Решение по дело №3379/2020 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 3379 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА
2020 ГОДИНА, ХХХVІІ-и НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.

Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.

Против обвиняемия К. Д. Д. , ЕГН ********** е било образувано БП №
946/2020 г. по описа на Второ РУ при ОД МВР - Варна за извършено
престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. След приключването му с
мнение за съд и след като преценил, че деянието представлява маловажен
случай и са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а. от НК,
наблюдаващият прокурор е изготвил постановление, което е внесъл в
първостепенният съд с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание спрямо обв. К. Д. Д. за
това, че " на 18.08.2020 год. в гр.Варна, на ул. “Васил Ставрев“ в маловажен
случай, без надлежно разрешително държал в себе си високорисково
наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0.57 грама със
съдържание на активен компонент метамфетамин 44.29 %, на стойност 14.25
лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 год."

Престъпление по чл. 354а., ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК.

Районна прокуратура – гр.Варна чрез прокурор Марин Тодоров поддържа
внесеното постановление, пледира за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и налагане на наказание глоба, както и отнемане на
предмета на престъплението.

Обв.К. Д. Д. редовно призован не участва в производството. Процесуалният
му представител – адв.И., ВАК моли за оправдателна присъда.

1

От фактическа странаа съдът приема за установени следните обстоятелства:

Обвиняемият К. Д. Д. , ЕГН **********, живеел в гр.Варна, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи.

На 18.08.2020 год. около 04.30 часа обвиняемия Д. се намирал в гр.Варна,
на ул.“Васил Ставрев“, като седял на предна дясна седалка на л.а.
„Фолксваген пасат“ с рег. № В 83-92 СА. По същото време и на същото място
се намирали и св.Р.П. и св.Р.К., автопатрул при Второ РУ при ОД МВР –
Варна.Полицейските служители извършили проверка на намиращите се в
автомобила лица, като установили водача на автомобила –св.К., като на
предна дясна седалка се намирал обв.Д., а на задната седалка седяла св.Т.. В
близост до автомобила се намирал св.И., който имал среща с обвиняемия. В
хода на проверката обвиняемия Д. заявил, че държи в бельото си кутийка от
бонбони „тик-так“, съдържаща кристално вещество, като същия заявил, че
това е метамфетамин.

Веществото било иззето и предадено за изследване.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
физикохимическа експертиза № 0561/19.08.2020 г. на БНТЛ при ОД МВР -
Варна се установява, че в бялото на цвят, кристално вещество, съдържащо се
в 3 бр. пакетчета от алуминиево фолио се доказва наличие на метамфетамин с
тегло 0.57 грама с процентно съдържание на активен компонент
метамфетамин 44.29 %. Метамфетаминът е под контрол върху наркотичните
вещества съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, включен в Списък I.

Видно от изготвения в хода на досъдебното производство протокол за
оценка метамфетаминът е на стойност 14.25 лева.

Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Списък I от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
метамфетамините са вещества с висок риск за общественото здраве,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
2

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства – гласните и писмените доказателства по
делото, както и от заключението на изготвената експертиза.
Като непротиворечиви искрени и логични съдът кредитира показанията на
свидетелите:П., К., К., Т., И..

Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитират
заключенията на изготвените съдебни експертизи.

Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират
писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за
доброволно предаване, справка за съдимост и др.

Предвид горното, съдът намира от правна страна че обв. Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354а., ал.5,
вр. ал.3, т.1 от НК затова, че: на 18.08.2020 год. в гр.Варна, на ул.“Васил
Ставрев“ в маловажен случай, без надлежно разрешително държал в себе си
високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0.57
грама със съдържание на активен компонент метамфетамин 44.29 %, на
стойност 14.25 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 год.

Съдът счита, че деянието на обв. К. Д. носи всички признаци на "маловажен
случай". В съдебната практика трайно и последователно се приема, че
въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т.
9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на
случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме
случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните
последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в
този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали
едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на
3

фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение №
69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В настоящия случай
общото количество метамфетамин е малко и на стойност значително под
минималната работна заплата в страната. Количеството и стойността на
предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на
маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и останалите
факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В
тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на
деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови
наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма степен на
засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с
опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства,
свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху
преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
Обвиняемият е сравнително млад човек, като възрастта му сочи и на липсата
на житейски опит и на незрялост. Д. не е осъждан, няма данни за негови
противообществени прояви, като е съдействал и на органите на полицията.
Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието
и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от
съответния вид.

Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира
като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.

Съдът не споделя мнението на защитника на обвиняемия, че в настоящия
случай деянието следва да бъде квалифицирано като малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Не може да има спор, че доколкото цитираната
норма е такава на общата част на наказателния кодекс, тя е относима към
всяко престъпно деяние, намиращо се в особената част на същия. Освен това,
приложението на тази разпоредба е въпрос на конкретна преценка по всеки
отделен казус, в съобразен с характеристиките на престъпното деяние или с
него самото и с характеристиките на дееца. Както вече бе споменато,
конкретиката на всеки процесен казус е тази, която формулира становището
за приложение или не на нормата за малозначителност.

4

В тази насока е константната практика на ВКС, а именно: Решение № 79 от
19.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 719/2009 г., II н. о., Решение № 20 от
27.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 655/2009 г., III н. о., Решение № 88 от
16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 689/2008 г., II н. о., Решение № 114 от
8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 40/2011 г., I н. о., НК, Решение № 119 от
31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 32/2011 г., III н. о. и др.

Същевременно обаче следва да се има предвид, че за да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и да се квалифицира процесната деятелност
на лицето като малозначителна съобразно правната теория и константната
съдебна практика е необходимо да бъде констатирано рязко отчетливо
снижаване на типичната степен на обществената опасност на деянието, която
е имал предвид законодателя при очертаването на даден престъпен състав.
Следователно случаят трябва да е изключителен, което означава осезаемо да
се отклонява от обичайното развитие и вредоносност на обществените
отношения на съответния вид престъпление. При преценката дали за дадено
деяние е приложима хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК следва да се има предвид
самото деяние и неговата обществена опасност, но не и личността на дееца, за
разлика от преценката на чл. 93, т. 9 от НК. При това положение младежката
възраст и чистото съдебно минало на дееца не следва да се отчитат като
предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

Настоящото общоопасно престъпление не представлява случай, за който да се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Този извод се базира на
количеството и стойността на държаното от обвиняемия наркотично
вещество, които не са пренебрежимо малки, веществото не е и еднократна
доза, а същевременно процесния метамфетамин е и със сравнително високо
процентно съдържание на активен компонент. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че процесните наркотични вещества са били скрити, което
показва ясното съзнанието у обвиняемото лице за това, че върши нещо
нередно, държейки наркотични вещества без надлежно разрешително. От
друга страна, макар и да се приема наличието на младежка възраст на дееца
като смекчаващо вината обстоятелство, то следва да се държи сметка и че се
касае за лице, което е навършило пълнолетие близо осем години преди датата
на извършване на процесното деяние. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че самия факт на държане на инкриминираното наркотично
вещество вече уврежда защитаваните обществени отношения и то в
достатъчна степен, поради което и в случая е неприложима предпоставката
липса или незначителност на обществената опасност на деянието. По
гореизложените съображения тя не се явява и явно незначителна.

5

Ето защо настоящия съдебен състав счита, че по отношение на процесното
деяние е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

Безспорно към момента на извършване на деянието той е бил
неосъждан и може да се приолжи разпоредбата на чл. 78а. от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо
лице=

Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на
високорисково наркотично вещество – метамфетамин, което има наркотично
действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставено под
контрол в. Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.
3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКИВП).

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината
пряк умисъл - обвиняемия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги
е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражняват
фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание,
описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на
високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.

Така установената върху наркотичното вещество фактическа власт, Д.,
впоследствие продължил да упражнява до намесата на органите на реда. С
това същият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние,
съставомерно по чл. 354а, от НК, а именно държане на посочените
наркотични вещества.

По делото безпротиворечиво е установен характера на наркотичните
6

вещества. Те имат наркотично действие и са под контрол съгласно списък 1 и
списък IV на Единната Конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961
г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол на наркотиците и
прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина.

Ето защо, следва да се приеме, че с горепосочените действия, обвиняемият е
осъществил по отношение на високорисково наркотично вещество по см. на
чл. 354а, ал.5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Доколкото по делото не се установи Д. да е придобил или държал
високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при
реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е осъществил
незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно
разрешение за същото.

Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
Република България.

За да определи наказанието на К. Д. Д. , съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия, констатира
следното:

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото
съдебно минало, самопризнанията му, оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени.

Съдът, след като съобрази квалификацията на деянието, и данните за
7

личността на извършителя прецени, че са налице предпоставките за
приложение на чл.78а от НК, по отношение на Д., тъй като същият е с чисто
съдебно минало, не е освобождаван по реда на глава осма, раздел четвърти от
НК, а от деянието не са причинени вреди, поради което и същият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи
административно наказание "Глоба".

Като прецени степента на обществена опасност на деянието, както и данните
за личността на обвиняемия К. Д. Д., за който прие, че е с ниска степен на
обществена опасност, неговото семейно и имотно състояние, отчитайки
наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът наложи на обвиняемия административно наказание глоба в размер на
минималния предвиден в закона, а именно „глоба“ в размер на 1000.00
/хиляда/ лв.

Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе размер
ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на обвиняемия.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемия
направените по делото разноски.

Водим от горното съдът постанови решението си.

8

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	1240
Дата:	23 септември 2020 г. (в сила от 11 януари 2021 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20203110203379
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 август 2020 г.

Решение по дело №3379/2020 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите