Определение по дело №1139/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 779
Дата: 16 май 2022 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20227180701139
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 779/16.5.2022г.

 

Град Пловдив, 16.05.2022 година

 

        

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1139 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.159 АПК.

Образувано е по жалба на С.Г.В. *** срещу отказ на директора на БДИБР, обективиран в писмо с изх.№ РР-11-313(3)/2021 г., изх.№ РР-11-314(3)/2021 г. и изх.№ РР-11-316(3)/2021 г. от 15.03.2022 г.

От представената административна преписка се установява, че с уведомления вх.№№ РР-11-313, РР-11-314 и РР-11-316 от 2021 г. от 23.11.2021 г. жалбоподателят е уведомил БДИБР, че има намерение да изгради водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности в собствените му имоти, находящи се в град Пловдив, кв. Беломорски, с идентификатори ***, *** и *** по КККР на град Пловдив.

С писма изх.№№ РР-11-313(1)/2021 г., РР-11-314(1)/2021 г. и РР-11-316(1)/2021 г. от 14.12.2021 г. директорът на БДИБР е отговорил на всяко от уведомленията, че не може да бъде изградено водовземно съоръжение за водовземане от подводни води, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.43, ал.2 ЗВ – ПИ с ИД ***, ** и *** са с вид територия земеделска и се намират извън границите на населените места и селищните образувания, съответно водовземането чрез нови водовземни съоръжения подлежи на разрешителен режим съгласно чл.44, ал.1, вр. чл.50, ал.7, т.1 ЗВ и разрешително се издава на юридически лица и еднолични търговци и на регистрирани земеделски производители. Писмата за получени от жалбоподателя на 16.12.2021 г.

На 22.02.2022 г. жалбоподателят е подал ново заявление вх.№ РР-11-313(2) до директора на БДИБР, с което моли да бъде преразгледан отказътот 14.12.2021 г. и са представени доказателства, че парцелът (ПИ с ИД 56784.382.353) попада в урбанизирана територия – становище на ВиК, влязъл в сила ПУП, одобрен със заповед на кмета на град Пловдив, съответно отново се прави искане за му бъде разрешено да изгради водовземно съоръжение от подземни води за собствени питейно-битови нужди.

С писмо с изх.№ РР-11-313(3)/2021 г., изх.№ РР-11-314(3)/2021 г. и изх.№ РР-11-316(3)/2021 г. от 15.03.2022 г. – предмет на настоящото дело – директорът на БДИБР е уведомил жалбоподателя, че с оглед издаденото от община Пловдив удостоверение с изх.№ 21П-10767 от 19.01.2022 г., че ПИ с ИД 56784.382.353, 56784.382.355 и 56784.382.356 попадат в новите строителни граници на град Пловдив, с оглед опазване на количественото състояние на подземните води и предотвратяване на влошаването им и след извършена служебна проверка, при която е установено, че с писмо с изх.№ РР-11-315(3) от 21.02.2022 г. е разрешено изграждане на водовземно съоръжение за водовземане от подземни води в ПИ с ИД 56784.382.356, съседен на гореописаните имоти и също собственост на С.В., за водоснабдяването на всички имоти може да бъде изградено едно водовземно съоръжение, каквото вече е разрешено.

Писмото е получено от жалбоподателя на 22.03.2022 г. и на 23.03.2022 г. е подадено ново заявление с вх.№ РР-11-313(4)/2021 г., изх.№ РР-11-314(4)/2021 г. и изх.№ РР-11-316(4)/2021 г., с което жалбоподателят отново е направил искане за преразглеждане на отказа в писмо с изх.№ РР-11-313(3)/2021 г., изх.№ РР-11-314(3)/2021 г. и изх.№ РР-11-316(3)/2021 г. от 15.03.2022 г. На това искане директорът на БДИБР е отговорил с писмо от 18.04.2022 г., че не са налице основанията по чл.91, ал.1 АПК и отказът, обективиран в писмото от 15.03.2022 г., няма да бъде преразгледан. Това последно писмо е получено от жалбоподателя на 20.04.2022 г. и няма данни по административната преписка за подаване на следващо искане.

При тези факти съдът намира, че не е налице отказ по смисъла на чл.21 АПК, защото писмото от 15.03.2022 г. има само уведомителен характер, защото съгласно чл.44, ал.4 ЗВ, на каквото основание е подадено уведомлението от 22.02.2022 г., изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция. Т.е., жалбоподателят в качеството на собственик на поземлените имоти е изпълнил задължението си да уведоми директора на БДИБР и не се нуждае от разрешително, ако действително водовземането е за изграждане на кладенец за индивидуално водовземане. Т.е., след като в случаите на чл.44, ал.4 ЗВ административният орган няма правомощие и задължение да издава разрешително, то той не може да издаде и отказ. Т.е., оспореното писмо не обективира отказ по смисъла на чл.21 АПК, не представлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата като лишена от предмет е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати.

Във всички останали случаи на водовземане от повърхностни или от подземни води жалбоподателят следва да подаде искане за издаване на разрешително по аргумент от чл.46, ал.1, т.1, б.“ж“ ЗВ, каквато процедура очевидно в случая не се е развила, поради което оспореното писмо отново не може да се квалифицира като отказ за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, поради което не подлежи на съдебен контрол.  

От друга страна, ако се приеме, че е налице отказ, то жалбата се явява просрочена. Както се каза по-горе, оспореното писмо от 15.03.2022 г. е получено от жалбоподателя на 22.03.2022 г. и срокът за обжалване на отказа е изтекъл на 05.04.2022 г., вторник, работен ден, а жалбата е депозирана в съда на 29.04.2022 г., много след изтичане на преклузивния 14 -дневен срок от съобщаването.

Тъй като срокът за обжалване е преклузивен, след неговото изтичане се погасява субективното право на жалба, самото право на жалбоподателя да търси и получи исканата съдебна защита. Спазването на срока за обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно, поради което нейната липса налага извод, че подадената жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати.

Затова и на основание чл.159, т.1 и т.5 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

           

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Г.В., ЕГН **********,***, срещу отказ на директора на БДИБР, обективиран в писмо с изх.№ РР-11-313(3)/2021 г., изх.№ РР-11-314(3)/2021 г. и изх.№ РР-11-316(3)/2021 г. от 15.03.2022 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1139 по описа на Административен съд Пловдив за 2022 година.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

 

Съдия: