№ 454
гр. Враца, 15.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора В. С. С.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200636 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Б.
Б. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да
бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му
наказание "лишаване от свобода". В молбата се навеждат доводи, че молителят е
придобил право на УПО, като счита, че са налице основанията на чл.70 НК.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата, личното затворническо досие на осъдения, актуална справка за
остатъка от наложеното наказание "лишаване от свобода" и становище на началника
на затвора.
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М.- инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, изразява
становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Навежда съображения, че л.св. М. постъпва за пореден път в затвора и от приложената
в досието му справка за съдимост е видно, че е осъждан за престъпления от различен
характер. Според представителя на затвора, л.св. М. е използвал института за условно
– предсрочно освобождаване през 2013г.Препоръчително е да бъде продължено
корекционното въздействие върху М., което би оказало положително влияние върху
личността му. Изложените от М. съображения, че иска да се грижи за болната си
съпруга са обстоятелства, които нямат отношение към института УПО и не са
1
законово регламентирани като предпоставка за освобождаването му предсрочно.
Участващият в съдебното производство окръжен прокурор на ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата на л.св. М.. Счита, че в случая е налице
само едната предвидена в закона предпоставка за УПО, а именно л.св. е изтърпял
предвидения в закона минимум, но не е дал достатъчни доказателства за своето
поправяне.
В правото си на лична защита и последна дума, л.св. М. желае да бъде условно
– предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание, тъй като съпругата
му страда от онкологично заболяване и трябва да се грижи за детето им.
Врачанският окръжен съд след като се запозна с молбата на осъдения, с
приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на
страните, намира същата за основателна по следните съображения:
С определение от 16.05.2024г. постановено по ЧНД №138/2024г. по описа на
Окръжен съд - Видин, състав на съда е признал и приел за изпълнение в Република
България присъда от 08.10.2022г. по дело №2010 Js 34009/21 Cs на Районен съд Санкт
Гоар, Федерална република Германия, с която на българският гражданин Б. Б. М., с
ЕГН ********** е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7
/седем/месеца за престъпление наказуемо по чл. 194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК;
чл.144, ал.1 НК, чл.194, ал.1 НК на Република България, извършено на 31.12.2017г. На
основание чл. 57, ал.1, т.2, б."а" от ЗИНЗС определен първоначален режим на
изпълнение на санкцията "Строг".На основание чл.59 от НК е приспаднато времето,
когато М. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" и времето от
08.03.2024г. и до постановяване на съдебния акт за признаване на чуждата присъда,
както и времето, когато е бил с мярка за неотклонение "домашен арест".
Осъденият към датата на с.з. фактически е изтърпял 4 месеца и 8 дни, от
предварителен арест са зачетени 1 месец и 18 дни. Всичко изтърпяно до момента е 5
месеца и 26 дни.
Остатъкът към настоящия момент са 1 месец и 4 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че при
първоначалната оценка на риска и профила на криминогенните нужди е отчетен
среден риск от рецидив – 78т., а като дефицитни зони са маркирани:"настоящо
правонарушение" - осъден за три престъпления - кражба, опит за кражба и отправяне
на заплаха;"отношение към правонарушението" - не поема отговорност за
2
правонарушенията, със силни оневинителни и оправдателни
нагласи;"взаимоотношения - изоставен от родителите си в ранна възраст, за известен
период от време е настаняван за отглеждане в пансион в с. Рабиша и не поддържа
отношения с никой от роднините си; "образование и обучение" - без придобита
образователна степен; "начин на живот и обкръжение" - податлив е на негативно
влияние, склонен да действа безразсъдно и необмислено; "умения за мислене" - не
разпознава проблемните ситуации, в които се забърква и не се замисля за
последствията, надценява собствения си опит, допускайки едни и същи грешки.
Рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски
стойности. Не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите
лишени от свобода лица. Не проявява дискриминационни нагласи.
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента. Не
споделя за суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен
тип поведение в затвора.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е
със средни стойности. Аргумент в тази насока е характера на настоящото
правонарушение, в частта за отправена заплаха при реализиране на кражбата и
присъди от криминалното му минало по чл. 152 и чл. 199 от НК. Рискът е насочен към
членовете на обществото, в частност и към непознати лица от женски пол.
Рискът от бягство към настоящия момент е с ниски стойности. Това
обстоятелство се извежда от липсата на данни в криминалната история на л. св. М. за
бягство или опити за бягство.
Като цели в плана на присъдата са заложни формиране на известна
самокритичност и осъзнаване на личната отговорност за извършеното
правонарушение, пълноценно оползотворяване на престоя в затворническото
общежитие, чрез участие в ресоциализационни мероприятия, в частност корекционни
програми; ограничаване на участието в субкултурни дейности и недопускане на
дисциплинарни нарушения; търсене на възможности за трудова ангажираност след
изтичане на адаптационния период, чрез кандидатстване по обявените вакантни
работни места.
Последваща оценка на риска от рецидив и вреди не е изготвяна, тъй като
съгласно методиката на оценка на риска, първоначалната такава от 13.06.2024г. е
актуална и важи при промяна в правния статус на л. св.
Лишеният от свобода М. при постъпването му в пенитенциарното заведение е
разпределен в ЗООТ "Враца". След изтичане на адаптационния период е представен на
комисия по чл. 35, ал. 3 от ППЗИНЗС за подбор и извеждане на работа на външни
работни обекти, като след преценка на актуалното психическо и физическо състояние,
3
заключението е без извеждане на работни обекти и без тежка физическа работа, което
е отразено в Протокол № 35/06.08.2024г.
Независимо от това, л. св. М. е подавал молби за работа по обявявани вакантни
работни места в общежитието, но поради липсата на образователен ценз, не е
назначаван на работа.
По отношение на другите предлагани възможности за пълноценно
оползотворяване на престоя в общежитието, в информационната система на
затворническото общежитие са регистрирани единствено няколко участия в проведени
културно - информационни беседи.
Л. св. М. е включен в индивидуално - оценъчен модул "Подготовка живот на
свобода", който е задължителен и предназначен за всички лишени от свобода, които са
с остатък до 3 месеца от наказанието "лишаване от свобода". Провеждането, на който
не цели корекционно въздействие, а запознава лишените от свобода с предлаганите
възможности от държавните институции за по - пълноценна ресоциализация.
От постъпването му в затвора до момента лишения от свобода няма
регистрирани дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван,
поради липса на предпоставки за това, а именно системни положителни прояви за
продължителен период от време.
Според становището на ИСДВР, констатираната липса на деструктивни прояви
до настоящия момент в условията на МЛС са положителна тенденция в поведението
на л. св. М., но само на тяхна база, все още не би могла да се извърши реална преценка
на нагласите за промяна в цялостното поведение на лишения от свобода и да се
гарантира бъдещо съобразяване с общоприетите норми в условията на свобода. Л. св. е
използвал института за условно - предсрочно освобождаване през 2013г.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото
лице, в частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС
може да се заключи, че осъдения не се е поправил. Приложените мерки за корекция не
са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
4
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. М. първата предпоставка формално е налице. Не е
налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има
поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
затворническата администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към
спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към
извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си
начин на живот, дори се наблюдава повишение при риска от рецидив.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият
да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне, дори е наказан за свое неправомерно поведение.
След като не е критичен към престъпното си поведение, не осъзнава в необходимата
степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им,
не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Следва да се
обърне внимание и на факта, че видно от затворническото досие и данните за
личността на М., не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация
и осъденото лице. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че настоящият
престой на М. в затвора не е първи по ред, както и факта, че той вече веднъж през
2013г. е ползвал института на условно – предсрочно освобождаване и въпреки това,
през 2021г. е извършил настоящето престъпление. Всички тези обстоятелства в
съвкупност сочат, че по отношение на Б. М. следва да продължи процесът на
поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение за сигурното и
необратимо постигане на траен ефект на започналата позитивна промяна, за да има
шанс при напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен
начин на живот.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на л.св. следва да
продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното
заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на
затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
5
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че съпругата му е със здравословни
проблеми и че детето му се нуждае от грижите на М., не са сред обстоятелствата,
които законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от
съда, за да бъде постановено УПО.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б. Б. М., роден на ***,
понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН
**********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от определеното му наказание "лишаване от свобода", с остатък 1/един/ месец и
4/четири/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6