Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Анелия Груева, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 11493 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 02.05.2020г., постановено по гр.д. № 10130/2019г. на СРС, ГО, 138 състав, са уважени предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове от „Т.С.”
ЕАД срещу Й.М.Н. с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на следните
вземания: за сумата от 114, 38 лева – главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабдяван
имот – апартамент № 112, находящ се в гр. София, жк „*****,
абонатен номер 301988, за периода от 01.11.2013г. до 30.05.2015г.
и сумата от 2, 61 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.11.2013г. до 30.05.2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното
и изплащане, като предявените искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ
са отхвърлени за разликата над сумата от 2, 61 лева до пълния предявен размер
от 2, 94 лева, както са отхвърлени в цялост предявените искове по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 12, 36 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 31.12.2013г. до 28.07.2016г. и за сумата от 0, 42 лева –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2013г. до 28.07.2016г. Със същото решение са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р.М.Н. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на следните
вземания: за сумата от 457, 54 лева – главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабдяван
имот – апартамент № 112, находящ се в гр. София, жк „*****, абонатен номер
301988, за периода от 01.11.2013г. до 30.05.2015г.
и сумата от 10, 43 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.11.2013г. до 30.05.2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, като предявените искове по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ са отхвърлени за разликата над сумата от 10, 43 лева
до пълния предявен размер от 11, 78 лева, както са отхвърлени в цялост
предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 49, 46 лева – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2013г. до
28.07.2016г. и за сумата от 1, 69 лева – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2013г. до 28.07.2016г. С
първоинстационното решение е върната исковата молба в частта по предявените
против Б.М.А. искове за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 114, 38 лева – главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван
имот – апартамент № 112, находящ се в гр. София, жк „*****, абонатен номер
301988, за периода от 01.11.2013г. до 30.05.2015г.; за сумата от 2, 94 лева – цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.11.2013г. до 30.05.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане;
за сумата от 12, 36 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 31.12.2013г. до 28.07.2016г. и за сумата от 0, 42 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2013г. до 28.07.2016г.
Срещу решението,
в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок въззивна жалба от Р.М.С. и Й.М.Н., в която са
изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд
изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа
неправилност на изводите на съда, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, тъй като не били
представени безспорни доказателства за това. Освен това, навеждат доводи, че
приетите по делото заключения на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната
експертиза са изготвени въз основа на доказателства, които не са приети по
делото по надлежния за това ред. Жалбоподателят сочи, че ищцовата претенция се
основава на твърдение за извършен реален отчет на уредите за дялово
разпределение, а в случая било установено прилагането на алгоритъм за начисляване
на служебен разход. Навеждат се доводи, че ищцовото дружество не е доказало
изправността на уредите за отчитане на потребената топлинна енергия, както и
твърдението си, че е извършен реален отчет на същите. Оспорва се и дължимостта
на претендираните суми за дялово разпределение, както и се поддържа, че
вземането за цената на услугата дялово разпределение не е предмет на
предявените искове. Освен това било установено, че дяловото разпределение не е
било извършено от ищеца, а от третото лице-помагач, поради което топлопреносното предприятие не било легитимирано да предявява иск за чуждо вземане. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените икове да се отхвърлят изцяло.
Насрещната страна
"Т.С." ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач –
„Т.С.” ЕООД, не изразява становище по жалбата.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, в които са
отхвърлени предявените искове, както и в частта, в която е върната исковата
молба срещу Б.М.А..
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Жалбоподателката Р.М.С. е починала на 03.06.2020г. и с определение от
19.08.2020г. първоинстанционният съд е конституирал като страни в
производството на основание чл. 227 от ГПК нейните наследници по закон – Й.М.Н.
/дъщеря/ и Б.М.А. /син/. Производството по отношение на Б.А. е прекратено с
протоколно определение на въззивния съд от
21.10.2021г. поради вписан на 25.08.2020г. отказ от наследството, оставено от Р.С..
С вписването на отказа е заличено наследственото правоприемство по отношение на
новоконституираната страна Б.А., който следва да бъде
изключен от кръга на наследниците по отношение на наследствената маса на
починалата ответница. По тези съображения се налага извод, че Б.А. е трето
както за материалното правоотношение, така и за процесуалното правоотношение
лице, поради което същият не е надлежна страна в производството. На основание
чл. 53 от ЗН частта на отреклия се от наследството Б.А. е уголемил дела на
другият наследник от същия ред – на Й.Н., която се явява единствен наследник на
починалата в хода на производството Р.С..
В хода на въззивното производство на 06.11.2020г. е
починала и Й.М.Н., заместена в процеса на основание чл. 227 от ГПК от нейният
наследник по закон Р.Д.Н.. Новоконституираната страна
Р.Н. е встъпила изцяло в правата на Й.Н. поради настъпилото законово
наследствено правоприемство.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота – собственост или вещно право на ползване.
Източникът на едно облигационно договорно отношение
може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели.
Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на
облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато
обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като
обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие
/конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма
за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е
приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна
енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на
право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на
имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен
договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
В конкретния случай от представения и неоспорен от
страните договор за дарение от 22.12.2015г., обективиран в нотариален акт №
139, том 1, рег. № 2719, дело № 129 от 2015г., се установява, че Р.М.С. като
собственик на 4/6 ид. части, Й.М.Н., като собственик на 1/6 ид. част и Б.М.А.
като собственик на 1/6 ид. части, са дарили на Р.Д.Н. правото на собственост
върху следния недвижим имот: апартамент № 112, находящ се в гр. София, жк “*****. Дарителката Й.Н. си е запазила правото на безвъзмездно
и пожизнено ползване върху дарения имот. С оглед изложеното се налага извод, че
е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между
страните за процесния период, произтичащо от титулярството в правото на
съсобственост върху топлоснабдения имот при
посочените в договора за дарение идеални части. Исковият период, за който се
претендира заплащане на потребената в имота топлинна енергия, е от м.11.2013г.
до 30.05.2015г., т.е. извършената разпоредителна сделка от 22.12.2015г. е неотносима
с оглед материално правната легитимация на страните. Ответниците
Й.Н. и Р.С. са притежавали идеални части от правото на собственост върху
топлоснабдения имот за исковия период, поради което същите са пасивно
легитимирани да отговарят по предявения иск. Касае се за договор при публично
обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на
топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по
силата на посочената по-горе законова разпоредба.
Съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се
явява заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента
на административно регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те
остават такива дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната
норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
По изложените съображения се налага извод за неоснователност на възраженията на
ответниците за липса на пасивна материална легитимация по предявените искове.
С оглед изложеното се налага извод, че ответниците Й.Н.
и Р.С. /починали в хода на производството и заместени по реда на чл. 227 от ГПК
от Р.Д.Н./ са съсобственици на процесния имот и имат
качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./ и че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Предвид липсата на конкретни оплаквания за процесуални
нарушения, довели до необоснованост на изводите в обжалваното решение, както и
предвид констатацията на въззивния съд, че не е допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма, следва да се изхожда от фактическите
положения, установени от първоинстанционния съд относно следните
правнорелевантни факти: процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Технологичните разходи
за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция
топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа
годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията
на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване,
предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи
топломери трябва да се извършва през две години/. Посочено е, че начислените
суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове –
Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна
енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била
начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и
една изравнителна сметка. За процесния период всички отоплителни тела в имота
са били демонтирани, поради което не е била начислявана топлинна енергия за
отопление на имот. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за
отоплителен сезон 2013-2014г. е била определена прогнозно, без консумация, а за
отоплителен сезон 2014-2015г. и за 2015г. – 2016г. е определена по реда на чл.
69, ал. 2 от Наредба за топлоснабдяването – на база на 1 брой потребител,
поради липса на узаконен водомер в имота. В заключението е посочено още, че количеството
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на
пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на
Наредба № 16-334/2007г., като същата е определена съобразно действащите за
периода норми и ограничения. С оглед изложеното се налага извод за
неоснователност на оплакванията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било
извършвано неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия, както и че не са били отчислявани технологични разходи на
абонатната станция. Представени са и
изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за
потребената топлинна енергия в процесния имот, които не са оспорени от ответниците.
В същите са посочени резултати от изравняването за исковия период. В този
смисъл наведените от жалбоподателите възражения за неизвършено отчитане на
индивидуалните разпределители, както и за несъставянето на отчетни документи,
са неоснователни.
Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, който според отговаря
на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите, като този извод е направен не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на документите за главен
отчет на уредите за дялово разпределение и свидетелства за проверка на средство
за търговско измерване, които са били предмет на изследване на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната
за исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния
период ответниците дължат в условията на разделност
/съразмерно на притежаваната от тях идеална част от правото на собственост
върху имота/ на ищцовото дружество заплащане на присъдената с решението на СРС
сума за главница за потребена топлинна енергия.
По предявените искове за цена за услугата дялово
разпределение:
Както в заявлението, така и в исковата
молба ищецът поддържа, че претендираната главница включва стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период и дялово разпределение за същия период. Ето защо това вземане е
част от спорния предмет и е включено в претендираната от ищеца главница.
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването
на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено
лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
По изложените съображения се налага извод за
неоснователност на възраженията на ответниците за липса на основание за
ангажиране на имуществената им отговорност за цената на извършената услуга
дялово разпределение. С оглед приетото заключение
на съдебно-техническата експертиза, както и предвид представените индивидуални
справки за отопление и топла вода, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на
ответниците, поради което претенцията за заплащането й е установена в своето
основание, а нейният размер е установен със заключението на неоспорената в тази
част съдебно-счетоводна експертиза.
Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро
от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37,
ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело,
когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение №
518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80555 от
02.05.2020г., постановено по
гр.дело № 10130/2019г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Р.Д.Н., ЕГН **********,*** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** Б, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева –
съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.