РЕШЕНИЕ
№ 8591
гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110149652 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на [*******], с която срещу [*******] е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 22 965 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и разходи
по ликвидационната дейност във връзка със застрахователно събитие, настъпило на
15.10.2022 г. в [*******], представляващо покрит риск по застраховка [*******],
причинено от водач, чиято отговорност е застрахована по застраховка [*******] от
ответника, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 800 лева, представляваща лихва
за забава в размер на законната за периода 14.05.2023 г. - 03.09.2023 г.
Ищецът твърди, че на посочените дата и място, поведението на водача,
управлявал автомобил [*******]/, който преминал през кръстовището на червен сигнал
на светофарната уредба, е станало причина за реализиране на ПТП със застрахованото
от ищеца имущество - автомобил [*******]. Местопроизшествието е било посетено от
служители на МВР, които съставили акт за установяване на административно
нарушение на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника. Поддържа, че за застрахования автомобил е била налице тотална щета по
смисъла на КЗ, с оглед което и на застрахованото лице е било изплатено обезщетение в
размер на сумата 22 950 лева, включваща и разходите за автосервизна оценка на
вредите в размер на сумата 158,40 лева. Към датата на събитието отговорността на
водача на лек автомобил [*******] е била застрахована по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на
вземането, заплатено като обезщетение по имуществената застраховка, като
ответникът изразил становище, че липсва основание за изплащане на обезщетение.
Счита, че е легитимиран да претендира процесното вземане, с оглед което и моли за
1
решение, с което да се уважи предявения иск за пълния му размер, включващ и разходи
за ликвидационна дейност на застрахователната претенция в обичаен размер.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, в т.ч. механизма
на реализиране на произшествието, причината за това да е налице виновно поведение
на водача, чиято отговорност е била застрахована от ответника, описаните
имуществени вреди и наличието на причинна връзка между поведението на водача и
настъпването на същите. Не отрича, че ищецът е поискал извънсъдебно изплащане на
същата претенция, както и че ответникът е отказал. Оспорва вида, характера и степента
на уврежданията, за които е изплатено обезщетение и същите да са причинени от
застрахованото при ответника лице, респ. от процесното произшествие. Навежда
възражение, че застрахованият при ищеца автомобил се е движил неправилно, не било
ясно какво е било движението му и откъде се е движил, освен това се движил в
нарушение на изискванията на чл. 20 ЗДВП - с несъобразена с пътните условия скорост
и не е контролирал управляваното от него МПС. Поддържа, че поведението на този
водач е причина за настъпване на ПТП. Оспорва и размера на исковете. Изрично
заявява, че не оспорва ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка [*******] - срещу застрахователя по същата иск за платеното.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са
обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ
застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен
договор, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за
застраховка [*******] между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу
основателността на претенцията, в това число и възражението си за съпричиняване – че
водачът на увредения автомобил се е движил в нарушение на разпоредбата на чл. 20
ЗДвП, с несъобразена скорост и не е упражнявал контрол върху управляваното МПС.
С оглед становищата на страните с доклада по делото за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са
обявени обстоятелствата, че е налице валидно застрахователно правоотношение между
ответника и водача на лек автомобил [*******] към датата на ПТП по застраховка
[*******] на автомобилистите и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на
правоимащо лице в размер на 22 791,60 лева след приспадане на стойността на
запазените части, определена от застрахователя (ищец) в размер на сумата 5400 лева.
Следователно спорни между страните са обстоятелствата около механизма на
настъпване на произшествието, в причинна връзка с поведението на кой водач стои
реализирането му, дали в резултат от същото са настъпили увреждания, за които
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, респ. дали се намират в причинна
2
връзка с процесното ПТП, каква е действителната стойност на вредите, възникнали в
резултат от застрахователното събитие, налице ли е "тотална щета" по см. на КЗ, както
и дали е налице съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахованото от
ищеца имущество.
За установяване механизма на произшествието в производството е представен
протокол за ПТП № [*******] г, съставен и подписан от служител на СДВР, съгласно
който на посочената дата в [*******] е настъпило произшествие между лек автомобил
[*******], управляван от [*******], със сключена застраховка Гражданска отговорност
с ответника и лек автомобил [*******], собственост на [*******], управляван от К. А.
Т.. Съгласно удостовереното в протокола за ПТП лекият автомобил БМВ е преминавал
през кръстовището на пл. Орлов мост на червен сигнал на светофара, поради което е
реализирал ПТП с минаващия на зелен сигнал автомобил [*******].
Във връзка със заведената при ищеца претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка [*******] от [*******] е бил извършен
оглед, опис и оценка на щетите по застрахованото МПС и на стойността, необходима
за отстраняването им, като е издадена фактура № [*******] на стойност 158,40 лева с
ДДС, заплатена от ищеца на 08.03.2023 г. съгласно представеното по делото платежно
нареждане.
Установява се на следващо място и това не е спорно между страните, че
автомобилът, застрахован при ищеца, е с прекратена регистрация, считано от
02.02.2023 г.
Ответникът е получил извънсъдебната покана за плащане, изпратена му от
ищеца, на 13.04.2023 г., което обстоятелство също не е оспорено от ответника.
В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят К. Т., водач на автомобил
[*******] към момента на настъпване на произшествието. Въз основа на показанията
му, които съдът кредитира като обективни, последователни, правдиви и отразяващи
личните впечатления на свидетеля от настъпването на инцидента, се установява, че на
15.10.2022 г. се е движел от [*******] по [*******] в посока [*******]. Навлязъл на
зелен сигнал в кръстовището на [*******] за продължаване направо покрай [*******]
и в този момент, когато все още не е бил прекосил първото платно на [*******], в
автомобила му се врязал другият автомобил [*******]. Същият се движел по
[*******], покрай [*******] и езерото, като е преминал на светофара на булеварда и
[*******]. Съприкосновението е настъпило с предната лява част на автомобила на
свидетеля. Определя удара като доста силен, след който траекторията на неговия
автомобил се променила и същият се насочил към бордюра на самия мост, където
последвал още един удар с дясната част на автомобила. Отворили се и двете въздушни
възглавници, задействал се пиропатронът на предпазния колан и свидетелят бил
притиснат към седалката. Секунди след това свидетелят чул полицейска сирена от
полицейския автомобил, който се намирал на същото кръстовище на платното на
[*******] по случайност. Полицейските служители пристигнали до около две минути
след произшествието. Свидетелят е управлявал автомобила си с около 40 – 50 км. в
час, тъй като ограничението в района било 50 км. и имало поставена камера за скорост.
Свидетелят счита, че не е видял идващия автомобил, тъй като се е движил в по-дясна
лента, а в ляво от него са се движили други автомобили, водачите на които според
свидетеля са имали възможност да реагират. Посочва, че щетите по автомобила са били
в лявата предна част, вкл. и ходовата част, отделно вдясно от удара в бордюра. Спомня
си, че е преминал и е навлязъл в кръстовището на зеления светофар, а ударът е
настъпил в средата на тази част от кръстовището, където се пресича едното платно на
[*******] с платното на [*******] в посока Центъра.
В производството е прието заключението на САТЕ, на което настоящият състав
3
на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от
него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на същото
съдът приема за установено, че причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на лек автомобил [*******], който на на 15.10.2022 г. около
16:40 ч. се е движил по [*******] покрай [*******] и преминавайки на червен сигнал
на светофара е реализирал ПТП с движещия се по [*******] с посока към [*******]
лек автомобил [*******], който вследствие от удара се е изместил вдясно и с дясната
си част се удря в бордюр на [*******]. Вещото лице е пояснило, че от техническа
гледна точка щетите по застрахования при ищеца автомобил се намират в причинна
връзка с процесното застрахователно събитие. Към датата на произшествието
процесният автомобил е бил в експлоатация 2 г., 7 м. и 3 дни, считано от датата на
първоначалната му регистрация. Стойността, необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на 21 191,92 лева по средни пазарни цени към датата на
произшествието. Действителната стойност на процесния лек автомобил, определен към
датата на настъпване на ПТП вещото лице е изчислило на 26 209 лева, с оглед което и
експертът е посочил, че налице е била тотална щета. Стойността на запазените части е
определена на 5242 лева, като след приспадане на същата вещото лице е посочило, че
стойността на уврежданията след приспадане на запазените части е в размер на 20 967
лева. Ако се вземе предвид сумата, определена от застрахователя, като стойност на
останките, то и заместващото обезщетение би възлизало а сумата 20 809 лева. На
следващо място съгласно заключението заплатената от застрахователя цена за
извършване на оглед и оценка на уврежданията по автомобила от автосервиз и
изготвяне на проформа фактура относно стойността на необходимия ремонт в размер
на сумата 158,40 лева е в рамките на средните пазарни цени. Обичайните
ликвидационни разноски при предявяване на претенция за изплащане на обезщетение
по застраховка [*******] са в диапазон от 15 лева до 25 лева.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на
вещото лице по САТЕ съдът приема, че основателността на предявения иск е доказана.
Причина за настъпване на произшествието е поведението на застрахования по
застраховка [*******] при ответника водач, който е навлязъл в кръстовището на
[*******] на червен светофар като е реализирал произшествие с движещия се
перпендикулярно автомобил, застрахован по застраховка [*******] при ищеца. Съдът
приема, с оглед липсата на каквито и да било доказателства в противна насока,
последният се е движил правомерно и водачът му не е бил в състояние да предотврати
настъпването на удара.
Възражението на ответника, че е налице съпричиняване на вредите от страна на
водача, разпитан като свидетел по делото е недоказано и като такова неоснователно.
Не може да се приеме, че с поведението си водачът Т. е нарушил правилата на чл. 20
ЗДвП, както поддържа ответникът с отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Не се установява от материалите по
делото произшествието да е настъпило поради неупражнен достатъчен контрол от
страна на водача на автобуса, доколкото съгласно възприетия механизъм на
настъпване на ПТП водачът на лекия автомобил се е ударил в лявата странична част на
автобуса.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
4
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по
застраховка [*******], застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на
лек автомобил [*******]“ е извършил виновно противоправно деяние, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена
застраховка автомобил, като ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер
на сумата 22 791,60 лева.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция съдът следва да
определи дължимото обезщетение по действителна стойност на вредата към момента
на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като ползва заключение на вещо
лице. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства,
което се дължи от застраховател по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата
на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на
пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел
да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние.
Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо
него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие. При нейното пълно или частично
унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ
от същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да
надвишава пазарната му стойност.
В случая е прието без възражения от страните заключение на САТЕ. Налице е
тотална щета, с оглед което при определяне на обезщетението стойността на
запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила
към настъпване на застрахователното събитие. Целта на приспадането на запазените
части е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи
едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността
на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.
Последните са т. нар. "ползи от вредите", които трябва да се приспаднат от
обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения (чл. 51,
ал. 1 ЗЗД). Алгоритъм за изчисляване на обезщетението в случаите на тотална щета не
е закрепен в специални императивни правни норми, а се извлича чрез тълкуване на
общите правила за отговорността на застрахователя и прилагане на генералния
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съгласно заключението на
САТЕ стойността на дължимото обезщетение при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части в размера, определен от застрахователя, за който е
получил оферта за реализирането им от [*******], е в размер на 20 809 лева, до която
сума претенцията на ищеца е доказана и следва да се уважи.
По отношение на разноските, заплатени от застрахователя за изготвяне от страна
на трето лице опис и оценка на необходимата стойност за отстраняване на щетите по
застрахованото имущество, съдът намира следното:
Съгласно чл. 390, ал. 2, изр. 2 КЗ при тотална щета стойността на разходите за
необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз
5
основа на издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на
вредите, или експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.
В случая съдът намира, че е било необходимо за установяване на факта дали за
застрахованото имущество е налице тотална щета, да се извърши опис и оценка на
вредите и да се изчисли възстановителната стойност на същите, като извършването на
тази дейност застрахователят е възложил на [*******]. За тази дейност е заплатил сума
в размер на 158,40 лева по издадена от сервиза фактура № [*******] Така извършените
разноски в хипотеза на тотална щета по см. на чл. 390 КЗ настоящият състав на съда
намира, че се включват в обхвата на регресното вземане по чл. 411, ал. 1 КЗ. Същите не
са изплатени като застрахователно обезщетение на правоимащото лице, но съгласно
предвиденото в нормата на чл. 390, ал. 2, т. 1 КЗ се явяват необходими разноски за
установяване на обстоятелството, че е налице тотална щета по смисъла на КЗ. От друга
страна, ответникът не е възразил изрично срещу необходимостта от извършване на
тези разноски, а съгласно заключението на САТЕ размерът им е съответен на средните
пазарни цени за този вид услуга. В тази част претенцията на ищеца е основателна и
следва да се уважи.
Следва да се уважи и искането на ищеца да се присъдят и ликвидационни
разноски в размер на сумата от 15 лева, в която връзка съдът съобрази, че разноските
на застрахователите за този вид дейност възлизат на суми между 15 лева и 25 лева,
предвид доказателствата по делото, установяващи извършването на дейности от
служители на застрахователя по опис, оценка и изплащане на застрахователно
обезщетение, на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че искането на ищеца да му
бъде присъдена и тази сума е основателно и също следва да се уважи.
В обобщение на изложеното, предявеният иск е основателен за сумата 20 982,40
лева, в която част следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 22 965 лева.
По иска за обезщетение за забава:
Относно мораторната лихва съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т.
1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи
и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката,
когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. По делото е установено, че ответното дружество е
било поканено да възстанови изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение с
писмо, получено на 13.04.2023 г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Следователно и съдът приема, че лихва за забава се дължи от деня, следващ изтичането
на 30-дневния срок или считано от 14.05.2023 г. до 03.09.2023 г. (датата, прехождаща
подаването на исковата молба), до когато такава се претендира от ищеца. На основание
чл. 162 ГПК и като използва общодостъпен лихвен калкулатор, съдът намира този иск
за основателен за сумата 816,54 лева, като с оглед принципа на диспозитивното начало
следва да се уважи за размера, заявен с исковата молба (сумата 800 лева).
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват и на двете страни.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 968,60 лева, депозит за
възнаграждение на вещото лице по САТЕ 400 лева и е заявил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25
НЗПП определя на сумата от 200 лева. Съобразно изхода от спора на страната следва
да се присъди сума в размер на 1437,74 лева.
Ответникът също има право на разноски. Заплатил е депозит за възнаграждение
6
на вещото лице по САТЕ в размер на 100 лева, като съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева. В полза на ответника следва да се присъди
сумата 25,03 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [*******], със седалище и адрес на управление: [*******], да заплати
на [*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление: [*******], на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 20 982,40 лева, представляваща регресно вземане
за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат
от ПТП, настъпило на 15.10.2022 г. в [*******] по застраховка [*******], за която е
издадена полица № [*******] г. за автомобил [*******], с включени разноски за
определяне и изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва от предявяване
на иска /04.09.2023 г./ до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 800 лева, представляваща обезщетение за забава в изплащане на главното
вземане в размер на законната лихва за периода от 14.05.2023 г. до 03.09.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 22 965 лева.
ОСЪЖДА [*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление:
[*******], да заплати на [*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на
управление: [*******], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 1437,74 лева –
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА [*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление:
[*******], да заплати на[*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на
управление: [*******], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 25,03 лева –
разноски за настоящото производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца:
[*******].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7