Определение по дело №425/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 92 от ГПК.

Производството е образувано по жалба с вх. № АС-49/03.06.2025 г. по деловодния регистър на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), подадена от Р. К. И., [ЕГН]; с постоянен адрес [населено място], [улица] настоящ адрес [населено място], [улица] съдебен адрес [населено място], [улица]срещу Експертно решение № 00101 от заседание № 045/08.05.2025 г. на НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ. Иска се от съда обжалваното експертно решение да бъде отменено като незаконосъобразно.

Постъпила е молба с вх. № 3334/09.07.2025 г. от процесуален представител на ответника по делото, с която се иска отмяна на наложените глоби общо в размер на 100 лева за неизпълнение на т. 7.2 и т. 7.3.. от разпореждане [номер]/30.06.2025 г.

От фактическа страна, във връзка с молбата, се установява следното:

С писмо с вх. № 3116/19.06.2025 г. по делото е постъпила административната преписка във връзка с жалба с вх. № АС-49/03.06.2025 г. по деловодния регистър на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), подадена от Р. К. И., [ЕГН]. В писмото е посочено, че към момента на изпращане на преписката, медицинското досие на И. се съхранява в РКМЕ Русе и е изискано да се получи в НЕЛК. Съдът посочва, че жалбата, с която НЕЛК е сезирана от И. не е част от административната преписка, която е постъпила в съда. Налично е писмо с изх. № Ю-615/06.06.2025 г., с което медицинското досие на И. е изискано за представяне пред НЕЛК и то има следното съдържание: „Моля да ни бъде изпратено МЕД досие на лицето Р. К. И. [ЕГН] НА ХАРТИЕН НОСИТЕЛ“. От това съдържание, за адресата не става ясно, нито че медицинското досие на К. е необходимо за комплектуване на административната преписка по делото, нито че е необходимо изпращането да се реализира във възможно най-кратък срок.

С разпореждане [номер]/30.06.2025 г. съдът е конституирал страните (включително и заинтересовани страни) по делото, разпределил е доказателствената тежест, насрочил е съдебно заседание и е дал указания както на жалбоподателката, така и на ответника. В същото разпореждане е записано следното:

„7. ЗАДЪЛЖАВА ответника:

7.1. В седемдневен срок от получаване на съобщението да представи по делото медицинското досие на жалбоподателката И..

7.2. Незабавно, в срок 24 часа от получаване на съобщението, да представи копие на жалбата на И. до НЕЛК.

7.3. Незабавно, в срок 24 часа от получаване на съобщението, да потвърди писмено, че административната преписка, на база на която е постановено обжалваното експертно решение, е представена в цялост по делото.

8. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на задължението по т. 7 в срок и/или в цялост за него могат да възникнат последиците, предвидени в чл. 89 и сл. от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.“

Разпореждането е връчено на ответника на 01.07.2025 г. в 11:12:15 часа чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Видно е, че в този случай срокът за изпълнение на разпорежданията по т. 7.2. и т. 7.3. изтича на 02.07.2025 г. (сряда, работен ден).

С Определение № 2062/07.07.2025 г. съдът е наложил поотделно две глоби в размер на 50 лева за неизпълнение на посочените разпореждания по т.7.2. и т. 7.3. като е изложил подробни мотиви кои обстоятелства налагат санкциониране на неправомерното процесуално поведение на ответника. Определението е получено от ответника на 08.07.2025 г. в 09.17 часа чрез ССЕВ.

С молба с вх. № 3334/09.07.2025 г. (получена в Административен съд – Русе на 09.07.2025 г. в 08:43:54 часа) ответникът е поискал отмяна на наложените глоби. В молбата е посочено, че още с придружителното писмо, с което жалбата на И. и административната преписка са изпратени до съда, са изпълнени указанията на съда, тъй като е указано, че медицинското експертно досие (МЕД) на И. се съхранява в РКМЕ Русе и се изчаква неговото получаване. Видно от съдържанието на писмото, РКМЕ Русе в разумен срок е изпълнила задължението си и при оправено до нея искане на 06.06.2025 г., МЕД е постъпило в НЕЛК на 24.06.2025 г. Следователно, към датата на постановяване на разпореждане [номер] - 30.06.2025 г., ответникът е разполагал с него и е следвало още към момента на получаване на същото или да бъде изпратено на съда, или съдът да бъде информиран кога ще бъде изпратено за прилагане към административната преписка. Подобни действия от ответника не са предприети. Напротив, в молба с вх. № 3334/09.07.2025 г. се сочи последователност от административни действия, вероятно регламентирани от вътрешноведомствен акт, която обаче е реализирана в период от девет работни дни без съобразяване с факта, че е налице разпореждане на съда за насрочване на делото и за представяне на медицинското досие пред съда. Изрично следва да се отбележи факта, че жалбоподателката е спазила изискването на чл. 152, ал. 1 от АПК и е подала жалбата си чрез административният орган, който още към момента на изпълнение на задълженията си по чл. 152 е имал възможност да направи преценка относно основателността на жалбата. Следователно, още към 02.07.2025 г. (крайния срок за изпълнение на разпорежданията по т. 7.2. и по т. 7.3.), ответникът е имал възможност да представи по делото копие на жалбата на И. до НЕЛК и да потвърди представянето на административната преписка – нещо, което и до настоящия момент (10.07.2025 г.) не е сторено.

Като друго основание за предявеното искане за отмяна на наложените глоби се сочи факта, че ответникът е приел жалбата на И. за основателна и по тази причина е постановил Акт за оттегляне на експертно решение № 18649/ 08.07.2025 г., с което обжалваното Експертно решение № 00101/08.05.2025 г. е оттеглено изцяло. На следващо място сочи се в молбата, че на административния орган е необходимо първо да получи документацията за да прецени дали да оттегли своето решение. Съгласно чл. 156, ал. 1 от АПК При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. Следователно, така въведената причина за неизпълнение е неоснователна. Отделно от това, според съда, оттеглянето на оспорения акт (доколко то е действително в конкретния казус е въпрос на допълнителна преценка) няма отношение към предмета на настоящото производство – налагане на глоби за неизпълнение на разпореждания на съда. Санкционираните неправомерни действия на ответника са реализирани много преди постановяване на посочения административен акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съдът намира молбата за отмяна на наложената глоба за неоснователна по следните причини:

Правната регламентация на налагането на глоби от съд се съдържа в разпоредбата на чл. 143а от АПК във връзка с чл. 85 – чл. 96 от ГПК, субсидиарно приложими по силата на чл. 144 от АПК. Аналогични са основанията за налагане на глоба за нарушения при разглеждането на дело, предвидени в императивната разпоредба на чл. 89 от ГПК. По причина, че в АПК не се съдържа норма, която да определя размера на наложената глоба, приложима е разпоредбата на чл. 91 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Глобата представлява процесуална санкция, която е предназначена да дисциплинира участниците в процеса и да ги мотивира към точно изпълнение на задълженията им да спазват установения в чл. 3 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК) принцип на добросъвестност. Този принцип е адресиран основно до страните в процеса, тъй като участващите в процеса лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват добросъвестно предоставените им процесуални права добросъвестно съобразно добрите нрави. Приложение намира и принципа на законност, регламентиран в чл. 4, ал. 3 от АПК , съгласно който Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.

Глобата може да бъде налагана служебно от съда, когато са налице предвидените в закона основания. Основанията за налагане на глоба могат да бъдат разделени условно в няколко категории - в зависимост от процесуалното качество на лицето, което е извършило нарушението и в зависимост от естеството на извършеното нарушение е значението му за развитие на производството. Тежестта на нарушението може да бъде критерий само за размера на глобата, а не основание за налагането й. В случая сезираният административен орган е субект на санкцията и нарушението се изразява в изключително затрудняване на съда да реализира производството по разглеждане на делото.

Съдът не кредитира изложените в молбата обяснения във връзка с непредставянето на необходимата информация по причина, че когато дадена страна е в невъзможност да изпълни указанията на съда в определения срок и/или в цялост, върху нея тежи задължението да уведоми съда своевременно за невъзможността/препятствието.

Съдът подчертава, че наложните санкции са във връзка с бездействието на административния орган да уведоми съда на невъзможността да изпълни указанията в определения срок и също относно бездействията на органа да изпълни онази част от указанията, за която не е необходимо да е наличието на медицинското досие на И., още повече, че към 30.06.2025 г. ответникът е разполагал със същото.

Безспорно е, че с поведението си административният орган силно е затруднил реализацията на производството още в началната му фаза.

По изложените причини съдът счита, че определеният размер на двете глоби от 50,00 лева е минимален, дори под нормативно установения минимум защото според чл. 91, ал. 2 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК) За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 [рег. номер].

В заключение, настоящият съдебен състав установява, че не са налице уважителни причини за отмяна на наложените глоби, както и такива да измени размера им. Целта на нормата на закона е да стимулира страните да изпълняват указанията и разпорежданията на съда.

По изложените причини и по причините, посочени в Определение № 2062/07.07.2025 г. съдът намира, че следва да остави без уважение искането за отмяна на наложените санкции.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 92, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на наложени глоби с Определение № 2062/07.07.2025 г. за неизпълнение на т. 7.2. и на т. 7.3. от разпореждане [номер]/30.06.2025 г., предявено от ответника Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ – НЕЛК с молба с вх. № 3334/09.07.2025 г.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК във връзка с чл. 92, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ съдебния акт на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ – НЕЛК чрез Системата за сигурно електронно връчване.