№ 255
гр. Пазарджик, 29.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Д. Б. Бишуров
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245200600191 по описа
за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподателят - частен тъжител Д. Т. И. - редовно призован, се явява
лично и с адв. К. Р. - редовно упълномощена.
Подсъдимата Ц. И. И. - редовно призована, се явява лично и с адв. Л. К.
- редовно упълномощен.
АДВ. Р.: Моля да дадете ход на делото. Няма процесуална пречка.
Представям още един път пълномощно по делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Нашият свидетел П.З.И. се намира
пред залата. Държим на разпита на този свидетел.
АДВ. Р.: Аз се противопоставям на разпита на този свидетел, тъй като
тъжителят ме уведоми, че няма контакти с тази свидетелка. Тя е дъщеря на
подсъдимата и не са контактували изобщо след инцидента. В този смисъл се
противопоставям на разпита на този свидетел.
АДВ. К.: Моля да оставите възражението без уважение. В
действителност свид. П.З.И. е дъщеря на подсъдимата Ц. И., но с оглед
качеството й на свидетел по делото пред настоящия съдебен състав, тя ще
бъде предупредена за отговорността, която носи с оглед на нейните
свидетелски показания. Както твърди защитата на ищеца, тя не знае
1
свидетелят какви факти и обстоятелства ще изнесе и ще даде пред настоящия
съд.
Съдът счита, че не съществува законова пречка за даване ход на делото.
по отношение на искането за допускане на свидетел, съдът, след съвещание,
намира направеното възражение за неоснователно. Изводите по въпроса,
какви показания би могла и какви показания ще депозира свидетелката, могат
да се направят единствено след нейния личен разпит.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОПУСКА да бъде разпитана в качеството на свидетел П.З.И..
Сне се самоличността на допуснатия свидетел, както следва:
П.З.И. – ** г., българка, бълг. гражданка, неомъжена, неосъждана –
дъщеря на подсъдимата.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и
отговорността по чл. 290 от НК.
СВИД. И.: Желая да бъда свидетел. Познавам Д. И. (сочи частния
тъжител-жалбоподател). Той ми е чичо. Познавам го от ** години. Аз ходя
често в с. Р.. Причината да ходя там често е, че майка ми и баща ми живеят
там. Освен тях, постоянно други хора не живеят на този адрес. Д. и З. идват
от време на време но неживеят постоянно там. З. е жена на Д.. Доколкото са
ми разказвали, през 2022 г. се е случил някакъв инцидент със скандал, с
бутане на масата и това, че Д. казва, че си е ударил ръката в масата. Не знам
за полицаи дали са посетили адреса във връзка с инцидента. Знам, че Д. е
стоял още няколко дни (ден-два) там и след това е отишъл на доктор. Не е
отишъл същия ден на доктор, когато му се е ударила ръката.
Чичо ми си е същия след инцидента. Доколкото съм го виждала, няма
промяна. Виждала съм го да се събира с приятели отвън, защото той живее
близо до Б., а аз ходя често до Б., а той живее отдясно, и съм го виждала там –
да се събират с приятели. И като съм ходила на село съм го виждала, но не
виждам промяна в поведението му.
Не зная да е ходил на психолог или психиатър, за да търси
специализирана помощ. Не зная да има такива проблеми.
2
АДВ. К. (въпрос): Дали Д. се е оплакал на някакви близки и познати за
неговото състояние?
АДВ. Р.: Противопоставям се на този въпрос.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА въпроса на адв. К..
СВИД. И.: Не знам такова нещо.
Аз отблизо не съм контактувала с Д. след инцидента. Само, когато ходя
на село, го виждам, но друг път не съм контактувала лично с него. Като
казвам, когато ходя на село, имам предвид къщата, в която е бил инцидента.
Моите родители живеят там постоянно и аз ходя там. Виждала съм Д. там
отблизо - в къщата, но не сме контактували.
Често ходя на село. Понякога ходя по няколкко пъти в седмицата,
няколко пъти ходя през седмица, през две, когато имам време - ходя.
Д. не живее постоянно там. Той ходи периодично там. Някой път го
срещам, когато съм там, понякога го няма.
В първия месец след инцидента не мога да кажа колко често съм го
виждала там. Това беше преди година и половина, не мога да кажа, защото
беше отдавна.
На свидетелката се върна личната карта и същата напусна залата.
АДВ. Р.: Нямаме други искания.
АДВ. К.: Няма да сочим други искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Р.: Уважаеми окръжни съдии, освен изложеното във въззивната
жалба, и във допълнението към въззивната жалба, аз ще акцентирам съвсем
за кратко върху две неща. За да приложи института реторсия
първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетеля З.И., който
е съпруг на подсъдимата, че скандалът е бил провокиран от тъжителя, че той
първо обиждал, а след това обиждал подсъдимата, като съдът е счел, че
3
тъжителят е бил повлиян от алкохол и този факт се установявал от свид. Н.П.
и свид. Б..
Свид. Н.П. е полицаят, който е бил разпитван и от неговите показания
на 07.09.2023 г. стана ясно, че той не си спомняше изобщо конкретни неща
по случката. Той си спомняше единствено, че скандала между страните е по
повод на имот. Оттам нататък той не си спомняше, дали е работил по
депозирана официална жалба от тъжителя Д. И.. Каза, че не е съставял
предупредителен протокол на подс. Ц. И., че по други поводи я е
предупреждавал, но по този повод не. Каза, че си спомня, че някой му се е
оплакал, че бил ударил, но не помнеше кой. Но всъщност неговите показания
се опровергават от писмените доказателства по делото, а именно: от приетата
преписка, че именно свид. П. е предупредил писмено с протокол от
30.11.2022 г. само и единствено подсъдимата Ц. И.. И също свид. Н.П. е
работил по официалната депозирана жалба от тъжителя Д. И. по случая.
П. каза, че може и да е бил подпийнал частният тъжител, но не е бил
пиян, не е залитал и е нямал признаци. От тези показания на свид. П.
всъщност е категоричен само, че тъжителят не е бил пиян. С други думи - не
може да се приеме от тези показания, че тъжителят е бил нападател.
Свидетелят Б., който също не е очевидец и беше разпитан в
първоинстанционния съд, той не е говорил, че тъжителят е бил пиян. Той
говореше за друго място на извършване, на което аз няма да се спирам, но
всъщност от неговите показания единствено стана ясно, че подсъдимата е
конфликтна личност.
Свидетелката А., която беше разпитана в първоинстанционния съд,
също не е очевидец. Тя заяви, че няма възприятие, че има извършено действие
и от страна на тъжителя. Тя каза, че не е била станала свидетел на свада
между тях, не е чувала Д. да псува Ц.. Ц. й била споделяла, но не знае кога –
тоест, съдът неправилно интерпретира думите на свидетелката, че конкретно
за този случай подсъдимата е била провокирана от тъжителя, защото уж
имало предишни такива случаи, въпреки че свидетелката никога не ги е чула
и не ги е възприела лично.
Свидетелят З.И. – съпругът на подсъдимата – твърдеше, че тъжителят
бил слязъл пиян, фъфлел и залитал, а самият тъжител твърди, че е бил сънен.
На въпроса ми, какво е пил тъжителят, свидетелят И. каза, че той не пил при
4
тях на масата.
В този смисъл аз считам, че не се събраха доказателства тъжителят да е
обиждал подсъдимата и считам, че неправилно му е приложена реторсията.
Неправилно съдът е приложил и чл. 132 вместо чл. 130, ал. 2 от НК. Липсват
доказателства, че деянието е извършено от субективна страна при афектен
умисъл.
Считам, че обясненията на подсъдимата, както и показанията на свид.
З.И., са израз от една страна на нейната защитна позиция, а от негова страна
са на заинтересована страна, тъй като те са в съпружески отношения.
Този граждански иск считам, че в степента, в която е уважен, не
отговаря на степента на претърпените болки и страдания, прекалено занижен
е. Беше одобрен в размер на 600 лева.
В свидетелските показания на свид. З. И. същата заяви, че тъжителят
доста време е бил с подут палец и поне 2-3 седмици нараняванията, синините
са били по тялото му.
Ще моля този граждански иск да бъде увеличен по размер.
Във връзка с престъплението обида, изречените обиди са от такова
естество, че са засегнали пострадалия, създали са у него душевен
дискомфорт, засегнали са честта, гордостта и достойнството му. Това заяви и
разпитаната в предишно съдебно заседание свидетелка З. И., която каза, че
тъжителят се е почувствал изключително унизен, и че всъщност физическите
наранявания с времето са отминали, но психическите травми от обидите
продължават и до настоящия момент.
Мисля, че тези неимуществени вреди бяха категорично доказани от
свид. З. И., за разлика от свидетелката, която беше разпитаната в днешното
съдебно заседание, и която няма пряк контакт, както заяви, с тъжителя. Дори
не си спомняше изобщо дали е контактувала с него след инцидента, а дори и
да го е виждала, тя не е разговаряла изобщо с него.
Считам, че така частично уважения граждански иск е в много
минимален размер – 300 лева и не отговаря на тези нанесени обиди на чл. 52
от ЗЗД за справедливост. Считам, че трябва да се преценява спрямо
минималната работна заплата, тъй като няма друга база, като уваженият
размер е много под нея – по-малко от 1/3 към настоящия момент, а към
момента на извършване по малко от половината.
5
Ето защо, уважаеми окръжни съдии, ще Ви моля да измените присъдата
и да приемете, че подсъдимата е извършила престъпленията на основание чл.
146, ал. 1 от НК и чл. 130, ал. 2 от НК, като уважите гражданските искове в
цялост. Също така, моля да ни присъдите и сторените разноски за настоящата
инстанция.
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, в днешното съдебно заседание
чухме една нова фактическа обстановка с анализ на свидетелските показания
от страна на частното обвинение.
Тук е мястото да отбележа, че първоинстанционният съд, а именно
Районен съд – Пазарджик, ползвайки принципа на устност и
непосредственост, т.е. пряко и непосредствено при разпита на свидетелите,
които са цитирани от страна на частното обвинение – свид. Н.П., З.И. и Г.Б.,
съдът ги е възприел така, както са описани в неговите мотиви към решението.
Задавани са на свидетелите въпроси не само от страна на частното
обвинение, от наша страна, от страна на защитата, както и от страна на съда, с
цел изясняване в детайли на фактическата обстановка.
Тази нова фактическа обстановка, която се излага в днешното съдебно
заседание, ние срещу нея няма как да се защитим, т.е. едва ли не от тук
започва едно ново частно наказателно производство.
Категорично не съм съгласен с фактите и обстоятелствата, които се
сочат от частното обвинение въз основа на приетите по делото свидетелски
показания, като най-вече се цели интерпретиране на техните показания с цел
да се угоди или да се припаснат на частното обвинение и най-вече на
въззивната жалба.
Отивам към въззивната жалба. Въззивната жалба, която е депозирана за
разглеждане пред настоящия съдебен състав, е за това, че частният тъжител
не е съгласен с размера на обезщетението, което е присъдил Районен съд –
Пазарджик.
Считам, че искането за увеличаване на размера на обезщетението, и
най-вече за неимуществени вреди, както и за имуществени вреди, не се
доказва по един безспорен и категоричен начин.
На първо място ще се спра по отношение на неимуществените вреди.
Твърди се от съпругата на частния тъжител, че той бил унизен. В предишното
6
съдебно заседание, ползвайки този термин, неговата съпруга не знаеше какво
е съдържанието на думата и термина „унизен“.
Не се представиха медицински документации, някакви медицински
документи, от които да се установи по един категоричен начин, че
действително частният тъжител Д. И. след инцидента е потърсил нужната
експертна медицинска помощ лицето на психолог или психиатър, който да го
е прегледал и да е установил това негово отклонение в поведението му, в
психиката му, в това, че той е засегнат, че е засегната до някаква степен
честта и достойнството му и явно да му е предписал някакво медикаментозно
или друго лечение.
Имаме едни голи твърдения на неговата съпруга. В крайна сметка чисто
житейски - неговата съпруга, както се казва, тя спи до него и как по друг
начин един друг свидетел да възприеме неговото поведение, т.е. един
независим външен свидетел, за може да дойде тук и да удостовери чрез
показанията си в съда именно какво е било неговото душевно психично
състояние и до каква степен е засегнато, а само се допусна и разпита като
свидетел неговата съпруга, а именно: З. И..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства считам, че по-
скоро у частния тъжител, като мотив за депозиране на въззивната жалба се
явява неговата алчност, като мотив за присъждане на по-високо обезщетение,
без да има някакво сериозно основание или причина.
За тези неимуществени вреди има голяма съдебна практика, която е
непротиворечива – че те се определят по справедливост от съда и са за
претърпени неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД.
От правилото на чл. 52 от ЗЗД произтича не само размера, но и
основанието на обезщетението да е подчинено на принципа на
справедливостта. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е един
обективен критерий, който се свърза с определени обстоятелства, т.е. начин
на увреждане, начин на извършване, обстоятелствата ,при които то е
извършено.
По едни ясен начин Районният съд прие, че за да се стигне до това дело
и до днешното съдебно заседание, първо е било поведението на частния
тъжител, т.е. с неговото действие – думите, които е изразил – напсувал е
подзащитната ми Ц. И. – е възникнал този битов скандал, този битов
7
инцидент. И това не е била негова инцидентна проява, т.е. да е бил един
изолиран случай. Това негово поведение и тези обидни думи и псувни са били
в продължение на години назад във времето – непрекъснато псуване и
обиждане не само на подзащитната ми, но и на нейния съпруг.
От това Районният съд сочи, че е налице реторсия и правилно е
възприел фактите и обстоятелствата, и правилно е приложил закона.
С оглед всички събрани по делото доказателства, считам, че правилно
Районният съд е възприел фактическата обстановка, правилно е приложил
материалния и процесуалния закон, и правилно е определил обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди, и не виждам никакво основание,
причина, аргумент или мотив за увеличаване на размера на присъденото
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Моля да ни бъдат присъдени сторените по делото разноски за
настоящата съдебна инстанция, като сме приложили пълномощно и договор
към настоящото дело.
АДВ. Р. (реплика): Само едно уточнение искам да направя – че е
предявен иск само за неимуществени вреди, а не и за имуществени, както
твърди защитата. И защитата е той, а аз съм повереник, а не както през цялото
съдебно заседание ме нарича защита. Но освен това, това не е единственото
искане на тъжителя във възивната жалба.
АДВ. К.: Извинявам се.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Ц. И. И.: Не знам откъде да
започна. Само с няколко изречения ще нахвърля.
До 2017 година с Д. И. бяхме в отлични отношения. Яли сме си, пили
сме си, пушили сме си цигарите. Той живееше в една стая, ние живеехме в
другата – кога в неговата стая, кога в нашата.
През 2017 година почиват свекър и свекърва в период от 6 месеца.
Съпругата му З. И. не е идвала в къщата 20 години. На погребението на
свекъра дойде след 20-годишно отсъствие. На 6-те месеца на свекървата тя
пак дойде. През това време попреглеждаха така, миеха, оправяха. След
нейната смърт, февруари месец 2018 година започнаха проблемите. До тогава
той – Д. - псуваше и обиждаше и псуваше З.. След 2018 година стана Ц..
Може ли да ги казвам репликите, или да си ги запазя за мен?
8
Той ми беше съпруг, беше ми баща, аз съм боклук, аз съм гюбре, както
и към неговия брат Заприн. Те живеят в П.. Летния сезон идват, защото
двамата братя разделиха със съвместно съжителство двора и къщата. И се
започна.
На първи бяхме при Вас. Няколко дни след това Д. и З. дойдоха, аз бях
на работа, Д. се е карал с брат му под асмите. Той е започнал кавгата. Казвам
Ви пресен случай.
За да отида на моя двор да си работя селската работа, минавам през
техния двор. Той е седнал под ябълката и полива, и ме псува на майка. Така го
казва тихо, че да се чуе, но нямам възможност в този момент да извадя
телефона и да го запиша. Това са неща, които са от 5-6 години и в дадения
момент - на 19.10.2022 г. бях първа смяна, върнах се уморена. Седнахме с моя
съпруг да си говорим. Д. слиза пиян и без повод той започва. Не съм му дала
през всичките тези 5-6 години повод – да отида да го нагрубя, да го обидя, аз
първа да почна – не. След това – да – когато той започна да ме псува и да ме
обижда, защото в този момент, когато той го направи – дойде пиян – това
беше капката ,която преля чашата. Без повод да ме псува на майка – майка си
знае съпруга, аз си знам бащата. И да стане, втори път да се върне, и да ни
псува двамата.
Развълнувана съм. Не те са притеснени.
Сложиха 3 камери. Постоянно сме под наблюдение, върти камерите,
където се движим ние. Сега е сложил още една – на един метър разстояние от
прозореца.
Ние не можем със съпруга ми да седнем спокойно да си говорим,
защото той слухти постоянно. То не е само камера, но има и аудиозвук – и
двете са заедно.
Съседите спряха да идват, защото не им е приятно да седнем да си
говорим и той да слухти. Разстоянието е 1,20 метра от камерата до нашия
прозорец. И това ще продължава, той няма да миряса, няма. Това ще
продължава.
Те идват не да работят. Ето, казал го е на мъжа ми: „Аз не работя“. Моят
мъж му е отговорил: „Аз пък работя за себе си“. Той не работи. Той дойде,
седи горе, може и да не спи, защото аз спя, ние спим под неговата стая – той
където спи – в 12:00 ч., в 01:00 ч., в 12:30 часа той прави цигари и ги крие под
9
леглото. Това джръчкане то се чува, защото между двата етажа не е плоча, а е
каратаван - греди, дъски.
Това продължава. Разбирате ли? Ето, без повод да ме псува на майка –
не става. Съпругът ми от нерви го изби на алергия. Мен зъбите почнаха да ме
болят.
След като е преценила госпожа съдийката така, така да бъде. Аз лично с
тези неща, които ги знам, ръката ми е на сърцето, не се чувствам виновна,
защото на мен ми е даден повод да отреагирам.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Ц. И. И.: Да се потвърди присъдата.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе със съдебния си акт в
законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:45 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10