Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.07.2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На втори юли две хиляди и
двадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело №
16387 по описа за 2019 год.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК
вр. чл.
357 и сл. КТ.
Образувано е въз основа на
искова молба подадена от А.Б.Б., с която се претендира ГД „Гранична полиция” при МВР
гр. *****да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 1099,38 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.10.2016г.- 01.10.2018г.,
общо 177,32 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 100 лв. – сбор от обезщетенията за забава върху
всяко от дължимите допълнителни възнаграждения за извънреден труд, считано от първото
число на месеца следващ тримесечието, за което се дължат до 10.10.2019г.
В исковата молба се сочи, че
между страните е съществувало
служебно правоотношение, като за периода 12.10.2016г.- 01.10.2018г. ищецът е заемал длъжността началник
ГКПП в *****. В този период е работил на смени, при сумирано изчисляване на
работното време и е отработил общо 1240 часа нощен труд посочен по отделни
месеци. Счита, че така положеният труд следва да бъде преизчислен с коефициент
1.143, което води до общо 177,32 часа извънреден труд, който не му е заплатен.
Твърди, че доколкото е налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение следва
да намерят специалните закони и в частност КТ и чл. 9 от Наредбата за
структурата и организацията на РЗ. Молбата е за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане
на разноски.
От ответника, на когото бил редовно
връчен препис от исковата молба, е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът за
посочения период е полагала труд при него по служебно правоотношение. Посочва,
че ищецът е работил на 24часови смени, съгласно месечни графици и отработеното
време е изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане на
отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода е
формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като
извънреден на основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая
по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен,
следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Излагат се подробни доводи относно
приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на
разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. Твърди, че за периода са били действащи Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.
обн. ДВ № 67/14.08.2018г. Съответно така действащите наредби изключват
приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл. 187, ал.
1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са разписани 8часова продължителност на нощния труд.
В този смисъл твърди, че липсва основание за трансформиране на нощния в дневен
труд, като положеният извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен. Претендират се разноски.
В проведеното открито съдебно заседание съобразно представена от
ищеца писмена молба е допуснато
изменение на предявения иск
по размер посредством увеличаване от 1099,38 лева на 1544,12 лева за положен 176 часа извънреден труд в
периода от 12.10.2016г. - 01.10.2018г., по тримесечия
за отработени часове и суми за
изплащане е съобразно справка 3 в приетото заключение, ведно със законната
лихва от датата на предявяване
на иска до
окончателното изплащане на сумата, и на иска за обезщетение за забава от 100,00 лева
на 288,95 лева съобразно справка 5 към
ССчЕ.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
страна, следното:
Няма спор между
страните по фактите, а и от приетите писмени доказателства - 25
бр. платежни
бележки за извършени от
01.10.2016г. до 31.10.2018г. начисления на А.Б.Б., се установява, че: за периода от 12.10.2016г. до 01.10.2018г., ищецът е заемал длъжността „началник ГКПП“ в *****. В този период е работил нощни смени за времето от 22ч. до 06ч., при
сумирано изчисляване на работното време.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Безпорни
и ненуждаещи се от доказване по
делото обстоятелството, че през процесния период ищецът
е бил държавен служител по смисъла на глава 15 от ЗМВР в структурата на
ответника и е работил на 24-часови
смени.
При претенция за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на
работника за положен от него извънреден труд, разпределението на
доказателствената тежест изисква ищецът да докаже, че е бил в служебно
правоотношение с ответника и в претендирания период е полагал труд на смени;
основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на
допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по
установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Спорният въпрос е изцяло правен и
се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния
закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са
приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на
същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 01.11.2016г.- 01.11.2019г г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до
6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията
и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 12.10.2016г. до 01.10.2018г. действаща
е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение
№ 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното би означавало
служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по- неравностойно
положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови правоотношения
по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и обстоятелството,
че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от
специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на
полагания от тях труд. В чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. Не може да се приемат и доводите на
ответника в писмената защита, че в случая за периода 01.01.2018г. до
13.07.2018г. следва да намери приложение чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските в редакцията й на ДВ бр. 41/2017г. в сила от
01.01.2018г. отм. с ДВ бр.58/13.07.2018г. предвиждаща, че отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните
часове в дневни. Тази Наредба урежда въпросите относно организацията на
работното време, почивките и отпуските на работниците и служителите, и има характер на общ подзаконов
нормативен акт. Регламентацията, която дава по тези въпроси не може да намери
приложение по отношение на работещите в МВР, доколкото за тях по законовата
делегация на чл. 187 ЗМВР, е регламентирано да се уреждат с акт на министъра на
вътрешните работи и това е именно действала за периода Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. В чл.1, от същата е регламентирано, че с нея се определят редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР и по пар. 86 от
ПЗР на ЗМВР/ДВ, бр. 14 от 2015г./. Т.е Наредбата за работното време, почивките и отпуските
би имала приложение единствено по отношение на въпроси, които не са
регламентирани от специалния подзаконов ред и касаещи организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за почивка на държавните служители. Още повече, че чл. 9г.
визира дейността по отчитането на положения извънреден, а не тази по неговото
заплащане на работниците и служителите. Последните въпроси се регламентират от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, единствено
намираща приложимост в настоящия казус. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът възприема
неоспореното от страните заключение по приетата
ССчЕ. От него и съобразно поясненията и направените от в.л. допълнителни
изчисления при изслушването му, се установява, че след приравняване на нощните
часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за
временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1544,12 лева, което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на ползвани отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението
дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е както
следва – месеци 10. – 12.2016г. – за 18 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 149,94 лв.; за
м.01.-03.2017г. за 25 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 211,13лв;
за м.04.2017г. – 06.2017г. – за 22 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 185,79 лв.; за м.
07.2017г. – 09.2017г. за 25 часа извънреден труд от приравнени часове нощен
труд – 211,13 лв.; за м. 10. – 12.2017г. за 18 часа извънреден труд от
приравнени часове нощен труд – 152,01 лв.; за месеци 01.- 03. 2018г. за 15 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 134,17 лв.; за месеци 04.- 06.
2018г. за 25 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 235,83 лв.;
за месеци 07.- 09. 2018г. за 28 часа извънреден труд от приравнени часове нощен
труд – 264,12 лв.
Следователно исковата претенция е доказана и по размер съобразно
допуснатото изменение. Не се твърди приетия за дължим извънреден труд, получен
след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143, да е начислен и
изплатен на ищеца, поради което следва да се присъди, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Предвид
основателностнта на главния иск следва да се уважи и претенцията за обезщетение
за забава, в размер съоразно приетото заключение по ССчЕ – 288,95 лв.
На основание чл. 83 ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ,
като предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС съразмерно на уважената искова претенция направените в
производството разноски за ДТ и депозит за вещо лице, общо в размер от 223,32 лева.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
реализираните такива в настоящото производство са 400 лева - платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, което е в рамките на
минималните размери по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР ГД
„Гранична полиция“ при МВР с адрес гр. *****да заплати на А.Б.Б. с
ЕГН ********** сумата от общо 1544,12 лева за положен 176 часа извънреден труд в
периода от 12.10.2016г.- 01.10.2018г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, като
за отделните тримесечни периоди е в размери, както следва: месеци 10. – 12.2016г. –
за 18 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 149,94 лв.; за
м.01.-03.2017г. за 25 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд –
211,13лв; за м.04.2017г. – 06.2017г. – за 22 часа извънреден труд от приравнени часове нощен
труд – 185,79 лв.; за м. 07.2017г. – 09.2017г. за 25 часа извънреден труд от
приравнени часове нощен труд – 211,13 лв.; за м. 10. – 12.2017г. за 18 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 152,01 лв.; за месеци 01.-
03. 2018г. за 15 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 134,17
лв.; за месеци 04.- 06. 2018г. за 25 часа извънреден труд от приравнени часове
нощен труд – 235,83 лв.; за месеци 07.- 09. 2018г. за 28 часа извънреден труд
от приравнени часове нощен труд – 264,12 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане на
сумата
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД ГД „Гранична полиция“ при МВР с адрес гр. *****да
заплати на А.Б.Б. с
ЕГН ********** сумата от общо 288,95 лева – сбор от обезщетенията за забава дължими върху всяка от присъдените суми
за главница по тримесечия за период от първото число на месеца следващ
съответното тримесечие до 10.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ГД „Гранична полиция“ при МВР с адрес гр. *****да
заплати по
сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 223,32 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК ГД
„Гранична полиция“ при МВР с адрес гр. *****да заплати на А.Б.Б. с ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски направени в първоинстанционното производство
за платено адв. възнаграждение съобразно уважената част на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: