Номер 17823.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20204000500162 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 181/12.03.2020 година, постановено по гр. д. № 814/2018 година по
описа на Окръжен съд Велико Търново, са отхвърлени предявените от Д. К. Ц. от град
Габрово, ул. „******** против Окръжен съд Габрово искове с правно основание чл. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите, с които се претендира присъждане на сумите: 2 000 лева –
имотна загуба в размер на предявената част от вземанията по в. гр. д. № 361/2015 година на
Окръжен съд Габрово; 45 000 евро – пропусната полза, изразена в изгубена възможност да
реализира иск за цялата стойност на вземането си, по негови твърдения възлизащо общо на
46 000 евро, като неоснователни и недоказани.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Николина Митева – служебен
адвокат на Д. К. Ц. , против Решение № 181/12.03.2020 година по гр. д. № 814/2018 година
на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се излага, че първостепенният съд
не е съобразил всички доказателства, относими към предмета на спора, не е приложил
правилно материалния закон.
Направено е искане да се отмени като неправилно Решение № 181/12.03.2020 година,
постановено по гр. д. № 814/2018 година на Окръжен съд Велико Търново.
1
Постъпила е и въззивна жалба („допълнителна“) от Д. К. Ц. против Решение №
181/12.03.2020 година по гр. д. № 814/2018 година на Окръжен съд Велико Търново. Той
твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил безпрецедентните отводи на всички
съдии по в. гр. д. № 361/2015 година по описа на Окръжен съд Габрово, които според него
представляват грубо процесуално нарушение на ГПК, в резултат на което са настъпили
имуществените вреди, чието обезщетение се претендира.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от Окръжен съд Габрово.
Окръжна прокуратура Велико Търново, която е задължителен участник в производството по
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, не е подала писмен отговор.
В съдебно заседание Д. К. Ц. поддържа въззивната жалба. Изразява становище, че делото е
по-скоро наказателно отколкото гражданско. Навежда доводи за осъществено престъпление
„принуда“, извършено от председателя на Окръжен съд Габрово, изразяващо се в раздаване
на листовки с еднакво съдържание за отвод на всички съдии по в. гр. д. № 361/2015 година
на Окръжен съд Габрово.
Пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил представител на Окръжен съд Габрово и
не е изразил становище по въззивната жалба.
Представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново счита, че се касае за
гражданскоправен спор. Жалбоподателят е получил адекватно правосъдие – след направения
отвод от всички съдии от състава на Окръжен съд Габрово, делото е изпратено по
компетентност на Окръжен съд Русе. Д. К. Ц. не е претърпял вреди и няма основание за
постановяване на решение в този смисъл. В Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди не се съдържа основание, налагащо обезщетяване за осъществен отвод на
състав на съда или отделен негов член. Не е налице и възлагателно правоотношение по
смисъла на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Жалбата е неоснователна и
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на
обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 814/2018 година по описа на Окръжен съд Велико
Търново е образувано по искова молба от Д. К. Ц. за присъждане на обезщетение за
претърпяна загуба и пропуснати ползи, твърдени да са причинени от съдиите при Окръжен
съд Габрово, отстранили се от разглеждане на спора по въззивно гражданско дело №
361/2015 година по описа на съда. В исковата молба и уточняващата такава се излага, че
2
съдиите от Окръжен съд Габрово без основание и съобразявайки се с клеветнически
обстоятелства, изнесени от насрещната страна, се отстранили от разглеждане на спора по в.
гр. д. № 361/2015 година по описа на съда и от този акт ищецът търпял вреди – „пряка
загуба на средства“ в размер на 2 000 лева – цената на предявения от него частичен иск, по
повод на който е образувано в. гр. д. № 361/2015 година на Окръжен съд Габрово;
пропуснати ползи – левовата равностойност на 45 000 евро – невъзможността на Д. К. Ц. да
реализира претенция за цялата сума, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на съдиите от състава на Окръжен съд Габрово.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Окръжен съд Габрово да
заплати на Д. К. Ц. сумите: 2 000 лева – имотна загуба в размер на предявената част от
вземането по в. гр. д. № 361/2015 година по описа на Окръжен съд Габрово; 45 000 евро
(левовата равностойност) – пропусната полза – изгубена възможност да предяви иск за
цялата стойност на вземането, възлизащо общо на 46 000 евро.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от
Окръжен съд Габрово, в който са изложени доводи за недопустимост и алтернативно за
неоснователност на предявените искове.
В съдебно заседание пред първостепенния съд не се е явил представител на Окръжен съд
Габрово и не е изразил становище по исковете.
Пред Окръжен съд Велико Търново представителят на Окръжна прокуратура Велико
Търново е изразил мнение, че претенциите са неоснователни.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 181/12.03.2020 година, постановено по гр. д. № 814/2018 година по
описа на Окръжен съд Велико Търново, е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията
и договорите.
Легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са
притежатели на материалните права, засегнати от спора. Процесуалната легитимация е
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, чието наличие обуславя
допустимостта на иска, а липсата на такава – недопустимост на претенцията. Процесуалната
легитимация следва от твърденията на ищеца. Материалноправната легитимация
предпоставя съществуване на правоотношение и касае основателността на иска. Предмет на
делото е спорното материално субективно право, което ищецът очертава чрез основанието и
3
петитума на иска. В случая Д. К. Ц. твърди, че е претърпял вреди в резултат на
„необосновани и неоснователни“ отводи на съдиите от Окръжен съд Габрово, което
предопределя процесуалната легитимация на последния като ответник по претенциите.
Наличието или липсата на предпоставките, визирани в Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, респ. на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите,
касае основателността на претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди. Отговорността на държавата по чл. 2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди е обективна. Съдът и другите органи представляват
държавата като процесуални субституенти.
Въззивният съд счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на Държавата по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди. Независимо от изложеното, присъждането на обезщетение по реда на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предпоставя не само осъществяване на
регламентираните в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди хипотези, но
и доказване наличието на претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и
пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните
правозащитни органи.
В случая Д. К. Ц. претендира ангажиране на отговорността на Окръжен съд
Габрово като възложител на работата на съдиите от неговия състав. Твърди, че
претендираните вреди са настъпили вследствие на действия по служба на всички магистрати
от Окръжен съд Габрово, постановили незаконосъобразни актове (отводи).
В чл. 7 от Конституцията на Република България е визирано, че държавата отговаря пряко за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
При условие, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата
по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отговорността за
вреди може се реализира по общия ред чрез иск по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите. Функционалният имунитет на съдията не изключва отговорността на държавата
за вреди от незаконосъобразен съдебен акт. Материалноправно легитимиран да отговаря по
претенция с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите за твърдените
незаконосъобразни действия на съдия, които не са регламентирани в чл. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, е съответният съд (в този смисъл Решение
№ 110/14.06.2013 година по гр. д. № 93/2012 година, IV г.о. на Върховен касационен съд на
Република България).
В случая Д. К. Ц. претендира ангажиране на отговорността на Окръжен съд Габрово за
вреди, които твърди, че са в причинна връзка с отстраняването на съдиите от състава на съда
от разглеждане на в. гр. д. № 361/2015 година по описа на съда.
Отговорността по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите може да се
ангажира при виновно причинени вреди от лице, на което е възложена работа. При тази
4
отговорност възложителят на работата отговаря не лично за своите действия или
бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите е безвиновна отговорност на възложителя. За отговорността по
посочената норма е необходимо вредите да са причинени от действия, съставляващи
изпълнение на възложената работа или да са извършени по повод на нея. Гражданската
отговорност на възложителя на работата по чл. 49 Закона за задълженията и договорите
предпоставя виновно причиняване на вредите от лицето, на което е възложена работата (в
този смисъл Постановление № 7 от 30.12.1959 година и Постановление № 7 от 29.12.1958
година, Пленум на Върховен съд).
Фактическият състав на отговорността по чл. 49 Закона за задълженията и
договорите включва кумулативното наличие на следните елементи – причинени от виновни
и противоправни действия (бездействия) вреди (имуществени и неимуществени) от лица при
или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с
противоправното действие (бездействие) на лицата, на които е възложена работата.
Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Тя
е самостоятелна, но е фунционално обусловена от деликтната отговорност по чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите. При условие, че лицето, на което е възложена
работата, не носи отговорност, не може да се ангажира и гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя на работата.
Постановените от съдиите от състава на Окръжен съд Габрово актове за
отстраняването им от разглеждането на в. гр. д. № 361/2015 година по описа на съда не са
противоправни.
Независимо от изложеното по делото не е установено при условията на главно и
пълно доказване Д. К. Ц. да е претърпял имуществени вреди, които да са в причинна връзка
с постановените от съдиите при Окръжен съд Габрово актове за отстраняването им от
разглеждане на в. гр. д. № 361/2015 година по описа на съда. След отстраняването на
съдиите от състава на Окръжен съд Габрово от разглеждането на в. гр. д. № 361/2015 година
по описа на съда на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК делото е изпратено за разглеждане в
Окръжен съд Русе. С Решение № 452/22.11.2016 година по в. гр. д. № 676/2016 година на
Окръжен съд Русе е потвърдено Решение № 85/14.08.2015 година по гр. д. № 266/2014
година на Районен съд Дряново, с което е отхвърлен предявен от Д. К. Ц. против А. А. Х.
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение второ от Закона за задълженията и
договорите за заплащане на сумата 2 000 лева – частично от 46 000 евро, дадена за
незакупени строителни машини като неоснователен и недоказан. Неизгодният за Д. К. Ц.
изход на спора не е основание за претендиране на имуществени вреди.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са налице при условията на
кумулативност предпоставките на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите за
5
ангажиране на отговорността на Окръжен съд Габрово за твърдените от Д. К. Ц.
имуществени вреди. Предявените от Д. К. Ц. искове с правно основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите за сумите: 2 000 лева – имотна загуба в размер на предявената
част от вземането по в. гр. д. № 361/2015 година по описа на Окръжен съд Габрово; 45 000
евро (левовата равностойност) – пропусната полза – изгубена възможност да реализира
претенция за цялото вземане, възлизащо по негови твърдения общо на 46 000 евро, против
Окръжен съд Габрово, са неоснователни и недоказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 181/12.03.2020 година по гр. д. № 814/2018 година по описа на Окръжен съд
Велико Търново е правилно – при постановяването му първостепенният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми, във въззивната жалба не са изложени
оплаквания, които да обуславят неговата неправилност, поради което на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181/12.03.2020 година, постановено по гр. д. №
814/2018 година по описа на Окръжен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6