Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 24.01.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ
при
участието на секретаря Цв. ПАВЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 759 по описа на съда за две
хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 124 от 07.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 2030/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград, ответнците
М.Т.М. и М.Ц.М., починал в хода на въззивното
производство, продължило с участие на наследниците му по закон Т.М.Ц., М.Ц.Ц. и М.Т.М., която участва в делото и на собствено
основание, са осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат оградата с
дължина от около 2.50-3 метра, започваща от жилищната сграда, построена в УПИ … - …, кв. ., по плана на с. В., собственост
на Ж.Д.Н. и В.Г.Д., която ограда стига до уличната регулация или това е
оградата, започваща от уличната регулация, преминаваща през УПИ … - …, собственост на Ж.Д.Н. и В.Г.Д.,
и УПИ … - …,
собственост на ответниците, и достигаща до
южната централна фасада на жилищната сграда, построена в УПИ … - …, която
фасада гледа към улицата. С решението са отхвърлени предявените от ищците Ж.Д.Н.
и В.Г.Д. исковете с правно основание чл.109 ЗС за
осъждане на ответниците да премахнат постройката,
наречена „лятна кухня“, ведно с пристроения към нея клозет, разположена на
границите между УПИ … - …, и УПИ … - …, в кв. ., по плана на село В., община Б., Софийска
област, както и за премахване на санитарен възел, находящ
се в УПИ … – …, обслужващ постройката „лятна
кухня“, свеждане на покривната конструкция на постройката „лятна кухня“ до ниво
под прозореца на жилищна сграда в УПИ … – … откъм северната фасада на същата сграда и премахване
на комина върху покривната конструкция на постройката „лятна кухня“, който е в
непосредствена близост до прозорец на жилищната сграда в УПИ … – … на северната фасада на същата
жилищна сграда, с които пречат на ищците да упражняват правото си на
собственост върху УПИ … - … в кв. . по плана на село В., община Б., Софийска
област. С решението са отхвърлени предявените
насрещни искове за осъждане на ищците по първоначалните искове за премахване
на масивната жилищна сграда, находяща се в УПИ … – … в кв. . по регулационния план на село В., община Б., Софийска
област, одобрен със заповед № ……………/……….. г., изм. със заповед № ../……….. г., с урегулирана площ от 523 кв.м.,
при граници: от две страни улици, УПИ .. - …, УПИ .. – … и УПИ … – …, и за премахване на частите от
описаната по-горе жилищна сграда, които попадат върху собствения на ищците
по насрещните искове УПИ … - … в кв. . по регулационния план на село В., община Б.,
и на отстояние, по-малко от 3 метра, от
регулационната линия между УПИ … – … и УПИ … – …. С този
съдебен акт М.Т.М. и М.Ц.М., починал в хода на въззивното
производство, продължило с участие на наследниците му по закон Т.М.Ц., М.Ц.Ц. и М.Т.М., която участва в делото и на собствено
основание, са осъдени да заплатят на Ж.Д.Н. и В.Г.Д. сумата от 1 060 лв. - разноски
по делото според уважената част от исковете.
Въззивният съд е сезиран с жалба от М.Т.М. и М.Ц.М., починал в хода на въззивното производство, продължило с участие на
наследниците му по закон Т.М.Ц., М.Ц.Ц. и М.Т.М., които
обжалват решението на районния съд в частта, в която предявените срещу тях
искове са уважени, както и в частта, в която съдът е отхвърлил насрещните
искове, с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Поддържат,
че в нарушение на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че
изградената от тях ограда пречи на ищците да упражняват правото си на
собственост върху жилищната сграда, тъй като не могат да осъществяват достъп до
къщата си през входа на терасата. Твърдят, че този вход понастоящем не
съществува, тъй като е зазидан именно от ищците след предприето от тях
преустройство на сградата. Фактът, че оградата обективно препятства ищците да
ползват чешмата, изградена на стената на къщата им, както и да влизат в мазето
на дома си, не съставлява според жалбоподателите „пречене“ по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 109 ЗС, тъй като достъп до мазето е възможно да бъде
осигурен и от намиращото се над него складово помещение. Жалбоподателите считат
за неправилен извода на районния съд, че липсва причинна връзка между
поведението на ответниците по насрещните искове и
създаденото фактическо положение, тъй като още към датата на придобиване на
правото на собственост върху имота от страна на М.Т.М. и М.Ц.М. те са се
съгласили с него. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за
постановяване на нов акт по съществото на спора, с който предявеният срещу жалбоподателите
иск да бъде отхвърлен, а насрещните искове – уважени.
Насрещната страна – ищците в
първоинстанционото производство – оспорват въззивната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Въззивният съд е
сезиран и с жалба от Ж.Д.Н. и В.Г.Д. срещу онази част от
решението на районния съд, в която предявените от тях искове са отхвърлени.
Считат, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила, като не се е произнесъл по оспорената от ищците законосъобразност на
заповед № ../…………… г. на кмета на община Б., както и
по валидността на договора за продажба, оформен с нотариален акт № ../…. година. Считат, че ищците не са придобили право на собственост върху процесната лятна кухня, тъй като тя не представлява
самостоятелен обект на правото на собственост. Оспорват фактическия извод на
районния съд, че съществуването на лятната кухня препятства по какъвто и да е
начин ищците да упражняват правото на собственост върху своя имот, както и че
липсва причинна връзка между поведението на ответниците
по първоначалните искове и създаденото фактическо положение, тъй като още към
датата на придобиване на правото на собственост върху имота от страна на ищците
те са се съгласили с него. Ето защо молят въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи
предявените срещу ответниците искове. Претендират се
и разноските по производството.
Насрещната страна оспорва въззивната жалба на ищците в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото дакозателства, прие за установено следното.
По силата на договор за покупко-продажба от 04.02.1993
г., оформен с нотариален акт № ../…. г., ищцата В.Г.Д. и съпругът й Д. П. Д., починал на
06.04.2008 г., оставяйки за наследници по закон съпругата си В.Д. и дъщеря си Ж.Д.Н.
(видно от
удостоверение за наследници, изх. № .. – . – … от ………… г. на СО, район „С.“), придобили
правото на собственост от П. Д. Д., Ц. П. И. и М. П. Б. върху УПИ … - … в кв. ., по плана на село В., община Б., Софийска
област, с площ от 523 кв.м. заедно с построената в него масивна жилищна сграда.
В договора изрично е посочено, че поземленият имот се продава без построената в
него лятна кухня, върху която продавачите запазвали собствеността си. Във
връзка с възражението на ищците – въззивни
жалбоподатели относно пропуска на районния съд да се произнесе инцидентно по
валидността на тази сделка следва да се посочи следното.
На първо място,
порокът на сделка, чиято действителност има обуславящо за изхода на спора
значение, може да бъде наведен в процеса както с възражение (в който
случай сила на пресъдено нещо между страните не се
формира), така и иск
(инцидентен установителен иск или насрещен иск). Предявяването на нищожността чрез
възражение предпоставя необходимостта от произнасяне
по едно преюдициално правоотношение, по което съдът
по необходимост следва да вземе становище само в мотивите си като обуславящо
спорното право. В случая, обратно на поддържаното от ищците-въззивни
жалбоподатели, с инцидентен установителен иск до края
на първото по делото заседание (арг. от чл. 212 ГПК) районният
съд не е бил сезиран. Неоснователността на възражението за недействителност на
договора от 04.02.1993 г. на поддържаното от ищците В.Д. и Ж.Н. основание
следва от фактическите твърдения за нищожност на сделката. Това е така, защото
въпросът действителен ли е договор за покупко-продажба с обект второстепенна
постройка или сграда на допълващо застрояване, които постройки нямат самостоятелно
значение, а следват основния имот, възниква, ако такъв обект е предмет на договора. В случая е точно
обратното – видно от съдържанието на нотариалния акт, съгласие между
продавачите и купувачите за прехвърляне правото на собственост върху лятната
кухня, не е формирано.
По силата на договор за покупко-продажба от 17.03.2011
г., оформен с нотариален акт № ../…. г., ответниците
М.Т.М. и М.Ц.М. придобили правото на собственост от П. Д. Д. върху УПИ … - … в кв. ., по плана на село В., а от М. М. и В. М.–
собствеността върху двуетажната масивна жилищна сграда, построена в този имот. Ответниците М.Т.М. и М.Ц.М. сключили на 27.01.2011 г. с П. Д. Д. договор за дарение на 1/6 ид. ч. от построената в имота лятна кухня, за което бил
съставен нотариален акт № ./…. г., а на 17.03.2011 г. – договор за
покупко-продажба с М. П. М., П. Д. Д. и Ц. П. И., оформен с нотариален акт № ../…. г., относно
останалите 5/6 ид. ч. от правото на собственост върху
лятната кухня.
Не е спорен на етапа на въззивното
производство въпросът, че УПИ … - … и УПИ … – …, в кв. ., по плана на село В., били част
от един общ имот, който през 1964 г. е застроен с жилищна сграда и през 1973 г.
с лятна кухня, след което през 1993 г. е разделен на два УПИ. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба за липса на произнасяне по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК от
страна на районния съд относно законосъобразността
на заповед № ../……… г. на кмета на община Б. следва да се посочи следното. Произнасянето на гражданския съд за
валидност и материална законосъобразност на административен акт следва да е предпоставено от релевирано и
поддържано в срок възражение на страната, с което оспорва материалната
законосъобразност на административния акт, каквото в случая не е налице.
От показанията на разпитаните в производството пред
районния съд свидетели М. М., която е притежавала имота по-рано,
и В. М. се установява, че родителите на
свидетеля М. М. притежавали
имота преди разделянето му и застроили същия с жилищна сграда и лятна кухня,
състояща се от две стаи и санитарен възел с покрив, покрит с керемиди. След разделянето
на имота била поставена ограда между двата нови имота и единият от тях заедно с
построената жилищна сграда през 1993 г. бил продаден на ищцата В.Д. и нейния
съпруг. След сделката в процесната лятна кухня
останала да живее майката на свидетеля М.М. – П. Д.. Тя живяла там до 2011 г., когато
имотът бил продаден на ответниците М.. Взаимоотношенията
между В.Д. и съпруга й и П. Д. били много добри. Имотите били
разделени с телена ограда по начин, че ищците имали вход към своята къща откъм
терасата, чешмата и вход за мазето. От показанията на свидетеля В. М. се
установява още, че след като закупили имота ответниците
променили мястото на оградата откъм пътя до къщата. По този начин ищците не можели
да влизат в къщата си от входа на терасата, както да ползват чешмата, която била
изградена на стената на къщата им откъм страната на имота на ответниците, и да ползват входа на мазето, тъй като новопоставената ограда от ответниците
им пречила, отнемайки им достъпа, който са имали преди това.
От показанията на свидетеля С. Б., се установява, че той ремонтирал
покрива на лятната кухня по поръчка на ответниците М. през 2017 г., запазвайки изцяло конструкцията
на стария покрив, който бил двускатен. След разговор
със собственика на къщата, до която била залепена лятната кухня, свидетелят преработил
покрива, който покривал част от прозорец на къщата, като махнал два реда цигли
и изтеглил покрива към лятната кухня.
От показанията на свидетеля Г. М. се установява, че покривът на
лятната кухня обхващал част от прозореца на къщата на ищците. Ответниците М. променили мястото на оградата откъм пътя до къщата и
по този начин лишили ищците от възможността да ползват входа откъм терасата,
чешмата на стената на къщата и да влизат в мазето.
От протокол за трасиране от 12.09.2012 г. се
установява, че по искане на ответниците М. е извършено
трасиране, означаване и координиране на границите на УПИ … - … в кв. . по плана на
с. В., след което
те променили местоположението на старата ограда, разделяща процесните
два имота и поставена по-рано от праводателите им (графичното
изображение е между точките З-И-К на скица № 2 към приетата в хода на първоинстанционното производство заключение към
допълнителна съдебно-техническа експертиза от 22.05.2020 г., изготвена от вещото
лице Пешев).
Със заповед № ..-..-…-.. от ………..г. на началник РДНСК - Югозападен
район е отказано издаването на заповед за премахване на строеж „лятна кухня“, находящ се в УПИ … - … и УПИ … – … (върху общата
странична регулационна линия) в кв. . по плана на с. В.. Видно е от административната преписка
по издаване на тази заповед, че строежът на лятната кухня е извършен от П. Д. Д. през 1973 г.,
който е бивш собственик на поземления имот, от който са образувани УПИ … - … и УПИ … – …. На името
на П. Д. Д. са издадени строителни книжа за
строеж на жилищна сграда през 1964 г. и на лятната кухня през 1973 г. в стар
парцел … - … в кв. . по плана на
с. В.. В мотивите
към заповедта е посочено, че изградената през 1973 г. лятна кухня не е нанесена
на плана, не съответства на издадените за нея строителни книжа по отношение на
размерите си в план и височина, вида на покривната конструкция, архитектурното
разпределение, изграждането на пристройка (санитарен възел) към нея,
която я определя като незаконен строеж. Налице е и несъответствие в
действителното ситуиране на сградата спрямо дадената
„виза“ и строителна линия. С разделянето на поземления имот през 1993 г.
регулационната линия е прекарана през лятната кухня, като входът й остава откъм
УПИ … - …, а санитарният
възел - в съседния УПИ … - …. Строежът попада в двата имота,
като е разположен върху регулационната линия между тях, която минава по
западната фасада на жилищната сграда. Последната също попада в двата имота. Към
западната й фасада е изградена пристройка посредством затваряне (зазиждане) на бивш вход - стълбищна площадка с входно антре,
която остава в УПИ … – …. В становище на главния архитект на община Б., обективирано в писмо с изх. № ..-..-../………. г., е посочено, че за строеж “лятна
кухня“ може да се счита, че са приложими разпоредбите на &16, ал.1 от ПР на
ЗУТ, тъй като същият е бил допустим по правилата и нормативите, действали по
време на изграждането му (1973 г.). Въпреки че при образуването на двата парцела
регулационната линия минава през строежа, същият по време на изграждането му е
разположен на нормативно допустими отстояния от
границите на имота преди разделянето му. Изразено е становище още, че строежът
„лятна кухня“ не нарушава правилата и нормите за допълващо застрояване,
действащи към момента на изграждането. Същият представлява постройка на
допълващо застрояване, изградена към съществуващата в имота (стар парцел … - …) жилищна
сграда, която представлява основно застрояване. Лятната кухня е застроена на
нормативно допустими отстояния от границите на имота,
като е разположена зад жилищната сграда, допряна до нея.
Видно от писмо с изх. № ..-..-.. от …………. г. на главен експерт “Контрол по
строителството“ в община Б., налице е заключение на
административния орган, че строеж „закрита стълбищна
площадка“ (в имота на
ищците) е търпим
строеж, за който са приложими разпоредбите на &16, ал.1 от ПР на ЗУТ и
&127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е бил допустим по правилата и
нормите, действали по време на изграждането му.
Тези факти съдът приема за установени и въз основа
заключенията към основната съдебно-техническа експертиза от 04.06.2019 г.,
комбинирана скица, допълнителната съдебно-техническа експертиза от 10.01.2020 г.,
скици № № 1,2,3 и 4 и заключението към допълнителната съдебно-техническа
експертиза от 22.05.2020 г. и скици № 1 и № 2, изготвени от вещото лице Пешев,
които съдът кредитира изцяло. Въз основа на техническия анализ вещото лице
достига до доказателствения извод, че лятната кухня е
второстепенна постройка на допълващо застрояване към сградите на основното
застрояване. Съгласно действащата регулация към 1973 г. лятната кухня и
жилищната сграда са в един парцел и тя е допълващо застрояване към жилищната
сграда. По сега действащата регулация лятната кухня е изградена на страничната
граница на УПИ … – … и съседния
УПИ … – …. Извършен е
ремонт на покрива на лятната кухня с нови материали, като формата му е
запазена, няма надзид на кота
таван, няма повдигане на кота било, а има хоризонтиране на същия, като в единия край е повдигнат с
15-20 см. След оглед на вещото лице и отразяване на фактическото положение в
имотите на страните в изготвените към допълнителната съдебно-техническа
експертиза от 22.05.2020 г. скици № 1 и
№ 2, се установява, че е съществува бордюр от бетон, който е част от стара
ограда от мрежа, ограждаща площта на УПИ … – …, и даваща достъп до използването от
страна на ищците на външната чешма на западната фасада на къщата им, входа на
мазето и входното антре. Същата е минавала по точките З-И-К, отразени на скица
№ 2 към заключението, и огражда площ от 33.1 кв. метра. От устните разяснения
на вещото лице в проведеното на 08.07.2020 г. открито съдебно заседание се
установява, че по начина, по който сега е поставена оградата от къщата на
ищците Димитрови до уличната регулация, която е с размер от около
2.50 – 3. 00 метра, ищците Д. не могат да влязат в
мазето на къщата си и да ползват външната
чешма.
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Въззивният съд напълно споделя мотивите,
изложени в решението на районния съд, към които на основание чл. 272 ГПК
препраща изцяло. Независимо от това, окръжният съд е длъжен да изложи и
собствени съображения по съществото на спора, с който е сезиран.
Искът по чл. 109 ЗС предоставя
защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не
накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота според неговото предназначение от неговия собственик.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че както процесната лятна
кухня, собственост на ответниците по първоначалните
искове, придобили правото на собственост върху УПИ – … и построената в него основна (жилищна) сграда, така
и закритата стълбищна площадка на жилищната сграда,
собственост на ищците, представляват незаконен строеж в режим на търпимост.
Самостоятелен обект на вещни права е строеж, който
съществува фактически и отговаря на юридическите критерии за обособеност, съобразно
вида и предназначението на построеното.
Законът за устройство на територията уеднаквява предпоставките за търпимост на
незаконен строеж – да са били допустими по плановете, правилата и нормативите
по време на изграждането им или по сега действащите – като с § 53 ЗИД ЗУТ, ДВ
бр. 101 от 22.12.2015 г., се разрешава същите да бъдат пристроявани и
надстроявани или в тях да се извършват основни ремонти, реконструкции и
преустройства, включително и промяна на предназначението (ако са с
постоянен устройствен статут по действащия ПУП), респ. да
се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират,
без да се изменя външното им очертание в хоризонтално или вертикално отношение
и без да се правят нови или да се укрепват носещи конструкции (ако нямат
постоянен устройствен статут).
Режимът на търпимост по ЗУТ касае само строежите, извършени до влизането му в
сила, т.е. до 31.03.2001 г., какъвто е и настоящият случай. В практиката на ВКС
преобладаващо се приема, че удостоверението за търпимост урежда правното
положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони,
но е неотносим към вещноправните
последици от незаконното строителство (решение № 60087 от 28 юни 2021 г. по
гр. д. № 3984/2020 г. по описа на ВКС, II ГО), поради което негаторният
иск по чл.109 ЗС е приложим по отношение на незаконни строежи, които са в режим
на търпимост (както и по
отношение на законни строежи, за които при издаване на строителните книжа е
допуснато нарушение на материално-правни изисквания). В посочения съдебен акт е прието,
че режимът на нетърпимост на незаконния строеж не е основание за уважаване на
иска, а следва да се докаже с какво този строеж пречи на предявилия претенцията
ищец. Налице са решения, в които се приема, че незаконният строеж не следва да
се премахва, дори и да навлиза в имота на ищеца, ако установяването на това
навлизане е резултат на по-точните съвременни методи на измерване и не е можело
да бъде установено с ползваните към момента на изграждането на сградата методи,
при които са допускани по-големи отклонения (гр. д. № 70/2013 г., ВКС, I ГО).
Следва да се отчете и практиката на ЕСПЧ (решение от
21.04.2016 г. по делото на И. и Ч. срещу България), че
отнемането на жилище (в случая лятната кухня, макар да не
представлява обект на основно застрояване, е предназначена да обслужва жилищни
нужди) е крайна форма на намеса в правото
на неприкосновеност на жилището и при прилагането на тази мярка следва да се
отчита изискването за пропорционалност между обществения интерес и личните
обстоятелства, като факторите, които могат да бъдат от значение са, дали
жилището е изградено незаконно, дали въпросните лица са го направили
съзнателно, какво е естеството и степента на въпросната незаконност, какво е
точното естество на интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаването и
др.
В ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по тълк.
д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаване на иска по чл. 109,
ал. 1 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), а също, че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката
за това кои въздействия са по-големи от обикновените (и поради това са недопустими) е конкретна
по всяко дело. Разяснено е, че има хипотези, при които от самото естество на
извършеното от ответника нарушение е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Пример за това е случаят, при който
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут
върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено
право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи
в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие,
самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от
лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка
за собственика да упражнява правото си.
Действително част от
лятната кухня навлиза в имота на ищците, но това следва да се прецени в контекста
на чл. 50 ЗС. Съобразно устновеното от фактическа
страна отклонението от техническите изисквания за отстояние
е в рамките на допустимото отклонение и това несъществено навлизане в имота на
ищците не представлява пречка, по-голяма от обикновеното по смисъла на чл. 50
ЗС, която да бъде отстранена по реда на чл. 109, ал. 1 ЗС.
Нито лятната кухня, нито закритата стълбищна
площадка на жилищната сграда, собственост на ищците, пречат на всяка една от
насрещните страни да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Това е
така, тъй като установеното фактическо положение е съществувало години и всяка
една от страните при придобиване на правото на собственост го е възприела лично
и се е съгласила с него, както правилно е посочил и районният съд в мотивите
към обжалваното решение - местоположението и видът на лятната кухня не са
променени от момента, в който ищците са придобили правото на собственост върху
съседния имот, до сега. Ето защо съществуването на лятната кухня не създава
пречки на ищците да упражняват в пълен обем правото си на
собственост върху УПИ … - … и построената в него жилищна
сграда. Установените по делото факти сочат, че извършеният ремонт на покрива на
лятната кухня не е довел до промяна във външното очертание в хоризонтално или
вертикално отношение. Нещо повече – от показанията на свидетеля Б., извършил ремонта
на покрива на лятната кухня чрез подмяна на материалите, се установява, че
действията по отремонтиране са били съгласувани с
ищците. Ето защо правилен е и изводът на районния съд, че щом ищците са дали
съгласие за създаване на състоянието и то е съобразено с тяхната воля, дори да
им създава пречки да упражняват своите права, искът по чл. 109 ЗС е
неоснователен, защото липсва причинна връзка между поведението на ответниците и създаденото ново положение.
По същите съображения съдът обосновава извод за
неоснователност и на насрещния иск, тъй като и жилищната сграда, и закритата стълбищна площадка, собственост на ищците, не се установи
да пречат на ответниците да ползват собствения си имот.
Искът с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците М. за премахване на поставената от тях
ограда, започваща от уличната регулация, която ограда преминава през двата имота
и стига до южната централна фасада на сградата в УПИ …- …, е основателен.
Съобразно заключението към съдебно-техническата
експертиза на вещото лице П. от 22.05.2020 г. и показанията на
свидетеля М. след разделянето през 1993 г. на
имота е била поставена ограда, следи от
която има и на място – очертанието по букви З-И-К на скица № 2 към допълнителната
съдебно-техническа експертиза от 22.05.2020 година. С преместването на тази
ограда от ответниците те лишили ищците от възможността да ползват входа
за мазето в жилищната си сграда и чешмата, находяща
се на западната стена на жилищната сграда, собственост на ищците. Без значение
за основателността на иска по чл. 109 ЗС за премахване на обсъжданата част от
оградата е възможността достъп до мазето на ищците да бъде осъществяван не
отвън, а през друго помещение, находящо се в
жилищната сграда на ищците.
Тъй като изводите на въззивния
съвпадат с тези на районния в обжалваното решение, последното трябва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото разноските за производството
пред окръжния съд следва да останат в тежест на всяка от страните така, както
са направени.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 07.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 2030/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: