№ 15152
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110120320 по описа за 2023 година
Н. И. И. е предявил срещу „Ф.Б.”ЕООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №3881763 е
нищожен и за сумата от 158.64 лева, представляваща недължимо платена
сума по нищожен договор за поръчителство №3881763, сключен между
страните, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.При условията на евентуалност са
предявени и искове за нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.4 от ЗЗД.
Ищецът поддържа, че на 24.07.2020 е сключил договор за паричен заем
№3881763 с „И.А.М.”АД.Твърди, че страните са договорили отпуснатияг заем
да бъде в размер на 500 лева, видът на вноската да е седмична, а размерът на
месечния лихвен процент не е посочен..Твърди, че в чл.4 от договора било
предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант- две физически лица поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията.Твърди, че поръчителите следва да отговарят на определени
условия.Поддържа, че на датата на сключване на договора за заем е сключил и
1
договор за предоставяне на гаранция №3881763 с „Ф.Б.”, по силата на който
ответникът е поел задължението да обезпечи пред „И.А.М.”АД задълженията
на ищеца.Обезпечението се изразявало в парични средства и готовност за
заплащане на задълженията на кредитополучателя.Твърди, че въз основа на
сключения договор за поръчителство, той се е задължил да заплати на
ответника възнаграждение, което е разсрочено на изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит.Твърди, че съгласно чл.3, ал.1 от
договора за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя
„Ф.Б.”ЕООД, като „И.А.М.”АД е единствено овластено да приеме
плащането.Поради това счита, че ответникът е материално легитимиран да
отговаря по предявените претенции.Твърди, че договорът за поръчителство е
акцесорен на договора за заем, поради това наличието на основание за
предоставяне на поръчителство е обусловено от валидността на договора за
заем.Твърди, че не е включено възнаграждението по договора за
поръчителство в ГПР по договора за заем като по този начин се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди, че съгласно чл.22 от ЗПК, вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за кредит е недействителен ако в него не е
посочен ГПР.Поради неточно посочване на ГПР счита, че договорът за заем е
недействителен.Твърди, че и договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен поради липса на основание, доколкото по него не се предоставя
услуга.Твърди, че срещу заплащането на възнаграждение по договора за
поръчителство ищецът не е получил никаква услуга.Освен това съгласно
чл.138 от ЗЗД поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на негово задължение. А в случая договорът се
сключва между поръчителя и длъжника.Твърди, че клаузата на чл.3, ал.1 от
Договора за предоставяне на поръчителство е нищожна поради накърняване
на добрите нрави.Твърди, че с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за заем, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на „И.А.М.”АД кредиторът плаща сам на себе си
задължението.Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите нрави.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ф.Б.”ЕООД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
2
фактическа страна следното:
По силата на договор за паричен заем №3881763 от 24.07.2020,
„И.А.М.”АД е предоставил на Н. И. И. заем в размер от 500 лева, със срок на
заема-12 седмици, ГЛП-40% и ГПР-45, 45.45%.
По силата на договор за предоставяне на поръчителство №3881763 от
24.07.2020 Н. И. И. в качеството на потребител е възложил на „Ф.Б.”ЕООД в
качеството на поръчител да сключи договор за поръчителство с „И.А.М.”АД,
по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „И.А.М.”АД за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението срещу възнаграждение в размер от 158.64 лева, платимо
разсрочено на вноски.
По делото е представена и справка за извършените плащания.
Съгласно заключението на ССЕ заплатената сума от Н. И. И. на
„Ф.Б.”ЕООД по Договор за поръчителство №3881763 е в размер на 158.64
лева.Съгласно заключението на ССЕ заплатената от ищеца сума за погасяване
на задълженията по Договор за паричен заем №3881763 и по Договор за
поръчителство №3881763 е в общ размер от 683.01 лева.Със сумата в размер
от 683.01 лева са погасени задължения по договора за паричен заем и по
договора за поръчителство, както следва: 500 лева –главница, 24.37 лева –
договорна лихва и 158.64 лева – поръчителство.Съгласно заключението на
ССЕ ако в разходите бъде включено и възнаграждение за поръчителство, ГПР
ще бъде в размер от 1056. 76 %.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем №3881763 от 24.07.2020,
„И.А.М.”АД е предоставил на Н. И. И. заем в размер от 500 лева, със срок на
заема-12 седмици, ГЛП-40% и ГПР-45, 45.45%.
Съгласно чл.4 от договора за заем заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители или или
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
По силата на договор за предоставяне на поръчителство №3881763 от
3
24.07.2020 Н. И. И. в качеството на потребител е възложил на „Ф.Б.”ЕООД в
качеството на поръчител да сключи договор за поръчителство с „И.А.М.”АД,
по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „И.А.М.”АД за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за поръчителство за поемане на
задължението по чл.1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в
размер от 158.64 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
на 13.22 лева.
Видно от датата на договора за поръчителство -24.07.2020, същият е
сключен в деня на договора за заем.В този смисъл обезпечението по договора
за заем не следва да се ангажира в 3 –дневен срок от сключването на договора,
а то е предпоставка за сключването на договора. Освен това към датата на
сключване на договора за заем е известно възнаграждението по договора за
поръчителство и същото е включено в погасителни вноски.В този смисъл
възнаграждението по договора за поръчителство следва да бъде включено в
ГПР като разход, който е бил известен още към момента на сключване на
договора за заем и предпоставка за сключването на договора.
Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и ответното
дружеството възнаграждението е в размер от 158.64 лева, при отпуснат заем
от 500 лева.В този смисъл сумата на възнаграждението по договора за
поръчителство е почти 1/3 от размера на заема по договора за заем, което води
до нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за
неоснователно обогатяване на кредитора.Още повече, че ответното дружество
и „И.А.М.”АД са свързани лица..
Видно от Търговския регистър „И.А.М.”АД е едноличен собственик на
капитала на „Ф.Б.”.С оглед на което длъжникът по сключен договор за заем
следва да плати възнаграждение на поръчителя, който да гарантира сам пред
себе си за отпуснатия заем.В този смисъл това възнаграждение представлява
скрита печалба извън договорната лихва, която води до неоснователно
обогатяване на кредитора.С оглед на което съдът приема, че договорът за
поръчителство нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и
накърнява добрите нрави.
4
Предвид изложеното съдът намира, че договорът за поръчителство е
нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Освен това договорът за поръчителство е договор, който следва да бъде
сключен между поръчителя и кредитора, а не между длъжника и
поръчителя.В този смисъл договорът за поръчителство е нищожен и поради
противоречие със закона- чл.138 от ЗЗД.
Сключването на договора за заем, обезпечен с възмезден договор за
поръчителство с дружества, които са свързани лица и невключването на
възнаграждението в ГПР води до нищожност и на двата договора поради
противоречие със закона-чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.3, ал.3 от договора за поръчителство „И.А.М.”АД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за заплащане на възнаграждението по договора за поръчителство.
Доколкото е известна сумата на възнаграждението по договора за
поръчителство към момента на сключване на договора за заем, съдът намира,
че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход в
ГПР.
Още повече, че дружествата са свързани лица, както и че „И.А.М.”,
който е едноличен собственик на капитала на ответното дружество е
овластено да получи плащането на възнаграждението за поръчителство.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е
сключен на 24.07.2020, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.07.2020 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по
договора ГПР е 45.45%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
за поръчителство.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
5
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита,
който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на
договора за заем възнаграждението за поръчителство е начислено и за него
също е изготвен погасителен план.
Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР възнаграждението за
поръчителство ще бъде надвишен петкратния размер на законната лихва от
50%.Това се установява и от заключението на ССЕ.Кредитирайки
заключението на ССЕ съдът приема, че в този случай с включването на
възнаграждението за гаранция ГПР ще стане 1056.76 %.
Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до
оскъпяване на кредита.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за
поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР,
съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
заем е недействителен.
Доколкото основният договор за заем е недействителен, недействителен
се явява и договора за поръчителство.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Освен това договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно
основание поради противоречие със закона и поради нарушаване на добрите
нрави.
Предоставеното по нищожен договор е дадено без основание.
6
Кредитирайки заключението на ССЕ, съдът приема, че ищецът е
заплатил сума в общ размер 683.01 лева, с която са погасени задължения по
договора за паричен заем и по договора за поръчителство, както следва: 500
лева –главница, 24.37 лева –договорна лихва и 158.64 лева –
поръчителство.Доколкото договорът за поръчителство е нищожен, сумата от
158.64 лева е платена без основание.
Съдът приема, че е налице имуществено разместване между
патримониума на ищеца и ответното дружество, доколкото „И.А.М.”АД е
овластено да получи плащането от името на ответното дружество.Освен това
„И.А.М.”АД е едноличен сбоственик на капитала на ответното дружество.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички препоставки
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца.Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, поради което не
следва да му бъдат присъдени.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде заплатено на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за поръчителство №3881763 от
24.07.2020 на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, по предявения от Н. И. И.,
ЕГН**********,със съдебен адрес:гр.С........................, чрез адв. М., срещу
„Ф.Б.”ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:
гр.С.................., иск.
ОСЪЖДА „Ф.Б.”ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на
7
управление: гр.С.................., да заплати на Н. И. И., ЕГН**********,със
съдебен адрес:гр.С........................, чрез адв. М., на основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД сумата от 158.64 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство №3881763, сключен между страните,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането
ОСЪЖДА „Ф.Б.”ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на
управление: гр.С.................., да заплати на адв. Д. М. М., процесуален
представител на Н. И. И., адрес:гр.С......................., на основание чл.38 от ЗА
сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8