Определение по дело №66/2024 на Административен съд - Смолян

Съдът е сезиран с молба вх.№ 551/ 1.03.2024г. от В. Д. чрез пълномощник, с която се иска на основание чл. 389 ГПК да се спре принудителното премахване на движима вещ, представляваща метален павилион, до влизане в сила на решение по адм.д. 66/ 24г. на АССм. Твърди се, че до изтичане срока на доброволно изпълнение на заповед № К-58/ 08.02.24г. - 29 февруари 2024г. жалбоподателят е спрял водоподаването и електричеството, изнесъл е компютърното оборудване. Сочи, че това е станало в присъствие на комисия с нарочен протокол, както и е уведомил за това кмета на община Д. с уведомително писмо. Твърди се, че обектът вече не е прместваем по см.на чл. 56 ал.1 ЗУТ, а съставлява обикновена движима вещ, която се намира на терен, който е негова собственост. Сочи, че павилионът вече не функционира като търговски обект, не застрашава живота и здравето на хората, както и не охранява важни обществени интереси. Твърди се, че целта на обжалваната заповед е постигната, тъй като павилионът вече не работи като търговски обект и предприемането на принудителни действия по премахването му от страна на общината ще наруши частната собственост на жалбоподателя, тъй като павилионът е на негов терен. Иска се спиране на принутелното изпълнение по заповедта като обезпечителна мярка при определяне на парична гаранция.

Към молбата са депозирани писмени доказателства, както следва:

1. Протокол от 1 март 2024г., подписан от жалбоподателя и двама свидетели, според който е изнесено офис оборудването /лаптоп, стол и канцеларски материали/ и е прекъснато ел. и ВиК захранването;
2. Уведомително писмо от 29.02.2024г. от жалбоподателя до кмета на общината, според което обектът е със спряно захранване и изнесено офис оборудването. В писчото е посочено, че няма да се допуснат служители на общината да преместват павилиона, тъй като той е в частна собственост на жалбоподателя.

Съдът счита искането за недопустимо, мотивиран от следното:

Допустимото обезпечение в административното производство по обжалване на индивидуални административни актове, вкл. и тези, издадени по реда на ЗУТ, е спиране изпълнението на оспорения пред съда административен акт, в случай, че жалбата не спира изпълнението му, по аргумент от чл. 217, ал. 2 ЗУТ, както и чл. 60 и чл. 166 от АПК. Наличието на тази изрична законова уредба изключва приложението на чл. 389 и сл. ГПК, по аргумент за обратното от чл. 144 от АПК. В тази светлина определения на ВАС - № 11155 от 17.07.2019 г. по адм. д. № 8251/2019 г., № 15242/14.12.2009 г. по адм. д. № 11426/2009 г., № 9439/23.10.2003 г. по адм. д. № 9146/2003 г.

АПК е уредил въпросът с обезпечителните мерки в чл. 60 и чл. 166 АПК, като такава мярка е само спиране на изпълнението на обжалвания административен акт, ако е допуснато предварителното му изпълнение или ако по закон е предвидено, че обжалването му не спира изпълнението му. Предмет на делото е заповед за премахване на преместваем обект по чл. 57а ал.1 ЗУТ, като за тези заповеди законът в чл. 217 ЗУТ е допуснал предварително изпълнение. Жалбопоздателят е подал искане за спиране на допуснатото по закона предварително изпълнение, като с Определение №265/ 20.02.24г. на АССм искането му е отхвърлено и определението е влязло в сила.

В случая жалбоподателят е поискал с молба допускане обезпечение чрез спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение за премахване на павилиона, за който твърди, че вече не е преместваем обект. Въпросът за характера на обекта ще се реши при преценка законосъобразността на административния акт, а не в настоящото производство. А въпросът със спиране на предварителното изпълнение вече е решен с влязло в сила определение. На свой ред съдът няма право да излиза извън правомощията си като веднъж се произнесе по чл. 217 ЗУТ и втори път по реда на чл.397 ГПК.

По изложените съображения съдът счита, че искането за допускане на обезпечение следва да се остави без разглеждане като недопустимо.

Водим от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 551/ 1.03.2024г. на В. Д. за налагане на обезпечителна мярка - спиране на принудителното премахване на движима вещ - метален павилион с навес в УПИ IV кв.30 по плана на [населено място] обищна [община], до влизане в сила на решение по адм.д. 66/ 2024г. на АССм.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дн. срок от съобщението.