РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20225330111593 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 149 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Г.З.С., ЕГН: **********, чрез
нейната майка и законен представител Н.Л.С., ЕГН: ********** против З.К.С., ЕГН:
**********. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. С Решение от 06.07.2022 г.
бракът на страните бил прекратен, като бащата бил осъден да заплаща издръжка на
дъщеря си от 220 лева. Не била присъдена издръжка за едногодишен минал период от
време. Поради което и такава се претендира в отделно производство за периода от
06.07.2021 г. до 06.07.2022 г. в размер на 220 лв. месечно. Твърди се, че бащата не е
заплащал издръжка от раздялата на родителите *** г. Детето ходи на училище, тренира
*** ***, необходими били средства за спортни екипи, джобни, храна, лекарства,
битови разходи и други. Твърди се, че бащата е млад, здрав и работоспособен, като
имал п. о. *** на ***, което към настоящия момент не било подновено. Ответникът
работил като ***. Предвид изложеното се прави искане за уважаване на иска.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Излагат се
съображения, че искът е недопустим. При условията на евентуалност бащата счита, че
искът е неоснователен. Претендираният размер на издръжката бил завишен с оглед
възможностите на бащата и нуждите на детето. Ответникът имал *** *** ***. Имал р.
з. л.. П. е. п. и с. д. о. 61.95 лева. Н. д. д.. Моли, ако искът бъде разгледан, да бъде
1
отхвърлен за разликата над 162,50 лева до 220 лева. Оспорва фактите в исковата молба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане – серия *** № ***
от *** г. е, че Г.З.С. е дете на Н.Л.С. и З.К.С.. От представеното решение №
421/06.07.2022 г. по гр. дело № 2908/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково, се
установява, че бащата е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си, чрез нейната майка
и законен представител, в размер на 220 лева.
По делото е прието *** *** н. *** п. ***-*** *** от *** г., според което бащата
е с *** *** *** *** ***, с в. д.: „*** *** ***“.
От приетото по делото извлечение за периода от 01.07.2021 г. – 31.08.2022 г.,
издадено от *** *** *** се установява, че в ползва на Н.Л.С. е отпуснат паричен заем в
размер на 18044,28 лева, която месечна парична вноска за погасяване на вземането е в
размер на около 234 лева.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – *** е видно, че лицето
Н.Л.С. – майка на ищцата, няма регистрация като едноличен търговец и като
самоосигуряващо се лице. Същата има сключен трудов договор с *** *** „*** *** ***
*** ***“, с основна заплата в размер на 900 лева. Няма данни за изплатени суми по
извънтрудови правоотношения. Няма декларирани недвижими имоти и МПС.
Прието е по делото удостоверение с изх. № ***-***/*** г. за брутния доход на
майката, от което се установява, че същият възлиза в размер на 20891,80 лева за
периода от 07.2021 г. – 08.2022 г.
Постъпила е справка от ТД на НАП – *** ***, за ответника З.К.С. – баща на
ищцата, от която се установява, че ответникът е сключил трудов договор на *** г. с
„*** *** ***“ ***, с основна заплата 650 лева, който е прекратен на *** г. От *** г. На
*** г. бащата е сключил трудово правоотношение с „*** *** ***““ ***, с посочен
осигурителен доход от 650 лева. Няма данни за декларирано движимо и недвижимо
имущество.
Приета е подело справка от НОИ – *** с изх. № ***, видно от която се
установява, че б. п. с. п. в размер на 321,10 лева.
От показанията на с. Е.Г.В. /*** *** ***/ се установява, че фактическата раздяла
между страните била настъпила на *** г. Първоначално Г. и дъщеря й живеели при тях
в къщата им в *** *** ***. След това заживели в *** ***, където имали апартамент
собственост на с.. С. и съпруга й им помагали финансово и с отглеждането на детето.
Основно разходите били за дрехи и учебници. Г. спортувала активно, таксата за
тренировки била 70 лева на месец. Н. изплащала лизинг за телефон до декември месец,
който се ползвал от З.. Детето имало и медицински нужди за лекарства. Имало нужда и
от поставяне на б., като необходимата сумата била около 5000 лева. Дъщеря й имала
заем от 20000 лева, който била изтеглила с ответника, но го изплащала само тя.
Ответникът имал кола, обличал се добре с маркови дрехи, ходил по почивки. До
момента не бил плащал издръжка на дъщеря си и не се е виждал с нея. З. работил като
*** и получавал *** от *** в размер на около 200 лева.
Съдът кредитира изцяло изложеното от с., като намира, че тя непосредствено е
възприела факти от личния живот на страните и информацията, поднесена от нея е
правдива и логически последователна.
2
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните
правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2
от СК дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат, като минималният
размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към настоящия момент е в размер на 195 лева. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието
на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка
може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира
издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално определяне
размера на дължимата издръжка, когато на ищеца не е била престирана такава,
съобразно правото му по закон. Възможността да се търси издръжка „за минало време“
обхваща периода, за който такава не е присъдена, като законодателят е ограничил този
времеви отрязък до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ответникът е
осъден да заплаща издръжка на дъщеря си в размер на 220 лева месечно, считано от
06.07.2022 г. Съдът намира, че за процесния период от 06.07.2021 г. – 06.07.2022 г.
социално икономическите- условия в страната не са се променили значително, както и
че през този период основните грижи за детето са полагани от майката, като бащата
напълно се е дистанцирал от грижите за него и издръжката му. Установи се в хода на
производството, че и двамата родители работят, като ответникът получава и *** *** в
размер на 321,10 лева. Бащата н. з. з. и. к. д. н. п. л.. При доказателствена тежест,
лежаща върху ответника, последният не установява да е изпълнявал задължението си
за осигуряване издръжка на детето в процесния период. Успоредно с това от събрания
доказателствен материал /с. п./, се установи, че бащата не е подпомагал по никакъв
начин отглеждането на дъщеря си, напълно се е дезинтересирал от детето и неговите
нужди.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че искът за издръжка за минал
период от време от 06.07.2021 г. – 06.07.2022 г. е основателен, като бащата следва да
осигурява по 220 лева месечна издръжка за дъщеря си, а останалите средства следва да
се поемат от майката. Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в така определения
размер би създало затруднения за ответника, предвид факта, че ще се дължи наведнъж,
тъй като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК задължението на родителите за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а безусловният му характер цели да се
осигурят на детето финансова стабилност и начин на живот, позволяващи му то да
отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска реализация. Издръжката на
3
децата следва да е приоритет за всеки един родител.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати разноските в производството за един а., осъществил процесуално
представителство на ищцата, които възлизат в размер на 350 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. с чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането
на държавна такса по сметка на ПдРС в размер на 105,60 лева, изчислена върху
присъдения размер на издръжката.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.К.С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на
детето Г.З.С., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Н.Л.С.,
ЕГН: **********, двете с адрес: ***, издръжка за минал период от време, а именно за
периода от 06.07.2021 г. – 06.07.2022 г. в размер на 220 лева /двеста и двадесет лева/
месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА З.К.С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПдРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху
присъдената издръжка в размер 105,60 лева /сто и пет лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА З.К.С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Г.З.С., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Н.Л.С., ЕГН:
**********, двете с адрес: ***, сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ - направени
разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242,
ал. 1 ГПК в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4