока с тази фактура представлява Бовалис BVD-Юд и Игла еднокр 18G-1 ½ -100 бр розова, подробно описана с партиден номер, количество и ед.цена във фактурата. Стоката по тази фактура била получена от ответника на 07.10.2019 г., видно от положения подпис върху фактурата и върху изрично изписания текст при получаване на стоката. Определеният във фактурата падеж за плащането й бил - 07.10.2019г. Ищецът твърди, че въпреки настъпилият падеж, липсвало плащане от ответника на сумата по посочената фактура.

-3356,64лв с ДДС, неизплатена продажна цена по данъчна фактура №**********/07.10.2019г. Продадената стока с тази фактура представлявала Бовалис IBR marker 10д, подробно описана с партиден номер, количество и единична цена във фактурата. Тази стока била получена от ответника на 07.10.2019г, видно от положения подпис върху фактурата и върху изрично изписания текст при получаване на стоката. Определеният във фактурата падеж за плащането и бил - 07.10.2019г., но въпреки настъпилият падеж, липсвало плащане от ответника на сумата по посочената фактура

Ищецът твърди, че въпреки точно изпълнение на задължението от страна на ищеца, ответникът не изпълнил задължението си за точно плащане на закупената стока.

Сочи се, че издадените фактури били приети (акцептирани) от ответника, видно от положените подписи върху тях. Стоката била предадена от ищеца и приета от ответника. Фактурите били осчетоводени от двете страни като реализирани търговски сделки. Ищецът твърди, че бил внесъл към фиска полагаемото се ДДС.

Съгласно чл. 293 от ТЗ за действителността на търговската сделка била необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В настоящия случай надлежно издадените фактури били достатъчно доказателство относно наличието на търговска сделка между страните. Обективираните в посочените фактури сделки били търговски за двете страни с оглед на тяхната правно-организационна форма, както и с оглед техния предмет на дейност.

Ищеца твърди още в исковата си молба, че въпреки проведените многократни разговори с ответника с цел доброволно уреждане на финансовите отношения между дружествата, плащане не било последвало.

Сочи се с исковата молба че плащането по процесиите фактури следвало да се извърши на посочените в тях падежи. С настъпване на определения във фактурите падеж за плащане, вземанията на ищеца по всяка фактура били станали изискуеми и ликвидни. С неизпълнение на задължението за плащане, ответникът бил изпаднал в забава, поради което на основание чл.86 от ЗЗД ищецът имал право на мораторна лихва в общ размер на 757,69 лв. за лихвен период от 08.10.2019г до завеждане на ИМ, по пера както следва:

-399.65 лева лихва за забава в плащанията по данъчна фактура № ********** от 07.10.2019 г. на стойност 3746,70 лв. с ДДС за периода от 08.10.2019г до завеждане на ИМ.

-358.04 лева лихва за забава в плащанията по данъчна фактура №. ********** от 07.10.2019 г. на стойност 3356,64 лв. с ДДС за периода от 08.10.2019г до завеждане на ИМ.

В исковата молба се твърди, че за обезпечаване на посоченото вземане „Възраждане касис"ООД било завело срещу ответника по реда на чл.390 ГПК /обезпечение на бъдещ иск/ гр.д.№ 466/2020г, по описа на PC Ловеч. С определение по това дело било допуснато обезпечение на исковете, предявени с настоящата ИМ. На 27.03.2020г. на ищеца беше издадена от PC Ловеч обезпечителна заповед, въз основа на която било образувано изп.дело №799/2020г. по описа на ЧСИ Гергана Костова с рег.№915 от КЧСИ.

Твърди се още, че във връзка с описаните по-горе отношения ищецът бил направил съдебно-деловодни разноски в общ размер от 2 703,56 лв., от които: 40лв. държавна такса за завеждане на обезпечителното дело; 1050 лв. - адвокатско възнаграждение за обезпечително производство; 991.00 лв лв. - платено адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство при ЧСИ; 622,56 лв. - платени такси към ЧСИ Гергана Грозева Костова.

С оглед изложеното в исковата молба за ищецът възниквал правен интерес да предяви настоящия иск, при което моли съда след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови съдебен акт с който да осъди ответника „Агри Милк”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с.Богданово, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.”Иван Вазов” № 16, представлявано от управителя – Н.Й.И. да заплати на „Възраждане-касис"ООД с ЕИК: ********* СУМА в общ размер на 7 861,03 лева, от които:

Главен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 318 от ТЗ във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ, в размер на 7 103,34 лева с ДДС, представляваща неизплатена продажна цена за предоставени от ищеца и приети от ответника стоки, по пера както следва:

-3746,70 лв. с ДДС, неизплатена продажна цена по данъчна фактура № ********** от 07.10.2019 г.

-3356,64лв с ДДС, неизплатена продажна цена по данъчна фактура №**********/07.10.2019г.

Претендираме и моля да ни бъде присъдена законната лихва върху главниците от завеждане на ИМ до окончателно изплащане на сумите.

Акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД в размер на 757,69 лв, представляващ лихва за забава в плащане на задължението по процесиите фактури, с общ лихвен период от 08.10.2019г до завеждане на ИМ, по пера както следва:

-358.04 лева лихва за забава в плащанията по данъчна фактура № ********** от 07.10.2019 г. на стойност 3356,64 лв. с ДДС за периода от 08.10.2019г до завеждане на ИМ.

Сочи се, че съгласно т.5 от TP №6/2012г на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№6/2012г направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждали с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. В тази връзка, ищецът моли съда да му присъдени съдебно-деловодни разноски за обезпечаване на исковете, предмет на настоящата ИМ в общ размер от 2703,56 лв., от които: 40лв. държавна такса за завеждане на обезпечителното дело; 1050 лв. - адвокатско възнаграждение за обезпечително производство; 991.00 лв лв. - платено адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство при ЧСИ /изп.д.799/20г; 622,56 лв. -платени такси към ЧСИ Гергана Грозева Костова. Претендират се и разноски.

С исковата молба ищецът представя следните писмени доказателства: Удостоверение за актуално състояние на страните - 2 бр; Данъчна фактура № ********** от 07.10.2019 г.; Данъчна фактура № ********** от 07.10.2019 г.; 0безпечителна заповед от 27.03.2020г на PC Ловеч по гр.д.№446/20г., ведно с договор за правно обслужване от 25.03.2020г; Молба до ЧСИ Костова, ведно с авизо за местен превод от 31.03.2020г и договор за правно обслужване от 30.03.2020г.

Ищецът прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на поставените с исковата молба въпроси.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който е заявил становище по предявения иск, а именно оспорване на същия.

С отговора си ответника оспорва твърдението, на ищцовото дружество, че между него и ответното дружество е имало договорни отношения по повод на представените две фактури.

Ответника сочи в отговора си на исковата молба, че в счетоводството на ответното дружество процесиите фактури не били осчетоводени. Не били отразени и не били декларирани в дневниците за покупки в НАП. Не бил ползван ДДС. Нямало извършено дори частично плащане, което да послужи като извънсъдебно признат факт.

Излага се писмено становище по всички твърдения на ищеца, а и становище относно тях, именно по въпросите за доказателствената сила на фактурите и за възможността те да служат като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и за получаване на стоката от купувача била формирана непротиворечива задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК. С решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, II т. о., Върховният касационен съд се бил произнесъл, че фактурата съставлява частен свидетелстващ документ, който не обвързва съда с материална доказателствена сила, и при направено оспорване на съдържанието й, дори обусловено от липсата на задължителен според Закона за счетоводството реквизит, решаващият съд бил длъжен да прецени доказателственото й значение удостоверените в нея факти с оглед на всички доказателства по делото, включително заявено от оспорващия извънсъдебно признание на тези факти решение по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/2010 г. по т. д. 539/2009 г. на ВКС, II т. о., и решение № 47/2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС т. о., било прието, че само по себе си отсъствието на изискуеми от Закона счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане продажбеното правоотношение, по повод на което тя е издадена, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а трябва да се направи с оглед на всички доказателства по делото, включително и на тези относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, каквито вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавач купувача, отразяването на стойността й в справките - декларации по ЗДДползването на данъчен кредит по нея.

С отговора се твърди, че вписаните стоки и/или услуги от процесиите фактури не били получавани от ответното дружество. Сочи се, че подписаното като получател лице, не било собственик, не било служител, не било упълномощено лице и то не било предавало стоката и/или услугата на дружество ответник в настоящото производство.

В тази връзка представителя на дружеството с отговора си оспорва съдържанието на процесиите фактура. Твърди, се че не били подписани от законен представител на ответното дружество, нито упълномощено от него лице. Стоката/услугата не била приета от законен представител или от надлежно упълномощено за това лице, нито от служител на дружеството.

В тази връзка ответника прави и ВЪЗРАЖЕНИЕ: В условията на евентуалност, в случай, че ищцовото дружество, чрез пълно главно доказване докаже, че стоката е била доставена, респективно услугата е била извършена, то след узнаването се ответника се противопоставял на извършената работа, тъй като същата се явявала като такава без представителна власт и нея приемал. С оглед така направеното противопоставяне ответника правел ВЪЗРАЖЕНИЕ за недействителност на процесната сделка.

С отговора на исковата молба се оспорват и всички представени писмени доказателства.

Относно претенцията за заплащане на мораторна лихва, се твърди че същата била акцесорна и поради недължимост на главната претенция не се дължала и мораторната лихва, тоест налице било цялостно оспорване на исковата претенция.

Прави се и възражение за прекомерност относно размера на търсените от ищцовото адвокатски възнаграждения.

В съдебно заседание ответното дружество „Агри Милк“ЕООД не изпраща представител, чрез нарочно депозирано по делото становище с вх. № 260097 от 26.08.2020г. заявява че признава иска, като заявява че сумата се дължи на ищцовото дружество по процесните договорни отношения и фактурата затова е осчетоводена. В писменото становище ответното дружество заявява че единствено поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за прекомерност относно размера на търсените от ищцовото дружество адвокатски възнаграждения, а именно: 1. Относно сумата 1050лв. – възнаграждение за обезпечително производство – съгласно чл.7 ал.2 т.2 във връзка с чл. 10 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер бил 385.83лв. извършените действия по снабдяване с обезпечителна заповед не се характеризирали с фактическа и правна сложност, нито били обширни по обем и писмена работа. Това било основание адвокатския хонорар да бъде определен в минимален размер и 2. Относно сумата 991 лева – възнаграждение за изпълнително производство пред ЧСИ съгласно чл. 10 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за образуване на изпълнително дело било 100.00лева. А съгласно следващата точка възнаграждение се изчислявало при извършване на процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквито в това производство не се извършвали. Единствено била представена молба за образуване на изпълнително дело с представяне на обезпечителна заповед и заплащане на необходимите такси. Изискването за извършване на действия било кумулативно с това за процесуалното представителство. В съдебната практика била трайно установено кои действия се считали като такива насочени за удовлетворяване на вземането. В случая се дължал хонорар единствено за образуването на изпълнителното дело по обезпечителната заповед в размер на 100лв.Ответното дружество твърди, че нито действията за защита се характеризирали с фактическа и правна сложност, поради което моли съда да уважи така направеното възражение от него за прекомерност.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Възраждане – касис“ООД не изпраща представител, чрез нарочно депозирано по делото становище С ВХ. № 260118 от 27.08.2020г. по делото заявява, че във връзка с предоставената им възможност за становище относно връченото им на 26.08.2020г. становище с вх. № 260097/26.08.2020г. от ответната страна заявява следното: Не поддържа формулираните по делото доказателствени искания предвид изявлението на ответника, че не се поддържа отговора на исковата молба и че се признава иска. Предвид направеното в хода на съдебното производство и педи първо съдебно заседание признание на иска, ищцовото дружество моли съда да уважи предявените искове, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да присъди на ищеца направените разноски по делото, включително и тези по обезпечаване на исковете. Относно възражението на ответника за прекомерност на разноските по обезпечението, заявява следното: С ТР № 119 от 01.12.1956г. на ВС ОСГК по гр.д. № 112/1956г. било прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължените о за заплащане на направените по делото разноски било задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.Присъждали се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.

Ищцовото дружество моли съда да не уважава възражението за прекомерност на адвокатско въднаграждение на ищцовата страна Единствения мотив за това бил, че същият надхвърлял минимума по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. Възражението за прекомерност не обвързвало съда, който следвало да съобрази извършените действия от съответния процесуален представител, фактическата и правна сложност на делото, периода на неговото водене и др. Прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК бил налице не във всеки случай, в който този размер превишавал минималните установени размери на адвокатските възнаграждения. Услугите за процесуално представителство не били фиксирани към минималните, а били подчинени на правилата на договорното право, т.е. важали принципите на свобода на договаряне.

Ищцовото дружество твърди още в становището си че прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство би била налице само ако размерът на уговореното възнаграждение е било неразмерно високо, като се отчитала фактическата и правна сложност на конкретното дело, броя и вида на извършените действия и др. Съгласно практиката на ВКС „Съдът, който е сезиран с искане по чл.78 ал.5 от ГПК е длъжен да съобрази именно съотношението на цената на адвокатската защита спрямо фактическата и правна сложност на спора/ т.3 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ищцовото дружество моли съда в този смисъл да постанови решението си.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Страните по делото се намирали в търговски отношения. Съобразно установената практика между тях след съответна поръчка от ответника, ищеца доставял договорената стока, заедно с данъчна фактура. Последната съдържала описание на доставените стоки по вид, количество и цена. Във всяка фактура бил посочен падежът за плащане на задължението, начина на плащане и банковата сметка на ищеца, по която да се извърши плащането.

В резултат на постигната договореност ищцовото дружество „Възраждане-касис" ООД предоставило, а ответното дружество „Агри Милк“ЕООД приело стоки, за които били издадени описаните по-долу данъчни фактури. Тези доставки не били платени от ответника. Общият размер на дължимата сума от ответника за продадените стоки била в размер на 7 103,34 лева с ДДС, по пера както следва:

-3746,70 лв. с ДДС, неизплатена продажна цена по данъчна фактура № ********** от 07.10.2019 г. Продадената стока с тази фактура представлява Бовалис BVD-Юд и Игла еднокр 18G-1 1/2-100 бр розова, подробно описана с партиден номер, количество и ед.цена във фактурата. Стоката по тази фактура била получена от ответника на 07.10.2019 г., видно от положения подпис върху фактурата и върху изрично изписания текст при получаване на стоката. Определеният във фактурата падеж за плащането й бил - 07.10.2019г. Ищецът твърди, че въпреки настъпилият падеж, липсвало плащане от ответника на сумата по посочената фактура.

Твърди се че, въпреки точно изпълнение на задължението от страна на ищеца, ответникът не изпълнил задължението си за точно плащане на закупената стока.Издадените фактури били приети (акцептирани) от ответника, видно от положените подписи върху тях. Стоката била предадена от ищеца и приета от ответника. Фактурите били осчетоводени от двете страни като реализирани търговски сделки и и бил внесъл към фиска полагаемото се ДДС.

Твърди, се че въпреки проведените многократни разговори с ответника с цел доброволно уреждане на финансовите отношения между дружествата, плащане не било последвало.

Сочи, че плащането по процесиите фактури следвало да се извърши на посочените в тях падежи. С настъпване на определения във фактурите падеж за плащане, вземанията на ищеца по всяка фактура били станали изискуеми и ликвидни. С неизпълнение на задължението за плащане, ответникът бил изпаднал в забава, поради което на основание чл.86 от ЗЗД ищецът имал право на мораторна лихва в общ размер на 757,69 лв. за лихвен период от 08.10.2019г до завеждане на ИМ, по пера както следва:

За обезпечаване на посоченото вземане „Възраждане касис"ООД било завело срещу ответника по реда на чл.390 ГПК /обезпечение на бъдещ иск/ гр.д.№ 466/2020г, по описа на PC Ловеч. С определение по това дело било допуснато обезпечение на исковете, предявени с настоящата ИМ. На 27.03.2020г. на ищеца беше издадена от PC Ловеч обезпечителна заповед, въз основа на която било образувано изп.дело №799/2020г. по описа на ЧСИ Гергана Костова с рег.№915 от КЧСИ.

-3746,70 лв. с ДДС, неизплатена продажна цена по данъчна фактура № ********** от 07.10.2019 г.

-3356,64лв с ДДС, неизплатена продажна цена по данъчна фактура №**********/07.10.2019г.

Сочи се, че съгласно т.5 от TP №6/2012г на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№6/2012г направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждали с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. В тази връзка, ищецът претендира да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за обезпечаване на исковете, предмет на настоящата ИМ в общ размер от 2703,56 лв., от които: 40лв. държавна такса за завеждане на обезпечителното дело; 1050 лв. - адвокатско възнаграждение за обезпечително производство; 991.00 лв лв. - платено адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство при ЧСИ /изп.д.799/20г; 622,56 лв. -платени такси към ЧСИ Гергана Грозева Костова. Претендират се и разноски по настоящото дело.

От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Представят се писмени доказателства, от които може да се направи извода, че искът е основателен, тъй като са в подкрепа на твърденията на ищцовата страна. На тях не се противопоставят други, които да ги оборват.

С нарочно депозирано по делото становище с вх. № 260097/26.08.2020г ответното дружество „Агри Милк“ЕООД, последното прави признание на иска, като единствено прави възражение за прекомерност относно размера на търсените от ищцовото дружество адвокатски възнаграждения а именно за сумата от 1050лв. възнаграждение за обезпечителното производство и относно сумата от 991.00лв. възнаграждение за изпълнителното производство пред ЧСИ и излага подробно становището си в този смисъл.

Съгласно чл. 237 от ГПК при наличие на такова признание не се налага събирането на други доказателства. Настоящото решение се основава на признанието на иска от страна на ответника и иска следва да бъде уважен.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, съдът намира същото за неосноватлно. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК повелява, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочената норма в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предмет на развилото се пред Районен съд – Нова Загора производство е осъдителен иск с материален интерес от 7861.03лв. съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл.7 ал.2 т.3, адв. Възнаграждение се определя - при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв, т.е. в конкретния случай минемалното възнаграждение е в размер на 723лв. Съдът е съобразил обаче, че производството по делото макар да не се отличава с правна или фактическа сложност, в хода на открито съдебно заседение предвид редицата оспорвания още с отговора на исковата молба от ответника, процесуалния представител на ищеца е извършил редица действия по подготовка на делото и след исковата молба предвид направените от него доказателствени искания, възражения и др. които от своя страна са ангажирали време, труд, средства и пр. още повече че едва в деня на открито съдебно заседание ответника е изпратил становище с което прави признание на иска и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждението на ищеца. Поради и това с оглед уважаването на предявения иск съдът следва да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените от него разноски по настоящото дело изцяло в размер делото изцяло, в размер на 1424.44лв., от които 314.44лв. –платена държавна такса, 1110.00лв. – платен адвокатски хонорар в настоящото производство.

Що се отнася за разноските в обезпечителното производство съдът намира че същите са дължими от ответника, тъй като те подлежат на присъждане именно в настоящото производство /вж. задължителните разяснения, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Що се касае до претендираното адв. възнаграждение от 1050лв. – възнаграждение за обезпечително производство и относно сумата 991лева – възнаграждение за изпълнително производство пред ЧСИ, ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерността му, което следва да бъде разгледано. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 723,05 лева. Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 1050 и 991лева не е прекомерно. Делото макар и да не се отличава със значителна фактическа и правна сложност изисква редица действия по неговата подготовка, време и средства. При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите на ищеца от процесуалния представител, явяването по делото в съдебно заседание, изразяването на становище, възражение правене на доказателстени искания, ангажирането на доказателства и др., които свидетелстват за проявена процесуална активност мотивират съда да присъди размера на претнидираните разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Агри Милк”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с.Богданово, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.”Иван Вазов” № 16, представлявано от управителя – Н.Й.И. да ЗАПЛАТИ на „ВЪЗРАЖДАНЕ - КАСИС" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, 5500, бул. „България" № 102-4, представлявано от управителя Цветан Ботев Генов СУМАТА в общ размер на 7 861,03 лева, от които: 7 103,34/седем хиляди сто и три лева и тридесет и четири стотинки/лева с ДДС – главница, представляваща неизплатена продажна цена за предоставени от ищеца и приети от ответника стоки, по пера както следва: 3746,70/три хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки/лева с ДДС, представляващи неизплатена продажна цена по данъчна фактура № ********** от 07.10.2019 г. и -3356,64/три хиляди триста петдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/лева с ДДС, представляващи неизплатена продажна цена по данъчна фактура №**********/07.10.2019г.; сумата 757,69/седемстотин петдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/лева, представляваща лихва за забава в плащане на задължението по процесиите фактури, с общ лихвен период от 08.10.2019г до завеждане на ИМ, по пера както следва: 399.65/триста деветдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева - лихва за забава в плащанията по данъчна фактура № ********** от 07.10.2019 г. на стойност 3746,70 лв. с ДДС за периода от 08.10.2019г. до 09.04.2020г./дата на завеждане на ИМ в съда/ и 358.04/триста петдесет и осем лева и четири стотинки/лева - лихва за забава в плащанията по данъчна фактура № ********** от 07.10.2019 г. на стойност 3356,64 лв. с ДДС за периода от 08.10.2019г до завеждане на ИМ, ведно със законната лихва върху главницата от 09.04.2020г. до изплащане на задължението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред СлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260019
Дата:	28 септември 2020 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия:	Росица Стоянова Ненова

Дело:	20202220100249
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	9 април 2020 г.

Решение по дело №249/2020 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта