Р Е Ш Е Н И Е
№ 800/ 12.6.2020 г.
Година
2020
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На трети юни
Година две хиляди
и двадесета
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 5562
по описа за
2020г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.М.
Г.против НП № ОКМД-42/05.08.2019 г. на Директора на РЗИ –Варна, с което за
нарушение на чл.170 от ЗЗ, на основание чл. 270 от ЗЗ, на Н.Г. е наложено наказание глоба в размер на 500
лева.
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок.
Въззивникът не оспорва фактическата обстановка, а направените правни изводи.
Твърди се, че озонотерапията не е
неконвенционален метод, поради което не подлежи на регистрация по чл.170 от ЗЗ.
Неконвенционалните методи били изчерпателно изброени в Наредба № 7 от 01.03.2005 г. и в нея не била
посочена озонотерапията. В §1 от същата наредба била дадена легална дефиниция
за неконвенционален метод, а именно това бил метод, чието изучаване не е
включено в учебните програми на Висшите медицински университети. Не била
описана съответната дейност, поради което и
НП било необосновано.
В съдебно
заседание въззивникът се представлява от адв.Я., която поддържа жалбата и моли
НП да бъде отменено на основанията в жалбата. Освен това, посочената от АНО
норма на чл.170 от ЗЗ била процесуална. Не била посочена нарушена материално-
правна норма. Озонотерапията включвала преди всичко инвазивни
способи на въздействие, поради което не можело да се квалифицира като
неконвенционален метод. Не били събрани доказателства и научният въпрос дали
озонотерапията е конвенционален или неконвенционален метод, останал неизяснен в процеса.
В последното с.з. въззиваемата
страна се представлява от ю.к. Николов, който пледира НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Практическото прилагане на инвазивна озонотерапия
не можело да бъде аргумент, че методът е конвенционален.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2019 г. служители на РЗИ –Варна извършили проверка в Амбулатория за специализирана медицинска помощ
–медицински център „Оксигена“ЕООД в гр.Варна, ул.“Народни будители“5. При
проверката се установило, че в центъра, ръководен от д-р Г., се прилага
озонотерапия. Същата била преценена като неконвенционален метод, поради което
срещу д-р Г. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 170 от ЗЗ, предявен и връчен
на нарушителя. Постъпилото възражение било преценено като несъстоятелно и било
издадено обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства:
Показанията на св.Г. са искрени,
добросъвестни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Като
събрани по реда на НПК, съдът кредитира и писмените доказателства, а именно
АУАН, заповед за компетентност, както и приобщената в съдебно заседание АНП,
образувана по АУАН № а-27-90-1/09.05.2019г. на ИА МН.
Съдът, предвид становищата на страните
и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения. И в АУАН и в НП нарушението не е описано пълно и точно от правна страна и от
фактическа.
Съставът на нарушението се
очертава от чл.227 от Закона за здравето, която е препращаща към другите норми
от този закон и актовете по прилагането му. Нарушената норма е чл. 170 от
ЗЗ. В този смисъл, за да е описано от
правна страна нарушението, следва да са описани осъществените съставомерни
признаци и на чл.227 от ЗЗ и на чл. 170 от ЗЗ. Именно това е описано в НП, в
което се сочи, че д-р Г. упражнява неконвенционален метод в нарушение на чл.170
от ЗЗ – без необходимата за това регистрация.
Не е посочена обаче, дата на извършване
на нарушението. Тя е едновременно и от категорията на съставомерните признаци,
и на относимите към тях факти. Датата индивидуализира нарушението по безспорен
начин и посочването й е винаги дължимо. От една страна тя е гаранция за
спазване на принципа „ не два пъти за същото нещо“. От друга страна, съдът проверява
не дали въззивникът е извършил каквото и
да било нарушение, а дали е извършил нарушението, за което е наказан –
нарушението, обвързано с датата, посочена от АНО. Именно въз основа на
посочената дата, съдът проверява и дали са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Липсата на дата е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление.
Освен
това, липсва и каквото и да било описание на нарушението от фактическа страна.
Посочен е извода, че се осъществява неконвенционален метод – озонотерапия, но
не са изложени каквито и да било факти, въз основа на които е направен този
извод. Тези факти не стават ясни и от цялата АНП. Не е достатъчно те да станат
ясни едва в съдебната фаза на процеса. Правото на защита следва да е
гарантирано във всеки един етап от административно- наказателното производство.
Защитата се гради върху фактите и липсата им винаги представлява съществено
процесуално нарушение, което налага НП да бъде отменено. Едва в съдебно
заседание св. Г. твърди в какво се изразява озонотерапията, прилагана от д-р Г.. Дори и тогава, обаче, тя не е категорична по
въпроса прилагат ли се, или не инвазивни методи. Твърди, че е приела, че методите са неинвазивни, тъй
като инвазивните не били позволени. Но ако д-р Г. е прилагал инвазивно
неконвенционален метод, той би извършил друго нарушение, а не такова по чл. 170
от ЗЗ, тъй като тогава регистрацията му би била невъзможна. Ето защо съдът
намира, че тези факти са пряко относими към съставомерните признаци на
нарушението и описанието им е било задължително. Именно чрез тях би могло да се
направи извод прилагана ли е озонотерапия в медицинската амбулатория,
ръководена от д-р Г., както и дали това
е било инвазивно, или неинвазивно.
Както е изложено по- горе, съдът не преценява
дали изобщо въззивникът е извършил някакво нарушение, а дали е извършил
описаното в НП. От това описание не става ясно въз основа на какви факти АНО е
наказал д-р Г., поради което съдът е лишен от възможност да провери дали тези
именно факти са осъществени, дали е извършено нарушението и дали правилно е
приложен материалният закон.
Предвид
горното, основателно е възражението на защитата за липса на описание на
нарушението и за възведени нови факти едва в хода на съдебното производство,
поради което НП следва да бъде отменено.
Единствено
за пълнота следва да се отбележи несъстоятелността на някои от твърденията на
защитата.
Съдът счита, че Наредба № 7 от 01.03.2005 г. не изброява
изчерпателно всички случаи на неконвенционални методи, още повече, предвид
факта, че тези методи се развиват изключително динамично. Този извод се налага
и от легалната дефиниция за неконвенционален метод, която е много по-обща
и според която това е метод, невключен в
учебните програми.
Несъстоятелно
е и възражението, че АНО не бил посочил нарушена материално-правна норма. Чл.
227 от Закона за здравето е изцяло материално-правна норма,съдържаща в себе си
състав на нарушение, препращаща към всички норми от ЗЗ, включително и към тази
на чл. 170 от ЗЗ.
Предвид наличието на основание за отмяна
на НП, съдът намира, чене следва да се произнася по справедливостта на
наказанието.
Искания за присъждане на разноски не са направени.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ОКМД-42/05.08.2019 г. на Директора на РЗИ –Варна, с което за
нарушение на чл.170 от ЗЗ, на основание чл. 270 от ЗЗ, на Н.Г. е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: