Разпореждане по дело №798/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 5620
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20217050700798
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

____________

 

гр. *****, 28  април 2021г.

 

Варненският административен съд – двадесет и втори състав, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа  година в състав:

               

                                                                                Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА

                                                                                                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм.дело № 798 по описа
за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид:

 

                Производството е по реда на чл. 276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искане – жалба на В.И.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие - ****. В жалбата се твърди, че П. е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, причинена му е психическа болка, породило се е чувство на страх, несигурност и малоценност, което е нарушение на забраната по чл. 3 ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС, поради извършено спрямо П. от страна на лишения от свобода И.М.. На 25.03.2021 г. П. написан обяснени, че отказва да разговаря с ИСДВР на трета група, понеже се страхувал от него да не му измисли наказание, защото П. ще му потърси наказателна отговорност за извършени нарушения спрямо него. П. показал пред камерата на решетката в 8.15 ч. и 9 ч. написаните обяснения. На същата дата лишения от свобода И.М.му дал отворено хапче аулин, защото П. имал болки в зъбите.  На 26.03.2021 г. в медицинския пункт на затвора на П. е направен тест за наркотици , който бил положителен.  Лицето сочи, че единствената възможност да е взел неумишлено наркотикът е чрез аулина или чрез шишето му с вода, което е до леглото му.  По изложените доводи моли да се изискат доказателства от затвора – *****.  В  молба вх. № 6136/23.04.2021 г. П. уточнява, че искането му е с правно основание чл. 276 ал.1 т.2 вр. ал.2 от ЗИНЗС. Прави искане да се разпореди да бъдат извършени следните действия с цел прекратяване на нарушението, а именно, да се докаже, че на 25.03.2021 г. ИСДВР на Трета група в ЗОЗТ с. *****М.е пуснал докладна записка с невярно съдържание, за проявено от П. неуважение или непристойно поведение. Счита, че това може да се докаже, ако се изискат записите от камерите в затвора, за да се види написаното от него в обяснения – декларация. Поддържа, че лицата, които са написани обяснения с невярно съдържания по докладна записка от 25.03.2021 г. следва да понесат дисциплинарна отговорност. Моли да се изискат записите, които показват, че пуска в кутия жалба „по чл. 387 ал.1 вр. чл. 143, вр. чл. 171 от НК, вр. чл. 20 ал.1, вр. чл. 28 ал.1 от ППЗИНЗС, която е адресирана до Окръжна прокуратура ***** и се отнася до извършени нарушения от ИСДВР на трета група, като изходящ номер на жалбата не му бил предоставен. Прави искане да се разпореди по какъв начин направения му тест за наркотици на 26.03.2021 г. е излязъл положителен за метамфетамин, след като П. е социално слаб. Желае да се изиска справки за лишения от свобода И.М.да ли е разследван за наркотици, разследвана ли е и неговата майка, тъй като последните два опита за вкарване на наркотици при свиждане били осуетени. Сочи, че майката на лишения от свобода С.била арестувана при опит в хранителна пратка да вкара наркотици. Тази практика е прекратена в следствие на докладна записка от 26.03.2021 г.  От 29.03.2021 г. до 19.04.2021 г. П. бил принуден да бъде в гладна стачка, за да се изолира от останалите, за да не му навредят. В с.з. П. се явява лично и поддържа предявеното искане. По същество сочи, че искането му е да се докаже, че е показал пред камерата обясненията, посочил е защо не иска да разговаря с М.и се страхува от него. М.е пуснал докладна записка за неуважително отношение, но П. не е запознат с нея, като поддържа, че искането е да се разпореди проверка на сигналите срещу М.и И.М.. Счита, че следва да се преустановят действията на М.и М..

 

Ответната страна – Началника  на Затвора – *****, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че не е са налице основанията визирани в чл. 276 от ЗИНЗС, иска е неоснователен. Налице е законосъобразно изпълнение на задълженията от страна на ответника. П. не е доказал извършването на незаконосъобразни действия или бездействия. Ответникът и служителите му са изпълнили своите законови регламентирани задължения съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС.  Моли да се отхвърли жалбата.

 

От събраните по делото доказателства се установява, че П. *** на 25.01.2018 г.  От 26.06.2020 г. е преместен в Затворническо общежитие – ****. Със заповед от 8.04.2021 г. П. е преместен отново в затвора *****. На 26.03.2021 г. на П. е направен тест за наличие на наркотични вещества в организма, като теста е положителен, отразил е наличието на метамфетамин.   С докладна записка № 556/26.03.2021 г. е започната дисциплинарна проверка за установяване данни за извършено дисциплинарно нарушение от П., която следва да приключи в двумесечен срок. По делото е приложена докладна записка от 26.03.21 г. от инсп. М., в която сочи, че е бил дежурен от 8 ч. до 21  ч. на 26.03.2021 г. По време на дежурството около 10.30 ч по нареждане на М.Р.е извършена конвойна дейност до Затвора *****. В.П. *** – медицински пункт. На П. бил направен тест, който отчел положителен резултат. Приложено е медицинско направление в който е отразено, че е направен тест на П., който е   дал положителен резултат. При извършване на теста са присъствали и двама лишени от свобода, които са дали обяснения за видяното. За случилото се П. дал обяснения, като посочил, че не е вземал наркотици, но се съмнява в действията на инспектор М., понеже е пуснал жалби срещу него, страхувал се „да не го нареди с вътрешна присъда или наказание“, сочи, че М.има възможност да повлияе на лишените от свобода да му дадат наркотик без да знае.  Депозирани са и втори обяснения от П., в които сочи, че е сигурен, че И.М.го е „наредил на 25.03.2021 г.“ През деня П. е взел хапче от М., а после е пил вода от отворено шише с вода. В обясненията си М.сочи, че не е давал хапчета на П..

 

С писмо вх. № 6263/2021 г. от ответника са представени докладна записка № 552/2020 г. от В.А.– надзирател, в която сочи, на  25.03.2021 г. бил на смяна. Получил обаждане от ИСДВР М.да конвоира П. ***. Първоначално П. отказал да бъде конвоиран, след това се съгласил. По време на разговора П. се държал неадекватно, повишавал тон, бил емоционален и на два пъти направил опит да излезе без разрешение от кабинета. От обяснения на И.М.е видно, че на 25.03.2021 г. се установява, че той и друг лишен от свобода са конвоирани при социалния им инспектор. В. предал една декларация. П. разговарял арогантно и неадекватно.  Обяснения са депозирани и от П., в които сочи, че на 25.03.2021 г. е отказал да разговаря с М., написал обяснения, че се страхува от М., да не бъде „нареден“ и че повече няма да разговаря с него.   П. казал лично на М., че ще му потърси наказателна отговорност, че поддържа написаното в декларация-обяснение от 25.03.2021 г.

 

На 26.03.2021 г. е депозирана докладна записка от инспектор Б.- надзирател, в която сочи, че на 25.03.2021 г. около 10.30 ч. П. демонстративно размахвал пред камера лист, че му се нарушават човешките права и го лишават от вода. Според Б.действията на П. били неадекватни. П. не е искал да си напълни вода. В последствие П. бил свален до банята на общежитието за да си напълни вода. От обясненията на лишения от свобода Л.Т.се установява, че на 25.03.2021 г. П. е показвал някакви листи на камерата, държал се арогантно със старшината. От обясненията на Ю.Ю.е видно, че на 25.03.2021 г. П. е показал на камерите лист, дежурния надзирател го попитал какво прави, а П. заявил, че това не е негова работа. Държал се арогантно.

 

П. е депозирал  жалба вх. № Ж-289 до ГДИН. Във връзка с жалбата е приложен е доклад от началника на Варненския затвор до ГДИН, в която е посочено, че за престоя си в затвора е конвоиран 27 пъти за извършване на медицински прегледи. Провеждани са индивидуални срещи с цел мотивация за законосъобразен начин на живот. Изведен е на работа от 07.2019 г., като до м.06.2020 г. поддържа стабилна заетост. На 16.06.2020 г. при направен тест е установена употреба на ПАВ.  В последствие е продължил да полага труд на осн. чл. 80 ЗИНЗС, на 25.03.2021 г. е декларирал отказ от изпълнение на възложената му работа.  Ва 25.03.2021 г. П. отказал да контактува  с водещия случая му инспектор, с мотиви за упражняван физически и психически тормоз. Във връзка с това П. е преразпределен в затвора *****. Със заповед от 8.04.2021 г. П. ***.

 

По делото е представена жалба вх. № 1404/25.03.2021 г. депозирана от П. до наблюдаващ Прокурор от Окръжна прокуратура *****, в която твърди, че е изложен на трудова дискриминация.  Твърди, че многократно е пускал молби за платена работа, но не е назначен на такава.   Във връзка с жалбата е изготвен доклад от Началника на Затвора *****. С постановление от 21.04.2021 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по преписка вх. № 2465/22021 г. по описа на ОП – *****.

 

По делото е представена справка от деловодната система на Затвора *****, видно от която в периода от 25.03.2021 г. до  1.04.2021 г. са регистрирани осем жалби и сигнали от лишения от свобода П., като същите са свързани с проблеми със зъбите, с Медицинския център в затвора, с индивидуалния план на П., със конвоирането на лицето,  част от жалбите са и до АС – ***** и др.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира искането с правно основание чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС за допустимо, а преценено по същество е неоснователно.

 

Съдът е сезиран искане по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС за извършване на действия с цел прекратяване на незаконосъобразни действия на М., инспектор в Затворническо общежитие *****и И.М.– лишен от свобода.  При така очертаното в искането и предвид разпоредбата на чл. 276 ЗИНЗС предмет на проверка в настоящото производство е дали е налице твърдяното действие, дали същото е незаконосъобразно и представлява ли то действие или бездействие, което уронва човешкото достойнство, или поражда чувство на малоценност и незащитеност. Съгласно разпоредбата на чл. 276, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража, може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Съгласно ал. 2 на с. р., липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението по чл. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на с. р., за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

По аргумент от текста на чл. 267 и следв. от ЗИНЗС това производство е приложимо за защита само по отношение на фактически действия и/ или бездействия, а не на правни такива. Това е производство идентично с разписаното в чл. 250 и следв. от АПК в глава ХV на АПК "защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията", към която обща уредба изрично препраща чл. 283 от ЗИНЗС за неуредените въпроси. В правомощията и от компетентността на Административният съд в производство по чл. 267 и следв. от ЗИНЗС е да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това или да отхвърли искането. Отделно от това тези фактически действия или бездействия следва да са извършени от  органите по изпълнение на наказанията или на длъжностни лица, които действия/бездействия нарушават забраната по чл. 3 по отношение на лицето, търсещо защита.

 

В конкретния случай ищецът твърди, че противоправното действия на лишения от свобода И.М.се състоят в това, че е пуснал сигнал срещу П., както и че „го е наредил“ . Така формулирането искане не е предмет на защита по чл. 276 и следващи от ЗИНЗС, тъй като лишения от свобода М.не е орган по изпълнение на наказанията или  длъжностно лице от Затвора *****. Искането да бъде извършено разследване на М., да се съберат доказателства  дали е разследван за наркотици, той и семейството му също не попада в обхвата на защитата по част VІ от ЗИНЗС, тъй като извършването на разследване не представлява фактическо действие. Следва да се посочи, че не е в компетентността на съда, по реда на чл. 276 от ЗИНЗС да образува или разпорежда образуването на дисциплинарни производства, каквото искане прави П..

 

Искането да се провери и разпореди по какъв начин тестът му е положителен също не е  предмет на защита по реда на чл. 276 от ЗИНЗС. От събраните по делото писмени доказателства е видно, че по повод установения положителен тест е образувано производство. В хода на същото П. има процесуална възможност да изиска събирането на относимите доказателства за доказване на твърденията си. Както бе посочено по горе, събирането на доказателства не представлява фактическо действие.

 

По отношение на второто искане касаещо инспектор  М., съдът прецени следното:

 

Жалбоподателя сочи, че се страхува от инспектор М.и не желае да разговаря с него. Прави искане да се докаже, че М.е пуснал докладна записка с невярно съдържание, за проявено неуважение от П. или непристойно поведение на 25.03.2021 г.

На първо място от събраните по делото доказателства се установи, че към настоящия момент П. не изтърпява наказанието си в Затворническо общежитие ****, а в Затвора *****, т.е. същия не е с отговорник инспектор М.и П. няма контакт с това длъжностно лице.  

Съгласно писмо вх. № 6230/2021 г. от Затвора – ***** по докладна записка № 556/26.03.2021 г. е започнала дисциплинарна проверка за установяване данни за извършено дисциплинарно нарушение от П.. Направеното искане от П. по реда на чл. 276 от ЗИНЗС да се установи, че в докладна записка на М.са налице обяснения с невярно съдържание не е предмет на защита по реда на част VІ от ЗИНЗС. Депозирането на докладна записка не представлява фактическо действие по смисъла на ЗИНЗС, нито пък събирането на доказателства в хода на образувано дисциплинарно производство е фактическо действие.   Не е предмет на защита и искането на П. да се прекрати  образувано дисциплинарно производство по докладна записка, тъй като образуването на дисциплинарно производство не  е фактическо действие, а дейността по налагане на дисциплинарни наказания  не попада в обхвата на чл. 276 от ЗИНЗС.  

По съществото на спора П. прави  поредно уточнение на искането си, че не е запознат със съдържанието на докладна записка, по която е образувано дисциплинарно производство срещу него, както и какви са причините да му бъдат „пуснати докладни“ . Съдът прецени, че и това искане не касае извършването на фактически действия по смисъла на чл. 276 от ЗИНЗС

От представата по делото извадка от регистъра воден в Затвора ***** се установява, че П. е депозирал осем жалби в периода от 25.03.2021 г. до 1.04.2021 г.,  в част от справките е видно, че кореспонденцията е адресирана от АС – *****, до Началника на затвора и др., представени са и доказателства, че част от жалбите са изпратени по компетентност, като по една от тях е налице произнасяне от Окръжна прокуратура *****.  По делото не се събраха доказателства, които да наложат извод, че П. е депозирал жалба на 25.03.2021 г. вечерта, до Окръжна прокуратура,  която в последствие е пуснал в кутията за жалби, но същата не е заведена.

 

Предвид гореизложеното, съдът  намира, че не се обосновава извод за наличие на фактически действия/бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 и като такива да попадат в обхвата на защитата по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което  съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искане-жалба, с  вх. № 5581/14.04.2021 г., депозирано от  В.И.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора *****.

 

Разпореждането на основание чл. 281 от ЗИНЗС може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – *****, в тридневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                Административен съдия: