№13/21.01.2021
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 575/
2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на Министерство на правосъдието (МП), представлявано от Министъра на
правосъдието, ***, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК с № АУ000269/ 11.08.2020 г. на орган по приходите при Община Балчик,
изменен с Решение № 269Р от 19.10.2020 г. на Директора на Дирекция „МДТХСД“ при
Община Балчик по отношение периода на дължимост и съответно размера на
дължимата такса и лихва за забава.
Жалбоподателят
оспорва АУЗ в частта, в която не е отменен с Решение № 269Р/ 19.10.2020 г. на
Директора на Дирекция „МДТХСД“ при Община Балчик, относно задълженията за такса
битови отпадъци (ТБО) за 2016 година върху имот – публична държавна
собственост, находящ се в гр. Балчик, ул. „Варненска“ № 1, представляващ
поземлен имот (ПИ) с идентификатор 02508.76.27, с площ от 9370 кв. м по КККР на
град Балчик и сгради, подробно описани в АДС № 4965 от 30.09.2011 г. Твърди, че
МП не е субект на задълженията, каквито с оспорения АУЗ му се вменяват, тъй
като съгласно § 83 от ПЗР на ЗИДЗСВ (обн. ДВ, бр. 28 от 08 април 2016 г.) в
тримесечен срок от влизането в сила на закона управляваните от МП недвижими
имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет
(ВСС), като се предават заедно с цялата, свързана с тях документация. Сочи, че
с протокол от 16.06.2016 г. досието на имота е предадено на представители на
ВСС. Допълва, че в изпълнение на § 80 от ПМС № 159 от 30.06.2016 г. е извършена
промяна по бюджета на МП, като са намалени разходите и съответните показатели
по чл. 13, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
за обезпечаване на дейностите за стопанисване и управление на имотите на
съдебната власт. Настоява, че Министърът на правосъдието няма законови
правомощия, свързани с управление на имотите на органите на съдебната власт,
респ. че МП като администрация не управлява бюджетни средства, необходими за
изпълнение на съпътстващите ги финансови задължения. Според жалбоподателя, в
случай на поемане и изпълнение на задължението по процесния АУЗ, би се стигнало
до двойно (дублиращо) разходване на бюджетни средства. Излага довод, че
извършването на плащания при липса на бюджетни средства би било в нарушение на
бюджетната дисциплина и Закона за публичните финанси, както и че може да доведе
до недостиг на финансови средства по поети и обезпечени задължения. Счита, че с
оглед текста на § 82 от ПЗР на ЗИДЗСВ ВСС замества МП във всички права и
задължения по договорите, свързани със стопанисването и управлението на
недвижимите имоти на органите на съдебна власт, сключени от МП, а висящите
съдебни и административни производства относно тези имоти продължават с
участието на ВСС, като по силата на закона е налице заместване в дълг. Оспорва
отговорността за процесните задължения от страна на МП, тъй като счита, че е
налице правоприемство на органа, а не само на облигационните задължения. По тези
съображения иска да бъде отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 ДОПК в частта, в която не е отменен с Решение № 269Р/ 19.10.2020 г. на
Директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик.
Ответникът,
Директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, чрез главен юрисконсулт Ж.М.,
редовно упълномощена, оспорва жалбата като неоснователна. Излага становище, че
оспореният акт е законосъобразно издаден и иска отхвърляне на жалбата против
него. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Декларация вх. № ДК14000912/ 13.05.2014 г. (л. 24 – 40) по реда на чл. 14 от ЗМДТ Министерство на Правосъдието декларира собственост върху недвижим имот,
находящ се в гр. Балчик, общ. Балчик, ул. „Варненска“ №1, представляващ ПИ с
идентификатор 02508.76.27, с площ от 9370 кв. м по КККР на град Балчик и
сгради, подробно описани в АДС № 1151 от 18.06.2009 г., вписан в Службата по
вписванията на 17.07.2009 г. (л. 96)
С
Решение № 277 от 5 май 2011 г. на МС за безвъзмездно предоставяне за
управление на имот – публична държавна
собственост имотът е предоставен на Министерство на правосъдието.(л. 98 - 99)
С
Протокол за предаване на недвижим имот – държавна собственост от 20.05.2011 г.
е извършено фактическото предаване и приемане на недвижимия имот.(л. 100 – 108)
Имотът
е предоставен за нуждите на Районен съд – Балчик, като с оглед Заповед № ЛС –
04 – 329/ 27.03.2008 г., получена на 09.04.2008 г. в Районен съд – Балчик (л.
110), е подадена Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1094/ 19.07.2011 г. от
председателя на РС – Балчик. (л. 75) Съответно са подавани декларации по ЗМДТ и
през следващите години.
С
приемо - предавателен протокол от 16.06.2016 г. (л. 17) представители на
Министерство на правосъдието са предали на представители на ВСС досието на процесния
недвижим имот.
След
извършена проверка в информационния масив на отдел Общинска данъчна служба при
Община Балчик и подадени от Министерство на правосъдието данъчни декларации по
чл. 14 ЗМДТ, е установено, че МП е задължено лице по смисъла на чл. 11 от
Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за конкретния имот. Поради
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, както и неплатено в срок задължение, въз основа на
собствени данни във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ, е издаден АУЗ по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № АУ000269/ 11.08.2020 г. от главен инспектор ревизор по
приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в Дирекция „МДТСХД и БФС“ при
Община Балчик. (л. 20 – 21) Отразено е в АУЗ, че делът на задълженото лице е
закрит към 14.07.2016 г. С АУЗ са установени задължения за неплатени в срок
данъци и такси по вид, период, размер и лихви за просрочие към тях, изчислени
до 11.08.2020 г. на Министерство на правосъдието, а именно за такса битови
отпадъци по Декларация от 13.05.2014 г. за 2016 година в размер на 574.33 лв.
главница и 237.11 лв. – лихва.
В
срока по чл. 107, ал. 4 от ДОПК Министерство на правосъдието е оспорило АУЗ по
административен ред, като е подало жалба до Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси, хуманитарни, стопански дейности и БФС“ при община Балчик с вх.
№ 04 – 00 – 93/ 26.08.2020 г. на Община Балчик.(л. 14 – 16)
С
Решение № 269Р/ 19.10.2020 г. Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси,
хуманитарни, стопански дейности и БФС“ при община Балчик се е произнесъл по
жалбата, като на основание чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е изменил оспорения
АУЗ, като е определил период на задължение до 30.06.2016 г. и размер като
главница на такса битови отпадъци от 492.28 лв. за 2016 година, както и лихви
за забава в размер на 205.66 лв. към датата на издаване на АУЗ.
Решаващият
орган е съобразил, че съгласно действащата редакция на чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията на Република България, изменена с § 4 от ЗИДКРБ, обн. ДВ, бр.
100/18.12.2015 г., правомощието по управление на недвижимите имоти на съдебната
власт е предоставено на Пленума на Висшия съдебен съвет и е отпаднало от Министъра
на правосъдието. Отчел е, че във връзка с § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона
за съдебната власт е проведено заседание на Пленума на ВСС, като с Решение от
09.06.2016 г. правата за управление на описания недвижим имот са предоставени
на ВСС. Същевременно е посочил, че на основание чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за имот -
държавна или общинска собственост данъчно задължено е лицето, на което имотът е
предоставен за управление, като съгласно чл. 64 от ЗМДТ такса битови отпадъци (ТБО)
се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Отбелязал е, че началният момент за
дължимост на ТБО е уреден в чл. 15 от ЗМДТ. Позовал се е на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно който при прехвърляне на собствеността на имота или при
учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка,
съответно таксата от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила
промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от
прехвърлителя, с оглед на което е приел за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не е задължено лице за ТБО за 2016 г. В тази връзка е изразил
становище, че жалбоподателят неоснователно се позовава на § 82, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗСВ, тъй като от съдържанието на разпоредбата на § 83 от ПЗР на ЗИДЗСВ се
установява, че същата не предвижда заместване на МП от ВСС по отношение на изискуеми
по ЗМДТ и непогасени в законоустановения срок задължения към общините, както и не
предвижда заместване и в случаите на задължения, породени от непогасени
изискуеми публични задължения. Добавил е, че заместването на МП от ВСС е
ограничено до поетите задължения от Министерство на правосъдието по
правоотношения, обективирани в договори (гражданско-правни или административни
договори), но не е предвидено то да обхваща и неизпълнените изискуеми
задължения за данъци и такси, които възникват по силата на закона. Счел е, че промените
по силата на ПМС № 159 от 30.06.2016 г. по отношение на бюджета на МП са
неоснователни. Същевременно е проверил изцяло АУЗ и е установил, че размерът на
задълженията е определен за седем месеца на 2016 г., като органът по приходите
е приел, че закриването на дела на задълженото лице е станало на 14.07.2016 г.
Съобразявайки датата на предаване на имота на ВСС, а именно – 16.06.2016 г.,
която дата е станала известна с подаване на жалбата по административен ред, е
счел, че определянето на задължението за ТБО за седем месеца е неправилно, тъй
като с оглед установените данни за предаване се явява в противоречие с чл. 15,
ал. 2 ЗМДТ, поради което е изменил АУЗ и е определил задълженията за ТБО до
30.06.2016 г. При тези доводи е постановил своето Решение.
По
делото е приета административната преписка по издаване на оспорения акт, вкл.
доказателства за компетентността на длъжностното лице, издало АУЗ (л. 116
- 119), съответно за компетентността на решаващия орган, Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Балчик в относимата редакция, Заповед на Кмета на Община
Балчик от 30.10.2015 година за утвърждаване границите на районите и зоните, в
които през 2016 г. Община Балчик организира услугите по чл. 62 от ЗМДТ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата
доводи и становища на страните, както и като съобрази изричното изявление на
процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, че предмет на спора
е единствено и само е ли е задължено лице Министерство на правосъдието за
съответния период и съответното задължение за ТБО, извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения АУЗ на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, при
която приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 156, ал. 1, във връзка с чл. 144 от ДОПК, от
легитимирано лице с правен интерес от обжалването и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване, с оглед на което се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните, като
следва да се отбележи, че между страните няма спор, че Община Балчик през
процесния период е предоставяла за съответния имот услугите по чл. 62 от ЗМДТ:
Задълженията
за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, съгласно чл.
162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ.
По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, като публични общински вземания
следва да бъдат определени и лихвите за вземанията на общината за ТБО. В
разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено че установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за ТБО приложимият ред е регламентиран в ДОПК,
доколкото съобразно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и във връзка с чл. 9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. С разпоредбата
на чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ЗМДТ е уредено, че в производствата по
чл. 4, ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на
кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно
чл. 4, ал. 5 ЗМДТ ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП. В случая АУЗ е
издаден от Илияна Николаева Илиева, "главен инспектор ревизор по приходи“
в Община Балчик въз основа на Заповед № 1067/ 12.10.2018 г. на Кмета на Община
Балчик (л. 116). Със заповед № 176/ 17.02.2009 г. на Кмета на Община Балчик (л.
118 – 119) Илияна Николаева Илиева е сред лицата, оправомощени с правата и
задълженията на органи по приходите по смисъла на ДОПК в Община Балчик. В този
смисъл АУЗ е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Оспорения
АУЗ е в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити
по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Не
се твърди, а и съдът не констатира допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт,
включително при извършеното установяване на релевантните за определените
задължения факти и обстоятелства.
В
частта, предмет на съдебно обжалване, а именно, в която не е отменен с Решение
№ 269Р/ 19.10.2020 г. на Директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община
Балчик, АУЗ е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон.
Не
е спорно по делото, че за 2016 година за имота се дължи такса битови отпадъци.
Не
се спори и по определения с Решението размер до 30.06.2016 година на
задължението.
Не
се спори, че услугите, включени в общото понятие такса битови отпадъци, са
предоставяни в пълен обем през процесния на 2016 г. период за конкретния имот.
Предмет
на спора е кое е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за такса
битови отпадъци за имота, посочен в акта.
С
оглед доводите, наведени в жалбата, ответникът претендира, че не е данъчно
задължено лице, тъй като в резултат промени в нормативната уредба, настъпили
през 2016 г., е отпаднало правомощието му по управление на имотите на съдебната
власт, какъвто е процесният имот; че е предадена на ВСС документацията във
връзка с имота на 16.06.2016 г. и са направени бюджетни промени с ПМС № 159/ 30.06.2016
г., вкл. чрез обезпечаване финансово правомощието на ВСС да управлява имотите; че
в изпълнение на § 80 от ПМС № 159 от 30.06.2016 г. е извършена промяна по
бюджета на МП, като са намалени разходите и съответните показатели по чл. 13,
ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. за
обезпечаване на дейностите за стопанисване и управление на имотите на съдебната
власт; че в случай на поемане и изпълнение на задължението по процесния АУЗ, би
се стигнало до двойно (дублиращо) разходване на бюджетни средства; че
извършването на плащания при липса на бюджетни средства би било в нарушение на
бюджетната дисциплина и Закона за публичните финанси, както и че може да доведе
до недостиг на финансови средства по поети и обезпечени задължения.
Ответникът
счита доводите на жалбоподателя за неоснователни, като задълженията за ТБО са
определени с Решението към 30.06.2016 г. и се дължат от Министерство на
правосъдието, което ги е управлявало до 16.06.2016 г.
При
така изложените доводи, отделено спорно от безспорно, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл. 64 от ЗМДТ таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията
на общината. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ сочи, че данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а според нормите на
чл. 11, ал. 5 ЗМДТ за имот - държавна или общинска собственост, данъчно
задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. В чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране,
извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. С оглед горното на основание чл. 64, във връзка с чл. 11, ал.
5 от ЗМДТ данъчно задължено лице за ТБО е лицето, на което имотът е предоставен
за управление. В случая предвид Решение № 277 от 5 май 2011 г. на МС за
безвъзмездно предоставяне за управление
на имот – публична държавна собственост, с което имотът е предоставен за
управление на Министерство на правосъдието за нуждите на РС – Балчик и
подадените впоследствие от председателя на РС декларации по чл. 14 ЗМДТ,
задължено лице се явява Министерство на правосъдието. Управлението на имота от
Министерство на правосъдието продължава и през месец юни, като на 09.06.2016 г.
преминава в управление на ВСС, а с нарочен Протокол от 16.06.2016 г. е
извършено и предаването на имота и относимата към него документация.
Съгласно
сега действащата редакция на чл. 130а, ал. 2, т. 6 от КРБ, изменена с § 4 от
ЗИДКРБ, обн. ДВ бр. 100/ 18.12.2015 г., правомощието по управление на
недвижимите имоти на съдебната власт е предоставено на Пленума на Висшия
съдебен съвет и е отпаднало от Министъра на правосъдието. Съответно на
измененията на Конституцията на Република България са изменени и други
нормативни актове, вкл. Законът за съдебната власт, чрез Закона за изменение и
допълнение на ЗСВ, обн. в ДВ бр. 28/ 18.04.2016 г. С разпоредбата на § 13 от ЗИДЗСВ
е изменена разпоредбата на чл. 30 от ЗСВ, като на основание чл. 30, ал. 2, т. 6
от ЗСВ на Висшия съдебен съвет е предоставено правомощието да управлява
недвижимите имоти на съдебната власт.
За
да се прецени кое е задълженото лице, следва да бъде съобразено
обстоятелството, че макар с чл. 130а, ал. 2, т. 6 от КРБ да е обявено, че
Пленумът на ВСС управлява имотите на съдебната власт, то предоставянето на
имотите в управление на този орган е настъпило едва през месец юни 2016 г. Това
следва по аргумент от § 83, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗИД на ЗСВ, обн. в ДВ бр. 28/ 18.04.2016 г., според която разпоредба в тримесечен
срок от влизането в сила на този закон, управляваните от Министерство на
правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават
към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата, свързана с тях
документация. Както беше посочено по – горе, конкретният имот е предаден,
ведно с документацията към него, с Приемо – предавателен протокол от 16.06.2016
г. (л. 17)
По
аргумент от § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ промяната в субекта, на когото са
предоставени в управление имотите на съдебната власт, включително конкретния
имот в гр. Балчик, е настъпила през месец юни 2016 г. С оглед на това, като се
има предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, според която при прехвърляне
на имота приобретателят дължи данък от месеца, следващ този, през който е
настъпила промяната в собствеността или ползването на имота, то правилно за ТБО
е издаден АУЗ за 2016 г., тъй като данъчно задължено лице за ТБО по аргумент от
чл. 64 от ЗМДТ за имота до 30.06.2016 г. е МП, а едва от 01.07.2016 г. данъчно
задължено лице вече е ВСС. Като е съобразил приложимите норми и е изменил АУЗ,
определяйки период на задължение до 30.06.2016 г. като главница и лихва, т.е. е
отменил АУЗ за първоначално определеното задължение и за месец юли, решаващият
орган е приложил материалния закон правилно. В този смисъл АУЗ в неотменената
част се явява законосъобразен.
Неоснователни
са възраженията с довод за „пълно заместване“ от правоприемника, доколкото законодателят с §
82, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ е разписал, че ВСС замества Министерство на
правосъдието във всички права и задължения, но по договорите, свързани
със стопанисването и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт,
сключени от Министерство на правосъдието, т.е. само по отношение на
облигационните по характера си правоотношения. Съответно на тази норма с § 1 от
ПЗР на ПМС № 159/ 30.06.2016 г. за одобряване на допълнителни разходи по
бюджета на съдебната власт за 2016 г. е прието, че приходите от наеми ще
постъпват по сметка на ВСС от 01.07.2016 г. Предмет на оспорване в случая са
задължения за публични общински вземания, каквито са и таксите за битови
отпадъци, поради което именно позоваването на § 82, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСВ е
неоснователно.
С
оглед изложеното оспореният акт в частта, в която не е отменен с Решение № 69Р/
19.10.2020 г. на Директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния
закон и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което
жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора и своевременно стореното от процесуалния представител на
ответника искане на последния следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно разпоредбата на
чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
материален интерес от 697.94 лв., в размер на 300 лв. (триста лева).
Предвид
изложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК и чл. 172,
ал. 2, предложение четвърто от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Министерство на правосъдието, представлявано от
Министъра на правосъдието, ***, против Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК с № АУ000269/ 11.08.2020 г. на орган по приходите при Община
Балчик, в частта в която не е отменен с Решение № 269Р от 19.10.2020 г. на
Директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик.
ОСЪЖДА
Министерство на правосъдието да заплати на Община Балчик сумата от 300 лв. (триста
лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: