О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер
11.03.2016 год. град Бургас,
Бургаски окръжен съд граждански състав
На единадесети март през две хиляди и шестнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Окръжен съдия : Десислава
Динкова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 1611 по описа
за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на КОНПИ
против К.К. ***, с ЕГН **********, с правно основание чл.74 ал.1 и ал.2 от
ЗОПДНПИ, за отнемане на имущество на стойност 378 765,74 лв., подробно описано
в исковата молба.
Постъпил е отговор на исковата
молба, подаден от ответника Т., с която се изразява становище за недопустимост
на предявения иск, тъй като към датата на започване на проверката по специалния
закон ответницата не е имала качеството на обвиняем, респ.към дата на
предявяването на иска – 08.09.2015 год. наказателното производството по
отношение на нея е било прекратено, на основания, различни от тези по чл.22 ал.2 и ал.3 от ЗОПДНПИ, а именно поради
несъставомерност.
Постъпило е становище от ищеца, в което се възразява по твърдението за
недопустимост на производството и се заявява, че уведомлението до КОНПИ е
изпратено от БОП въз основа на постановление за привличане на обвиняем от
16.08.2013 год. Към датата на приключване на проверката, наказателното
производство все още не е било прекратено и това е било сторено на 18.05.2015
год. Заявява се, че процедурата за започване на проверка против К. Т. е била спазена,
тъй като е започнала въз основа на получено уведомление от прокуратурата
(съгл.чл.25 от ЗОПДНПИ), последвано от акт на директора на ТД Бургас. Заявява
се, че в ЗОПДНПИ не се съдържат разпоредби, предвиждащи прекратяване на
проверката поради прекратяване на наказателното производство.
Съдът, при проверка по реда на чл.130 от ГПК, констатира следното:
От фактическа страна въз основа на писмените доказателства по делото се
установява, че ответницата е била привлечена като обвиняема с постановление от 16.08.2013
год. на стр.разследващ полицай при ОД МВР Бургас и със същото са ѝ били
повдигнати обвинения по чл.212 ал.5, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.4 от НК. С
постановление от 10.02.2014 год. са ѝ били повдигнати обвинения по чл.212
ал.5, вр. с ал.2, вр.чл.20 ал.4 от НК, за същото изпълнително деяние, а именно
документна измама в особено големи размери и представляваща особено тежък
случай.
С писмо вх.№УВ-2115-1/14.10.2013 год. Окръжна прокуратура Бургас е
уведомила КОНПИ за това, че две лица, вкл.ответницата, са били привлечени в
качеството на обвиняеми за престъпления по чл.212 ал.5, вр. с ал.1 от НК. С
протокол от 15.10.2013 год. на и.д.директор на ТД на КОНПИ Бургас е образувана
проверка за установяване значително несъответствие на имуществото на ответницата
К.. С оглед на горното следва да се приеме, че към момента на образува на
проверката ответницата е имала качеството на обвиняем поради привличането ѝ като такава с постановление от 13.08.2013 год. (л.1005 от делото) за
престъпление, попадащо в предметния обхват на специалния закон – чл.22 ал.1
т.10 от ЗОПДНПИ.
С постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Бургас от 18.05.2015
год., представено с отговора на исковата молба, е прекратено наказателното
производство по ДП №ЗМ-222/2009 год. по описа на ОДМВР Бургас, ДП №323/2009
год. на ОП Бургас, водено срещу И.М.А. и срещу К.К. Тодорова, по отношение на
последната – за престъпление по чл.212 ал.5, вр.с ал.2, вр-чл.20 ал.4 от НК. В
мотивите на постановлението се посочва, че деянията, извършени от двете лица,
са несъставомерни, като по отношение на ответницата се допълва, че доколкото
липсва престъпно поведение от страна извършителя, отсъства такова поведение и
от страна на помагача.
С приемането на действащия ЗОПДНПИ се очерта нова процедура по провеждане
на гражданското съдопроизводство за отнемане на незаканно придобито имущество. По
отменения закон, за започване и осъществяване на втората фаза на производството
по отнемане пред съда, правото на държавата на гражданска конфискация бе обусловено
от влязла в сила присъда за престъпление от тези, изброени в чл.3, ал.1 от
ЗОПДИППД /отм./, а ако са налице хипотезите на чл.3, ал.2 или 3 на ЗОПДИППД
/отм./ на основание чл.28, ал.5, престъпната дейност се установяваше в производството
по гражданска конфискация, но чрез предявяване на установителен иск по чл.124,
ал.5 от ГПК, т.е. отнемане се извършваше след установяване преди това със
същото решение на факта на извършване на престъпление. Понастоящем изискване за
доказване в производството по отнемане на имущество на престъплението, респ. на
административното нарушение с влязъл в сила акт, е поставено само в случаите, в
които наказателното, респ. административно-наказателното производство се е
развило в чужбина с въвеждането на изискването в чл.23 актът на чуждестранния
съд да е признат в Република България - производството по признаване на актове
на чуждестранни правораздавателни органи в българското законодателство изисква,
за да се проведе признаване, актът да е влязъл в сила. Изискването за доказване
в производството по отнемане на имущество с влязъл в сила акт е поставено и по
отношение на административното нарушение, което може да доведе до облага над
150000 лева. Отпадането в новия закон на изискването за престъпната дейност по
чл.22, ал.1 да има влязла в сила присъда или тя да се установи с иск по чл.124,
ал.5 от ГПК в самото производство по отнемане пред съда, не означава, че отпада изобщо на
необходимостта престъпление по чл.22, ал.1 от новия закон да бъде доказвано. Разпоредбата
на чл.2 от ЗОПДНПИ не е аргумент в подкрепа на тезата, че наказателното
производство и изобщо установяване на престъпление не е предпоставка за
упражняване на притезанието на държавата за отнемане на имущество. Смисълът на независимостта
на двете производства е те да се движат паралелно, а не резултатът от наказателното
производство да е без каквото и да било значение за производството по специалния
закон. При паралелното им движение би се постигнала едновременност на резултата
от наказателното производство (прилагане на специалната и генерална превенции
по отношение на дееца) и гражданското такова – отнемате на облагите от
престъпната дейност. Ако престъпната дейност не представлява предпоставка за
упражняване притезателното право на държавата по специалния закон, трудно би се
обяснила разпоредбата на чл.25, вр.чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ, според които
проверката (първата фаза на производството) започва само при привличане на лице
като обвиняем и то за престъпления по изчерпателно изброени състави на НК, а не
изобщо каквото и да било престъпление. Горните текстове означават, че
законодателят е съобразил „резултатността“ на релевантната престъпна дейност и
възможността от същата да бъдат генерирани доходи за упражняващите я лица. Като
пример може да бъде посочена разпоредбата на чл.22 ал.1 т.2 от ЗОПДНПИ – в
предметния обхват на закона е включено престъпление против личността –
убийство, което е извършено с користна цел или извършено от лице, което действа
по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, като
и двата случая предполагат генериране на облага от престъплението. Останалите
случаи на квалифицирано убийство, за които е започнало наказателно преследване,
не биха поставили началото на проверка по специалния закон, защото не биха
генерирали доходи за дееца. Тези съображения мотивират настоящия състав на съда
да приеме, че наличието на висящо наказателно производство, в което лицето е
привлечено като обвиняем за престъпление от посочените в чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ,
е предпоставка не само за започването на проверката (първата фаза на
производството), но и въобще за провеждането на исковата фаза на производството
по отнемане. Да се приеме, че прекратяването на наказателното преследване в хода
на производството по ЗОПДНПИ е без значение, означава да се приравни
положението на лицата, които се намират под съд и следствие и поради това
търпят допустимите от Конституцията и
закона ограничения в правната им сфера, с лицата, по отношение на които липсва
каквото и да било основание за провеждане на наказателно преследване.
Поради отпадане на положителна процесуална предпоставка за воденето на
настоящия процес, каквато се явява висящността на наказателно преследване по
някой от съставите на престъпни деяния, посочени в чл.22 от ЗОПДНПИ,
производството по гр.д.№1611/2015 год. следва да бъде прекратено като
недопустимо.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1611 по описа за 2015 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: