Решение по дело №1698/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 952                             15.07.2020г.                           Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      X-ти състав

На  седемнадесети юни                                                          Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                                                Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

Секретар: БОЖУРА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1698 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Емилия Максимова, срещу К.А.П.-К., ЕГН **********, е постоянен адрес ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 436,91 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница- сумата 385,77 лв. /триста осемдесет и пет лева и 77 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 51,14 лв. /петдесет и един лева и 14 стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.05.2016 г. до 22.10.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата 385,77 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 04.12.2018г. и заверено копие от вестник “Съперник” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № ****/****г . по описа на Пернишки районен съд. В исковата си молба ищцовото дружество е направило искане при условията на евентуалност и в случай, че са налице условията по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД да бъде извършено прихващане, по което съдът да се произнесе при разрешаване на правния спор между страните.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител- адв. К.И. ***, е депозирал отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба, същият оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото Дружество. Твърди, че  ответникът не е собственик на процесния имот, както и че не е  абонат на Дружеството, като се оспорва и че не е ясно как се е формирала претендираната сума.  Оспорва се и  приложеното извлечение от сметки. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като необосновани и недоказани.

 

В проведените по делото няколко съдебни заседания, двете страни поддържат, респективно оспорват исковата молба, като от страна на ищеца във връзка с оспорванията, направени от ответната страна са били събрани и множество допълнителни писмени доказателства. По делото  предвид спорните по делото факти  са били изслушвани  СИЕ  и СТЕ, като заключенията на вещите лица са били приети по делото с нарочни определения на съда.

С оглед разпределената доказателствена тежест в процеса, ищцовата страна е следвало да докаже, при условията на пълно и главно доказване, следните факти-да установи възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор. Процесуалният и представител по делото, наред с изслушаните експертни заключения е представи и множество писмени доказателства, а именно-придружително писмо от Община-Перник ДМПТ, ведно със заверено копие на Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ; постановление от 03.01.2018 г., което е приложено към подадената данъчна декларация, в което се сочи, че процесният недвижим имот е собственост на ответницата и Н.К.З.; Справка по лице от Служба по вписванията на лицето К.А.П. за периода от 01.01.1992 г. до 08.11.2019 г., Договор за продажба на държавен недвижим имот от 31.10.1990 г., видно от който имотът е бил закупен от Н.К.З. и К.А. З., както и искова молба-заверен препис за подаден иск за делба на процесния имот, подаден от ответницата  срещу бившия и съпруг Н.К.З., в която е посочено, че лицата са разведени , по силата на Решение № 1583 от 19.12.1995 г. на ПРС, постановено по гр.д. № 4100/1995 г. В исковата молба е описано, че след развода двамата бивши съпрузи са съсобственици при условията на обикновена съсобственост на процесния имот, като в петитума на исковата молба се моли, съдът да допусне делба на имота между съделителите при равни квоти -1/2 ид.ч. за всеки от тях.

В последното по делото с.з. се явяват процесуални представители и на двете страни по делото, като молят респ. за уважаване, и за отхвърляне на иска или алтернативно според особения представител на ответника до уважаване на иска само до една втора от заявената претенция.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена издадена Заповед №5649/05.11.2018  г. по ч.г.д.№ 7661 по описа за 2018г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-Перник”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: а именно придружително писмо от Община-Перник ДМПТ, ведно със заверено копие на Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ; постановление от 03.01.2018 г., което е приложено към подадената данъчна декларация, в което се сочи, че процесният недвижим имот е собственост на ответницата и Н.К.З.; Справка по лице от Служба по вписванията на лицето К.А.П. за периода от 01.01.1992 г. до 08.11.2019 г., Договор за продажба на държавен недвижим имот от 31.10.1990 г., видно от който имотът е бил закупен от Н.К.З. и К.А. З., както и искова молба-заверен препис за подаден иск за делба на процесния имот, подаден от ответницата  срещу бившия и съпруг Н.К.З., в която е посочено, че лицата са разведени , по силата на Решение № 1583 от 19.12.1995 г. на ПРС, постановено по гр.д. № 4100/1995 г. В исковата молба е описано, че след развода двамата бивши съпрузи са съсобственици при условията на обикновена съсобственост на процесния имот, като в петитума на исковата молба се моли, съдът да допусне делба на имота между съделителите при равни квоти -1/2 ид.ч. за всеки от тях, се налагат следните правни изводи: имотът е бил закупен през 1990 г. от Н.К.З. и ответницата К.А.П.- тогава З.. Впоследствие страните видно от представения препис от искова молба за делба са се развели, като имотът е останал в притежание обикновена съсобственост към 1995 г. Няма данни по делото за решението по иска за делба и за постановяване на делба на имота, като следва да се приеме, че ответницата след прекратяването на СИО, която е бездялова е станала собственик на ½ ид.ч от имота. Видно обаче от представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот /стр. 61 от делото/ на ЧСИ-С.Б., то същото е от 03.01.2018 г., касаещо процесния имот и влязло в сила на 16.01.2018 г., по силата на което имотът е бил възложен на трето за спора лице-  О.М.А., като същият в това му качество е декларирал и имота към 13.03.2018 г.  в Декларацията си  по чл. 14 ЗМДТ /стр.56 от делото/. Следователно при така събраната доказателствена съвкупност, съдът достигна до следните правни изводи: кредиторът-ищец е насочил претенцията си спрямо един ответник- К.П., като длъжник за следните суми и периоди: сумата от 436,91 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница- сумата 385,77 лв. /триста осемдесет и пет лева и 77 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 51,14 лв. /петдесет и един лева и 14 стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.05.2016 г. до 22.10.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата 385,77 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Видно същевременно от цитираните по-горе писмени доказателства, то след датата на влизане в сила на Постановлението на ЧСИ Бадев, а именно след 16.01.2018 г., по силата на което имотът е бил възложен на трето за спора лице-  О.М.А., като същият в това му качество е декларирал и имота към 13.03.2018 г.  в Декларацията си  по чл. 14 ЗМДТ /стр.56 от делото/, което е период, влизащ в претенцията същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като имотът вече е бил собствен на трето лице по делото. Досежно периодът преди тази дата- 16.01.2018 г., обаче при наличие на останалите предпоставки за уважаване на претенцията, то съдът намира следното: процесният имот е бил закупен на дата- 31.10.1990 г., видно представения договор по делото и е бил закупен от Н.К.З. и К.А. З., като същевременно видно и от представена искова молба-заверен препис за подаден иск за делба на процесния имот, подаден от ответницата  срещу бившия и съпруг Н.К.З., в която е посочено, че лицата са разведени, по силата на Решение № 1583 от 19.12.1995 г. на ПРС, постановено по гр.д. № 4100/1995 г. В исковата молба е описано, че след развода двамата бивши съпрузи са съсобственици при условията на обикновена съсобственост на процесния имот, като в петитума на исковата молба се моли, съдът да допусне делба на имота между съделителите при равни квоти -1/2 ид.ч. за всеки от тях, се налагат следните правни изводи: имотът е бил закупен през 1990 г. от Н.К.З. и ответницата К.А.П.- тогава З.. Впоследствие страните видно от представения препис от искова молба за делба са се развели, като имотът е останал в притежание обикновена съсобственост към 1995 г. Няма данни по делото за решението по иска за делба и за постановяване на делба на имота, като следва да се приеме, че ответницата след прекратяването на СИО, която е бездялова е станала собственик на ½ ид.ч от имота. Тоест налага се извод че ответницата е съсобственик на имота с бившия си съпруг при ½ ид.ч. след развода между двамата и прекратяването на СИО. Няма данни преди цитираното Постановление на ЧСИ да е имало други сделки с имота, нещо повече в мотивната част на същото е посочено, че имотът е съсобствен именно на П. и З.. Следователно следва да се приеме, че до влизане в сила на Постановлението и след развода /което е период, далечно времеви от претенцията на ищеца- към 1995 г. е постановен развода между посочените лица/, ответницата е била собственик на ½ ид.ч от същия и при наличие на останалите предпоставки за уважаване на иска следва същият да бъде уважен именно за тази ид.ч. в съсобствеността.

              Съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че  договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и тези възражения на представителя на ответника.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок. Видно от изложеното по-горе, по делото  са били извършени СИЕ и СТЕ,  видно от които вещите лица са заключили, че се касае за топлофициран имот, в сграда етажна собственост, че начисляването на сумите за топлоенергия е било извършено в съответствие с релевантната за това Методика /видно от СТЕ/, като видно то СИЕ, счетоводството на Дружеството е било водено редовно, като сумите, начислени за имота, са действително дължими и неплатени и са съответни на претенциите, релевирани и в исковата молба по делото.

Следователно исковете се явяват доказани частично -като  по основание и по размер и като такива следва да бъдат частично уважени, но досежно следните размери и в следния смисъл по периоди, съобразно гореизложеното и при кредитиране на СИЕ по делото- за времето от началото на претенцията до влизане в сила на Постановлението на ЧСИ- за ½ ид.ч от претенцията, съобразно притежаваната от ответницата квота в съсобствеността и респ. за мес. Януари 2018 г. само до половината месец, отново за ½ от ид.ч., тъй като постановлението е влязло в сила на 16.01.2018 г., като след тази дата претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като имотът след тази дата е бил собствен на трето за спора лице.

             Претенцията е заявена, както следва: от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Емилия Максимова, срещу К.А.П.-К., ЕГН **********, е постоянен адрес ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 436,91 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница- сумата 385,77 лв. /триста осемдесет и пет лева и 77 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 51,14 лв. /петдесет и един лева и 14 стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.05.2016 г. до 22.10.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата 385,77 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

            Съобразявайки, изложеното по-горе, то претенцията е основателна за сумата 152, 33 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 16.01.2018 г., /като за м. 01- сумата е половината от дължимата тъй като втората половина на месеца имотът вече е бил собствен на други лице/ и за лихви за сумата от 44,72 лв. , представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.05.2016 г. до 16.01.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата 152, 33 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като за горницата над уважениете претенции искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен или както следва за горницата на уважената главница от 152, 33 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 16.01.2018 г. до претендираната главницата  от 385,77 лв. или за сумата от 233,44 лв. за периода от 16.01.2018 г. до 30.04.2018 г., и за лихви съответно акцесорният иск се явява неоснователен за разликата над уважения размер от 44,72 лв лв за периода 10.05.2016 г. до 16.01.2018 г, до претендирания от 51,14 лв или за сумата от 6,42 лв, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 16.01.2018 г. до 22.10.2018 г., като неоснователни. Изцяло неоснователна е и претенцията за времето от 16.01.2018 г. до края на претендирания период за главница респ. до 30.04.2018г. и за лихва от същата дата до 22.10.2018 г. или за сумите съответно за главница- 81,11 лв и за лихва за сумата от 4,37 лв. или в рамките на целия претендиран период неоснователната част от претенцията за главница е в размер на

 

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да присъди поисканото и обективирано в спикък по чл. 80 ГПК  /стр. 99 от делото/ юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства-100 лева в исковото и 50 лева в заповедното производство, което е и в минималните изискуеми предели.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство, такса за издаване на СУ в общ размер на 640 лв., които в съответствие с уважената претеция по делото за една втора от същата, то  следва да му бъдат  присъдени и половината от претендираните разноски или за сумата от 320 лева.

 

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.А.П.-К., ЕГН **********, е постоянен адрес ***, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата, съобразно притежаваната от нея ½ ид.ч от имота  сумата от 152, 33 лв, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 16.01.2018 г., и за лихви за сумата от 44,72  лв. , представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.05.2016 г. до 16.01.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата152, 33  лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като за горницата над уважените претенции  ОТХВЪРЛЯ исковете както следва: за горницата над уважената главница от 152, 33 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 16.01.2018 г. до претендираната главницата  от 385,77 лв. или за сумата от 233,44 лв. за периода от 16.01.2018 г. до 30.04.2018 г., и за лихви за разликата над уважения размер от 44,72 лв за периода 10.05.2016 г. до 16.01.2018 г. до претендирания от 51,14 лв или за сумата от 6,42лв, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 16.01.2018 г. до 22.10.2018 г., като неоснователни, съобразно притежаваната от ответницата квота в съсобствеността и ОТХВЪРЛЯ като изцяло неоснователни претенциите за главница в размер на 81,11 лв за периода от 16.01.2018  г. до 30.04.2018 г. и за лихва в размер на 4,37 лева, за периода от 16.01.2018 г. до 22.10.2018 г.

ОСЪЖДА К.А.П.-К., ЕГН **********, е постоянен адрес *** да заплати на Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 320 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за  държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за експертизи, и издадени съдебни удостоверения, съобразно уважената част на иска.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ ****/****  г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Вярно с оригинала:С.Г.

 

                                                                        Районен съдия: