Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при
участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 14484 по описа за 2019 година
на Варненския районен съд, 47 с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от К.Т.Л.
срещу „АПС Бета България“ ООД иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за
установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
общ размер от 6189.83 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
20127160400873 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, peг. № 716, с район на
действие ОС – Варна, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 19785
по описа за 2011 г. на РС – Варна.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
Първото по делото заседание
е проведено на 14.02.2020 г., като редовно призованият ответник не се е явил и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по
делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
Посочва, че срещу него бил
издаден изпълнителен лист от 10.04.2012 г. в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД,
ЕИК *********, по ч.гр.д № 19785/2011 г. по описа на ВРС, за следните суми:
сумата от 5023.04 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от
05.12.2011 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от 525.23 лева
– договорна лихва за периода от 22.02.2011 г. до 20.10.2011 г., сумата от 55.35
лева – лихва за забава за периода от 22.02.2011 г. до 20.10.2011 г., както и сумата
от 586.21 лева – сторени по делото разноски. Посочва, че въз основа на
изпълнителния лист, по молба от 23.07.2012 г., е образувано изп. дело №
873/2012 г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев, peг. № 716, район на действие
Окръжен съд – Варна. В рамките на същото е изготвена покана за доброволно
изпълнение от 08.08.2012 г., с която е наложен запор
върху трудово възнаграждение на длъжника, като в период от две години след
образуване на изпълнителното производство не са поискани от взискателя и
предприети други изпълнителни действия. В исковата молба се излага, че
ответното дружество „АПС Бета България“ ООД е конституирано като взискател по
изпълнителното дело през юни 2015 г. и на 16.09.2015 г. е направило искане за
налагане на запор, като това е сторено на 15.03.2017 г.
Поради изложеното ищецът
счита, че през 2014 г. изпълнителното производство е прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като давност за вземането, предмет на
принудително изпълнение е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. В този смисъл към датата на подаване на
исковата молба правото на принудително изпълнение на вземането е погасено по
давност. Навежда доводи, че не могат да бъдат ценени като действия, прекъсващи
давността, предприетите такива след настъпване на перемпцията.
Ответникът не е оспорил тези
твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция,
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на иска.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявеният иск следва да се уважи по
този ред.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в настоящото производство разноски в общ размер от 947.57 лева /за
заплатена държавна такса от 247.59 лв. и адвокатско възнаграждение от 700 лв./.
По изложените съображения и
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ищецът К.Т.Л., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „АПС Бета
България“ ООД, ЕИК *********, гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В,
ап. 3, сумата в общ размер от 6189.83
лева /шест хиляди сто осемдесет и
девет лева и осемдесет и три стотинки/, предмет на принудително изпълнение
по изп. дело № 20127160400873 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, peг. № 716, с
район на действие ОС – Варна, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.
гр. д. № 19785 по описа за 2011 г. на РС – Варна, на
основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА
„АПС
Бета България“ ООД, ЕИК *********, гр. София, район Триадица, бул. „България“ №
81В, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Л., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ
947.57 лева /деветстотин четиридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: