Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № ...../.... г. по гр.д.№....../.... г. на РС - гр. Г.О. е отхвърлен предявения от Т. С. М. от гр.Л. против И. П. П. от гр.Г.О. инцидентен установителен иск за установяване неистинност/неавтентичност/ на частен документ, наименуван запис на заповед от ..... г., като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен предявения от И. П. П. против Т. С. М. иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 240 ЗЗД за приемане за установено, че Т. С. М. дължи на И. П. П. сумата 2000 лв., представляваща дадена в заем сума от ..... г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. г.д. №..../..... г. на РС- Г.О. ..... г. до окончателното изплащане. С решението е осъден И. П. П. да заплати на Т. С. М. разноски по делото 100 лв. Недоволен от решението е останал И. П. П., който чрез пълномощника си го обжалва в частта, в която е отхвърлен иска му , както в частта за присъдените разноски. Твърди се ,че решението е неправилно, че съдът не се е съобразил със събраните доказателства и е направил погрешни изводи, които са вътрешно противоречиви и изключващи се. Твърди се ,че не споделя мотивите на съда ,че представения частен документ не може да бъде ценен като разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД, както и не е съгласен с определената за ищеца доказателствена тежест да установи дължимостта на процесната сума. Твърди се ,че по делото са представени доказателства за предаване на сумата и за това, че тя не е върната, но съдът неправилно приема ,че липсват доказателства за наличието на основание за възникване на вземането. Заявява се ,че никога в исковата молба не е претендирано вземането въз основа на запис на заповед, тъй като документа няма реквизитите на ценна книга и затова е предприета процедурата по чл. 410 от ГПК, а не тази по чл. 417 от ГПК. Твърди се ,че съдът е изложил повече мотиви относно инцидентния установителен иск, отколкото за исковата претенция, като е приложен изключително консервативен подход при анализа на доказателствата. Твърди се ,че ответникът във връзка с възражението му ,че е платил сумата следва да докаже, че е стори това. Твърди се ,че претенцията на ищеца е за дадени пари в заем, които не са върнати,като ответникът не спори, че са му дадени тези пари, но твърди, че са върнати. В тази връзка се коментират мотиви на съда на стр.5 от решението и се заявява, че последното освен невярно е и несправедливо. Твърди се ,че съдията повърхностно е анализирал свидетелските показания. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск. Претендират се разноски. По жалбата е постъпил отговор от пълномощника на Т. С. М., като се твърди ,че жалбата е неоснователна, че правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса, че ищецът не е доказал съставянето на запис на заповед, като се намеква, че ответникът умишлено е унищожил оригинала на документа. Твърди се ,че и двете страни по делото имат интерес от унищожаване на последния, но всяка от страните е длъжна да докаже безспорно претенциите си, а съдът не може да основава решението си на предположения. Твърди се ,че ищецът не е установил по делото ,че е предал сумата на ответника като заем, а не на друго основание, че не е установен срока за връщане на сумата, че ищецът не отправял покана до ответника. Твърди ,че решението е правилно и законосъобразно, като се претендират разноски по делото. В. окръжен съд като са запозна с оплакванията в жалбата, отговора и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение РС - Г.О. се е произнесъл по повод исковата молба на И. П. П. против Т. С. М.. Твърди се ,че двамата са били приятели и по молба на ответника ищецът му дал в заем сумата 2000 лв., която да бъде върната до .....г. Твърди се ,че след изтичане на срока ответникът не погасил задължението си въпреки обещанията за това. Ищецът разбрал ,че ответникът е реализирал доход от продажба на земеделска продукция, но умишлено не му е върнал парите, поради което подал заявление за събиране на дълга по реда на чл. 410 от ГПК. В срока ответника е направил възражение, поради което е предявен настоящия иск, с който се иска да се приемане за установено, че Т. С. М. дължи на И. П. П. сумата 2000 лв., представляваща дадена в заем сума на ...... г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. г.д. № ..../.... г. на РС - гр. Г.О ....... г. до окончателното изплащане. Ответникът е подал отговор по исковата молба, в който се оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди се ,че ищецът не притежава оригинал от записа на заповед, който е унищожен, тъй като сумите по него са платени. Твърди се ,че документа не отговаря на законовите изисквания за запис на заповед и върху оригинала на документа под текста са отбелязани датите , на които връщани сумите, както и са положени подписи за това. Твърди се ,че представеното ксерокопие от документа не е в този вид и важен текст от него е заличен. Оспорва се този документ- автентичността на подписа, достоверността на датата и вписаното съдържание. Твърди се, че е върната изцяло сумата от 2000 лв., а е съществувал спор между страните по делото само относно лихвата, която ответникът е отказал да плати, а ищецът е заявил, че ще го съди за цялата сума. Моли да се отхвърли иска и да се присъдят разноски. Съдията докладчик е открил производство по оспорване автентичността на писмения документ-запис на заповед от ..... г., като е указал, че тежестта на доказване в производството по оспорване пада върху ответника по делото. За да постанови обжалваното решение съдията правилно е приел, че записа на заповед не съдържа всички законови реквизити по ТЗ /което не се спори по делото/, както и че предявеният инцидентен установителен иск за установяване на неистинност/неавтентичност/ на частен документ - запис на заповед от ..... г., е неоснователен и недоказан. За да стигне до този извод съдията подробно е описал в мотивите си констатациите на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-компютърна-графическа експертиза, която не установява по безспорен начин дали сканирания документ е бил в оригинал, както и това дали документа е бил подправен, като са заличени отбелязаните под текста подписи и дати на връщане на претендираната сума от ответника на ищеца. ОС - гр. В.Т. споделя това становището на районния съд, както и крайния извод ,че ответникът не е провел успешно това оспорване на документа, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС - гр. Г.О.. Затова обжалваното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. При разглеждане на иска по чл. 422 от ГПК съдията правилно е анализирал съдържанието на документа, като е приел, че той не представлява разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД и този извод би бил законосъобразен, ако ответникът твърдеше в процеса, че не е получил сумата от 2000 лв., която е отразена в документа. Ако защитата на ответника бе проведена по този начин, то щеше да е правилен извода на съдията, че не се установява ищецът да е предал на ответника процесната сума. Но още в отговора си по исковата молба, във възражението по чл.414 от ГПК, както и в последствие, ответникът твърди , че е върнал на ищеца изцяло сумата от 2000 лв. , като за това върху документа под текста са били отбелязани дати на които е извършено връщането на сумите и подписи. Всъщност с това си становище ответникът не оспорва получаването на сумата от 2 000 лв. от ищеца, а твърди ,че е върнал на последния тази сума, като спорът между тях е бил само относно заплащане на лихвите в размер на 100 лв. за всеки месец забава, които лихви М. отказал да плати. При тази позиция на ответника въззивният съд приема, че по делото не се спори получаване на сумата от ответника, респ., че ищецът му е предал сумата от 2000 лв. Поради това в тежест на М. е да установи по безспорен начин твърдението си, че е върнал получената в заем сума на П.. По делото не са събрани никакви доказателства за това. Във връзка с изложеното до тук ОС - гр. В.Т. счита ,че по делото е безспорно установено,че между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение, изразяващо се в предаване в заем на сумата 2000 лв. от ищеца на ответника, която сума не се установи да е върната от ответника на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД заемодателят/ищец по делото/ предава на заемателя /ответник по делото/ пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,количество и качество. В настоящия случай безспорно е установено ,че заемодателят е изпълнил задължението си спрямо заемателя, но последният не е върнал процесната сума, т.е. М. се явява неизправна страна, поради което съгласно чл. 86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва от забавата. В случая М. се е задължил да плаща на ищеца за всеки месец забава сумата от 100 лв. Видно обаче от заявлението на П. по чл. 410 ГПК той претендира заплащане само на сумата от 2000 лв., но не и лихва за забава, която е договорена в документа. Тъй като настоящото производство се развива по реда на чл. 422 от ГПК то рамките на претенциите не могат да са извън тези, които са очертани в заповедното производство, затова съдът не се произнася по въпроса за уговаряната между страните лихва. Следва да се присъди само поисканата в заявлението законна лихва върху 2000лв. от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. г.д. № ...../..... г. на РС- гр. Г.О. .... г. до окончателното изплащане. С оглед изложеното ОС - гр. В.Т. счита ,че искът по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а обжалваното решение на РС - гр. Г.О. в тази част и за разноските следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора М. следва да заплати на П. 380.90 лв. разноски по делото. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ...../.... г. по гр.д.№...../..... г. на РС - гр. Г.О. САМО в ЧАСТТА , в която е отхвърлен предявения от И. П. П., ЕГН * от гр.Г.О., ул.”М. Т.” № ..... против Т. С. М., ЕГН * от гр.Л., ул.”И. К.” № ... иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 240 ЗЗД за приемане за установено, че Т. С. М. дължи на И. П. П. сумата 2000 лв., представляваща дадена в заем сума от ...... г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. г.д. № ....../..... г. на РС- гр. Г.О. от ...... г. до окончателното изплащане,както и решението в частта, в която е осъден И. П. П. да заплати на Т. С. М. разноски по делото 100 лв., вместо което ПОСТАНОВИ: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. С. М., ЕГН * от гр.Л., ул.”И. К.” №....., че същият дължи на И. П. П., ЕГН * от гр.Г.О., ул.”М. Т.” № ..... ,сумата 2000 лв., представляваща дадена в заем сума на ..... г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. г.д. № ..../..... г. на РС- гр. Г.О. от ..... г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Т. С. М., да заплати на И. П. П. 380.90 лв. разноски по делото. Потвърждава решението в останалата му част. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |