№ 3586
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20221100500297 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20178229 от 30.08.2021 г. по гр. д. № 65980/16 г., СРС, ІІІ ГО, 82 с-в,
изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 20210980 от 12.11.2021 г. по същото
дело е осъдена Р. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 430, вр. чл. 432 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
сумата от 631,71 евро - неплатен остатък от падежирала главница, формирана от неплатени
вноски с падежи от 05.06.2015 г. до 15.11.2016 г. и предсрочно изискуема главница по
договор за банков кредит от 07.06.2010 г. и Анекс № 1 от 16.08.2011 г., сключен с Б.С.М. –
кредитополучател и Р. С. Н. като солидарен длъжник и сумата 257,95 евро - законна лихва
за забава за периода 12.05.2017 г. – 20.05.2021 г., като са отхвърлени предявените искове за
главница над сумата 631,71 евро до пълния претендиран размер от 6272,87 евро, за сумата от
359,67 евро - редовна лихва за периода 05.06.2015 г. - 15.11.2016 г. и за сумата от 508,20 евро
- наказателна лихва за периода 05.06.2015 г. - 15.11.2016 г. Със същото решение е осъдена
„Р.Б.“ ЕАД да заплати на Р. С. Н. на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1316,54 лева -
разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца "Р.Б." ЕАД, ЕИК *******, чрез
пълномощника по делото в частта, в която съдът е отхвърлен иска за сумата от 5 641,16
евро, представляваща главница и 359,67 лева – редовна лихва и 508,20 лева – наказателна
лихва с мотиви, изложени в нея. Твърди, че кредитополучателят е имал и други кредити към
„Р.Б.“ ЕАД и при постъпления на кредитополучателя понякога същите са отнасяни по други
кредитни задължения. Между страните е налице предходен исков процес , в който е
установено, че вземането срещу Р. С. не е предсрочно изискуемо /Решение от 03.05.2016 г.
по 6718/2015 г. по описа на СГС/. Изпълнителното дело по описа на ЧСИ Г.Д. е водено само
срещу Б.М.. Сочи, че основният спорен по делото въпрос е дали Банката правилно е
отнасяла погашенията от ответницата. Според жалбоподателя, ако в преводът е посочено
основание, то се взема предвид, но ако не е средствата вече са на титуляра на сметката.
1
Съображения са изложени в четири посоки: 1) ответницата иска ревизия на вноските, които
е правила преди 05.06.2015 г. , а по искова молба се търсят падежиралите след 05.06.2015 г.
Следователно ако твърди, че не са осчетоводени правилно, нейно право е да го стори с
насрещен иск или с отделен такъв. 2.) извършени от Р. преди встъпването й на 16.2011 г.
плащания не следва да бъдат ревизирани; 3.) наложен е запор от ЧСИ по сметката,
обслужваща кредита. Банката има качеството на задължено лице по чл. 507 ГПК и чл. 508
ГПК, поради което вноските от Р. от 09.03.2017 г., 28.03.2017 г., 24.04.2017 г. и 11.05.2017 г.
са преведени в изпълнението на наложения запор на банкови сметки на кредитополучателя,
а не са отнесени за погасяване на кредита. 4 ) сумите, които са внесени с посочено
конкретно основание са отнесени към процесния договор, а тези, които не са посочени по
конкретния договор, се погасяват всички задължения на Б.М.. Необосновано
първоинстанционният съд не е обсъдил защо приема последната експертиза, а не кредитира
предишните. Оспорва извода, че сумата от 2492,07 евро била непризнат разход. Не
оспорват, че ответницата е правила погашения в хода на процеса, но твърдят, че разноските
изцяло следва да бъдат за сметка на ответницата. Ето защо моли да бъде отменено
решението в обжалваната част, като исковете бъдат уважени и претендира разноски по
делото.
Въззиваемата Р. С. Н. оспорва въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа, че основното заключение на
ССчЕ следва да бъде кредитирано, изслушано в осз на 11.12.2018 г., според което Р. С. е
надвнесла 520,94 лева. Оспорва доводите на банката, че в изпълнителното производство
била трето задължено лице по чл. 507 ГПК, доколкото същата е взискател. Претендират
разноски за въззивната инстанция.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК Р. С. Н. е подала насрещна въззивна жалба
срещу решението, в частта, с която искът на Банката е уважен. Излага доводи, че
първоинстанционният съд е следвало да съобрази даденото в открито съдебно заседание на
11.12.2018 г. заключение от в.л. В.С., според което Р. е надплатила 520,94 лева. Отделно
твърди, че на вещото лице не са представени данни за извършени вноски по кредита. На
30.12.2012 г. в размер на 51,05 евро, 13.06.2012 – 1000 евро, 05.09.2012 г. – 12,79 евро.,
които кредитополучателят е внесъл за погасяване на кредита, но с които същата не
разполага. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част
и присъждане на разноски.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба, с който се излагат мотиви за
нейната неоснователност. Отправя се искане за потвърждаване на решението в обжалваната
част.
Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи /чл. 269 ГПК/, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №
1/2013 г на ОСГТК на ВКС, каквото нарушение в случая не се констатира. Дейността на
въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово
продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата
инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. / т. 2 от посоченото тълкувателно
решение/.
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 432 ТЗ вр. чл. 121 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С исковата молба, Банката претендира от Р. Н. като солидарен длъжник
по договор за кредит от 07.06.2010 г. и Анекс № 1 от 16.08.2011 г. сумата от 6272,87 евро,
която включва непогасена падежирала главница в периода от 05.06.2015 г. до 15.11.2016 г. и
предсрочно изискуема главница, сумата от 359,67 евро - редовна лихва за периода
2
05.06.2015 г. - 15.11.2016 г. и сумата от 508,20 евро - наказателна лихва за периода
05.06.2015 г. - 15.11.2016 г. Ответникът оспорва исковете. Твърди, че са погасени изцяло
претендираните вземания, дори са надплатени.
От писмените доказателства по делото се установява, че процесното задължение на
ответника произтича от валидно правоотношение, породено от сключен с Банката -
кредитор договор за кредит от 07.06.2010 г. и Б.М. като кредитополучател по което същата е
солидарен длъжник съгласно чл. 121 ЗЗД. Обстоятелството, че ответникът е солидарен
длъжник по договор за кредит от 07.06.2010 г. и Анекс № 1 от 16.08.2011 г. е безспорно
между страните / определение от 18.09.2017 г./.
Крайният срок на погасяване по договора за кредит е 05.06.2017 г. с уговорен
погасителен план - 84 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 281.99 евро. В
исковата молба е инкорпорирано изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. /в този смисъл са Решение № 10 от
25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 142 от 30.03.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2970/2018 г., I т. о. Ето защо, вноските с ненастъпил падеж са обявени за
предсрочно изискуеми с връчване на препис от исковата молба на ответника на 20.02.2017 г.
Между страните не е спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото,
че с влязло в сила решение № 3574/03.05.2016 г. по в.гр.д. № 6718/2015, по описа на СГС са
уважени искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
430 ТЗ, предявени от Банката срещу Б.М. по договор за кредит от 07.06.2010 г., изменен и
допълнен с Анекс 1 от 16.08.2011 г. за сумата от 12 185.96 евро, представляваща непогасена
главница по договора за банков кредит /считано от 05.03.2013 г./, чиято предсрочна
изискуемост е настъпила, ведно със законна лихва за периода от 21.08.2013 г. до изплащане
на вземането; сумата от 278.45 евро, редовна лихва за периода от 05.03.2013г. до
24.06.2013г., сумата от 354.59 евро, наказателна лихва за периода от 05.03.2013 г. до
20.08.2013 г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
35448/2013 г. на СРС, 54 състав. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Р.Б.“ ЕАД срещу Р. С. Н. искове поради необявена предсрочна
изискуемост.
Съгласно чл. 297, ал. 1 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който
го е постановил и за всички съдилища в РБ. Между Банката и Б.М. действат субективните
предели на силата на присъдено нещо, а обективните предели обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от
които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право, а именно
непогасен размер на главница по същия договор за кредит 12 185.96 евро, 278.45 евро,
редовна лихва за периода от 05.03.2013г. до 24.06.2013г., сумата от 354.59 евро, наказателна
лихва за периода от 05.03.2013 г. до 20.08.2013 г. Доколкото Б.М. и Р. Н. са обикновени
другари в качеството си на солидарни длъжници, то решението е задължително с оглед
обвързващата сила на мотивите, на основание чл. 223, ал. 2 от ГПК.
От изслушаното по делото основно заключение на ССчЕ, изг. от в.л. С. се установява,
че Б.М. в качеството му на кредитополучател е усвоил сума в размер на 15 346,50 евро, като
по счетоводни данни на банката, дължимият размер на главницата към датата на исковата
молба е 6 043,33 евро, а възнаградителната лихва за процесния период е 330,14 евро, а
наказателната лихва в периода от 05.06.2015 г. до 16.11.2016 г. е 460,56 евро. В тази част
същото е обективно, компетентно и безпристрастно изготвено и следва да бъде
кредитирано.
В хода на настоящото производството, ответникът Р. Н. се брани със защитно
правопогасяващо възражение срещу иска, като твърди, че всички вземания на Банката по
процесния договор за кредит са платени. В тази връзка настоящият съдебен състав приема
следното:
3
Съгласно чл. 4.3 от договора за кредит, за целите на изпълнението на договора,
кредитополучателят се задължава да открие и поддържа разплащателна сметка в Банката във
валута, еднаква с валутата на Кредита. При извършване на преводи от и към
разплащателната сметка, кредитополучателят дължи такси и комисионни съгласно
действащата тарифа на банката и общите условия. Съгласно чл. 4.6 кредитополучателят
дава своето неотменимо съгласие и безусловно се съгласява Банката служебно да събира
своите вземания, произтичащи от и във връзка с договора от всички негови сметки в Банката
и /или да прихваща вземанията си срещу всякакви авоари на кредитополучателя при нея.
Установява се от писмените доказателства и приетите експертизи, че плащанията по
кредита са извършвани по банкова сметка на кредита и разплащателна банкова сметка на
Б.М. в „Р.Б.“ ЕАД. Ответницата е плащала суми по разплащателна банкова сметка на
кредитополучателя Б.М. с посочено основание: „Договор за банков кредит от 2010 г. и
Анекс № 1 от 16.08.2011 г.“ в периода от 21.12.2013 г. до 03.02.2017 г. – общо 26 платежни
нареждания, от които относими плащания към процесния период са тези след 05.06.2015 г.
По банковата сметка на кредита, Р. Н. е внесла суми на 09.03.2017 г., 28.03.2017 г.
24.04.2017 г., 11.05.2017 г. Общият размер на извършените от Р. Н. плащания в периода от
05.06.2015 г. до 11.05.2017 г. е сумата от 4 931,57 евро. Плащанията от Р. С. след подаване
на исковата молба са факт с правно значение, който следва да бъде съобразен по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК.
Плащанията, извършени от Р. Н. като солидарен длъжник по чл. 121 ЗЗД по
банковата сметка на кредитополучателя в Банката са съобразени с уговорения по чл. 4 от
договора за кредит начин на изпълнение, поради което изявлението на платеца, с което
посочва основание обвързва кредитора и извършените от същата плащания в процесния
период в общ размер на 4931,57 евро следва да бъдат зачетени по процесния договор, при
отчитане и на факта, че страните по настоящото дело не са обвързани от други
правоотношения, освен процесното. Изпълнението е осъществено по начина, приет от
страните по договора. Когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането
за банков превод или разписката съмнения не възникват: Решение № 42 от 30.03.2018 г. по
гр. д. № 434/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 131 от 12.07.2018 г. по гр. д. №
131/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.
По делото са изслушани четири заключения на съдебно-счетоводни експертизи,
предоставящи алтернативни варианти на размера на дълга по договора за кредит. Съгласно
комплексното заключение от в.л. Р.С. и В.С. след отчитане на плащанията от ответницата в
хода на процеса / Таблица №2: 30.11.2016 – 285,71 евро, 3.1.2017 – 285,71 евро, 03.02.2017 г.
– 285,71 евро, и превод от ЧСИ на 14.06.2017 г. – 815,17 евро /, непогасено остава
единствено задължението за главница в размер на 5182,73 евро, като лихвите са погасени
изцяло. В алтернативен вариант, изг. от в.л. С., експертизата дава заключение, че е налице
надплащане по кредита – 520,94 евро, но в този вариант, вещото лице отчита плащане от
ЧСИ от 04.11.2016 г. и не отчита непогасени възнаградителни и наказателни лихви. В
алтернативен вариант при отчитане на плащанията от Б.М. в периода 2011 г. – 2013 г. в
размер на 1899,01 евро, която не е отнесена към процесния кредит според вещите лица
остатъкът от непогасената главница е в размер на 631,71 евро.
Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключенията на вещото
лица, а ги обсъжда заедно с всички доказателства по делото. Настоящият състав не
кредитира алтернативните варианти на експертизата в частите, в които отчитат плащания на
солидарните длъжници извън процесния период по договора за кредит, тъй като тези
плащания не са предмет на спора. Банката е предявила осъдителен иск за парични
притезания, индивидуализирани по основание, размер и конкретен период, като ищецът не
твърди, че има неудовлетворени притезания извън този период, а същевременно ответникът
е противопоставил на твърдението на ищеца правопогасяващо възражение за плащане на
процесната сума, като не е направил възражение за прихващане в срока по чл. 131 ГПК,
нито е предявил отделен иск, за да бъдат изследвани плащанията за период, извън процесния
такъв. Принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита на правото само
4
в рамките на посочения от ищеца период (чл. 6, ал. 2 ГПК). Отделно от горното, въпросът за
плащанията, извършени от Б.М. в период от 2011 г. до 29.11.2013 г. е решен с влязло в сила
решение по гр.д. № 6718/2015 г., СГС, поради което същият не може да бъде пререшаван
или преразглеждан в настоящия спор.
По горните съображения неотносими се явяват събраните по принудителен ред суми
от Р. Н. / удостоверение от ЧСИ Г. Д. от 18.12.2018 г./ в размер на 2035,83 лева (1044,53
евро), разпределени и преведени на Банката, както следва на 18.12.2014 г. - 659,19 лева, на
18.02.2015 г. – 685,82 лева, на 16.03.2015 г. и на 20.04.2015 г. по 345,51 лв. Преведената
сума в размер на 1044,53 евро от ЧСИ Д. /изп.д. №1135/2013 г./, не следва да бъде зачитана
като плащане по договора за кредит, тъй като тя е възстановена на Р. Н. чрез ЧСИ Д. въз
основа на отхвърлителното решение от 03.05.2016 г. по в.г.д. № 6718/2015 г., СГС /
удостоверение от ЧСИ от 18.12.2018 г., платежно нареждане от 03.11.2016 г./.
Постъпилата на 14.06.2017 г. от изп. д. № 1135/2013 ЧСИ Д. сума по договора за
кредит представлява сбор на доброволните плащания от Р. Н. от 09.03.2017 г, 28.03.2017 г,
24.04.2017 г., 11.05.2017 г. в общ размер на 1265,29 евро по запорирана от ЧСИ Д. по искане
на взискателя Р.Б. ЕАД банкова сметка на кредитополучателя. Според комплексното
заключение на ССчЕ, общата сума на четирите превода не е отразена за погасяване на
кредита, а когато сумата е върната от ЧСИ, банката погасява разноски по кредита и отчита
плащане от 815,17 евро / плащане от ЧСИ от 14.06.2017 г./ по процесния договор.
Настоящият състав съобрази, че предвид отхвърлителното решение срещу Р. Н., същата не
отговаря за разноските, присъдени в тежест на Б.М., поради което извършените от същата
плащания в размер на 1265,29 евро /сбор от извършените плащания на 09.03.2017 г.,
28.03.2017 г., 24.04.2017 г., 11.05.2017 г./ в качеството й на солидарен длъжник следва да
бъдат отнесени за погасяване на процесния кредит.
По горните съображения, въззивният състав не кредитира вариантите на
експертизите, в частта, с която веднъж е приспадната сумата на доброволните плащания и
втори път сумата, постъпила от ЧСИ, чийто първоизточник са именно горепосочените
плащания от ответника, както и в частта, с която е намален дълга с върнатата сума на
ответника в размер на 1044,53 евро. В допълнение на горното, изготвеният вариант от в.л.
В.С. не следва да бъде кредитиран и защото не са взети предвид възнаградителни и
наказателни лихви, начислени по договора за кредит.
Ето защо от съвкупната преценка на писмените доказателства след извършване на
съответното изчисление и при съобразяване на чл. 76, ал. 2 ЗЗД /когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата/, СГС приема, че исковете за
възнаградителна и наказателна лихва подлежат на отхвърляне, а искът за неплатената
главница в процесния период е основателен за сумата в размер на 1902,46 евро, а за
горницата над тази сума следва да бъде отхвърлен. По горните съображения
първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено за горницата над 631,71
евро до 1902,46 евро, а в останалата обжалвана част потвърдено.
По разноските:
Във въззивна инстанция въззивникът ищец е претендирал юрисконсултско
възнаграждание, което на осн. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 5 ГПК съдът определя в размер на 100
лева и държавна такса в размер на 270,66 лв. За въззивната инстанция въззивникът -
ответник е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева съгласно
представен договор за правна защита и съдействие и държавна такса по насрещната
въззивна жалба – 34,80 лева. Въззивникът ищец е направил възражение за прекомерност,
което е основателно и същото следва да бъде намалено на осн. чл. 7, ал. 2 т. 2 НМРАВ в
приложимата редакция до размер от 950 лева. Съобразно изхода на спора, в полза на
въззивника - ищец следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 98,75 лева, а в
полза на въззивника – ответник следва да бъдат присъдени сторени разноски в размер на
721,11 лева.
5
За първоинстанционното производство, с оглед изхода на спора, отговорността за
разноски следва да бъде преразпределена. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 302,74 лева, а на ответника 1203,07 лева. Следователно първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта за разноски за разликата над 1203,74 лева до
присъдения размер от 1316,47 лева, като същевременно ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 302,74 лева – разноски за първа инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20178229 от 30.08.2021 г. по гр. д. № 65980/16 г., СРС, ІІІ ГО,
82 с-в, изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 20210980 от 12.11.2021 г. по
същото дело В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *******
срещу Р. С. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 430, вр. чл. 432 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 121 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над
631,71 евро до сумата в размер на 1902,46 евро - неплатен остатък от падежирала главница,
формирана от неплатени вноски с падежи от 05.06.2015 г. до 15.11.2016 г. и предсрочно
изискуема главница по договор за банков кредит от 07.06.2010 г. и Анекс № 1 от 16.08.2011
г., сключен с Б.С.М. – кредитополучател и Р. С. Н. като солидарен длъжник, както и В
ЧАСТТА, с която Р.Б. ЕАД е осъдена да заплати на Р. С. Н. сумата над 1203,07 лв. до
1316,47 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. С. Н., ЕГН **********, на основание чл. 430, вр. чл. 432 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 121 ЗЗД да заплати на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* разликата над
631,71 евро до сумата в размер на 1902,46 евро, представляваща неплатен остатък от
падежирала главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 05.06.2015 г. до
15.11.2016 г. и предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 07.06.2010 г.
и Анекс № 1 от 16.08.2011 г., сключен с Б.С.М. – кредитополучател и Р. С. Н. като
солидарен длъжник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20178229 от 30.08.2021 г. по гр. д. № 65980/16 г., СРС,
ІІІ ГО, 82 с-в, изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 20210980 от 12.11.2021 г.
по същото дело в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Р. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата
от 98,75 лева за въззивна инстанция и сумата от 302,74 лева – разноски за първа инстанция.
ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Р. С. Н., ЕГН ********** сумата
от 721,11 лв. разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6