Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1595
гр. Русе, 16.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 283 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са твърдения, че
ищцовата страна се е снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 6783/17 г. по описа на РРС за сумата от 528,96 лв.-главница,
договорна лихва за периода 17.01.-02.05.2017 г.-31,04 лв., неустойка за
неизпълнение на задължение-200,08 лв. и 45 лв.-разходи за извънсъдебно събиране
на задълженията, съставляващи вземания по Договор за паричен заем № 2722323 от 09.01.2017 г., цедирани им на 30.01.2017 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, със
законната лихва върху първата стойност, считано от 27.09.2017 г., както и 75
лв.–разноски за заповедното производство.В хипотезата
на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК им било указано да предявят претенциите си по общия
исков ред.
Твърдят, че на
09.01.2017 г. ”Изи Асет Мениджмънт” АД предоставили в заем на ответника сумата
от 600 лв. Заемополучателят удостоверила
с подписа си получаването на парите, като се задължил да ги върне по начин и в
срок, указан в контракта, както и че е бил запознат предварително с всички
условия на последния.Ответникът се съгласил да престира главницата заедно с
договорна лихва от 40 лв. в срок от 16 седмици на вноски от по 40 лв. или общо
640 лв.Твърдят, че заемополучателят погасил общо само 110 лв. от задълженията.
Към момента на подаване на заявлението дължимата главница възлязла на 528,96
лв., а договорната лихва за периода 17.01.-02.05.17 г.-на 31,04 лв.Твърдят, че
заемополучателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение, ще дължи
неустойка.Страните се съгласили последната да се начисли еднократно след 3
дни от датата на сключения между
страните договор и да се дължи като допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски.В процесния случай вземането възлиза на 200,08 лв.
Разпоредбите
на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на “Изи Асет Мениджмънт” АД, при
забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се
начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер
на по 9 лв. за на всеки 30-дневен период, до максимален размер от 45 лв. Сочат,
че ответникът дължи по това перо сумата от 45 лв.
Твърдят, че на
30.01.2017 г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) между “Изи Асет мениджмънт” АД (цедент) и “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД (цесионер) с Приложение № 1 към него от 01.09.2017
г., по силата, на които спорните вземания им били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Искат
от съда да признае за установено по отношение на ответника, че им дължи
присъдените суми по ч.гр.дело № 6783/2017
г. по описа на РРС, със законната лихва от образуване на посоченото дело.Търсят
се разноски за двете производства.
Ответникът
Р.Д.Г. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 6783/2017 г. по
описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р.Д.Г. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за паричен заем № 2722323/
09.01.2017 г., цедиран им на 30.01.2017 г. от “Изи
Асет Мениджмънт” АД, със законната лихва върху първата стойност, считано от 27.09.2017
г., както и 75 лв.–разноски за заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника
в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът
указал на кредитора, че може в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 13.12.17 г.Исковата молба по
настоящото дело е постъпила на 12.01.2018 г.
В заповедното производство
заявителят е претендирал и обезщетение за забавено плащане, което вземане не е
предмет на разглеждане в този случай.
По делото няма
спор, че на 09.01.2017 г. между ”Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е бил подписан
Договор за паричен заем № 2722323, по
силата на който дружеството се ангажирало да отпусне на лицето сумата от 600
лв. Заемополучателят
е удостоверил с подписа си получаването на парите (чл.3), задължавайки се да ги
върне по начин и в срок, указан в контракта, както и че е бил запознат
предварително с всички условия на последния въз основа на предварително
предоставен му стандартен европейски формуляр.Ответникът се съгласил да
престира на кредитора главницата заедно с договорна лихва от 40 лв. до
02.05.2017 г. (за 16 седмици) на вноски от по 40 лв. или общо 640 лв. при
уговорени съответно ГЛП и ГПР от 40 % и от 48,14 % годишно.В чл.8 т.2 от
договора е посочено как се определя последната стойност.
Ищецът
признава, че до подаване на заявлението от страна на заемополучателя са заплатени
общо 110 лв.Назначеното в производството вещо лице, след запознаване с
представените по делото доказателства и извършена проверка при ищеца и при
първоначалния кредитор, е докладвало, че сумите са били престирани на 06.02. (54,38
лв.) и на 14.02.2017 г. (55,62 лв.).По делото няма спор, че след втората дата
от страна на ответника няма предприети други плащания нито към стария, нито към
новия кредитор.
В
чл.9 ал.1 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не изпълни
задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има
право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето
вземане, което би могло да доведе до значително повишаване размера на дължимите
от съконтрахента суми.В чл.16 ал.2 е посочено, че ответникът е запознат и е съгласен
с Тарифен план за таксите на ”Изи Асет Мениджмънт” АД, поставена на видно място
в офиса на дружеството и на интернет страница.В приетото по делото заключение е
посочено, че посочената информация е била публикувана в сайта на заемодателя на
02.06.2016 г.Според тази тарифа, при забава в плащането на вноска повече от 30
дни, се начислява такса от 9 лв. Посочено е, че разходите за събиране на вземането
се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя.разходите
в размер на 9 лв. се начисляват при всяка забава в плащането на погасителна
вноска повече от 30 дни, но максимум до 45 лв.В процесния случай вземания по
това перо били начислени от заемодателя за времето 03.03.-03.07.2017 г. за 5
бр. вноски.
Съгласно
чл.4 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на контракта
да предостави на заемодателя обезпечения на задълженията му по договора, както
следва: две физически лица-поръчители, които да представят на дружеството бележка
от работодател по безсрочно трудово правоотношение, както и да отговарят на
определени изисквания за платежоспособност и кредитна история, или валидна
банкова гаранция с бенифициер-дружеството, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, която да е валидна
за целия срок на договора за заем и 30 дни след последното плащане.
По
делото няма спор, че ответникът не е изпълнил нито едно от тези условия.В тази
връзка на лицето била начислена неустойка от 230,08 лв., уговорена в чл.4
ал.2.Страните постигнали съгласие тя да бъде разсрочена на 16 равни вноски,
всяка в размер на 14,38 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски
по договора.Съконтрахентите се съгласили, че при забава на плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи законна лихва за всеки ден забава.
На
01.09.2017 г. било подписано Приложение № 1 (л.18-л.20) към Рамков договор за
цесия от 30.01.2017 г., сключен между ”Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцовото
дружество, по силата на което на последното били прехвърлени вземанията по
процесния договор, заедно с всички привилегии и обезпечения (л.13-л.16).Цедентът
упълномощил ищеца да уведомява от тяхно име всички длъжници по прехвърлените
вземания по Рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. ( л.17).Представено е
Уведомително писмо, адресирано до ответника. (л.6).Липсват данни документът да
е бил връчен на адресата.
От
заключението на изготвената по делото икономическа експертиза се установява, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК–27.09.2017 г., задълженията
на ответника по договора за паричен заем, считано до посочената от кредитора
дата-16.09.2017 г., са в общ размер на 831,97 лв., от които 528,96 лв.-главница,
31,04 лв.–договорна лихва за периода 31.01.-02.05.2017 г., 200,08 лв.-неустойка
за неизпълнение по чл.4 ал.2 от договора, 45 лв.-такса разходи за събиране на
просрочени вземания и 26,89 лв.обезщетение за забава.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6783/2017 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу Р.Д.Г. и е за заплащане на процесните
суми.
Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.В указаното
от съда време, заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си,
предвид което претенциите му са допустими.
По делото няма спор и са
ангажирани доказателства, че “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответникът са били обвързани от облигационни
правоотношения във връзка със сключени между тях Договор
за заем № 2722323/ 09.01.2017 г., със срок на действие до 02.05.2017 г., при
условия и за суми, така, както е заявено по исковата молба.
В процесния случай ищецът твърди,
че е кредитор
на ответника, като правата му произтичат от договор за цесия от 30.01.2017 г.Няма спор, че с този
контракт ”Изи Асет Мениджмънт” АД надлежно са прехвърлили вземането си към заемополучателя на ”АКПЗ”.В този смисъл са и
констатациите на назначената в производството икономическа експертиза.
Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.В процесния
случай страните са постигнали съгласие по този въпрос в чл.10 от
контракта.Ответникът оспорва да е уведомен за извършеното прехвърляне на дълга,
поради което счита, че цесията няма действие по отношение на него.Съдът намира
доводът за неоснователен.Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от
фактическия състав на сделката, която поражда действия между страните.Правата
по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора, поради което
цедентът вече не е титуляр на вземането.Всичко това налага безспорен извод, че ищецът е материалноправно
легитимиран да търси изпълнение на задълженията по договора за кредит и за
допълнителни услуги, респ. установяване на вземанията си.
По делото са представени
доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от ”Изи Асет Мениджмънт” АД
да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът действа като пълномощник
на цедента, а не от свое име, няма
законова пречка последният
да
упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.Според чл.99 ал.4 от ЗЗД, цесията има действия спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато тя бъде съобщена на последния от предишния
кредитор.В процесния
казус липсват данни представеното уведомително писмо да е достигнало до
ответника.Този документ обаче е връчен на страната в хода на размяната на книжа
по установителния иск.Фактът следва да бъде разгледан в контекста на дадените
указания с т.9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. при
съобразяване например и на Р-123-2009, ІІ т.о., Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.дело № 2352/2013г., II т.о.Съгласно тях, поради отсъствие на специални изисквания в закона
за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане.Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК.
Процесуалният
представител на ответника е навел доводи, че по делото липсват доказателства
дали заемополучателят реално е получил сумата по заема.Съдът намира
възражението за неоснователно.В процесния договор изрично е записано, че
страните се съгласяват, че документът има значение и на разписка,
удостоверяваща реалното предаване на парите.Ответникът не е оспорил подписа си
в договора, поради което следва да се приеме за доказано твърдението по
исковата молба, че заемодателят е предал сумата ва заемополучателя.
Безспорно
по отношение на процесния договор важат разпоредбите на Закон за потребителския
кредит.Ответната страна се е позовала на нищожност на контракта на няколко
основания.На първо място съдът намира за ирелевантно за спора обстоятелството,
че в стандартния европейски формуляр-предложение за сключване на договор за
паричен заем, няма визирани ГЛП и ГПР.Техните стойности са надлежно посочени в окончателния контракт.В
чл.22 от ЗПК е посочено в кои случаи договорът за потребителски кредит е недействителен.Според чл.11 от същия нормативен акт, задължителен реквизит от такъв тип контракт са ГПР и ГЛП.По процесния договор те са съответно 40 % и 48,14 %.Според чл.9 от ЗЗД страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите
нрави.Санкцията при несъобразяване на последното е визирана в чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, според който нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.В правната доктрина и съдебна практика се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на посочената норма е налице, когато се нарушава правен принцип
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби.Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата.Преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.
26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД.В процесния случай на ответника е
била предоставена в заем сума от 600 лв., при уговорен ГЛП от 40 % и ГПР от
48,14 %. Съдът счита, че при предоставен
заем от 600 лв., определената възнаградителна лихва от 40 лв. не се явява
прекомерно висока, респ. няма накърняване на добрите нрави.
Съдът
счита за нищожна, като заобикаляща закона, клаузата според която, ако
заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница
и договорна лихва по заема, той дължи на заемодателя заплащането на такса за
разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събиране на просрочените
вземания в размер на 9 лв. на всеки 30 дни до достигане на сумата от 45 лв.По
делото липсват доказателства такива
разходи да са били действително извършени.Съдът намира, че тази клауза прикрива
една неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на мораторна лихва.По
изложените съображения съдът намира, че сумата от 45 лв.- такса разходи за
събиране на просрочени вземания не се дължи от ответника.
Ответникът
се навел доводи за нищожност на клаузата за заплащане на неустойка при
неосигуряване на обезпечения по кредита.Съдът намира възражението за
основателно.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този смисъл е съображение
26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити.Разгледана в този
аспект, клаузата в чл.4 от договора за заем, според която се дължи неустойка в
размер на 200,08 лв. при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство на физически лице или
банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредита е отпуснат, като ако не го стори, дългът му нараства.Според чл.16 от ЗПК, проверката за кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди
сключване на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на
изводите от проверката и едва след предоставянето му, да се сключи договора за
кредит.В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз
основа на попълнен от ответника формуляр
и след като кредитът е бил разрешен, от лицето е изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка,
предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски.
Неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди /няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.По посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1
от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33
ал.1 от ЗПК.По изложените съображения, с
оглед нищожността на клаузата по чл.4 от договора съдът намира, че ответникът не
дължи уговорената неустойка в размер на 200,08 лв.
По
делото няма спор, че заемополучателят е погасил 110 лв. от кредита.Отнесени към
договорна лихва и главница, според чл.76 ал.2 от ЗЗД, при съобразяване данните
в констативната част от експертизата, на основание чл.162 от ГПК, съдът приема,
че ответникът се явява задължен към кредитора със сумата от 19,66 лв.-договорна
лихва за периода 21.02.-02.05.2017 г. и главница от 510,41 лв.В останалата част
исковете следва да се отхвърлят.Главницата се дължи със законната лихва от
датата на подаване на заявлението.
Предвид частичното уважаване на
исковете и при изключена претенция за обезщетение за забава, съобразно дадените
задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответникът следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по заповедното производство
разноски в размер на 47,96 лв.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК,
ответникът трябва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.Г., ЕГН **********,***, че дължи
на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, сумата
от 510,41 лв.- главница по Договор за паричен заем № 2722323/09.01.2017 г.,
цедиран им от ”Изи Асет Мениджмънт” АД, и 19,66 лв.-договорна лихва за периода
21.02.-02.05.2017 г., със законната лихва върху първата стойност, считано от 27.09.2017 г. до окончателното плащане, за
което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 4177 от 29.09.2017 г. по ч.гр.дело № 6789/ 2017 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД срещу Р.Д.Г. искове да се признае за установено,
че дължи главница по Договор за паричен заем № № 2722323/09.01.2017 г. над
510,41 лв. до 528,96 лв., договорна лихва над 19,66 лв. до 31,04 лв. и за
времето 17.01.-20.02.2017 г., 45 лв.-такса разходи за събиране на просрочени
вземания и 200,08 лв.-неустойка за неизпълнение на задължение по чл.4 от
договора, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, сумата
от 47,96 лв.-разноски за заповедното
производство и 444,42 лв.-разноски по настоящото дело.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/