Присъда по дело №233/2025 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И
към Присъда № 52 от 21.03.2025 год. по НОХД № 233/2025 год. на СлРС
изготвени на 24.03.2025 год.
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия И. Д. В. за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша
становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи,
че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено
спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подс.
В. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да
бъде намалено с една трета и наказанието от две години „Лишаване от свобода” да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим. По отношение на вещественото
доказателство диск пледира да остане по делото до изтичане на срока на
съхраняването му, след което да бъде унищожен като вещ без стойност.
Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият И. Д. В. се признава за виновен и
дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му
бъде определено минимално наказание.
Адв. Д. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия В., не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също
изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да
определи на подс. В. наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което
намалено с една трета след редукцията да бъде определено в размер на две години
„Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален строг режим. По
отношение на вещественото доказателство диск пледира да бъде унищожен след
изтичане на срока за съхранение на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. Д. В. е с начално образование, неженен, не работи, осъждан.
Свид. А. П. била собственик и управител на фирма „П. – 2000“ ЕООД, с EИК
*****, седалище и адрес на управление: гр. *****. Дружеството развивало търговска
дейност, свързана с производство на транспортни опаковки, като производствената
база се намирала в гр. ***** (индустриална зона). На адреса имало цех за
производство, както и сграда с офис на дружеството. Офисът бил на партерния етаж и
се състоял от няколко отделни стаи – стая за почивка (кухненско помещение), малка
офис стая и втора, по-голяма, офис стая. Офисът бил оборудван с компютри, рутер за
интернет, каса с оборотни пари и множество други вещи, собственост на дружеството.
На 29.11.2024 год. около 16,30 часа свид. М.К. (мениджър производство)
приключила работа и затворила офиса. Свид. М.К. заключила входната врата, като
затворила всички прозорци.
На неустановена точно дата в периода от 16,30 часа до 01.12.2024 г., през
1

тъмната част на денонощието, в района на индустриалната зона в гр. Сливен се
намирал подсъдимият В.. Тъй като същият бил безработен и имал нужда от пари, той
решил да извърши кражба. Подс. В. забелязал сградата, където се намирал офисът на
дружеството „П. – 2000“, като установил, че тя била заключена, а прозорците
затворени. Отишъл до един от прозорците, който бил от ПВЦ дограма, намиращ се от
западната страна на сградата. С помощта на ключ (секретен ключ за ключалка), който
подсъдимият носел в себе си, оказал натиск между касата и крилото на прозореца в
областите на заключване, като по този начин успял да преодолее заключващия
механизъм и да го отвори. В следствие на оказания натиск с ключа по ПВЦ дограмата
се образували побитости (наранявания по ПВЦ материала). След като успял да отвори
прозореца, подс. В. проникнал в помещението. Въпросното помещение било
обособена стая за почивка в офиса. От това помещение подсъдимият влязъл в
следващо такова (по-малката офис стая), където намерил и взел 1 брой рутер за
интернет „Тр link”, 1 брой устройство за електронен подпис и 1 брой компютър „JAR
computers”. В чекмедже на бюро в същото помещение била касата с оборотните пари
на дружеството, откъдето подсъдимият взел наличната парична сума – общо от 100,00
лева, в банкноти и монети. От това помещение подс. В. влязъл в следващото такова
(по-голямата офис стая), откъдето същият отнел 1 брой устройство за електронен
подпис (с размер и форма на флаш памет), което било поставено в друг компютър,
който обаче не бил отнет от подсъдимия. С вещите подс. В. излязъл от помещението и
през отворения прозорец напуснал офиса с отнетите вещи в него.
На 01.11.2024 год., около 17,30 часа, свид. М.К. отишла в офиса и след като
влязла вътре установила, че имало много разхвърляни предмети и установила
извършената кражба. Същата видяла и отворения прозорец на стаята за почивка
(кухненско помещение). За кражбата свид. М.К. незабавно уведомила РУ - Сливен,
като на мястото бил извършен оглед на местопроизшествие, с който било започнато
настоящето наказателно производство. Свид. М.К. уведомила й управителя на
дружеството (и нейна майка) – свид. А. П..
Видно от извършения оглед на местопроизшествие от 01.12.2024 год. в офиса на
дружеството, по отворен прозорец от западната страна на сградата били установени
побитости (наранявания) по ПВЦ материала. Не били открити дактилоскопни следи,
но имало трасологична следа от обувка по перваза на прозореца отвътре, която била
иззета (л. 10 - 17 от делото).
На 17.12.2024 год. с Протокол за доброволно предаване подс. В. предал на свид.
И.И. 1 брой компютър „JAR computers”, като в графата за пояснения подс. В. записал,
че това била една от вещите, които откраднал.
На 13.01.2025 год. бил извършен оглед на веществено доказателство – 1 брой
компютър „JAR computers”, като при огледа били направени необходимия брой
фотоснимки (л. 18 - 19 от делото).
С разписка от 14.01.2025 год. 1 брой компютър „JAR computers” бил върнат на
представител на собственика (л. 9 от делото).
В хода на досъдебното производство били приобщени видеозаписи от
охранителни камери и изготвена видеотехническа експертиза, при която била
установена хронологията на заснетите действия на лицето, представена в
изследователската част на експертизата, онагледена със снимков материал (л. 41 - 45
от делото).
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна
2

експертиза стойността на движимите вещи, собственост на ощетеното юридическо
лице – „П. – 2000” ЕООД, представлявано от свид. А. П., възлиза на 344,20 лева (л. 34 -
36 от делото). Причинените вреди от престъплението са частично възстановени, като
една от отнетите вещи – 1 брой компютър „JAR computers” (на стойност 135,00 лева)
бил върнат на собственика, като невъзстановени оставали 1 брой рутер за интернет „Тр
link” (на стойност 55,80 лева), 1 брой устройство за електронен подпис (на стойност
153,40 лева), както и сумата от 100,00 лева, или общо невъзстановени – 309,20 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на
страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица,
изготвили видеотехническа експертиза и съдебно - оценителна експертиза, тъй като
няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експертите.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да
не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И. Д. В. е
осъществил състава на престъплението чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, тъй като на неустановена дата в
периода от 29.11.2024 год. до 01.12.2024 год. в гр. Сливен, от офис сграда, находяща се
на бул. *****, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел чужди
движими вещи: 1 брой рутер за интернет „Тр link”, 1 брой устройство за електронен
подпис, 1 брой компютър „JAR computers” и паричната сума от 100,00 лева, всичко на
обща стойност 444,20 лева, от владението на А. Д. П. от гр. Сливен, собственост на
фирма „П.-2000“ ЕООД, гр. Сливен, с управител А. Д. П., без нейното съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на
престъплението, а именно деянието си подсъдимият И. Д. В. е извършил в условията
на опасен рецидив, тъй като видно от приложената по делото справка за съдимост на
лицето, същият е многократно осъждан с влезли в сила присъди за извършени
престъпления против собствеността, по които е търпял ефективни наказания. С
Присъда № 41/28.02.2023 год. по НОХД № 1305/2022 год. по описа на СлРС на подс.
В. е определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да
търпи при първоначален строг режим (л. 20 - 31 от делото).
Безспорно е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на
престъплението, а именно разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот (отворил с помощта на секретен ключ) и чрез използване на техническо средство
(секретен ключ за ключалка).
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
3

предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел
лично облагодетелстване.
Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият
се е разпоредили с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени
изразеното от него съжаление за извършеното и оказаното съдействие на досъдебното
производство.
Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете
негативните му характеристични данни.
Предишните осъждания на подсъдимия И. Д. В. за престъпления по глава V,
раздел І от НК, съдът не прецени като отегчаващи вината му обстоятелства, тъй като
те са взети в предвид от законодателя при квалифициране на деянието по чл. 196, ал. 1,
т. 2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция.
Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а от НК, предвид
изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК. С оглед гореизложеното, съдът наложи подсъдимия И. Д. В. за извършеното от
него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК– определи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното
наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода”
за срок от две години, при първоначален строг режим.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове
на обществото.
Вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой диск, следва да се
съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което
да се унищожат като вещ без стойност.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият И. Д. В. беше осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 143,55 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	52
Дата:	21 март 2025 г. (в сила от 8 април 2025 г.)
Съдия:	Цанка Георгиева Неделчева

Дело:	20252230200233
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 февруари 2025 г.

Присъда по дело №233/2025 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите