№ 66
гр. Бургас, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000086 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 9 от 15.03.2024 г., постановено по т.д. 59/2023 г. по описа
на Окръжен съд – Ямбол, е отхвърлен предявеният от “Д. и.” ЕООД против “Т.
и.” АД иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения, взети
от Общото събрание на акционерите на “Т. и.” АД, проведено на 08.09.2023 г.
Присъдени са разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от “Д. и.” ЕООД.
Въззивникът поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. В проведеното ОСА участвали и гласували акционери с
винкулирани акции, а именно – М. С. П., гласувал с 27 бр. акции и “О.“ ЕООД,
гласувало с 8251 бр. акции. За придобиването на посочените акции от
гласувалите с тях акционери не са били изпълнени предвидените в устава на
“Т. и.” АД изисквания. Към момента на придобиване на съответните акции не
е било налице валидно взето единодушно решение в писмена форма на Съвета
на директорите на акционерното дружество. Прехвърлянето на тези акции
чрез джиро било относително недействително по отношение на “Д. и.“ ЕООД,
както и недействително по отношение на дружеството. Независимо от
джиросването на акциите и евентуалното вписване в книгата на акционерите
на извършено прехвърляне на акции, то не е произвело действие спрямо
въззиваемото дружество, чиито интереси неблагоприятно засяга. Решенията в
представените по делото протоколи от СД от 10.07.2023 г. и от 11.07.2023 г.,
били взети от 2 до 4 години по-късно от датите на извършените джира, тъй
като посоченият в тях персонален състав на дружеството е вписан в
1
търговския регистър на 10.07.2023 г. Тези решения на СД били
незаконосъобразни и с тях се целяло по един недопустим начин да се отстрани
порока при извършване на джиросването на акциите. Съгласно чл. 24, ал. 10
от устава на дружеството решенията на върховния орган на управление нямат
обратно действие и по аргумент за по-силното основание такова не се следва и
за решенията на СД. Ето защо при отчитане на резултата от проведеното
гласуване по всяка една точка от процесното събрание от 08.09.2023 г., без да
се съобразява гласуването на М. П. и “О.“ ЕООД, предложенията за решения
не са приети.
На самостоятелно основание било незаконосъобразно приетото по т. 4
решение на ОСА за подновяване на мандата на членовете на СД за срок от пет
години. В случая липсвал орган с определен персонален състав, чийто мандат
да се определя с това решение. Съгласно чл. 233, ал. 1 и ал. 3 ТЗ и чл. 26, ал. 3
от устава на дружеството определянето на мандата на СД се извършва след
вземане на изрично решение на ОСА за определяне на персоналния му състав,
а видно от направеното обявяване по партидата на дружеството в ТР мандатът
на СД изтекъл на 11.06.2023 г. Измененият персонален състав на СД на “Т. и.”
АД, вписан на 10.07.2023 г. в Търговския регистър, бил според въззивника с
мандат, определен с решение на Общото му събрание от 22.06.2018 г., но след
вземане на изрично решение на същото общо събрание за определяне на
персонален състав на СД като управителен орган, за който определен през
2018 г. персонален състав, върховният орган бил определил мандат.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, уважаване на
предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ и съответно отмяна на всички
решения по т. 1-4 от обявения дневен ред, взети от Общото събрание на
акционерите на “Т. и.” АД от 08.09.2023 г.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “Т.
и.” АД, с който тя се оспорва като недопустима и неоснователна. Не било ясно
от изложеното в жалбата в какво точно според въззивника се състои
порочността на обжалваното с нея решение. По съществото на спора в
отговора се поддържа, че с взетото на 10.07.2023 г. решение на СД на
дружеството по отношение на М. П. са изпълнени всички специални
изисквания, посочени в чл. 13, ал. 4 във вр. чл. 27, ал. 2, т. 4, б. “з“ и чл. 29, ал.
4 от устава, и е завършен фактическият състав на четирите прехвърляния на
общо 27 бр. акции, извършени в негова полза през 2019 г. и 2021 г. и надлежно
вписани в акционерната книга на “Т. и.” АД. Влязлото в сила решение по
приложеното към настоящото дело т.д. № 51/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол
било вписано в колона 16, след което своевременно били направени
отбелязванията на ред 4, 5, 6, 7 и 8 по партида № 24 на М. С. П. относно
прехвърлянията, направени през 2023 г. Поддържа се и качеството на “О.“
ЕООД като акционер в “Т. и.” АД с 8251 броя поименни акции, придобити с
договор за покупко-продажба на акции от 18.04.2019 г. и своевременно
отбелязани в акционерната книга на дружеството. По отношение СД на
дружеството, вписан в Търговския регистър към момента на приемане на
2
решенията, с които единодушно е дадено съгласие за придобиването на
акциите, се сочи влязлото в сила решение на Окръжен съд Ямбол по т.д. №
59/2020 г. Поддържа се законосъобразност на решенията, взети от Общото
събрание на акционерите на “Т. и.” АД от 08.09.2023 г. и се иска
потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 13.06.2024 г. е приета за
разглеждане по същество.
Окръжен съд – Ямбол е бил сезиран с искова молба от “Д. и.” ЕООД
против “Т. и.” АД. Ищецът, легитимирайки се като съдружник в ответното
дружество, заявил в исковата си молба, че на 08.09.2023 г. е проведено общо
събрание на акционерите на дружеството-ответник, което е било свикано чрез
покана, обявена в ТР на 25.07.2023 г. ОСА взело решения по предварително
обявения дневен ред, които били незаконосъобразни. В нарушение на закона и
устава било допуснато участие и гласуване в ОСА като акционери на М. С. П.
с 27 броя акции и на “О.” ЕООД с 8251 броя акции. Тези лица не били
акционери, тъй като не били изпълнени условията, предвидени в устава, за
придобиване на винкулирани акции. За това било необходимо единодушно
съгласие на СД, каквото нямало към момента на джиросване на акциите. Ето
защо не следвало да се зачита гласуването от тези двама акционери. Освен
това на самостоятелно основание било незаконосъобразно решението по т. 4
от решението на ОСА. С него било прието подновяване на мандата на
членовете на СД за нов срок от пет години, без да има предходно изрично
решение, с което да се определи персоналния състав на СД.
Ищецът поискал да се отменят решенията на ОСА от 08.09.2023 г. като
незаконосъобразни.
Ответното дружество оспорило иска. В отговора на исковата молба се
поддържа, че акционерите М. П. и “О.” ЕООД са придобили винкулираните
акции в съответствие с предвидените в устава условия. Акциите били
прехвърлени чрез джиро след подписани договори за покупко-продажба на
акции. С протоколни решения от 10.07.2023 г. и 11.07.2023 г. СД дал изрично
единодушно съгласие за прехвърляне на тези акции. Решението по т. 4 било
законосъобразно, тъй като СД, макар и с изтекъл мандат, не бил с прекратени
правомощия.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че
предявеният иск е допустим, а по същество - неоснователен, поради което го
отхвърлил.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
3
чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо. Постановено е по иск на осн. чл. 74, ал. 1 ТЗ от лице,
което има качеството на съдружник в търговското дружество, и в срока по чл.
74, ал. 2 ТЗ.
По същество обжалваното решение е правилно и на осн. чл. 272 ГПК
съдът препраща към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните
оплаквания във въззивната жалба:
Тезата на ищеца, че атакуваните решения на ОСА са незаконосъобразни,
тъй като в събранието са взели участие и са гласували лица, които нямат
качеството на акционери – М. П. и “О.” ЕООД, е несъстоятелна.
Според общия принцип на чл. 185, ал. 2 ТЗ, поименните акции могат да
се прехвърлят свободно на всяко трето лице, като прехвърлянето се извършва
с джиро и подлежи на вписване в книгата на акционерите, за да има действие
спрямо дружеството. В устава могат да се предвидят и други условия за
прехвърляне на поименни акции, съгласно възможността, която предоставя чл.
185, ал. 2, изр. 2 ТЗ, които до известна степен да ограничат правата на
акционерите за свободно разпореждане, в интерес на дружеството и с оглед
осигуряването на регулиран персонален състав на същото. В този случай се
говори за “винкулирани акции”. Характерна за този вид акции е
необходимостта от спазването на приетата в устава утежнена процедура за
прехвърлянето им, уредена с повелителни разпоредби, притежаващи
ограничителен, но в същото време защитен, а обичайно и санкционен
характер, което налага стриктното им тълкуване и прилагане. Последиците
при спазване на условията по чл. 185, ал. 2 изр. 2 ТЗ, предвидени в устава,
водят несъмнено до надлежното прехвърляне на акциите, респ. на правата по
тях. При нарушаване или заобикаляне на установените изисквания, акциите не
се считат прехвърлени, както спрямо останалите акционери, така и по
отношение на дружеството, т. е. прехвърлянето им не поражда действие
спрямо тези лица при условията на относителна недействителност. В резултат
на това, приобретателят не може да се легитимира като акционер в
дружеството и да упражнява правата на такъв в ОСА. В този смисъл е
утвърдената практика на съдилища, например Решение № 19 от 8.08.2019 г. на
ВКС по т. д. № 2511/2017 г., II т. о., ТК.
В случая в чл. 13, ал. 4 от устава на дружеството е предвидено, че
разпореждане с акции и обременяването им с тежести може да се извършва
само със съгласието на съвета на директорите. Това съгласие, предвижда чл.
29, ал. 4, изр. 2 във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 4, б. “з” от устава, трябва да е взето
с единодушие.
Следователно, за да се приеме, че третите лица М. П. и “О.” ЕООД са
придобили акциите в съответствие със закона и устава и са имали право да
участват в ОСА като акционери, е необходимо да се установи, че е
осъществена утежнената процедура за прехвърляне на акции. Страните не
спорят, че акциите са прехвърлени с редовни джира след сключени договори
4
за покупко-продажба на акции в съответствие с чл. 185, ал. 2, изр. 1 ТЗ.
Страните не спорят, че съветът на директорите с единодушие е дал съгласие за
прехвърлянето на акциите на трети лица, но това е станало след сключването
на договорите за продажба и джиросването на акциите. Така установените
факти според настоящия въззивен състав са достатъчни за извод, че акциите са
прехвърлени в съответствие със закона и особените правила на устава.
Виждането на ищеца, че съгласието на СД следва да е вече дадено към
момента на прехвърлянето, т.е. предварително, не намира опора в устава.
Уставът не въвежда условие това съгласие да бъде дадено предварително и то
не може да се изведе по тълкувателен път. Двата елемента на фактическия
състав (прехвърляне на акциите и единодушно съгласие на СД) са налице и
това е достатъчно, за да се приеме, че третите лица М. П. и “О.” ЕООД са
придобили акциите в съответствие със закона и устава и са имали право да
участват в ОСА като акционери.
Несъстоятелна е и тезата на ищеца, че решението по т. 4 (“ОС приема
мандата на членовете на СД да бъде подновен за нов срок от 5 години, считано
от датата на изтичане на предходния мандат на СД”) е незаконосъобразно.
Към момента на провеждане на ОСА 08.09.2023 г. в ТР е бил вписан СД в
състав С. И., М. П. и Н. И. с мандат до 11.06.2023 г. Към датата на ОСА
мандатът на СД е бил изтекъл, но е имало вписан състав на СД, който е
продължавал да изпълнява функциите си. При това положение не може да има
съмнение, че с решението по т. 4 ОСА е изразило воля вписаните към
момента членове на СД да продължат да изпълняват тези функции с подновен
мандат, т.е. да бъдат преизбрани за нов мандат, за което уставът не предвижда
ограничения (чл. 26, ал. 3).
Тъй като не се установява атакуваните решения ОСА да са взети в
противоречие с повелителни правила на закона или устава, искът по чл. 74, ал.
1 ТЗ е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради съвпадане на крайните
изводи на съдилищата по спора обжалваното решение следва да се потвърди.
Поради изхода на делото в полза на въззиваемия ще се присъдят
разноски в съответствие с представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършено плащане.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9 от 15.03.2024 г., постановено по т.д. №
59/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА “Д. и.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. Г. И. № 86, вх. Г, ет. 2, ап. 65, със съдебен адрес: гр.
Ямбол, ул. Б. № 15, етаж 1, офис 5, адв. Пл. С., да заплати на “Т. и.” АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. О. п. запад
№ 21, със съдебен адрес: гр. София, ул. П. № 3, ет. 1, ап. 1, адв. О. Ш., сумата
5
3600 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6