Р Е Ш Е Н И Е
№ 261141 14.10.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и девети септември
две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. МУТАФЧИЕВ
Секретар:
Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 967/2021 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД против Д.Н.Д. и С.В.К. и е за
установяване на разделна дължимост на суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
Ищцовото дружество твърди, че ответниците са негови клиенти. Дяловото разпределение
на топлинната енергия на адреса на ответниците
се извършва от фирма за топлинно счетоводство – „Нелбо Инженеринг” ООД.
С
определение от 01.06.2021 г. съобщението, с което са изпратени на ответниците Д.Н.Д.
и С.В.К. книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и им е
назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като с
определение от 22.06.2021 г. адв. Т. е назначена за особен представител на
ответниците и депозира отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото
по същество, дружеството депозира писмено становище, с което моли съда да уважи
исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният
представител на ответниците моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № *** г. по нот.
дело № ***г. по описа на нотариус Васил Янакиев, С.В.К. дарява на Д. И. Й. 1/18
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр.
София, с адрес на имота гр. ***. При одобряване на акта са представени договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 27.06.1995 г., сключен
между ТОА „Младост“ и М. и И. К., както и удостоверение за наследници.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. по нот. дело № ***г.
по описа на нотариус Васил Янакиев, С.В.К., П. Н. С. и З. Н. С. продават на Д.
И. Й. всички притежавани от тях общо 16/18 ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. София, с адрес на имота гр. ***.
При издаването на акта са представени договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 27.06.1995 г., сключен между ТОА „Младост“ и М. и И. К.,
както и удостоверение за наследници.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. по нот. дело № ***г.
по описа на нотариус Ина Илиева-Живкова, Д. И. Й., като собственик на 17/18
ид.ч. и Д.Н.Д. като собственик на 1/18 ид.ч. продават на Н. Д. К. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. София, с адрес на имота гр.
***. При съставянето на акта са представени договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ от 27.06.1995 г., както и удостоверение за
наследници.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. по нот. дело № ***
г. по описа на нотариус Надка Спасова, Н. Д. К. и Д. В. К. продават на С. С. Д.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. София, с
адрес на имота гр. ***.
Цитираният
във всички нотариални актове самостоятелен обект (за краткост Апартамента) се
намира в сграда етажна собственост. Абонатната станция, обслужваща етажната
собственост, работи на отопление и на битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Изразходваната топлинна енергия в абонатната станция е отчитана ежемесечно от
общ топломер.
За
процесния период топлинен счетоводител за сградата-етажна собственост е „НЕЛБО“
ЕАД, което отчита ежегодно след края на отоплителния сезон разпределителите на
радиаторите и топлите водомери в отделните имоти, присъединени към абонатната
станция. В имота за процесния период са реално отчетени два разпределителя на
радиатори и един топъл водомер. За имота за процесния период са изготвени две
изравнителни сметки, както следва: за периода май 2016 г. – април 2017 г.
резултатът от изравняване (разликата между фактурираната топлинна енергия и
енергията от дялово разпределение) е 9,31 лева за доплащане; за периода май
2017 г. – април 2018 г. резултатът от изравняване е -54,72 лева за връщане.
На
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза от страна на ищеца е
представена извънсчетоводна справка, именована „История на преписка за съдебно
вземане № 151213“, съдържаща информация за номерата на издадени фактури, дата и
период, за който се отнасят начислената главница и лихва. Дружеството не
представя на вещото лице справка за дължимите суми по пера – за отопление, за
отдадена топлинна енергия от сградна инсталация и сума за БГВ.
Ищцовото
дружество депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу четири физически лица (Д.Н.Д., З. Н. С., П. Н. С. и
С.В.К.), които да заплатят разделно на дружеството следните суми: 2624,43 лева главница за доставена и
потребена топлинна енергия за периода май 2016 г. – април 2018 г.; 384,68 лева мораторна лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г.
до 24.09.2019 г.; 37.51 лева сума за дялово
разпределение за периода от август 2016 г. до април 2018 г.; 8.25 лева мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 24.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия и върху сумата
за дялово разпределение, начиная от подаване на заявлението – 27.09.2019 г. до изплащане на
вземането, както и разноски,
като от тези суми Д.Н.Д. дължи 1/18, З. Н. С. дължи 1/18, П. Н. С. дължи 1/18 и
С.В.К. дължи 15/18. Първоначално по
заявлението е образувано ч. гр. дело № 54958/2019 г. по описа на СРС, което
впоследствие е изпратено по подсъдност на БРС, пред който е образувано ч. гр.
дело № ***/2020 г. по описа на съда. На 28.07.2020 г. по това дело е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1780 срещу
четирите физически лица. З. Н. С. и П. Н. С. не подават възражение против
заповедта, поради което по отношение на тях тя е влязла в сила и въз основа на
нея е издаден изпълнителен лист на 23.12.2020 г. Другите двама длъжници са
уведомени за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
дружеството предявява установителни искове спрямо тях, по които е образувано
настоящото производство.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и
на заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Съдът
приема, че са предявени четири установителни
иска с правно основание чл.
422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД срещу всеки един от ответниците, които
са допустими. Надлежно е въведено от
особения представител възражение за погасяване на част от вземанията по
давност.
Според
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост (каквито са процесните),
се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл.
62 във връзка с §
1 от ДР на ЗЗП.
Качеството
на собственик на апартамент на потребител на услугите на ищеца следва от
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
която предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията. От тези разпоредби се налагат следните изводи:
От
влизането в сила на общите условия е налице сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител – аргумент от чл.2, ал.1 от Общите условия на дружеството
ищец (за краткост ОУ). Само при прекратяване
на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ (писмено
съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3,
което е депозирано пред топлопреносното предприятие), каквото не е налице,
се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от
битовите клиенти по чл.
153, ал. 1 от ЗЕ – аргумент от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.
В
отговора на исковата молба особеният представител на ответниците прави изрично
възражение за липса на доказателства те да са съсобственици в топлоснабдения
имот за периода месец май 2016 г. – месец април 2018 г., като съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите по него. Същото е основателно, като съображенията за
това са следните:
С
доклада по делото съдът указа на дружеството, че следва да сочи доказателства,
че ответниците са титуляри на вещно право по отношение на Апартамента за
процесния период.
Според
чл. 77, ал. 1 ЗС
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона.
Обвързващата
доказателствена сила на нотариалния акт се отнася само до констатациите на
нотариуса, отразяващи негови лични възприятия
за осъществените от него и пред него действия и изявления, но не и до
обективираните в акта преценки на нотариуса, основани на тези констатации (например за собствеността на прехвърлителя). Съдът е свободен по вътрешно убеждение и
с оглед всички данни по делото да прецени дали в действителност праводателят е собственик.
Представените от ищеца нотариални актове обективират
сделки, сключени след процесния период, който е с краен момент месец април 2018
г. Нотариусът е извършил проверка за собственическите права на С.В.К. и Д.Н.Д.
към юни 2018 г., респективно към юли 2018 г., като пред него са представени договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 27.06.1995 г., както и удостоверение за наследници. Не е посочено обаче
кой е починалият наследодател или наследодатели.
В
исковата молба дружеството не твърди на какво основание ответниците са
придобили съсобствеността. По делото е прието като доказателство писмо от
Столична Община, Район „Младост“, до дружеството ищец, с което го уведомява, че
М. И.ова К. и И. В.К. са придобили имот на адрес ***. Може само да се
предполага, че ответниците са наследници на М. и И. К., но кога последните са
починали, респективно кои са техните наследници, доказателства по делото няма.
Наследяването по закон не съставлява
самостоятелно основание за придобИ.е на вещно право. То е начин за възникване
на съсобственост, когато наследниците са повече от един, в резултат на
юридическото събитие, каквото е смъртта на наследодателя –
в този смисъл Определение № 273 от 8.04.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 234/2009 г., I г. о.
Съсобствеността възниква
между наследниците с факта на приемане на наследството, но при положение, че
преди това са били налице такива юридически факти, с проявлението на които
правните норми свързват възникването на право на собственост, т. е. необходимо е в
лицето на наследодателя да се е осъществил конкретен придобивен способ.
В този смисъл съдът
е длъжен да провери дали правопораждащият факт се е осъществил при спазване на
предвидената в закона форма. По делото не е представен договорът, по
силата на който М. и И. К. са
придобили собствеността. От обстоятелството, че по отношение на двама длъжници
заповедта за изпълнение е влязла в сила, не означава, че останалите двама
длъжници имат собственически права в имота. Извод на съда относно
принадлежността на правото на собственост за недвижимия имот, основан на
непреки доказателства, е в нарушение на съществени съдопроизводствени правила –
в този смисъл Решение № 77 от 30.03.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 229/2010 г., I г. о.
На последно място, наследниците
отговарят за задълженията на наследодателя разделно, съобразно дела им в
наследството. При липса на удостоверение за наследници, респективно на други
писмени доказателства за родствената връзка на ответниците с М. и И. К., съдът не може да установи
какъв е делът на всеки един от ответниците в евентуално наследство, респективно
за каква част от задълженията на наследодателите отговаря всеки един от тях.
Съдът дължи указания на страните да
ангажират доказателства единствено в случай, че такива изобщо не са били
посочвани за твърдените от тях факти, но не и когато доказателства са били посочени,
но са непълни или не могат да установят дадения факт. С доклада по делото съдът
указа на дружеството, че е в негова тежест да установи факта, че ответниците са
потребители на топлинна енергия, като дружеството сочи писмени доказателства,
но дали те доказват този факт, е въпрос по съществото на делото.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не доказа по
категоричен начин, че ответниците са клиенти
на топлинна енергия за процесния
период, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Тъй
като исковете са отхвърлени, ищцовото дружество няма право на разноски нито в
заповедното, нито в исковото производства.
Ответниците също нямат право на разноски, защото са
представлявани от особен представител.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, против Д.Н.Д., ЕГН – **********,
за приемане за установено по делото, че ответникът му дължи следните суми: 145,80
лева (сто четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки), дължима сума за
топлинна енергия за периода месец май 2016 г. – месец април 2018 г., ведно със
законната лихва от 27.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 21,37
лева (двадесет и един лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за дължима топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 24.09.2019 г.; 2,08 лева (два лева и осем стотинки), сума за
дялово разпределение за периода месец август 2016 г. – месец април 2018 г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; 0,46 лева (четиридесет и шест стотинки), мораторна лихва върху
сумата за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 24.09.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2020
г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, против С.В.К., ЕГН – **********,
за приемане за установено по делото, че ответникът му дължи следните суми: 2187,03
лева (две хиляди сто осемдесет и седем лева и три стотинки), дължима сума за
топлинна енергия за периода месец май 2016 г. – месец април 2018 г., ведно със
законната лихва от 27.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
320,57 лева (триста и двадесет лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за дължимата топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 24.09.2019 г.; 31,27 лева (тридесет и един лева и
двадесет и седем стотинки), сума за дялово разпределение за периода месец
август 2016 г. – месец април 2018 г., ведно със законната лихва от 27.09.2019
г. до окончателното изплащане на вземането; 6,87 лева (шест лева и осемдесет и
седем стотинки), мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2016 г. до 24.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, за присъждане на
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ