О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………../………….2021 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 2316 по описа за 2021 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивна жалба № 77871/24.0.2019г. от „Нюанс БГ“ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, бул.
„Брюксел“, № 1, представлявано от изпълнителните директори Х Т Т Ч И Иман, чрез юк Л.Й., срещу решение №
4186/11.10.2019г. по гр.д. № 3291/2019г. на 16-ти състав на ВРС, в частта с която е отхвърлен иска на
дружеството срещу Д.В.Г., ЕГН:********** ***, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, сумата от 834,65 лв.,
представляваща обезщетение за действителните вреди, както следва: такса за
обучение „Модул 1 - информираност" към отдел „Сигурност" на „Фрапорт
Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен
пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен достъп на Летище Варна - 35 лв.;
разходи по подбор, наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ
„Елей-2004", KPMG, служители на „Нюанс БГ" АД), както и разходите за
командировки и гориво свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с
допълнително натоварване на персонала на магазините в гр. Варна, до заемането
на овакантената длъжност от нов служител - 410 лв.,ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, като искът е квалифициран от първоинстанционния съд, като такъв
на основание чл.45 от ЗЗД и по въззивна
жалба № 277190/16.03.2021г. от
„Нюанс БГ“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Слатина, бул. „Брюксел“, № 1, представлявано от изпълнителните директори Х Т Т
Ч И Иман, чрез юк Л.Й., срещу решение №
4186/11.10.2019г. по гр.д. № 3291/2019г. на 16-ти състав на ВРС, с което е
отхвърлен иска на дружеството срещу Д.В.Г., ЕГН:********** ***, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата от 34.08лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 834.65лв. за периода от
04.10.2018год. до 27.02.2019год., на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Сочи, че неправилно ВРС е квалифицирал
предявения иск като такъв с правно основание чл. 45 от ЗЗД и го е отхвърлил
поради неоснователност. Неправилно е прието ,че няма наведени твърдения относно
претенцията с правно осн. чл. 221, ал. 2 от КТ. Съдът е възприел наведените от
дружеството твърдения и е установил, че между страните е било налице трудово
правоотношение, по силата на срочен трудов договор № 852/24.04.2018г., като
договорът е сключен за срок до 31.10.2018г. и ответникът е заел длъжността
„продавач-консултант“ с изпитателен срок от 6 месеца по чл. 70 и 71 от КТ. Със
заповед № 911/30.07.2018г., връчена на 05.09.2018г. му е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“, а със Заповед № 912/30.07-.2018г. е прекратено и трудовото
правоотношение. В тази заповед, връчена също лично на 05.09.2018г. е посочен размера на дължимото от ответника
обезщетение за действителните вреди, претърпени от работодателя, на осн. чл.
221, ал. 2 от КТ, като му е даден едномесечен срок от запознаването със
заповедта да преведе доброволно сумата от 834.65лв. Ответникът не изпълнил в
срока и затова дружеството се е принудило да заведе иск за заплащане на
обезщетение, на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ за сумата от 834.65лв., от която: такса за обучение „Модул 1 -
информираност" към отдел „Сигурност" на „Фрапрот Тун Стар Еърпорт
Мениджмънт" АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен пропуск (карта) за
достъп до зона с ограничен достъп на Летище Варна - 35 лв.; разходи по подбор,
наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ „Елей-2004", KPMG,
служители на „Нюанс БГ" АД), както и разходите за командировки и гориво
свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с допълнително натоварване на
персонала на магазините в гр. Варна, до заемането на овакантената длъжност от
нов служител - 410 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 04.10.2018 г. до
27.02.2019 г. в размер на 34,08 лв., на
осн. чл. 86 от ЗЗД.
Моли
се обжалваните решения да бъдат отменени и исковите претенции уважени изцяло,
ведно с направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор на постъпилите жалби от Д.В.Г., ЕГН:********** *** не е
представен.
Настоящият състав намира, че исковата
молба е нередовна, като е останало неуточнено за какъв период от време се
твърди от работодателя “Нюанс БГ“ АД, че е останал без работник за същата
работа, извършвана до уволнението от Д.В.Г. и за действителните вреди от което
претендира обезщетение от 410.00лв. Твърди ли, че брутното трудово
възнаграждение на Д.В.Г. до уволнението е в размер на 820.00лв. Претендира ли като
действителни вреди, претърпени за времето, през което работодателят е останал
без работник за същата работа, извършвана до уволнението от Д.В.Г. таксата за
обучението му по „Модул 1 -
информираност" към отдел „Сигурност" на „Фрапрот Тун Стар Еърпорт
Мениджмънт" АД - 100 лв., таксата за издаване на този работник на магнитен
пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен достъп на Летище Варна - 35 лв. и
разходите по подбор, наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ
„Елей-2004", KPMG, служители на „Нюанс БГ" АД и в частност на Д.В.Г.),
както и тези за командировки и гориво свързани с тях - 289,65 лв. или общо
424.65лв., в който случай само исковата претенция би могла да бъде
квалифицирана по чл. 221, ал. 2 от КТ и как такива твърдения се съотнасят към
исковия период, като явно разходите са извършени при постъпването на работа на Д.В.Г.
и преди уволнението му?
Воден от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата
молба вх.№ 15454/28.02.2019г. на „Нюанс БГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Слатина, бул. „Брюксел“, № 1, представлявано от изпълнителните директори Х Т Т
Ч И Иман, чрез юк Л.Й., насочена срещу Д.В.Г.,
ЕГН:********** ***.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на „Нюанс БГ“ АД с писмена молба с препис за ответника
в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да уточни за
какъв период от време се твърди от работодателя “Нюанс БГ“ АД, че е останал
без работник за същата работа, извършвана до уволнението от Д.В.Г. и за
действителните вреди от което претендира обезщетение от 410.00лв.; твърди ли,
че брутното трудово възнаграждение на Д.В.Г. до уволнението му е било в размер
на 820.00лв. и претендира ли като действителни вреди, претърпени за времето,
през което работодателят е останал без работник за същата работа, извършвана до
уволнението от Д.В.Г. таксата за обучението му
по „Модул 1 - информираност" към отдел „Сигурност" на „Фрапрот
Тун Стар Еърпорт Мениджмънт" АД - 100 лв., таксата за издаване на този
работник на магнитен пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен достъп на
Летище Варна - 35 лв. и разходите по подбор, наемане, обучение, администриране
и освобождаване (СТМ „Елей-2004", KPMG, служители на „Нюанс БГ" АД и
в частност на Д.В.Г.), както и тези за командировки и гориво свързани с тях -
289,65 лв. или общо 424.65лв., в който случай само исковата претенция би могла
да бъде квалифицирана по чл. 221, ал. 2 от КТ и ако отговорът е да, то как
такива твърдения се съотнасят към исковия период, като явно разходите са
извършени при постъпването на работа на Д.В.Г. и преди уволнението му?
При
неизпълнение в срока, следва прекратяване
на производството по гр.д. № 3291/2019г. на ВОС-ГО и гр.д. № 3291/2019г. на
16-ти състав на ВРС и обезсилване на първоинстанционните решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: