№ 95390
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно
гражданско дело № 20231110134114 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, депозирано от „Т... срещу А. Т... за следните суми: 21,29 лв. – главница за
доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден
имот с абонатен № ..., находящ се в град София, ул. „П..., и 6,97 лв. – законна лихва за
забава забава, начислена за периода 31.08.2020 г. – 09.06.2023 г., ведно със законна
лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на депозиране на
заявлението.
Във връзка с основателността на депозираното заявление, съдът намира
следното:
Производството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК се инициира със заявление по образец от кредитор, който твърди,
че има съществуващо вземане срещу посочен от него длъжник. В това производство
сезираният съд е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение следва да се уважи до това да провери налице ли са
положителните предпоставки, изброени в чл. 410 ГПК, и липсата на отрицателните
предпоставки, предвидени в чл. 411 ГПК.
В процесния случай съдът намира, че са налице две от предвидените в закона
отрицателни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по-
конкретно - длъжникът няма постоянен адрес, обичайно местопребиваване или място
на дейност на територията на Република България.
Извод в тази насока следва от изисканата по делото справка от Дирекция
„Миграция“ към Министерство на вътрешните работи с вх. № 217099/31.07.2023 г.,
съгласно която длъжникът А. Т., роден на 24.12.1952 г., ЛНЧ **********,
гражданство: Украйна, няма адресна регистрация на територията на Република
България. За лицето не са установени и записи в Национална база данни „Население“.
Предвид изложеното, съдът намира, че депозираното заявление по чл. 410 ГПК с
вх. № 174981/20.06.2023 г. следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 и
т. 5 ГПК
1
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с
вх. № 174981/20.06.2023 г., подадено от „Т.... срещу А. Т....
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба в
едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Софийски градски съд.
Препис от същото да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2